Решение № 233 от 06.07.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Пловдив, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Миглена Площакова при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20245001000414 по описа за 2024 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Повод за започването му са две на брой жалби.

Първата е въззивна и е подадена от ХЕЛИУС“ ЕООД, ЕИК 126635157, гр. Хасково, ул. „Бъдеще“ № 20, Д. Д. И., ЕГН **********, Д. Д. И., ЕГН ********** и Д. Х. И., ЕГН **********, тримата от гр. Х. ул. „К. Д.“№ *, ет.

*, ап. *. С нея те обжалват постановеното по т. дело № 28/2022 г. по описа на Хасковския окръжен съд решение № 74 от 27.10.2023 г., поправено с решение № 32 от 26. 04. 2024 г. и допълнено с решение № 33 от 26.04.2024 г. в частта, с която „ХЕЛИУС“ ЕООД, ЕИК 126635157, гр. Хасково, ул. „Бъдеще“ № 20, Д.

Д. И., ЕГН **********, Д. Д. И., ЕГН ********** и Д. Х. И., ЕГН **********, тримата от гр. Х. ул. „К. Д.“№ *, ет. *, ап. * са осъдени да заплатят на „Юробанк България“АД, ЕИК 000694749 , гр. София общата сума от 38 242, 83 евро от които главница 27 343,24 евро за период от 28.03. 2019 г. до 10.03.

2022 г. ведно със законната лихва от 11.03.2022 г.,

8 240,08 евро възнаградителна лихва за период от 28.04. 2019 г. до 10.03.2022 г., 2638, 08 1 евро мораторна лихва за период от 28.04. 2019 г. до 10.03. 2022 г. и 21, 43 евро застраховки по договор за револвираща кредитна линия №12-50 от 12.06.

2006 г.

В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част, иска се отмяната й и постановяване на ново отхвърлящо исковете на банката като неоснователни.

Втората жалба е частна и с нея адв. Д. Д. в качеството си на адвокат предоставил безплатна правна помощ по ччл. 38, ал. 2 от ЗА на Д. Д. И., ЕГН **********, Д. Д. И., ЕГН ********** и Д. Х. И., ЕГН **********, тримата от гр. Х., ул. „К. Д.“№ *, ет. *, ап. * обжалва постановеното по делото определение № 106 от 26.04.2024 г., с което на основание чл. 248 от ГПК посоченото по- горе решение е допълнено в частта за разноските като „ХЕЛИУС“ ЕООД, ЕИК 126635157, гр. Хасково, ул. „Бъдеще“ № 20, Д. Д. И., ЕГН **********, Д. Д. И., ЕГН ********** и Д. Х. И., ЕГН **********, тримата от гр. Х., ул. „К. Д.“№ *, ет. *, ап. * са осъдени да заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК 000694749, гр. София след компенсация /прихващане/ сумата от по 649, 78 лв. направени от банката разноски по съразмерност.

В частната жалба изложените доводи за неправилност са свързани с липса на предпоставки за прихващане и е отправено искане за отмяна на определението и присъждане на адв. Д. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответниците физически лица.

Възиваемата страна изразява становище за неоснователност и на двете жалби.

Така съдът след като се запозна със същите, актовете предмет на обжалване и събраните пред двете инстанции доказателства намери за установено следното:

На 11.03.2022 г. в Хасковския окръжен съд е постъпила изходяща от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК 000694749, гр. София искова молба насочена против „ХЕЛИУС“ ЕООД, ЕИК 126635157, гр. Хасково, ул.

„Бъдеще“ № 20, Д. Д. И., ЕГН **********, Д. Д. И., ЕГН ********** и Д. Х.

И., ЕГН **********, тримата от гр. Х., ул. „К. Д.“№ *, ет. *, ап. *.

2

В обстоятелствената част на същата се споменава, че „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД с оглед договор за прехвърляне на търговско предприятие вписан в ТРРЮЛНЦ е правоприемник на „Алфа банка-клон България“. Между банката прехвърлител и „Хелиус“ЕООД бил сключен на 12.06. 2006 г. договор за револвираща кредитна линия №12-50. С него банката предоставяла кредитна линия на дружеството кредитополучател до размера на 52 000 евро, а Д. Д. И., ЕГН **********, Д. Д. И., ЕГН ********** и Д. Х. И., ЕГН ********** били солидарни длъжници по този договор.

