Определение № 37982 от 15.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37982 гр. София, 15.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20241110168793 по описа за 2024 година

Ищецът А. Н. И. е предявила срещу ответника ".." АД кумулативно обективно съединени искове, както следва:

1. Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, чл. 19 ЗПК, против „..“ АД за прогласяване нищожността на целия оговор за потребителски кредит № .., сключен между ищеца и „..” ООД, с ЕИК: .., със седалище и адрес па управление: гр. София, .., бл. АТЦ "..., представлявано от ..,

2. Евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 ЗЗД и чл. 146 ЗПК, против „..“ АД за прогласяване нищожността на клаузата по чл. 1, ал. 3, предвиждаща задължение за заплащане на възнаграждение по допълнителна услуга за експресно разглеждане, както и на клаузата по чл. 4, ал. 2, предвиждаща заплащането на неустойка.

3. Осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД срещу ответника „..“ АД с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 10 лв. /частичен иск от 110 лв./, представляваща недължимо платена от ищеца сума на основание противоречащи на закона клаузи по договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.11.2024 г., до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 09.02.2023 г. ищцата е сключила с „..“ АД договор за паричен заем № .., по силата на който е предоставен заем в размер на 500 лв., платим на седем двуседмични вноски. В договора са посочени годишен лихвен процент от 40,32% и годишен процент на разходите (ГПР) от 49,33%. Уговорени са допълнителна такса за експресно разглеждане на искането за заем в размер на 106,47 лв., както и задължение за предоставяне в тридневен срок на обезпечение под формата на поръчител физическо лице или банкова гаранция. При непредоставяне на обезпечението е предвидена неустойка в 1 размер на 70,98 лв., като според договора при разсроченото заплащане общото задължение по кредита възлиза на 708,96 лв. Ищцата твърди, че е погасила изцяло кредита.

Ищцата поддържа, че договорът е недействителен поради неспазване на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит (ЗПК), а при условията на евентуалност – че отделни негови клаузи са нищожни поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и неравноправност. В подкрепа на твърденията си излага следните основни съображения: Твърди се, че договорът не отговаря на изискванията за яснота и разбираемост, че не са спазени изискванията относно размера и формата на шрифта, че не е предоставено копие от общите условия и погасителния план и че договорът не е подписан на всяка страница. На това основание се поддържа недействителност по чл.

10, ал. 1 във връзка с чл. 22 ЗПК. Според ищцата в договора е посочен единствено процентът на ГПР, без достатъчно информация за начина на формирането му и за разходите, включени в изчислението. Твърди се, че в него не са включени таксата за експресно разглеждане и неустойката за непредоставяне на обезпечение, които по същността си представляват допълнителни разходи по кредита. Поради това се поддържа, че действителният ГПР е повисок от посочения и надхвърля максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Ищцата счита, че неправилното посочване на ГПР следва да се приравни на липсата на такъв съществен реквизит и да доведе до недействителност на договора по чл. 22 ЗПК.

