Решение № 661 от 17.10.2023, Районен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 661 гр. Видин, 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тодор Г. Попиванов при участието на секретаря Полина П. Каменова като разгледа докладваното от Тодор Г. Попиванов Гражданско дело № 20211320101271 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД и чл. 82 от ЗЗД от М. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр.

Видин, ***, против „Аутогруп“ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, 2300, ***, представлявано от управителя Людмил Ласерманов.

Твърди се от ищеца, че на 15.04.2021 г. в търговски обект на ответника, находящ се в гр. София, вилна зона Врана – Лозен триъгълника, закупил употребявано моторно превозно средство: марка ЛАНД РОВЪР, модел ДИСКАВЪРИ, рама № SALLAAAG4BA556264 и двигател № 306DT за сумата в размер на 20497.10 лева, като бил сключен и договор за покупкопродажба. Сочи се, че продажната цена била платена изцяло по банков път на 15.04.2021 г. от банкова сметка на К. Б. – пълномощник на ищеца. Автомобилът бил закаран до гр. Видин и регистриран в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Видин.

Посочва се, че при договаряне и сключване на сделката, както и при регистрацията на автомобила голяма част от действията от името на ищцата М. М. са извършени от К. Б., действащ като неин

1 представител.

Излага се, че на 22.04.2021 г. К. Б. потеглил с гореописания автомобил от гр. Видин към гр. София, за да го закара за основен преглед в сервиз. На около 40 км. от гр. Видин при с. Дреновец, автомобилът аварирал и се наложило да бъде превозен до гр. София на репатрак.

Поддържа се, че прегледът на автомобила в оторизиран сервиз констатирал, че двигателят е блокирал и има съмнение за скъсан колянов вал. Твърди се, че блокирането на двигателя прави автомобила негоден за обичайна употреба.

Разходите по подмяна на двигателя били несъразмерно високи, поради което ищцата приела, че следва да направи рекламация и да развали договора за покупко-продажба.

Твърди се, че на 27.04.2021 г. К. Б., като представител на ищцата М. М. отишъл в търговския обект, от където бил закупен автомобила, за да подаде писмена рекламация и да поиска разваляне на договора.

Служителите в търговския обект отказали да получат писмената рекламация.

На 27.04.2021 г. рекламацията била изпратена с препоръчана пратка до ЧСИ Соня Д.а, рег. № 752, с район на действие ОС – Перник, с възлагане рекламацията да бъде връчена на ответното дружество. Първоначално на адреса на управление не е намерен никой, поради което е залепено уведомление съгласно чл. 50 от ГПК и едва на 25.05.2021 г. управителят на ответното дружество се явил в кантората на ЧСИ, за да получи рекламацията.

Ищцата твърди, че никой от ответното дружество не се е свързал до момента с нея за уреждане на взаимоотношенията им.

Посочва се, че на 28.04.2021 г. ищцата подала жалба до КЗП за съдействие за връщане на продажната цена. Сочи, че КЗП приели, че жалбата не може да бъде удовлетворена, тъй като продавачът се е позовал на чл. 5 и чл. 6 от подписания договор за продажба, съгласно който всички рискове преминават върху купувача в момента на получаване на автомобила и продавачът не носи отговорност при скрити дефекти по агрегати и възли на автомобила.

Излага се, че поради отказа на продавача, който е търговско дружество изобщо да приеме рекламацията и липсата на реакция след поучаване на рекламацията, то за ищцата не останал друг вариант на действие, освен да развали договора и да иска връщане на платената цена.

Твърди се, че разноските, които са направени по регистриране на автомобила, 2 репатриране и установяване на неговата повреда, а именно: такса за регистрация в КАТ – 51.54 лева, разноски за продуктова такса – 310.00 лева, платена винетка – 97.00 лева, вноска за застраховка Гражданска отговорност – 90.76 лева, разноски за репатриране от Дреновец до София – 480.00 лева и в гр. София – 96.00 лева, разноски за установяване на повредата – 138.24 лева и изпращане на рекламация – 60.00 лева също следва да се заплатят от ответника.