В чл. 12 от сделката било уговорено, че лихвеният процент заплащан от кредитополучателя бил в размер на 9 % годишно, а и че той намалявал със стъпка от 0, 5 % до достигане на размер от 8 %, който бил съобразен с базисния лихвен процент на банката за кредити от този тип.

Падежът на лихвата бил 28-мо число на месеца а при забава в чл. 13 било договорено, че върху забавената вноска се начислява договорната лихва увеличена с 2, 5 % на годишна база считано от деня на забавата до плащане на забавената вноска.

В чл. 15, ал. 2 било договорено и плащане на такса за управление в размер на 1 % от кредитния лимит.

По- надолу исковата молба се проследява развитието на отношенията между страните по посочения по- горе договор довело до сключване на общо 7 анекса към него. Описано е съдържанието на всеки от тях като е посочено, че в анекс 3 и 4 било материализирано постигнато съгласие с Д. Д. И., Д. Д. И. и Д. Х. И. да обезпечат вземанията на банката като поръчители, а в последващите три била уговорена тяхната солидарна отговорност по смисъла на чл. 121-123 от ЗЗД като с подписването им те се задължили да отговорят солидарно с кредитополучателя за редовното изплащане на целия размер на дълга и изпълнение на всички задължения по договора и подписаните до момента анекси.

Последният 7 анекс бил сключен на 28.02.2013 г. С него бил удължен крайния срок за погасяване на дължимите към банката суми до 28.06.2026 г.

Погасяването следвало да стане на 160 равни анюитетни вноски включващи главница и лихва съгласно погасителен план като първата била дължима на същото число на месеца 1 месец след датата на подписване на анекса.

3

Плащане на дължим по договора за кредит суми било преустановено след м. март на 2019 г. като считано от 28.03.2019 г. не били платени 36 вноски за главница, а от 28.04.2019 г. и 35 вноски за възнаградителна лихва.

Така към датата на подаване на иска били изискуеми и дължими следните суми:

Във връзка неизпълнението на задължения в горните от страна на банката бил направен опит за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, но изявлението не е достигнало редовно до ответниците. По тази причина с настоящата искова също се правело изявление в този смисъл, т.е за изискуемост на всички падежирали и непадежирали суми по договора.

С оглед настъпване на същата след предявяване на иска е отправено и искане за осъждане на ответниците да заплатят на банката сумите от:

- 29 065, 55 евро главница по сключен на 12.06. 2006 г. договор за револвираща кредитна линия №12-50 и анексите към нето, ведно със законната лихва от предявяване на иска,

- 8 240, 97 евро възнаградителна лихва за периода от 28.04.2019 г. до 10.03.2022 г.,

- 2 690, 76 евро мораторна лихва за периода от 28.04.2019 г. до 10.03.2022 г.,

-

21, 43 евро дължима застраховка по чл. 27 от договора.

В срока по ГПК от четиримата ответници е подаден отговор на исковата молба.

В него не е оспорено сключването на договора от 2006 г. между посочените в исковата молба страни и при описаните в нея условия и това на 7-те анекса към него. Сочи се, че през целия период на действие на договора кредитополучателят съвестно е изпълнявал задълженията си и е погасявал дължимите суми. Потвърждение за това било и обстоятелството, че с анекс № 1 била намелен първоначално уговорената възнаградителна лихва.

Сочи се, че по- съществени промени в договора били направени с третия анекс, с който било уговорено преустановяване на усвояването по кредитната линия, т.е. занапред ползваната от кредитополучателя сума не подлежала на увеличаване, а единствено на погасяване. Същото според този анекс следвало да се извършва на 60 равни анюитетни вноски по погасителен план. Твърди се 4 обаче, че такъв не бил предоставен.