Позовава се и на практиката на Съда на Европейския съюз относно задължението за точно и прозрачно посочване на ГПР. Ищцата оспорва действителността на клаузата по чл. 4, ал. 2 от договора. Твърди, че неустойката не съответства на реално претърпени от кредитора вреди, надхвърля присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и води до неоснователно обогатяване на кредитора. Според ищцата задължението за предоставяне на обезпечение възниква след отпускането на кредита, а непредоставянето му увеличава задълженията на потребителя и риска от свръхзадлъжнялост. Поддържа се, че клаузата представлява заобикаляне на ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като чрез нея се начислява допълнителен разход, който не е включен в ГПР. Евентуално се твърди, че клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като предвижда необосновано висока неустойка и не е индивидуално уговорена. Ищцата оспорва и клаузата по чл. 1, ал. 3 от договора, предвиждаща такса от 106,47 лв. Според нея тази такса е свързана с действията по разглеждане и отпускане на кредита, поради което не представлява самостоятелна допълнителна услуга, за която кредиторът може законосъобразно да събира отделно възнаграждение. Позовава се на чл. 10а ЗПК, който ограничава възможността за събиране на такси и комисиони за дейности по усвояване и управление на кредита. Поддържа се, че таксата е прекомерна, противоречи на закона и е следвало да бъде включена в ГПР. Твърди се, че действителната цена на кредита, отчитаща договорната лихва, таксата за експресно разглеждане и неустойката, е прекомерно висока и надхвърля справедливото възнаграждение на кредитора. Излага се и довод, че договорът не съдържа достатъчно ясни условия за начисляване на лихвата, включително относно базата, върху която се изчислява, и общия размер на дължимата лихва. Според ищцата тези обстоятелства затрудняват потребителя да прецени действителните икономически последици от договора. Ищцата 2 излага съображения, че кредиторът е следвало да прецени кредитоспособността преди отпускането на заема и при наличие на съмнения относно възможността за изпълнение да откаже кредита, вместо впоследствие да увеличава задължението чрез начисляване на неустойка за непредоставено обезпечение. Според нея подобен подход противоречи на целите на ЗПК и на европейската уредба на потребителското кредитиране. Поддържа се, че клаузите са предварително изготвени от кредитора, не са индивидуално уговорени и не позволяват на потребителя да установи действителната цена на кредита. Поради това се иска съдът да извърши преценка за тяхната неравноправност и нищожност както самостоятелно, така и във връзка с останалите договорни условия.Претендира разноски. Представя под опис три броя писмени доказателства. Прави искане по чл. 190, както и за допускане на съдебносчетоводна експертиза.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Не се оспорват твърденията на ищеца, че между страните е бил сключен договор за кредит с посочените в исковата молба параметри. Ответното дружество оспорва предявените искове и моли съда да прекрати производството по установителните искове като недопустимо, а при условията на евентуалност – да отхвърли исковете като неоснователни и да присъди на дружеството направените по делото разноски. Ответникът възразява срещу допустимостта на предявените установителни искове за прогласяване нищожността на договора и на отделните клаузи от него, като поддържа, че съединяването им с осъдителния иск за връщане на недължимо платени суми би довело до снабдяване на ищцата с второ изпълнително основание за същото вземане. Според ответника предявяването на осъдителен иск е достатъчно за защита на правата на ищцата и съответства на принципите на бързина и процесуална икономия. Поради това се поддържа, че предявяването на установителните искове представлява злоупотреба с процесуални права. При условие че съдът приеме установителните искове за допустими, ответникът прави възражение за нередовност на исковата молба. Моли същата да бъде оставена без движение. Ответникът оспорва твърдението, че договорът е недействителен поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Според него законът не изисква в договора да бъде възпроизведен математическият алгоритъм за изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР), нито да бъдат изброени изчерпателно всички разходи, включвани в него. Поддържа се, че е необходимо да бъдат посочени приложимите допускания за изчисляването му, като в конкретния случай е приложимо базовото допускане, че договорът ще се изпълнява за уговорения срок и при договорените условия. Ответникът счита за неоснователни и твърденията, че изискването за предоставяне на обезпечение представлява заобикаляне на закона или заблуждаваща търговска практика. Според него обезпечението служи за гарантиране събираемостта на вземането и намаляване на риска от неизпълнение, а преценката за необходимото обезпечение принадлежи на кредитора. Ответникът оспорва твърденията, че на ищцата не са предоставени общи условия и погасителен план, както и че договорът не отговаря на изискванията за форма и четливост. Поддържа, че договорът не е сключен при общи условия, тъй като необходимите условия за отпускане и връщане на 3 заема са включени в самия него, в това число броят и датите на падежите на вноските.

Според ответника не са изготвяни отделни общи условия и погасителен план. Твърди също, че договорът е подписан от заемателя на всяка страница, разпечатан е с единен формат и шрифт с размер не по-малък от 12 пункта и съдържа ясни и разбираеми разпоредби.

Ответникът оспорва твърдението, че уговорената неустойка е нищожна, неравноправна или противоречаща на добрите нрави. Позовава се на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК, според който при изчисляването на ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Поради това счита, че неустойката не следва да бъде включвана в ГПР. Ответникът поддържа, че неустойката има обезщетителна функция, тъй като обезпечението гарантира събираемостта на вземането, а липсата му увеличава риска за кредитора и предполага допълнителни разходи.

Изтъква и обстоятелството, че задължението за заплащане на неустойката е разсрочено, за да бъде по-поносимо за потребителя. Според ответника дори евентуалната прекомерност на неустойката не води автоматично до нейната нищожност поради противоречие с добрите нрави. Позовава се на разбирането, че нищожност е налице, когато неустойката е уговорена с цел, която излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Оспорва и твърдението за неравноправност на клаузата, като поддържа, че ищцата е имала възможност да влияе върху съдържанието на договора и се е запознала с преддоговорната информация. Ответникът счита също, че чл. 71 от ЗЗД не обосновава нищожност на клаузата, тъй като тази разпоредба урежда възможността за предсрочно изискване на срочно задължение при определени условия и не противоречи на уговорената неустойка. Ответникът оспорва общо твърденията за недействителност на договора и на отделните му клаузи и моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Ответникът счита за необосновани твърденията, че посоченият в договора ГПР не отразява действителните разходи по кредита и че това представлява заблуждаваща търговска практика. Според него ищцата не е изложила конкретни фактически основания в подкрепа на тези твърдения, а се е ограничила до общи доводи за неравноправност и недействителност. Оспорва се и тезата, че договорната лихва е нищожна поради прекомерния си размер. Ответникът поддържа, че определянето на цената на кредита следва да отчита неговите специфики, включително размера и срока му, риска от неизпълнение, пазарната среда и разходите на кредитора.

Според него не е обосновано да се прилага общо ограничение на договорната лихва до трикратния размер на законната лихва за всички видове заеми. Ответникът възразява срещу искането за издаване на съдебно удостоверение, чрез което да бъде получена от БНБ информация за всички договори, сключени между ищцата и ответното дружество.

Ответникът прави искания по чл. 190 ГПК и заявява, че не разполага със стандартния европейски формуляр, като моли да му бъде предоставена възможност да вземе становище по евентуално представени допълнителни твърдения и доказателства от ищцата. В заключение ответникът моли съда да върне исковата молба и да прекрати производството като недопустимо, а ако приеме исковете за допустими и исковата молба за редовна – да отхвърли предявените искове като неоснователни и да присъди на дружеството направените по делото съдебни и деловодни разноски в пълен размер.