Решение № 103 от 08.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. София, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20231100507624 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 3953/15.03.2023 г. по гр. д. № 33239/2022 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 140-и състав, М. М. Г. е осъден да заплати на „Р. Ш.Б.“ ЕАД на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 400 лева, представляваща договорна неустойка по т. 7 от приложение № 1 към договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги от 09.07.2019 г., за неизпълнение на задължението на наемателя да не предоставя на трето лице наетия на 21.12.2019 г. л. а. „Хюндай Айоник“, рег. № *******, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.06.2022 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 51,16 лева. Със същото решение са отхвърлени исковете на „ Р. шеър България“ ЕАД срещу М. М. Г. искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за заплащане на следните суми: 390 лева – обезщетение за извършени разходи за транспортиране и дерегистрация на автомобила, 60 лева – обезщетение по чл. 4.16 от договора за наем, представляващо разходи за ангажиране административния капацитет на ищеца, 9000 лева – неустойка по т. 9 от приложение № 1 към договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги от 09.07.2019 г. за погиване на наетия на 21.12.2019 г. л. а. „Хюндай Айоник“, рег. № *******, вследствие на ПТП, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 21.06.2022 г. до окончателното им изплащане, като дружеството е осъдено да заплати 1 на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 936 лева.

Посоченото решение в отхвърлителната му част е обжалвано от „ Р. шеър България“ ЕАД, представлявано от адв. С. Т.. Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните му части. Оспорва се решаващият извод на СРС, че не е налице основание за осъждане на ответника да заплати неустойка по т. 9 от списъка на неустойките, която се дължи, в случай че превозното средство е повредено или унищожено при ПТП по вина на потребителя.

Въпреки че в конкретната хипотеза превозното средство е било управлявано от трето за спора лице, а не от ответника, дружеството-въззивник счита, че посочената неустоечна клауза обхваща всички случаи, при които потребителят е виновен за повреждане/унищожаване на превозното средство, а не само случаите, при които е виновен за настъпване на самото пътнотранспортното произшествие. Поддържа се, че чрез предоставяне на управлението на трето лице потребителят на услугата е извършил нарушение, в резултат на което е настъпил и инцидентът, от който са произтекли материалните щети, поради което следва да отговаря за вредите, нанесени на превозното средство. Счита се, че при тълкуване на клаузата на т. 9 от списъка на неустойките съдът не е изследвал действителната воля на страните. Сочи се, че клаузата следва да се тълкува в светлината на чл. 233, ал. 1 ЗЗД, който предвижда, че наемателят дължи обезщетение и за вредите, причинени от лица от неговото домакинство или от неговите пренаематели, като под термина „домакинство“ следва да се разбира едно по-широко понятие, тъй като по този начин биха се гарантирали в по-голяма степен правата на наемодателя. Поддържа се, че отговорността на наемателя-длъжник е за неизпълнение на задължението по договора за наем, изразяващо се в неполагането на грижата на добрия стопанин спрямо наетия имот, когато то е породено от действията на трети лица, т.е. когато вредата върху наетия имот е причинена от трето лице. Сочи се, че в случая наемодателят е претърпял значителни вреди, освен задълженията към лизингодателя на увредената вещ, а именно - бил ангажиран значителен допълнителен ресурс - изпращане на представител на мястото на инцидента, участие в проведените оперативно-следствени действия от органите на МВР, кореспонденция с контролните органи и наемателя, репатриране на превозното средство, остойностяване на щетите, завеждане на застрахователна претенция и др. Освен това, загубата на превозно средство от автопарка на „Спарк“, винаги било свързано със затрудняване на обичайната търговска дейност на дружеството. Оспорват се и изводите на СРС за липса на доказателства относно извършване на разходи за дерегистрация на автомобила, като се сочи, че дерегистрацията на автомобила принципно не изключва последваща нова регистрация.

По отношение на предвиденото в чл. 4.16 от договора обезщетение се поддържа, че същото на практика е неустойка, основание за плащането на която настъпва при всеки вид нарушение на договора, която е предвидена с оглед всички допълнителни 2 дейности, с които са ангажирани служителите на „Спарк“ при всяко осъществено нарушение на договора, най-вече при ПТП, които вреди не е необходимо да бъдат доказвани с оглед чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Отделно, наемодателят имал право на това обезщетение и по силата на чл. 309а, ал. 1 ТЗ. Поради изложените съображения въззивникът отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от насрещната страна М. М. Г., чрез адв. Д. М., с който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и за правилност на първоинстанционното решение в обжалваните му части. Поддържа се, че въззиваемият-ответник не е управлявал процесното МПС към момента на ПТП и няма вина за настъпването му, като разширително тълкуване на неустоечната клазуза е недопустимо. Оспорват се твърденията за претърпени от ищеца значителни вреди с оглед на данните по делото, че увреденото МПС има валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и е в движение. Поради това се счита, че с претенцията си ищецът цели да се обогати за сметка на ответника, а не да репарира възникнали от процесното ПТП щети, тъй като запазените части от автомобила са останали в собственост на ищеца, като основният актив на автомобила – неговата батерия, не била увредена при процесното ПТП.

