Решение № 327 от 09.05.2023, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Административно наказателно дело 170/2023
- Вид
- Решение № 327
- Подписан
- 09.05.2023
- В сила
- 12.10.2023
- Състав
- Пламен Георгиев Ченджиев
Цитирани разпоредби
- чл.214 ал.1 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 327 гр. Русе, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Пламен Г. Ченджиев при участието на секретаря Виолета К. Цветкова като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно наказателно дело № 20234520200170 по описа за 2023 година Постъпила е жалба от Д.Р.М. ЕГН ********** в качеството ú на управител на „ХАТИП БГ” ЕООД със седалище в с.Тръстеник обл.Русе против наказателно постановление № Р-001310 /03.01.2023г. на директора на РД Русе към ГД „КП“,с което на основание чл.214 ал.1 от ЗЗП на дружеството е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на ХИЛЯДА лева.
Жалбоподателката ,чрез своите процесуални представители моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.
Административно-наказващия чрез своя представител моли съда да потвърди пистанивлението.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката е управител на „ХАТИП БГ” ЕООД със седалище в с.Тръстеник обл. Русе. Дружеството стопанисва търговски обект – ресторант находящ се в с.Тръстеник ул.”Шести септември” №66.
През 2003г. същият търговец е регистриран по ТЗ като едноличен търговец. Като такъв подава заявление за категоризиране на обекта и му е издадено удостоверение №20 със срок на валидност до 2006г. Това 1 удостоверение търговецът поставя на видно място до входа на обекта.
През 2020г. същият търговец променя формата на дружеството и се пререгистрера като ЕООД. След пререгистрацията отново подава заявление за категоризация на същия обект и получава ново удостоверение със същата категория на името на новото дружество. На видно място в обекта обаче остава старото удостоверение също категория една звезда.
На 07.11.2022г. в заведението стопанисвано от търговеца,проверка извършват свид.Димитрова и Георгиев – инспектори в РД КЗП Русе. При проверката свидетелката не констатира нарушения свързани с работата, но при оглед на заведението установява,че на видно място е поставено удостоверение за категоризация с изтекъл срок. Длъжностното лице присъствало при извършване на проверката не успява да открие актуалното удостоверение и след няколко дни при извършване на документална проверка представител на търговеца представя удостоверението № 150/2020г.В присъствието на жалбоподателката свид.Димитрова съставя срещу дружеството акт за установяване на административно нарушение на разпоредбата на чл.132 ал.1 от ЗТ.
По късно с обжалваното наказателно постановление № Р-001310 /03.01.2023г. на директора на РД Русе към ГД „КП“ на основание чл.214 ал.1 от ЗЗП налага на дружеството административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на ХИЛЯДА лева.
Изложената фактическа обстановка,съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства – копие от заповед,символика – две удостоверения една звезда,удостоверение,удостоверение за актуално състояние,протокол от извършена проверка,както и от показанията на свид.
Димитрова,Георгиев и Мустафов.
По така приетата фактическа обстановка не се спори.Тя се установява както от писмените доказателства,така и от показанията на всички свидетели.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима,а разгледана по същество е основателна.
В действителност разпоредбите на чл.114 т.3 от ЗТ и чл.132 ал.1 от ЗТ регламентират задължения за лицата извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство да поставят на видно място до входа на обекта 2 удостоверение и табела за категоризация.Неизпълнението на задължението за поставяне на видно място на категорийна символика е скрепено със санкция налагана по чл.214 ал.1 от ЗТ.
При определяне на наказанието,наказващият орган не е обсъждал тежестта на случая през признаците на чл.28 от ЗАНН. В обжалваното наказателно постановление липсват мотиви въпреки,че към момента на издаване на наказателното постановление са му били известни както обстоятелството,че жалбоподателят е представил валидно удостоверение за категоризация и в обекта е имало поставено макар и с изтекъл срок,но за същата категория на същия търговец. Точно тези факти и липсата на други нарушения,както и обстоятелството,че проверката не е извършена по повод на жалба от потребители , липса на предишни наказания за нарушения на ЗЗП, дават основание на съда да приеме, че се касае за маловажен случай.
Преценката за маловажността на случая и приложението на чл.28 от ЗАНН е задължителна за наказващият орган.Немотивираното отказване на приложението на чл.28 ЗАНН, когато са налице основания за това е незаконосъобразно действие на наказващият орган и съгласно Тълкувателно решение №2/2007г на ВКС е основание за отмяната на издаденото наказателно постановление. Това нарушение е първо за търговеца. Това обстоятелство взето заедно с изключителната формалност на извършеното нарушение,наличието на валидно удостоверение,както и на поставено такова от същата категория сочат на извода, че се касае за маловажен случай на административно нарушение и наказващият орган незаконосъобразно не е преценил приложението на чл.28 ЗАНН и дадените му с тази норма правомощия.
По изложените съображения,съдът намира,че обжалваното наказателно постановление като противоречащо на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН следва да се отмени изцяло.
С отмяна на наказателното постановление следва да се предупреди дружеството, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на решението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателката - 500 3 лева адвокатски хонорар поддържано от пълномощника в съдебно заседание е частично основателно. Според чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Възражението за прекомерност на разноските, направено от ответника по жалбата е основателно. Като отчита обстоятелството, че упълномощения защитник е изготвил жалбата и два пъти се е явявал в съдебни заседания , съдът намира, че претендираната сума за хонорар на пълномощник, не съответства на положения труд и следва да се редуцира до 350лв., която сума е съответна на критериите на закона за заплащане на оказаната правна помощ.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
О Т М Е Н Я наказателно постановление № Р-001310 /03.01.2023г. на директора на РД Русе към ГД „КП“,с което на „ХАТИП БГ” ЕООД със седалище в с.Тръстеник обл.Русе представлявано от Д.Р.М. ЕГН ********** на основание чл.214 ал.1 от ЗЗП е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на ХИЛЯДА лева.
ПРЕДУПРЕЖДАВА „ ХАТИП БГ” ЕООД със седалище в с.Тръстеник обл.Русе представлявано от Д.Р.М. ЕГН **********, че при извършване на административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на решението, ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА РД Русе към ГД „КП“ представлявано от директора Ц.Х. да заплати на ХАТИП БГ” ЕООД със седалище в с.Тръстеник обл.Русе представлявано от Д.Р.М. ЕГН ********** сумата от 350лв. разноски.
Решението може да се обжалва пред Административен съд Русе в 14дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4