Решение № 6415 от 23.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6415 гр. София, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Любомир Василев

Денислав Д. Ненов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20261100509158 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №9158/2026 г по описа на СГС е образувано по въззивни жалби на К. К. В., ЕГН ********** и В. Н. В., ЕГН ********** от гр.София срещу решение №10468 от 01.06.2026 г постановено по гр.д.№25416/2025 г на СРС , 25 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ал.1 ЗЕ , чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 от гр. София , че всеки от въззивниците дължи следните суми : 312,48 лева /159,77 евро/, представляваща цена на доставена топлинна енергия от 01.02.2022г. до 30.04.2024г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ****, аб.№334055, ведно със законна лихва за периода от 17.03.2025г. до изплащане на вземането, сумата от 51,69 лева /26,43 евро/, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 13.03.2025г., и сумата от 11,30 евро, представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2022г. до 30.04.2024г., ведно със законна лихва за периода от 17.03.2025г. до изплащане на вземането, за които вземания /частично/ е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 27.03.2025г. по ч.гр.д. №15265/2025г. по описа на СРС, 25-ти състав ; както и въззивниците са осъдени да заплатят на “Топлофикация София” ЕАД сумата от 70,55 евро разноски пред СРС и сумата от 30,62 евро разноски в заповедното производство.

Въззивникът К. К. В. излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната от 1 него част . Ищецът е претендирал суми за потребена топлинна енергия , а не за суми за сградна инсталация . ВАС е отменил т.6.1.1 от Методиката към Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г за топлоснабдяването , поради което не трябва да се начисляват суми за сградна инсталация . Отделно ищецът не е легитимиран да претендира въпросната сума , а трябва да я претендира от Етажната собственост или от инвеститора присъединил сградата към топлопреносната мрежа . Не се дължат лихви за забава , защото няма данни за публикуване на сумите за главница на интернет сайта на ищеца , нито за покана до длъжника /чл.86 ал.1 ЗЗД/ . Ищецът не е легитимиран да претендира суми за дялово разпределение .

Въззивникът В. Н. В. излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната от нея част . Единствено другият ответник е вещен ползвател и „носител на партида“ . В. е подал молба за откриване на партида , а В. е „гол собственик“ . ВАС е отменил т.6.1.1 от Методиката към Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г за топлоснабдяването . Не се дължат лихви за забава , защото няма данни за публикуване на сумите за главница на интернет сайта на ищеца , нито за покана до длъжника /чл.86 ал.1 ЗЗД/ . Ищецът не е легитимиран да претендира суми за дялово разпределение .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивните жалби и изразява съгласие с мотивите на СРС .

Третото лице “Техем сървисис” ЕООД ЕИК 130036512 гр.София не взема становише по въззивната жалба и по частната жалба .

Въззивните жалби са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 04.06.2026 г и на 23.06.2026 г , поради което въззивните жалби съответно от 17.06.2026 г и от 06.07.2026 г са подадени в срок .

Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочената част от решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбите и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

Решението на СРС е правилно. Ищецът е претендирал суми за потребена топлинна енергия като не е необходимо да се уточнява в исковата молба дали същата касае само отопление на имот и/или топла вода и/или сградна инсталация. В случая СРС е установил , че за процесния топлоснабден имот е разпределяна единствено топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и няма произнасяне по непредявен иск . Ищецът е процесуално и материално-правно легитимиран да претендира припадащата се за имота сума за топлинна енергия за сградна инсталация .

2

Правилно СРС е приел , че ответниците са потребители на топлинна енергия съгласно нормата на чл.153 ЗЕ , като в отговора на исковата молба ответниците не са оспорили , че са собственици на имота и по делото е представен документ за собственост /на л.19-20 от делото пред СРС , договор за продажба на държавен имот по реда на НДИ/ . Няма данни К.

В. да е подал молба-декларация за откриване на партида само на негово име , а ответниците /вероятно съпрузи/ са подали съвместно заявление до ищеца за „отписване“ на погасени по давност вземания т.е. признали са , че са потребители на топлинна енергия .