Претендират се разноски за въззивното производство, включително за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно. В частта, в която М. М. Г. е осъден на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД да заплати на „Р. Ш.Б.“ ЕАД сумата от 400 лева, съставляваща договорна неустойка по т. 7 от приложение № 1, решението е влязло в сила, а в останалата обжалвана част – същото е допустимо.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и съдържащите се във въззивната жалба доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Ищецът твърди, че предоставя под наем електромобили, като договорите за наем се сключват по електронен път чрез регистрация на потребителя в мобилно приложение, потребителят предоставя данни за самоличността си, данни за контакт, копие от свидетелство за правоуправление на автомобил, а заплащането на услугата се извършва чрез кредитна или дебитна карта, която се регистрира в мобилното приложение. Твърди, че всяко превозно средство е снабдено със система за дистанционно наблюдение и при стартирането му чрез потребителско име и парола на 3 потребител може да се установи кой конкретен потребител е стартирал управлението и за какъв период. Твърди се още, че на 09.07.2019 г. между дружеството и ответника М.

Г. бил сключен договор за наем на електрическо превозно средство; на 21.12.2019 г., в 20:32 ч., ответникът резервирал л. а. „Хюндай Айоник“, рег. № № *******; в 20:34 ч. стартирал управлението на автомобила, а минути след това в гр. София, в района на пътната връзка на бул. „Цариградско шосе“ и бул. „Александър Малинов“ настъпило ПТП - при извършване на завой надясно с несъобразена скорост автомобилът се е ударил в крайпътната мантинела и се е обърнал по таван. По време на инцидента автомобилът е бил управляван не от наемателя, а от трето лице - М.С.Т.. Вследствие на произшествието настъпили щети, квалифицирани като „тотална щета“ по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, тъй като необходимите разходи за ремонт надхвърляли действителната стойност на автомобила. Излагат се твърдения, че в договора за наем е предвидена забрана за предоставянето на автомобила за ползване на друго лице, за несъблюдаването на която ответникът дължи неустойка в размер на 400 лева съгласно т. 7 от списъка на неустойките - приложение № 1 към договора. Предвид това, че при използване на автомобила е реализирано ПТП, в резултат на което същият е увреден до степен „тотална щета“, се счита, че ответникът дължи и неустойка за погиване на вещта в размер на 9000 лева съгласно по т. 9 от списъка на неустойките. Освен това се претендират разходи в общ размер на 390 лева за транспортирането и дерегистрацията на електрическия автомобил, както и обезщетение по чл. 4.16 от договора и допълнителните разпоредби към списъка на неустойките в размер на 60 лева, представляващи разходи за ангажиране на административния капацитет на наемодателя.

Ответникът оспорва наличието на наемно правоотношение между страните поради противоречие на договора с изискванията на чл. 47 – 49 ЗЗП. Излагат се и доводи за противоречието му с чл. 26, ал. 1, предл. последно ЗЗД, тъй като наемодателят, възползвайки се от положението си на по-силна икономически страна, изначално е определил множество задължения за потребителя, без възможност последният да повлияе върху условията на договора. Излагат се доводи за нищожност поради неравноправния характер на клаузите за неустойка по т. 7 и т. 9 от списъка с неустойките, както и на чл. 4.16. от договора. Оспорва се ищецът да е претърпял вреди, доколкото, от една страна, същият е бил само ползвател на вещта, а от друга вредите били покрити от получено обезщетение по имуществена застраховка. Поради това се счита, че предвидената неустойка по т. 9 е нищожна, като надхвърляща присъщите на неустойката функции, а в условията на евентуалност се поддържа, че същата е прекомерна. Оспорва се да е налице „тотална щета“ на автомобила, тъй като същият бил възстановен и се ползвал. Освен това се счита, че ответникът няма вина за настъпване на ПТП, тъй като по време на произшествието е управляван от друго лице.

За недоказана се счита претенцията за заплащане на разходи за репатриране и 4 дерегистрация на автомобила.

Основна предпоставка за уважаване на исковите претенции е установяване на валидно възникнало договорно правоотношение по сключен между страните договор за наем на автомобил.

На етапа на въззивното производство не се спори, че на 09.07.2019 г. М. Г. се е регистрирал в мобилно приложение на „Р. Ш.Б.“ ЕАД, опериращо под търговското наименование „Спарк“, за наемане на превозни средства и така е приел сключването на договори за наем при общите условия на ищеца. Разпоредбата на чл. 1.4 от договора предвижда, че неразделна част от договора са общите условия и приложение № 1 - списък на неустойки, с чието съдържание наемателят се съгласява безусловно при регистрацията си в мобилното приложение, а според чл. 2.4. страните заявяват изрично и се съгласяват, че сключването на договора и потвърждаването на съгласие с общите условия по електронен път ще има същите правни последици като подписа върху писмените документи.

Договорът за наем на МПС е неформална сделка, поради което същата може да бъде сключена по електронен път, чрез подписването й с обикновен електронен подпис, като с оглед разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ писмената форма следва да се счита за спазена. Съгласно легалната дефиниция в чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, вр. чл.