Решение № 19731 от 31.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19731 гр. ., 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20231110132314 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 530 и сл. вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по молба на „.“ ЕАД срещу Г. О. Г. с искане с правно основание чл. 255, ал. 2 ЗЗД за разрешение от съда в полза на молителя, в качеството на влогоприемател, по сключен между него и ответната страна, в качеството на влогодател, неформален възмезден договор за влог, да продаде на публична продан вложената вещ – лек автомобил марка „.“, модел „.“, с рег.

№ СВ . НС, като с част от получената продажна цена да бъдат удовлетворени вземанията му, а остатъкът да бъде вложен в банка на името на ответната страна влогодател.

Молителят „.“ ЕАД твърди, че е собственик на подземните гаражи в многофункционален комплекс „.“, находящ се в гр. ., ул. „.“ № 22, представляващ сграда с идентификатор . по КККР, които гаражи са обособени като зона за почасово платено паркиране. Посочва се, че подземният паркинг се стопанисва и управлява именно от дружеството молител. Твърди, че в съответствие с изискванията на чл. 28 ЗЗП молителят е обявил цените на паркоместата на няколко видни за потребителите места. Поддържа, че до 01.04.2023 г. безплатният престой на автомобили на територията на подземния паркинг бил до 1 час, а всеки следващ час се заплащал на цена от 2 лева на час. Считано от 01.04.2023 г., цената за престой за всеки следващ час след първия била увеличена на 3 лева на час. Изяснява се, че всеки водач, който желае да паркира превозното си средство в подземния паркинг, получава 1 билет за вход при преминаване на бариерата на входа, а системата за достъп заснема регистрационния номер на превозното средство с оглед проследяването датата и часа, в които конкретното превозно средство е влязло на територията на паркинга. Молителят твърди, че на 15.09.2022 г. в 19:57 часа в подземния паркинг влязъл лек автомобил марка „.“, модел „.“, с рег. № СВ .

НС, паркиран на паркомясто № 30 на -2 подземен етаж. Посочва, че от момента на паркирането му на посочените дата, час и място лекият автомобил не е напускал паркомясто № 30. Дължимата сума за престоя на моторното превозно средство на територията на паркинга, считано от момента на паркирането до 24:00 ч. на 08.06.2023 г. възлиза на обща стойност от 14 190 лева. Твърди, че предвид значителния размер на натрупалата се дължима сума за паркиране и необичайно дългия период, през който този автомобил е оставен на паркинга и не е потърсен, дружеството предприело действия за установяване на собственика му, вследствие от което установило, че това е лицето Г. О. Г.. В сезиращата съда молба се посочва, че между него като влогодател и „.“ ЕАД като влогоприемател е сключен неформален договор за влог по отношение на процесния автомобил по см. на чл. 250 и сл. ЗЗД.

Излага, че на 08.03.2023 г. „.“ ЕАД изпратило нотариална покана до Г. Г. в качеството му на влогодател и собственик на лекия автомобил, с която отправило предизвестие от 3 работни дена за прекратяване на договорните им отношения. Поканата била връчена лично на Г. на 09.03.2023 г., но въпреки това влогодателят не се свързал с дружеството. Изтъква, че при проведена от последното телефонна комуникация със собственика на вещта, последният потвърдил собствеността си върху автомобила с обещание за явяване на уговорени срещи за изясняване на въпроса относно заплащане на дължимата сума за паркиране и напускане на подземния паркинг от автомобила, на които срещи влогодателят не се явил. С оглед изложеното и на основание чл. 255, ал.

2 ЗЗД „.“ ЕАД в качеството си на влогоприемател отправя искане към съда да му даде разрешение да продаде вложената вещ – процесния лек автомобил, собственост на Г. О. Г., на публична продан, като от получената продажна цена се заплатят вземанията му по договора, в т.ч., сумата от 14 190 лв., представляваща цената за извършена услуга по съхранение на лекия автомобил за периода от 15.09.2022 г. до 08.06.2023 г., както и разноските от публичната продан, а остатъкът да бъде вложен в банка на името на влогодателя Г..

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна Г. О. Г., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, с който молбата е оспорена като допустима, но неоснователна.

Оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между „.“ ЕАД и Г. О. Г. по силата на договор за влог. Изтъква, че в случая липсва задължение 2 за пазене на предадената вещ, предвид липсата на лице, което да осъществява контролно-пропускателен режим. Поддържа, че простото поставяне на моторно превозно средство на място не е равнозначно, че същото се пази.

Налице е неизпълнение на основно задължение по договора за влог – за пазене на вещта. В тази връзка се посочва, че превозното средство не е паркирано в отделно помещение, а е налице неограничен достъп до подземния паркинг, при което всеки един водач може да влезе в този паркинг. С отговора се оспорва именно лицето Г. да е страна по твърдения договор за влог, респ. същият да е собственик на вещта и да я е оставил за пазене. Оспорва посочения от молителя времеви период на престой на процесното МПС в подземния паркинг, както и наличието на уговорка относно дължимото на молителя заплащане за това. Оспорва на 15.09.2022 г. в 19:57 ч. твърдяното МПС да е паркирано в процесния паркинг, влизането му в същия, както и че се намира там. Намира за неустановено Тарифата и условията за платено паркиране „.“ да са поставени на видно място в подземния паркинг. Счита, че обявените цени за престой за час на неохраняем паркинг не са от естество да обвържат ответната страна, а наред с това оспорва същите като изключително завишени и противоречащи на добрите нрави. Намира за неустановено по делото построяването от ищцовото дружество на процесния обект, респ., че дружеството е собственик на подземните гаражи в многофункционалния комплекс. Посочва, че липсват доказателства именно „.“ ЕАД да стопанисва и управлява подземния паркинг, респ., че именно на последното се дължи възнаграждение. С тези доводи се отправя искане към съда да отхвърли молбата на „.“ ЕАД като неоснователна и да не се разрешава на последния да продаде процесния лек автомобил на публична продан.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 255 ЗЗД в случаите, при които не е бил уговорен срок за пазене на вещта, влогоприемателят може да се освободи от задълженията си по влога, като предизвести влогодателя и му даде достатъчен срок, за да си вземе вещта, а съгласно ал. 2 от законовия текст, в случай че до изтичане на определения в договора или в предизвестието срок влогодателят не вземе вещта, влогоприемателят отговаря след изтичане на срока само при умисъл и груба небрежност и може да поиска от районния съд разрешение да продаде вложената вещ на публична продан.

