Решение № 664 от 15.06.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 1407/2025
- Вид
- Решение № 664
- Подписан
- 15.06.2025
- В сила
- 01.10.2025
- Състав
- Виолета Веселинова Низамова
Цитирани разпоредби
- чл.143 ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 11 · Закон за защита на потребителите
- чл. 198 · Закон за защита на потребителите
- чл. 9 · Закон за защита на потребителите
- чл. 9, ал.2 · Закон за защита на потребителите
- §13 · Закон за защита на потребителите
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 664 гр. Пловдив, 15.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20255330201407 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 007028 от 19.02.2025г. н а Началник на Териториален отдел за областите Пловдив, Пазарджик и Смолян към ГД Контрол на пазара при КЗП, с което на „Ямбол Комерс“ ООД, ЕИК 838168469, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул.
„Индустриална“ № 1, представляван от ** Г. С.Ж., на осн. чл. 198 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл. 9, ал.2, вр. ал.1 от ЗЗП.
Наказателното постановление се обжалва като неправилно и незаконосъобразно, с искане за отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не изпраща представител. Жалбата е подадена чрез адв. Г. Г., който също не се явява в съдебно заседание. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна Началник на Териториален отдел за областите Пловдив, Пазарджик и Смолян към ГД Контрол на пазара при, редовно и своевременно призована не изпраща представител.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна 1 страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 007028 от 14.11.2024г., с който се констатира, че при извършена на 14.08.2024г. проверка в обект мебелен магазин „Нов дом“ в гр. Раковски, ул. „Петър Богдан“ № 1 , било установено, че в обекта е в работен режим. Проверяващите установили че в обекта са изложени и се предлагат за продажба на потребителите следните видове стоки: 5 бр. гардероби, 12бр. дивани, 5бр. трапезни маси, 6 бр. холни маси, 4 бр. различни модели спални, 21бр. столове, 7 бр. матрака., които имат етикети с информация на български език в който липсвала информация на български език за производителя и вносителя, ако стоката е от внос, за вида на стоката, нейните съществени характеристики, ако е необходимо указание за употреба. Отразено е, че е нарушен чл. 9, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗЗП и нарушението е за първи път. Посочено е че нарушението е извършено на 14.08.2024г.
По сходен начин са описани констатираните обстоятелства и в наказателното постановление, предмет на обжалване, като е посочена и същата правна квалификация на установеното.
Повода за извършената на „Ямбол Комерс“ ООД проверка била че в КЗП постъпила жалба от потребител за закупуване на стока която не отговаря на качеството. В тази връзка от председателя на КЗП била издадена Заповед № 1826 от 14.08.2024г. с която на актосъставителя П. Х. и неин колега било възложено да се извърши проверка в мебелен магазин „Нов дом“ в гр.
Раковски, ул. „Петър Богдан“ № 1, на същата дата.
Като свидетел по делото е била разпитана актосъставителят П. Х., която е потвърдила напълно констатациите по акта, като е пояснила, процедурата във връзка със съставянето и връчването на АУАН. Свидетелката посочва, че е съставила АУАН в отсъствието на представител на дружеството, тъй като първоначално след като дружеството било редовно поканено за съставяне на АУАН, постъпила молба от управите да се определи нова дата тъй като бил в командировка в Турция за датата на която трябвало да се яви. В последствие била изпратена нова покана, но приемането й било отказано поради което АУАН бил съставен в отсъствието на нарушителя и в последствие предявен от служители на РД Бургас.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания и на свидетелката, като намира, че същите са дадени добросъвестно и на практика не 2 противоречат на събраните по делото доказателства .
На базата на събрания доказателствен материал, включително и приобщените като веществени доказателства етикети, съдът счита, че описаната в акта и в наказателното постановление фактическа обстановка по осъществяване и констатиране на административно нарушение е установена по безспорен и категоричен начин.
Установява се преди всичко от разпита на актосъставителя, както и протокола за проверка с приложен към негоснимки на етикет че действително върху описаните като брой и вид в наказателното постановление стоки са били поставени към момента на проверката етикети, които обаче не отговарят на изискванията на чл. 9, ал.2 от ЗЗП относно съдържанието на етикетите.
Съгласно посочената разпоредба, етикетът задължително съдържа информация за производителя, както и за вносителя, ако стоката е от внос. В конкретния случай, описаните стоки са били с етикет на български, върху който е отразено единствено, какви са стоките по вид и размер и промоционалната и редовната им цена. Най отдолу е посочен електронния адрес на страницата на мебели „Нов дом“. Не е посочен точно и ясно кой е производителя, както и за вносителя, ако стоката е от внос , за вида на стоката, нейните съществени характеристики и указания за употреба. Съгласно т.5 от §13 на ДР на ЗЗП вносител е всяко физическо или юридическо лице, което внася стока на територията на Европейския съюз като част от своята търговска или професионална дейност с цел стоката да бъде разпространена на територията на Европейския съюз. Според легалната дефиниция, дадена в т.3 на §13 от ДР на ЗЗП пък - производител е всяко физическо или юридическо лице, което: а) по занятие произвежда стоки в завършен вид или съществено променя или преправя стока с оглед пускането й на пазара; б) се представя за производител, като поставя върху стоката, опаковката й или върху техническата или търговската документация за нея своето име или фирма, свой производствен или друг отличителен знак.
