Акт № 806 от 03.11.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 806 гр. Перник, 03.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА при участието на секретаря СИМОНА В. С. като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско дело № 20261720102275 по описа за 2026 година

Предмет на делото са установителен иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. с чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, както и съединени с тях при условията на евентуалност установителен иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 146, ал.

1, вр. с чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 3 ЗЗП и осъдителни искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът В. С. К. твърди, че между нея и ответника „Ай ти еф груп" АД е сключен от разстояние договор за потребителски кредит № 588673/ 16.08.2023 г. при следните условия: сума на кредита - 2000 лева; срок - 24 месеца; годишен процент на разходите – 49 %; годишен лихвен процент – 36,68 %; обща дължима сума при надлежно и правилно изпълнение на задълженията - 2951,28 лева. В Приложение № 5 към договора било предвидено задължение в срок до края на следващия работен ден от сключване на договора кредитополучателят да учреди обезпечение чрез поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в размер на сбора от главница и лихва, както и че кредиторът има право да откаже предложеното поръчителство по своя преценка. В чл. 4 било посочено, че при непредставено или прекратено обезпечение кредитополучателят дължи неустойка за всеки календарен ден, в който обезпечението липсва, като размерът й е индивидуално определен — средно 4,40 лева на ден, но не повече от 1 % от главницата дневно, както и че неустойката се заплаща заедно с вноската, включително при предсрочно погасяване. Според ищцата предвидената неустойка има характер на скрито възнаграждение за кредитора, доколкото условията за предоставяне на обезпечението са непосилни за изпълнение. Същата излага съображения, че неустойката излиза извън присъщите й функции. В едната хипотеза била налице възможността за кредитора да отхвърли без мотиви обезпечението на физическото лице, а в другата хипотеза липсвала житейска логика да се изисква от 1 потребителя банкова гаранция. И в двата случая бил поставен кратък срок за предоставяне на обезпечението, като при физическото лице това било практически невъзможно, доколкото единствено кредиторът можел да реши дали и кога да го приеме обезпечението.

Предоставянето на банкова гаранция в този срок било невъзможно поради бюрократични процеси, а при увредена кредитна история - непостижимо. Според В. С. К., поставяйки подобни условия, кредиторът не е спазил изискването за добросъвестност, което е довело до значително неравенство между страните. Освен това същата изразява становище, че е налице хипотезата на чл. 143, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 3 ЗЗП, доколкото в преценка на кредитора е да избере дали физическото лице-поръчител е годно да обезпечи задължението. Счита, че клаузата на чл. 4 от Приложение № 5 е неравноправна, тъй като е неясна и ограничава потребителя да разбере нейните икономически последици - чл. 143, ал. 2, т. 20 ЗЗП. В исковата молба е изложено, че непредставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора.

Поддържа се, че характерът на неизпълнението не е съществен елемент от договора, а същевременно се търси обезщетение в несправедлив размер. Ищцата счита, че неустойката следва да бъде включена в общите разходи по кредита, което не е направено, че тази договорна конструкция има за цел едновременно да прикрие действителните разходи, които потребителят следва да понесе, както и да заобиколи санкционната норма на чл. 22 ЗПК.

Твърди, че с клаузата на чл. 2 от Приложение № 4 към договора за кредит е предвидено заплащането на такса в размер на 99,84 лева за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит. Излага съображения, че същата противоречи на забраната на чл.

10а, ал. 2 ЗПК, доколкото е дължима за дейност по усвояване на кредита. В исковата молба е посочено, че В. С. К. е заплатила на ответника сума в общ размер 5941 лева, както и че последният се е обогатил неоснователно с 3941 лева (2015 евро), които са платени над чистата стойност на кредита от 2000 лева. Въз основа на тези съображения ищцата моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че договор за потребителски кредит № 588673/ 16.08.2023 г. е недействителен поради неточно посочен ГПР, ответникът да бъде осъден да й заплати получената от него без основание сума в размер на 2015 евро, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, а при условията на евентуалност – да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 4 от Приложение № 5 към договора за кредит, както и „Ай ти еф груп" АД да бъде осъдено да й заплати сумата 1695,73 евро, включваща: 1644,68 евро – платена без основание неустойка поради непредоставяне на обезпечение, както и сумата 51,05 евро – платена без основание такса за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

Ответникът „Ай ти еф груп" АД оспорва предявените искове. Признава, че на 16.08.2023 г. между него и ищцата е сключен процесният договор за потребителски кредит № 588673, въз основа на който й е предоставил кредит в размер на 2 000 лева (1022.59 евро), като излага съображения, че същият е валиден и съобразен със законовите изисквания.