Реализацията на това право на изправната срещу неизправната страна налага пряка намеса по инициатива на молителя в чуждата правна сфера на 3 влогодателя, доколкото резултатът от съдебната намеса е публична продан на чужда вещ, т.е., разпореждане с чуждо имущество. Подобна съдебна намеса представлява спорна съдебна администрация, налагаща двустранно производство, наподобяващо конститутивен исков процес. Спорната съдебна администрация не е кодифицирана в ГПК, но представлява правораздавателна компетентност, възложена на съда от материалното право, какъвто е случаят на чл. 255, ал. 2 ЗЗД. Характерната особеност, определяща същността на тази компетентност и отличаваща я от охранителните производства на едностранно оказване на съдействие при реализиране на права, се състои в изменение на гражданските отношения от съображения за целесъобразност, което е изгодно за едната страна и неизгодно за другата (в случая позволява на кредитора влогоприемател да се освободи от отговорността за груба небрежност и обременителни разноски по продължаващо съхранение, макар и с по-ниска по степен грижа, и да реализира пряко вземанията си, съответно влогодателят би търпял лишаване на правото му на собственост върху вещта, доколкото публичната продан на движими вещи представлява оригинерен способ за придобиване на вещта от купувача).

По искането с правно основание чл. 255, ал. 2 ЗЗД в тежест на молителя е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение между „.“ ЕАД, като влогоприемател, и Г. О. Г., като влогодател, възникнало по силата на неформален договор за влог от 15.09.2022 г. с твърдяното съдържание, по отношение на движима вещ – лек автомобил марка „.“, модел „.“, с рег. № СВ . НС, в т.ч., че между страните е уговорено възнаграждение за влогоприемателя във връзка с пазене на вещта и неговия размер; изпълнение на задължението на молителя в качеството на влогоприемател да пази вложената вещ през релевантния период; отправяне от молителя на писмено предизвестие до ответната страна с предоставен достатъчен срок за вземане на процесния лек автомобил, както и изтичането на срока.

При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответната страна е докаже възраженията си, както и своевременно явяване за вземане на вещта във връзка с отправено предизвестие за това от влогодателя.

Спорно между страните, на първо място, е наличието на валидно облигационно правоотношение между тях, възникнало по силата на договор за влог по смисъла на чл. 250 и сл. ЗЗД.

С постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № . от 29.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1180/2022 г., IV г. о. е прието, че с договора за влог влогоприемателят поема задължение да пази безвъзмездно или срещу заплащане предадената му от влогодателя движима вещ и да я върне на уговорения срок или при първо поискване /по арг. от чл. 250 и чл. 252 ЗЗД/.

4

Договорът за влог е реален, т.е., за валидността му е необходимо страните да постигнат съгласие и вещта да се предаде на влогоприемателя. Договорът е едностранен, тъй като по него задължения възникват само за влогоприемателя. Негово задължение е да приеме вещта, да я пази и да я върне. Договорът е също така неформален, т.е., не е необходима писмена форма за сключването му и простото съгласие е достатъчно за неговата валидност. Съгласно чл. 253, ал. 2 ЗЗД влогоприемателят е длъжен да пази поверените му вещи с грижата на добър стопанин. Влогоприемателят носи пълна имуществена отговорност за полученото, освен ако докаже, че загубата се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Тази отговорност е налице, когато се установи, че ищецът е възложил на ответника да охранява автомобила му на паркинг, намиращ се в държане на ответника, и последният е приел да извърши услугата, като този факт се установява както с писмени доказателства за платен паркинг, така и от наличната при влогоприемателя документация за приемането на автомобила. Установяването на тези факти изпълват фактическия състав на договора за влог.

Настоящият съдебен състав приема, че позиционирането на движима вещ – автомобил, в охраняем паркинг с пропускателен режим срещу заплащане на уговорено възнаграждение обуславя наличието на облигационно правоотношение между лицето, паркирало автомобила си, и стопанисващото паркинга лице, възникнало по силата на неформален договор за влог по смисъла на чл. 250 и сл. ЗЗД.

В случая от приетото по делото заключение на вещо лице по съдебнотехническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно, компетентно изготвено и изцяло обосновано, се установява, че на 15.09.2022 г. в 19:57 часа движима вещ, представляваща лек автомобил марка „.“, модел „.“, с рег. № СВ . НС, е позиционирана на паркомясто № 30 на ниво -2, находящо се на територията на подземен паркинг в гр. ., ул. „.“ № 22. В подкрепа на този факт са и събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Е. Р. С., която се намира в трудово правоотношение със „.“ ЕАД“, считано от 2018 г. От нейните показания се установява, че посоченият лек автомобил се намира в подземния паркинг от средата на месец септември 2022 г. Автомобилът бил забелязван от всеки служител там – бил толкова прашасал, че нямало как да не се познае.