Решение № 1351 от 16.07.2026, Административен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 1351

Шумен, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - II Касационен състав, в съдебно заседание на шести юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРЕМЕНА БОРИСОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ХРИСТИНКА ДИМИТРОВА

МАРГАРИТА СТЕРГИОВСКА

При секретар ВИЛИАНА РУСЕВА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА БОРИСОВА канд № 20267270600336 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на „А1 България“ ЕАД, депозирана чрез юрисконсулт Г. К., против Решение № 123/01.04.2026г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 1865/2025г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № В – 007908 от 21.07.2025г. на началника на Териториален отдел за области Варна, Добрич, Шумен към главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на основание чл. 233, ал. 2 и чл. 210а от Закона за защита на потребителите ЗЗП/ на жалбоподателя „А1 България“ ЕАД с [ЕИК], [населено място] е наложена имуществена санкция в размер на 1022.58 евро /левова равностойност 2000 лв./, за нарушение на чл. 68в, във вр. с чл. 68з предл. трето, във вр. с чл. 68и т. 4 от ЗЗП.

Касаторът излага доводи за незаконосъобразност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Навежда аргументи за наличие на допуснати съществени процесуални нарушения, както и за неправилна правна квалификация. В условията на евентуалност сочи и основания за квалифициране на деятелността като „маловажна“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. По тези съображения отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него НП. Претендира разноски за две инстанции. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Ответникът ИД началник на Териториален отдел за областите Варна, Добрич, Шумен към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП – [населено място], редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 19.03.2025г. в КЗП – Шумен била депозирана жалба №В – 03-569/19.03.2025г. от А. Е. А. от [населено място]. В жалбата А. посочил, че във връзка със сключен договор за телекомуникационни услуги с оператора „А1 България“ ЕАД, който изтичал на 05.04.2025г., посетил на 18.03.2025г. офис на „А1 България“ ЕАД, находящ се в [населено място], [улица]за подаване на заявление за прекратяване на договора при изтичане на срока. Според посоченото в жалбата, служител на оператора отказал да приеме заявлението за прекратяване, тъй като срокът на договорът не бил изтекъл и заявлението следва да се подаде като едномесечно предизвестие.

По повод депозираната жалба и издадена заповед на председателя на КЗП, на 21.03.2025г., свидетелите В. Г. и Н. Й. - служители на КЗП – Териториален отдел за области Варна, Добрич, Шумен, извършили проверка в обект – офис на „А1 България“ ЕАД с [ЕИК], находящ се в [населено място], [улица]. Проверката била извършена в присъствието на Г. К. Л. - управител на обекта.

Резултатите от същата били обективирани в Констативен протокол №К-2773786 от 21.03.2025г. Според отразеното в констативния протокол на 18.03.2025г. служител в офиса категорично е отказал да приеме и входира заявлението на жалбоподателя договорът му за доставка на телекомуникационна услуга на датата на изтичането му – 05.04.2025г. да не бъде продължаван, а да бъде прекратен, с мотива, че към 18.03.2025г. договорът не е изтекъл и може да подаде заявлението след като договорът изтече като предизвестие.

В хода на проверката, в присъствието на контролните органи, служител на дружеството, представил се като М. Д., отказал да приеме заявление за прекратяване на договор за доставка на телекомуникационна услуга и на друг потребител – К. Д. А..

Изготвеният констативен протокол бил подписан от съставителя В. Г., свидетелите Н. Й. /служител на КЗП/, К. А. /потребител/ и управителя на офиса – Г. Л., в който е извършена проверката. В края на стр. 2 на КП, след констатациите на контролните органи е записано „Не съм съгласна с горе описаните действия от страна на служителите на офиса на А1“, но от изготвения КП не става ясно кое лице е направило това изявление и саморъчно го е изписало в протокола.

На 07.04.2025г. от страна на „А1 България“ ЕАД е представено становище по потребителската жалба на А. А. и направените констатации в Констативен протокол №К2773786/21.03.2025г. В него е посочено, че съгласно Общите условия на дружеството, договор, сключен с „А1“, може да бъде прекратен с едномесечно писмено предизвестие. Действието на договора за услуги в рамките на първоначалния му срок може да бъде прекратено едностранно от страна на потребителя също с едномесечно писмено предизвестие. При предсрочно прекратяване потребителят дължи неустойки.

По отношение договорите на потребителите А. и А. се сочи, че са били приети писмени заявления на 21.03.2025г., за което са приложили и доказателства, които щели да бъдат приети като едномесечно писмено предизвестие. Също така се твърди, че на 19.03.2025г. на А. не му било отказано приемане на заявление за прекратяване. Бил е информиран, че договорът може да се прекрати с едномесечно предизвестие, при което той отказал регистрация на заявлението и напуснал обекта.

Въз основа на представените документи и констатациите от извършената проверка на централно ниво Председателят на КЗП издал Заповед № 4868/22.05.2025г., с която било забранено на „А1 България“ ЕАД с [ЕИК], [населено място] при упражняване на дейността си да използва нелоялна агресивна търговска практика по смисъла на чл. 68з предл. трето, във вр. с чл. 68и т. 4 от ЗЗП, а именно: да отказва да приема отправените от потребителите писмени волеизявления за прекратяване на договори. Цитираната заповед била издадена, въз основа на решение на КЗП.

