Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 20868 от 05.11.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
4490/2026
Подписан
05.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 102а, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 62 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 1 · Закон за наследството
  • чл. 48 · Закон за наследството
  • чл. 60 · Закон за наследството

РЕШЕНИЕ

№ 20868 гр. С., 05.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20261110104490 по описа за 2026 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК и при прилагане на чл. 3, чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, вр. Решение на Съвета /ЕС/ № 2025/1407 от 08.07.2025г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026г.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 53916/19.02.2026г. на СРС, подадена във връзка със Заповед № 19389/01.07.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 35170/2025г. на Софийския районен съд.

Ищецът „Топлофикация С.“ ЕАД чрез юрк. Г.И. е предявил срещу ответниците Н. Г.

А., Г. Н. А. и Н. Б. А. искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответниците, че същите дължат на „Топлофикация С.“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот– апартамент в град С., ж.к. „**********“ ІV, бл. 434, вх. Д, ет. 3, ап. 137 аб. № ******, следните суми:

1. Н. Г. А.:

216,99 евро за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2022г.-м.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (13.06.2025г.) до окончателното им изплащане;

37,42 евро за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2023г.-09.06.2025г.;

13,17 евро /за главница за дялово разпределение за периода м.05.2022г.м.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (13.06.2025г.) до окончателното им изплащане;

3,28 евро за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 17.07.2022г.-09.06.2025г.

1

2. Г. Н. А.:

43,39 евро за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2022г.-м.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (13.06.2025г.) до окончателното им изплащане;

7,50 евро за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2023г.-09.06.2025г.;

2,63 евро за главница за дялово разпределение за периода м.05.2022г.м.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (13.06.2025г.) до окончателното им изплащане;

65 цента за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 17.07.2022г.-09.06.2025г.

3. Н. Б. А.:

43,39 евро за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2022г.-м.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (13.06.2025г.) до окончателното им изплащане;

7,50 евро за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2023г.-09.06.2025г.;

2,63 евро за главница за дялово разпределение за периода м.05.2022г.м.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (13.06.2025г.) до окончателното им изплащане;

65 цента за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 17.07.2022г.-09.06.2025г.

Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответниците съществува облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насроченото по делото открито съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. Елена Дудова, която поддържа предявените искове, включително в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Н. Б. А. не се е възползвал от правото си да подаде отговор на исковата молба. В насроченото по делото открито съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Г. Н. А. и Н. Г. А. чрез назначения им особен представител адв. П.Р. – АК-С., са подали Писмен отговор, вх. № 222517/10.07.2026г. на СРС, с който оспорват предявените искове като неоснователни поради това, че качеството на топлоподаването е било с неприемливи параметри и влошено качество. В насроченото по делото открито съдебно заседание се представляват от адв. Р., който заявява, че не оспорва претенциите като суми и количество топлинна енергия, а само като налично задължение, оттегляйки възражението си за влошено качество на топлинната енергия.

2

Третото лице – помагач „Далсия“ ООД е депозирало Молба, вх. № 286542/17.09.2026г. на СРС, към която представя доказателства във връзка с разпределението на топлинната енергия. За насроченото по делото открито съдебно заседание не изпраща представител.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и възраженията на ответниците, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР/КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1).

С Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ /отм./ през 3

1991г. Йорд.Д.А. и Н. Г. А. са закупили от Столичния народен съвет недвижим имот – апартамент в град С., ж.к. „**********“ ІV, бл. 434, вх. Д, ет. 3, ап. 137, ведно с припадащите му се площи, права и помещения. Доколкото няма данни дали към онзи момент купувачите са били в брак, то съдът приема, че те са придобили имота при равни дялове в съсобственост – всеки по 1/2 идеална част от него. Видно от Удостоверение за наследници, изх. № РМЛ20-ТД-****/2020/05.11.2020г. на Столичната община – Район „**********“, Йорд.Д.А. е починала на 09.09.2013г., като е оставила за свои наследници по закон съпруга си Н. Г. А., дъщеря си З.Е.Ст. и сина си Г. Н. А.. Другият ú син – Б. Н. А., е починал през 2008г., като по право на заместване е заменен от своя син и внук на починалата – Н. Б. А..

Доколкото няма данни за последващо отчуждаване на имота, следва да се приеме, че в рамките на процесния период ответниците са собственици на същия, като отговарят за доставената до него топлинна енергия и свързаните с това плащания съобразно дела си в съсобствеността. Следва да се има предвид, че нормата на чл. 48 ЗН разпорежда, че наследството се придобива с приемането му, като това приемане произвежда действие от откриване на наследството. Приемането може да стане както изрично, така и с конклудентни действия. Нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорност по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване на приемането му по опис или отказ от наследство. В тази насока – р.437/17.01.2012г.-гр.д.70/2011г.-ВКС,ІІІг.о., р.392/09.12.2015г.-в.т.д.591/2015г.-АпС- Пловдив. Възражение за липса на прието наследство от страна на ответниците не е инвокирано. Поради тази причина съдът приема, че през процесния период ответникът Н. Г.

А. е собственик на 3/4 или 5/8 ид.ч. от апартамента, а ответниците Г. Н. А. и Н. Б. А. – на по 1/8 ид.ч. от него. Съобразно тези дялове те отговарят и за задълженията за доставената до имота топлинна енергия и свързаните с това суми.

Ответниците Н. Г. А. и Г. А. чрез особения си представител адв. Р. не оспорват процесните по делото суми като размер, а само като налично задължение. Ответникът Н. Б.

А. не е заявил оспорване на претенциите по исковата молба. При това положение съдът приема, че достатъчни за установяване на размера на дължимите по делото суми са данните, предоставени от третото лице – помагач относно реално потребената топлинна енергия, съответно счетоводната справка от ищеца на л. 17 от делото.

Видно от представените на л. 96-97 справки, реално доставената топлинна енергия за отоплителен сезон м.05.2022г.-м.04.2023г. е на стойност 335,61 лева, а за отоплителен сезон м.05.2023г.-м.04.2024г. – 261,50 лева, т.е. общо 597,11 лева, равностойни след 01.01.2026г. на 305,30 евро. От тази сума ответникът Н. Г. А. дължи 5/8 части или 190,81 евро, а ответниците Г. Н. А. и Н. Б. А. – по 1/8 част или 38,16 евро.

Съгласно общите условия /чл. 36, ал. 1/ цената за услугата по дялово разпределение съставлява цена за обслужване на партидата на клиента, изготвянето на изравнителната сметка и отчитане на уреди. Тя не е обвързана от това дали клиентът през процесния период е решил да потребява или не топлинна енергия в имота си. Представените по делото общи условия, приложими за процесния период, сочат, че задълженията за дялово разпределение се заплащат по определен от топлоснабдителното предприятие и извършващите услугата лица ред, обявен по подходящ начин на клиентите. Какъв е този ред не е доказано. При това положение съдът приема по аналогия с чл. 33, ал. 1 от ОУ, че падежът на заплащането и на задълженията за дялово разпределение е 45 дни след изтичането на периода, за който се отнасят. При същите дялове от претендираните 36,05 лева или 18,43 евро, ответникът Н. Г.