С Решение № 5 от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г., Конституционният съд отхвърли искането на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на чл.153, ал.1 и 6 от ЗЕ. В мотивите на Решението е посочено, че: "Разпоредбите на чл.153 ал.1 и ал.6 от ЗЕ изпълняват конституционните изисквания да защитават правата на потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, Закона за собствеността и Закона за управление на етажната собственост и всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ". Правото на част от собствениците да не ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти не налага на извода, че не следва да заплащат топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни права на конкретни имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите части в сградата и следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, свързани с тях и в този смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да преустановят подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на топлинна енергия за общите части на сградата - етажна собственост и на отдадената от сградната инсталация, която също е обща част. Тези потребители обективно получават в имотите си част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални топлопроводи на сградната инсталация, поради което не е налице пълна липса на потребление на топлинна енергия. С оглед на изложеното се налага изводът , че отказ изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна собственост е недопустим, тъй като всички съсобственици поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части и сградната инсталация. Друго законодателно разрешение за общите части на сграда етажна собственост не може да се даде предвид характера на подобни сгради. При специалната уредба на ЗЕ не е необходимо подписване на писмен договор с ответника или с етажната собственост.

Според Тълкувателно решение №2 от 25.05.2017 г по тълк.дело №2/2016 г на ОСГК на ВКС за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 ЗЗП във връзка с § 1 от ДР на ЗЗП . Доколкото става въпрос за колективна услуга ответниците могат да се откажат напълно от доставката на топлинна енергия като инициират решение на ОС на ЕС за преустановяване на отоплението 3 и топлата вода в цялата етажна собственост . По делото няма данни да са предприети такива действия от ответниците .

Ищецът е легитимиран да претендира сумите за дялово разпределение от ответника съгласно чл.22 ал.2 и чл.36 ал.1,2 ОУ /2016 г/ . Услугата „Дялово разпределение“ е възмездна (арг. от разпоредбата на чл.140 ал. 5, т.8 ЗЕ) и се извършва съгласно разпоредбата на чл.139 ал.2 ЗЕ от топлопреносното предприятие или по възлагане на лице, включено в регистъра по чл. 139а ЗЕ. Отношенията между топлопреносното предприятие и топлинния счетоводител се уреждат от договор със съдържание, предвидено в чл. 139в, ал. 3 ЗЕ, като етажните собственици могат да изберат лице, за извършване на услугата дялово разпределение – чл.

139б, ал. 1 ЗЕ. Съобразно действалите за периода ОУ за продажба на топлинна енергия купувачите на топлинна енергия, каквито са ответниците, заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец (чл. 22, ал. 2 ОУ от 2016г.), която включва цена на обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота, по ред и начин, определен от продавача и обявен по подходящ начин на купувача (чл. 36 ОУ от 2016г.). Чл.36 ал.2 ОУ не може да се тълкува в смисъл , че ищецът трябва да уговори индивидуално и да съобщи на всеки отделен потребител ред и начин за заплащане на услугата дялово разпределение . В случая ищецът е установил общ ред за заплащане на дяловото разпределение заедно с дължимите суми за топлинна енергия и така са издавани съответните съобщения към фактури , общи фактури и кредитни известия .

От отмяната на части от Методиката към Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г за топлоснабдяването не следва , че не трябва да се начисляват на ответниците никакви суми за сградна инсталация . Междувременно е постановено Решение на СЕС от 23.10.2025 г по дело C‑760/23 , с което е прието , че е допустима национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. В мотивите на решението на СЕС е посочено , че в определени случаи може да е трудно и дори невъзможно да се определи с точност количеството топлоенергия, отдадено от тази инсталация във всеки апартамент. За т.6.1.1 от методиката СЕС е посочил , че се основава на някои обективни данни, но би следвало поспециално да отчита специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина.

4

В случая по делото не са представени доказателства , от които съдът да заключи , че процесната сграда-етажна собственост има специфични характеристики , които водят до неточности в отчитането на индивидуалното потребление на ответниците по Методиката респ.до начисляване на по-високи сметки за доставена топлинна енергия . Възможно е и обратното – да са начислени на ответниците по-ниски сметки от действително дължимите .

По тази причина и на основание чл.162 ГПК , тъй като исковете са доказани по основание , съдът счита , че следва да приеме исковете за доказани и по размер т.е. до размера , за който са уважени от СРС .