2

Възразява срещу твърдението на В. С. К., че клаузата, с която е договорена неустойката за непредставяне на обезпечение, е недействителна. Сочи, че в случая начисляването на неустойката се извършва поради неизпълнение на задължението на кредитополучателя да учреди и/или представи надлежно обезпечение на кредита – поръчители или банкова гаранция, а годишният процент на разходите има за цел да информира потребителя какви ще са разходите му ако изпълнява надлежно и в срок задълженията си по договора и не включва компоненти, възникващи при неизпълнение на задължения. Ответникът поддържа, че посоченият в договора годишен процент на разходите е в размер на 49,00 % и е съобразен с изискванията на ЗПК, като са взети предвид допусканията по Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Било уточно изрично, че неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е без осигурено обезпечение, респективно, че ако кредитополучателят осигури надлежно обезпечение, макар и след изтичането на срока за представянето му, неустойката спира да се начислява. Предвидената неустойка покривала функциите, присъщи на неустойка - обезпечителна, обезщетителна и санкционна. В тази връзка ответното дружество посочва, че предоставя високо рисков паричен заем на потребител, при бързо одобрение, без поръчител, без допълнителни обезпечения, при липса на съгласие за директен дебит от трудово възнаграждение и/или банкова сметка, както и че кредитът не е застрахован. Неустойката била предвидена не като част от паричния заем, а за неизпълнение на задължението за обезпечаване на същия - да обезщети липсата на поръчители или банкова гаранция, които да гарантират изпълнението на договорните задължения и кредиторът да има право да поиска вземанията си от тях при неизпълнение. „Ай ти еф груп" АД поддържа, че клаузата за неустойка е ясно и точно формулирана. Освен това същата била индивидуално договорена между страните. Ответното дружество изразява становище, че разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не следва да се тълкува разширително, като излага съображения, че дори при нарушение на разпоредбите, установяващи необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, установената в чл. 22 ЗПК санкция следва да намери приложение единствено в случаите, когато за потребителя би останал неясен размерът на задължението по кредита и начинът на неговото формиране. Сочи, че в случая задължението е установено в глобален размер и като част, която се добавя към размера на вноска по кредита, поради което за потребителя съществува яснота относно точния размер на задължението му и общата стойност на кредита. Поддържа, че нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. В отговора на исковата молба е изложено, че доколкото в случая приложимо е единствено първото базово допускане по т. 3, буква „а" от Приложение № 1 към ЗПК, което е императивно посочено в закона и се прилага за всеки един договор за потребителски кредит, неговото непосочване само по себе си не е от естество да обоснове недействителност на клаузата, уреждаща ГПР. Твърди се, че смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае предварително с размера на сумата, която ще върне под формата на ГПР, което изискване в процесната хипотеза било изпълнено. Въз основа на това се поддържа, че при сключване на договора за кредит не е допуснато нарушение на чл. 11, 3 ал. 1, т. 10 ЗПК. Освен това са изложени съображения, че обстоятелството дали предвидената неустойка следва да бъде включена в ГПР е въпрос, относим към действителността на клаузата, с която е предвидена, а не на договора за кредит като цяло, като е посочено, че чл. 19, ал. 5 ЗПК предвижда, че вземанията, които следва да са включени в ГПР, но не са включени и с тях ГПР надвишава 50 %, са недействителни. Ответникът сочи, че в договора не са конкретизирани взетите предвид допускания на ГПР, доколкото ГПР е неизменен и е формиран от фиксирано вземане за възнаградителна лихва, което не се променя. В договора било посочено ясно и недвусмислено какъв заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва, каква е неустойката, за какво е дължима и в какъв размер. Тези задължения формирали общо дължимата сума, поради което не била налице неяснота каква стойност ще следва да връща длъжникът. „Ай ти еф груп" АД оспорва твърдението на ищеца, че предвидената такса в Приложение № 4 към договора за кредит е недействителна.

В чл. 2 от Приложение № 4 било посочено, че страните са се съгласили, че предварителното разглеждане и оценката на заявката на клиента се заплащат от него. Уточнява, че такава такса се събира от всички заявители за кредит, независимо от резултата на конкретна заявка.

В случая заплащането на таксата било разпределено на равни вноски, заедно с вноските по кредита, с цел да се улесни кредитополучателят. Ответникът излага, че В. С. К. имала право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, включително да предложи различни формулировки, както и да упражни правото си на отказ от договора, без да е обвързана по никакъв начин от спорната неустойка. Възможността за отказ от договора гарантирала в най-голяма степен правата на потребителя, като това право й било разяснено. С отговора на исковата молба е признато, че ищцата е заплатила сочената от нея сума по процесния договор за кредит в размер на 5941 лева.

Районен съд - Перник, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Като писмено доказателство по делото е прието копие от договор за потребителски кредит № 588673 от 16.08.2023 г., сключен между „Ай ти еф груп" АД и В. С. К., видно от което дружеството е поело задължение да предостави на ищцата кредит в размер, за срок и при уговорена възнаградителна лихва съгласно Приложение № 1 към него.

От прието копие от Приложение № 1 към договора за кредит се установява, че сумата, предоставена в заем на В. С. К., е в размер 2000 лева; че е предвидено същата да бъде върната в срок до 16.08.2025 г. на 24 погасителни вноски, че годишната лихва за ползване на кредита е 36.68 %, а годишният процент на разходите (ГПР) – 49 %, като в приложението е уточнено, че общата дължима сума при надлежно изпълнение на задълженията е 2951.28 лева.