Била изпратена покана №В-03-569/03.04.2025г. до управителя на „А1 България“ ЕАД, за явяване на 14.04.2025г. в сградата на КЗП в [населено място] за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, която е получена от дружеството на 08.04.2025г. На посочената дата представител не се явил. На имейл адрес била изпратена втора покана №В03-569/02.06.2025г. за явяване на 10.06.2025г. в сградата на КЗП в [населено място] за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, но на посочената дата също не се явил представител.

На 12.06.2025г. свидетелят Г. съставил срещу „А1 България“ ЕАД с [ЕИК], [населено място] акт № 007908, в отсъствие на представител на дружеството, за нарушение на чл. 68в, във вр. с чл. 68з предл. трето, във вр. с чл. 68и т. 4 от ЗЗП изразяващо се в това, че на 21.03.2025 г. в магазин „А1“, находящ се в [населено място], [улица], е приложена нелоялна агресивна търговска практика спрямо потребителката К. А. с това, че търговецът е отказал физически да приеме заявление за прекратяване на договора ѝ.

Актосъставителят приел, че се касае за първо нарушение. Актът бил връчен на 23.06.2025г. на И. А. управител на магазин „А1“, находящ се в [населено място], [улица].

Срещу съставения акт било депозирано възражение, прието с протокол за проверка на документи №К – 0151033 от 02.07.2025г., в което дружеството излага доводи, че съставеният акт е незаконосъобразен, неправилен и необоснован. Намира, че описаното в съставения акт не съответства на действителната фактическа обстановка, тъй като по отношение на двамата потребители имало входирани заявления от дата 21.03.2025г. Също така счита, че се касае за маловажен случай.

Въз основа на така съставения акта впоследствие било издадено обжалваното НП.

При постановяване на решението районният съд приел, че в хода на санкционното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи издадения санкционен акт. Съдебният състав формирал и извод относно безспорната установеност на приписаното на дружеството неизпълнение, поради което потвърдил процесния правораздавателен акт.

Решението на районния съд е валидно и допустимо, но неправилно, като касационната инстанция не споделя решаващия извод на предходния съдебен състав за липса на допуснати в хода на административнонаказателното производство на съществени нарушения на процесуалните правила.

Разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗАНН, както и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН по еднозначен и императивен начин разписват необходимото съдържание за съставения акт и издаденото впоследствие НП. За да породят целените от тях последици еднозначно и непротиворечиво следва да бъдат посочени датата и мястото, където е извършено деянието, обстоятелствата, при които е реализирано и доказателствата, които го установяват. В случая контролните органи на КЗП не са изпълнили по надлежен начин тези свои задължения, което рефлектира върху законосъобразността на издаденото НП.

Проверката в обекта на търговеца е инициирана по повод потребителска жалба с вх. № В-03-569/19.03.2025г., депозирана от страна на А. А.. Без да е необходимо да възпроизвежда цялостното ѝ съдържание, касационният състав намира за необходимо да отбележи, че в нея потребителят навежда твърдения за възможно неправомерно поведение, осъществено от представител на юридическото лице на 18.03.2025г. Прави впечатление, че актосъставителят е описал по-изчерпателно оплакването му, докато в обстоятелствената част на НП тези обстоятелства са редуцирани и са сведени единствено до констатация, че оплакването на потребителя А. се изразява във възпрепятстването му от служителите на касатора да приемат и входират заявлението му за прекратяване на договор за предоставена телекомуникационна услуга. Както в акта, така и в НП обаче не е посочено, че потребителят е посетил обекта на 18.03.2025г., когато е възприел поведението на служителите на „А1“.

Тази непрецизност навярно не би имала същото значение, ако в акта, а впоследствие и в констативно-съобразителната част на НП не се съдържаха и констатации за възможно реализирано сходно по вид административно нарушение и спрямо друг потребител – този път осъществено в датата на проверката, а именно 21.03.2025г. Данните за него, съответно за ползваните от К. А. услуги, на практика отсъстват от словесното описание на нарушението. Никъде не са отразени конкретни констатации, сходни с тези по отношение на потребителя А., за наличие на изтичащ договор с определен обхват и параметри, като служителите на КЗП единствено са посочили, че на А. на 21.03.2025г. ѝ е отказано приемане на заявление за прекратяване на договор за доставка на телекомуникационна услуга, която дата е възприета за време на реализиране на простъпката.

В контекста на изложеното и с оглед подробният прочит на съставения акт и на изготвеното НП, настоящата инстанция намира, че проверяващите, а впоследствие и санкциониращият орган, са описани две потенциално осъществени нарушения от страна на санкционираното дружество, всяко с различна дата на извършване – подобен извод се налага и от констатациите на актосъставителя и на наказващия орган, че търговецът е приложил нелоялна търговска практика както в случая на жалбоподателя А. – сезирал Комисията, така и касателно потребителката А.. Това поражда неяснота не само по отношение на датата на извършване на деянието с оглед данните за две нарушения, осъществени в различен период, но и по отношение на обстоятелствата, при които е реализирана простъпката.

Разпечатката съдържа 37 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b48c2763-f322-45eb-9b8a-ebc53fdea1f5