Във връзка с този анекс в отговора е казано, че в него било материализирано съгласие за сключване на три договора за поръчителство между ответниците физически лица и банката. На тях също не бил предоставен погасителен план.

За четвъртия анекс е посочено и че в него било материализирано изявление за преустановяване усвояването на суми от кредитната линия, а и че бил предоговорен начина на погасяване на усвоената към подписването му сума. Липсвала обаче яснота за това как бил определен размера й, какво се включва в нея и какъв е размера на погасителните вноски при условие, че годишната лихва била обвързана с променлива - индекса EURIBOR.

За подписания на 14.10.2010 г. пети анекс се сочи, че в началото материализирал удостоверителни изявления на подписалите го лица относно уговореното в предходния анекс. По повод на същото било посочено, че последната вноска по него била дължима на 15.12.2020 г., но такова съгласие в Анекс № 4 липсвало, т.е. удостоверителното изявление в Анекс 5 не отговаряло на истината.

Изложени са и съображения, че с него отново се предоговарял начина на плащане на остатъчния дълг, но имало определен падеж само на първата вноска, а не и на останалите 11. Липсвала и уговорена лихва.

Шестият бил сключен на 25.12.2012 г. като с него била извършена цялостна трансформация на съществените условия по договора. Първата такава според ответниците е свързана с постигната уговорка, че вземането на банката включващо редовна просрочена главница, лихва върху редовна главница, наказателна лихва върху просрочена главница, просрочени и/или текущо начислени такси и комисионни се трансформира в редовна главница.

Съответно бил изменен крайният срок за погасяване на кредита като същия бил удължен до 28.02.2017 г. Погасяването му следвало да се извърши на 60 равни месечни анюитетни вноски включващи главница и лихва съгласно погасителен план. В него отново обаче имало дата на първата вноска, но не и такива за следващите. На страните не бил предоставен за пореден път погасителен план, а и липсвал остатъчен размер на задължението, което следвало да се погасява на 60 вноски. С него бил изменен и размера на годишната лихва, но липсвал срок за плащане на същата. Било предвидено и 5 че тя се преизчислява на 6 месеца, но не бил посочен метода, по който се прави преизчислението.

Положението със съдържанието и уговорките в седмия анекс било същото. С него отново се променил срока за погасяване на кредита- до 28.06.2026 г. на 160 равни месечни вноски при дължимост на първата вноска на същото число на месеца едни месец след подписване на анекса. На страните обаче не бил представен погасителен план, а и не бил посочен размер на подлежащото на погасяване задължение при подписване на анекса.

На база така изложеното относно съдържанието на договора и седемте анекса са направени няколко групи възражения от страна на ответниците.

Първото се базира на твърдението, че задълженията по кредита са изцяло погасени чрез извършени плащания. По повод на това са оспорени посочените от банката в ИМ като дължими суми и е заявено, че причина за същите е неправилно определяне на размера на дължимите лихви от датата на подписване на договора. По тази причина по- голяма част от вноските е отнасяна за погасяване на неправилно начислени лихви вместо за погасяване на главницата по кредита.

На второ место са изложени съображения за липса на предвидените предпоставки за обявяване на договора за предсрочно изискуем. То се базира на становището, че липсата на погасителни планове налагало да се приеме, че липсват уговорени падежи на отделните вноски, което водело до извод, че с оглед чл. 70 от ЗЗД срокът е уговорен в полза на длъжниците. Това отнесено с клаузите на последния анекс сочело, че всичките задължения по договора за кредит падежирали на 28.06.2026 г. и преди тази дата кредиторът не можел да търси изпълнение на същите.

На трето место е направено възражение за унищожаемост на анекс № 3 поради това, че бил сключен от ответниците поради грешка. Наличието на такава се извежда от това, че в него е посочена сумата от 52 000 евро, която не отговаряла на действителния размер на задължението по договора за кредит.

Несъответствието се извежда от грешно извършено от банката погасяване на различни пера от същото- такси, лихва, главница и т.н. То и липсата на представен погасителен план при подписване на анекса създали погрешна представа у ответниците за размера на дълга, която пък повлияла на волята им за сключване на договора.