Решение № 5498 от 16.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5498 гр. София, 16.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20251100512963 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба , вх. № 288375/01.09.2025год. от С. П. В.,ответник по делото против Решение № 14976/01.08.2025год. постановено по гр.дело № 48018/2024год. по описа на СРС,69 състав ,в частта ,в която е признато за установено , по предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. П. В. дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 47791/2023 г. по описа на СРС, 69 състав: сумата от 5 500 лв., представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит № 4053624676/20.08.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 28.08.2023 г., до изплащане на вземането, и сумата от 69,28 лв., представляваща договорна лихва за периода от 25.09.2022 г. до 27.02.2023 г.

С решението съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските като е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 225,45лв.,деловодни разноски в исковото производство.

Във въззивната жалба се съдържат доводи за нищожност на решението ,предвид липсата на мотиви,също така на противоречиви и неясни фактически констатации.Поддържа се ,че решението е недопустимо и неправилно като постановено при нарушения на процесуалния и материалния закон.В тази връзка се излага ,че съдът се е произнесъл по непредявен иск ,тъй като искът бил осъдителен,а не установителен и в диспозитива неправилно бил отразен адреса на управление на дружеството-ищец.Навеждат се доводи за неправилност на изводите на съда ,като се твърди ,че договор № 5049295/20.08.2022год. за покупко-продажба извън търговски обект липсвал, поради което не съществува и акцесорния 1 договор ,какъвто се явява този за потребителски кредит,същите са нищожни ,поради което и цесията не е породила действие. Отправя се искане за прогласяване на атакуваното решение за нищожно и връщането на делото на друг състав на първоинстанционния съд за ново произнасяне. Претендират се направените по делото пред въззивната инстанция .

Със становище от 16.02.2026год. въззивницата поддържа въззивната жалба на заявените в нея основания за нищожност на съдебното решение.Излага ,че поради направения от нея отказ от договора за покупко-продажба извън търговски обект и връщането на системата за домашно почистване на продавача на 19.12.2022год. са се прекратили задълженията на страните по него,както и че е заявила и отказ от договор за потребителски кредит №4053624676/20.08.2022год.Освен това се позовава и на нарушения на разпоредбите на чл.146,ал.1 и чл.145,ал.2 вр. чл.143 от ЗЗП.Счита ,че няма задължения към „Велмакс Лукс“ЕООД нито към „Ти Би Ай Банк“ЕАД ,поради своевременния отказ от договорите ,поради което и издадената заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист са издадени без правно основание.Поради това счита и че банката не е цедирала на „ЕОС Матрикс“ЕООД надлежно вземане.Моли съда да отмени решението на първата инстанция ;да го прогласи за нищожно и върне делото на друг състав на първоинстанционния съд за ново разглеждане.Претендира деловодни разноски пред въззивната инстанция.

Въззиваемата страна „ЕОС Матрикс “ЕООД в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозирала отговор на въззивна жалба.Оспорва подадената въззивна жалба и моли съда да потвърди решението на СРС ,което намира за допустимо ,правилно и обосновано,тъй като е постановено при спазване на материалния и процесуалния закон.Претендира и деловодни разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Пред СРС са предявени от „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу С. П. В., по реда на чл.

422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 5 500 лв., представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит № 4053624676/20.08.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 28.08.2023 г., до изплащане на вземането; сумата от 287,04 лв., представляваща договорна лихва за периода от 25.09.2022 г. до 27.02.2023 г., и сумата от 330,64 лв., представляваща лихва за забава за периода от 25.09.2022 г. до 27.02.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 47791/2023 г. по описа на СРС, 69 състав.

В исковата молба ищецът твърди, че на 20.08.2022 г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД като кредитор и С. П. В. като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № 4053624676, по силата на който банката предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 5 500 лв., срещу което последният се задължил да върне отпуснатия и усвоен кредит, чиято обща стойност с включен ГПР била в размер на 6 810,24 лв., на 48 месечни погасителни вноски с краен срок на издължаване - 25.08.2026 г.