В случая, макар и най отгоре върху етикета да е написано Мебелна фабрика „Нов дом“ Ямбол, не става ясно за потребителя дали това е производителя, или евенуално вносителя на предлаганите стоки. Това създава съществена неяснота относно действителния производител на стоката което съставлява съществено отклонение от изискването на разпоредбата на чл. 9, ал.2 от ЗЗП относно съдържанието на етикета. В разпоредбата на чл. 11 от ЗЗП е предвидено, че когато стоката не позволява поставянето на етикет, търговецът е длъжен да предостави на потребителя в писмена форма данните по чл. 9, ал.2 по друг подходящ начин, или чрез предоставяне на съответните документи. В конкретния случай, както се установява от показанията на свидетеля и приложените към административната преписка доказателства, 3 артикулите са били с поставени етикети, тоест техният вид не е бил такъв, че да не позволява поставянето на такива. При това положение е установено, че на практика за описаните стоки в наказателното постановление е липсвала предоставена информация по предвидените в ЗЗП начини от търговеца досежно конкретния производител на изделията.
Затова и формално е налице осъществено нарушение на чл. 9, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗЗП, доколкото не е имало етикети върху описаните стоки, които да сочат конкретния производител/вносител на стоките, съществените им характеристики и указания за употреба. Съдът не възприема възражението на жалбоподателя че върху етикета е записан елекронния адрес на Мебели „Нов дом“ – www.mebelinovdom.com, където имало подробна информация за всеки от предлаганите артикули. Това не освобождава жалбоподателя от задължението тази информация да се съдържа върху етикета на артикурите предлагани в магазина. Потребителя не е длъжен сам да издирва информация за предлаганите стоки. Законът е ясен че тя трябва да бъде налична върху етикета на стоката.
Спазена е процедурата по съставяне на АУАН. Била е изпартена покана за съставяне на АУАН на 26.09.2024г. в офиса на КЗП в гр. Пловдив. На 24.09.2024г. в офиса на КЗП Пловдив е получено писмо от ** на дружеството с молба да бъде определена нова дата тъй като е в служебна командировка в Турция до края на месец септември. Била е изпратена втора покана на 10.10.2024г., за явяване на търговеца в КЗП на 15.10.2024г., като „Ямбол Комерс“ ООД е отказало получаването на поканата което било отразено върху плика с който била изпратена поканата чрез Български пощи АД. В тази връзка актосъставителя превилно е приел че е налице хипотезата на чл. 40, ал.
2 от ЗАНН. В последствие съставения в отсъствието на управитела на дружеството АУАН е бил връчен на жалбоподателя чрез неговия управител, по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН.
Така установеното формално нарушение, съдът намира, че не съставлява маловажен случай, както се твърди в жалбата. Действително се касае до първо нарушение на търговеца, но от начина, по който са били оформени етикетите при проверката според съда се създава съществена неяснота относно действителния произход на стоките и техните съществени характеристики, което би могло да рефлектира върху потребителя в случай че възникне необходимост да се търси отговорност за закупена стока. Отделно от това се касае до голям брой артикули. Поради това и при налично установено нарушение от юридическото лице, при което не подлежи на издирване въпросът на вината, правилно наказващият орган е издал наказателно постановление, като е санкционирал нарушителя с налагане на имуществена санкция, съобразно с вида на субекта на отговорността.
4
Съгласно чл. 198 от ЗЗП размерът на имуществената санкция за нарушение по чл. 9 от ЗЗП е от 300 до 1500 лева. В случая, при налагане на имуществена санкция в минималния предвиден в закона размер от 300 лева напълно е съобразено обстоятелството, че се касае до нарушение, извършено за първи път, като с оглед на неговия характер и обстоятелствата около извършването му, такава по размер санкция е справедлива.
Не се възприемат като основателни възраженията по жалбата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление, като е видно, че същото съдържа всички изискуеми от чл. 57 от ЗАНН реквизити и нарушението е описано достатъчно подробно, за да стане ясно на жалбоподателя кое именно негово поведение бива санкционирано и въз основа на кой закон. Не се споделя възражението на жалбоподателя че в АУАН и НП не било посочено върху кои стоки не е бил наличен етикет съгласно изискванията на закона и върху кои стоки е бил наличен такъв. И в двата административни акта са изброени стоките върху които не е имало поставени етикети съгласно изискванията на чл. 9, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗЗП.
Предвид всичко изложено и съдът намира, че следва като законосъобразно издадено, от компетентен орган и в предвидените в закона срокове, наказателното постановление да бъде потвърдено.
С оглед на преценената виновност на жалбоподателя „Ямбол Комерс“ ООД, право на разноски има единствено възиваемата страна. В тази връзка следва да се уважи направеното от процесуалния представител на наказващия орган юрк. Ц. искане за присъждане на юристконсултско възнаграждение.
Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН „В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“, чл.63д ал.4 от ЗАНН - „В полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование“, а според чл.143 ал.3 от АПК „Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ.“. В конкретния случай процесуалното представителство на въззиваемата страна е било реализирано чрез присъствието на юристконсулта в съдебно заседание. От представителя на въззиваемата страна не е представен списък с разноски. Съдът при определяне на размера на разноските за страната ответник следва да се води от чл.37 Закона за правната помощ /ЗПП/ вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на 5 правната помощ /НЗПП/ - „Възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв.“.