Поддържа, че след усвояване на кредита ответницата не изпълнила задълженията си по договора, като на основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ и чл. 16, т. 2 от договора и поради непогасяване на вноски с падежи 25.09.2022 г., 25.10.2022 г. и 25.11.2022 г. цялото задължение по договора било обявено за предсрочно изискуемо. Ответницата била уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията по договора на 27.02.2023 г. Поддържа, че по силата на договор за цесия от 25.04.2024 г., сключен между „ЕОС Матрикс“ ЕООД и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ищецът придобил вземанията на цедента 2 спрямо ответницата по договора за потребителски кредит, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности съгласно Приложение № 1 към договора за цесия ,за което на адреса на ответницата било изпратено уведомление.В условията на евентуалност поддържа с връчването на ответницата на приложеното към исковата молба уведомление по чл. 99 ЗЗД, същата следва да се счита за надлежно уведомена за извършената цесия. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока за писмен отговор по чл.131 от ГПК ответницата С. В. е оспорила предявените искове. Не оспорва, че на 27.02.2023 г. е получила уведомление от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор за потребителски кредит. Излага, че на 20.08.2022 г. сключила Договор № 5049295 за покупкопродажба извън търговски обект с „Велмакс Лукс“ ЕООД, като на същата дата била одобрена от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за сключване на договор за потребителски кредит.На 19.12.2022 г. направила валиден отказ от договора за покупко-продажба извън търговски обект , за което уведомила чрез изпратено по електронна поща уведомление както дружеството, така и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Поддържа, че съгласно чл. 53 ЗЗП упражненото право на отказ води до прекратяване на задълженията на страните по договора. Счита, че по този начин е направила валиден отказ и от двата договора. Поддържа още, че на 19.12.2022 г. е заплатила транспортните разходи на куриерска фирма „Еконт“ за връщане на продуктите на фирма „Велмекс Лукс“ ЕООД от гр. София до гр. Пловдив, с оглед на което на практика няма други неуредени финансови взаимоотношения нито с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, нито с „Велмакс лукс“ ЕООД. Твърди, че не е заплащала суми по договора за потребителски кредит. Релевира възражение за нищожност на договора за потребителски кредит поради липса на представителна власт на лицето Н.Г.С., вписано като пълномощник на кредитора „Ти Би Ай Банк“ ЕАД в договора. Ето защо счита, че не дължи претендираните вземания.

Твърди, че не е дала повод за завеждане на делото, съответно не дължи на ищеца разноските по делото. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, както и е приложено ч.гр.д.№

47791/2023год. по описа на СРС,69 състав.Последното е образувано по подадено заявление от „Ти Би Ай Банк“ЕООД срещу С. П. В. като въз основа на същото е издадена Заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК .

На основание чл.415,ал.1,т.1 от ГПК на заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземанията си,предвид постъпилото в срок възражение.Пред заповедния съд ищецът е представил доказателства ,че е предявил иска си в срок ,като е налице пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и исково производство,което прави исковете допустими.

С обжалваното решение първоинстанционния съд е приел за установено наличието на възникнало на 20.08.2022 г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД в качеството на кредитор и ответницата С. П. В. в качеството на кредитополучател облигационно правоотношение въз основа на Договор за потребителски кредит № 4053624676, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 5 500 лв. под формата на разсрочено плащане за стока „1 бр. система за почистване“ с единична цена от 5 500 лв., която последният се задължил да върне в срок до 25.08.2026 г. на 48 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер по 141,88 лв., ведно с дължимата се договорна /възнаградителна/ лихва, съгласно погасителния план по чл. 11.2. от договора, при годишен лихвен процент на кредита в размер на 10,90% и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 11,36%, като общата дължима от потребителя сума е в размер на 6 810,24 лв.

Представен по делото е Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Приета по делото е декларация от 20.08.2022 г., че потребителят е получил от продавача стоката, описана в чл. 8 от договора за 3 потребителски кредит. Декларацията е подписана от ответницата, която не оспорва положения подпис.

На 20.08.2022 г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД като доставчик на платежни услуги и ответницата като потребител е сключен и Рамков договор за платежни услуги за физически лица, на основание чл. 14.1. от договора за потребителски кредит за откриване на сметката по чл. 7.2.1. , по силата на който доставчикът се е задължил да предоставя на потребителя платежни услуги, изброени в чл. 1, и банкови карти – дебитни и кредитни, както и интернет банкиране, срещу задължението на потребителя да заплаща такси и комисионни съгласно стандартната тарифа на банката. Приобщени по делото са Общи условия за предоставяне на платежни услуги на физически лица от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Общите условия са приети с подписването им от ответницата на 20.08.2022 г., която не оспорва положения подпис.

Съдът е отхвърлил като неоснователно възражението на ответницата за нищожност на процесния договор за потребителски кредит , поради липса на представителна власт на лицето Н.Г.С., вписано като пълномощник на кредитора „Ти Би Ай Банк“ ЕАД ,предвид че евентуалната липса на надлежно представителство поначало касае вътрешните отношения между представляван и представител, респ. представлява обстоятелство, релевантно именно за представляваната страна. Приел ,предвид че договора е потребителски по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК ,че съдът следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител /арг. чл.

7, ал. 3, изр. 1 ГПК/. В тази връзка е изложил съображения ,че процесният договор е действителен, тъй като съдържа всички посочени в чл. 11, ал. 1 ЗПК задължителни реквизити, без да са налице уговорени между страните по него неравноправни клаузи .Изключение е предвидената в клаузата по чл. 16.2., изр. 3 от договора т.н. „автоматична предсрочна изискуемост“ ,която клауза обаче не е довела до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и кредитополучателя, тъй като по делото се установява, а и с отговора на исковата молба ответницата изрично признава, че на 27.02.2023 г. надлежно е получила уведомление за предсрочна изискуемост от 10.02.2023 г.