Иска се от ищеца, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 20497.10 лева, представляващи платена продажна цена по договор за покупко-продажба от 15.04.2021 г. на употребяван лек автомобил: марка ЛАНД РОВЪР, модел ДИСКАВЪРИ, рама № SALLAAAG4BA556264 и двигател № 306DT, поради разваляне на договора, както и сумата в общ размер на 1323.54 лева, представляваща общ размер на направените разноски по регистриране на автомобила, репатриране и установяване на неговата повреда и връчване на рекламация.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, като е оспорил исковете като недопустими, неоснователни и недоказани. Възразява се срещу активната процесуална легитимация на ищцата, като се твърди, че същата не е подписала договора за покупкопродажба. Сочи се, че ищецът не е доказал извършване на плащане по договора. Излага се, че на основание чл. 5 и чл. 6 от Договора страните са се договорили, че всички рискове преминават върху ищеца от момента на получаване на автомобила /15.04.2021 г./ и че ответникът не носи отговорност по скрити дефекти по агрегати и части на автомобила. Поддържа се от ответника, че в деня на продажбата – 15.04.2021 г. ищецът е огледал и е карал пробно автомобила, също така е изискал компютърна диагностика на автомобила. Същата е извършена от ответника и ищецът е бил запознат с нея, като автомобилът е бил в движение и с нормални показатели, като показанието на километража е 190364 км. Твърди се, че ищецът е имал обикновено необходимото време да ползва вещта и е изминал достатъчно километри, за да уведоми ответника за недостатъци в съответствие с чл. 194 от ЗЗД. Това не е сторено и следователно според ответника, ищецът е одобрил автомобила. Ответникът излага, че не е съгласен с извода на ищеца „блокиране на двигателя и съмнение за скъсан колянов вал“ правят автомобила „негоден за обичайна употреба“ и че това е основателна причина 3 за разваляне на договора и приложение на чл. 193 и чл. 195 от ЗЗД. Поддържа се, че доказването, че автомобилът има недостатъци в качествено отношение е изцяло в тежест на ищеца по делото. Само при доказани недостатъци на процесната стока за купувача биха възникнали правата, предвидени в чл. 195, ал. 1 ЗЗД, в т.ч. и претенции за извършени разходи за отстраняването им.

Посочва се от ответника, че ищецът въобще не е установил какъв е недостатъкът на автомобила. Сочи се, че в приложения към исковата молба протокол на „Мото Пфое“ ЕООД от 27.04.2021 г. изрично е записано, че двигателят не превърта, записано е, че е необходимо допълнително разглобяване на двигателя за установяване на точната повреда и съмнение за скъсан колянов вал. Специалистите в сервиза, според ответника, препоръчали разглобяване, защото са наясно, че механичната повреда не може да бъде установена с компютърната диагностика, която е извършена. Ищецът не е поискал извършване на такова разглобяване, не е доказал твърдения от него недостатък и е нямал основание да развали договора според ответника.

Поради недоказаност на иска за връщане на даденото по развален договор ответникът оспорва и счита за недоказан и свързания с него иск за обезщетение.

Предвид изложеното, ответникът моли съда да отхвърли като неоснователни предявените от ищеца искове.

Претендират се и сторените в производството разноски.

Съдът, след като разгледа предявения иск и взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становището на страните, изготвената съдебно-техническа експертиза, събраните гласни доказателства и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното по допустимостта на иска, от фактическа и правна страна:

С оглед наведените в исковата молба твърдения и формулирано искане до съда, следва да се приеме, че в настоящият процес са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД и чл. 82 от ЗЗД. Основанието на предявените искове е връщане на продажната цена по развален договор за продажба на процесния автомобил и претърпени загуби във връзка с направени разноски по регистриране на автомобила, репатриране и установяване на неговата повреда, и връчване на рекламация. Исковете са 4 предявени за сумата от 20497.10 лева и 1323.54 лева.

Исковете са предявени от надлежни страни – ищец, претендиращ връщане на продажната цена по развален договор за продажба на процесния автомобил и претърпени загуби. Искът е предявен пред компетентен съд съгласно чл. 113 от ГПК – Районен съд – Видин.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С писмен договор от 15.04.2021 г. между ответника и ищеца М. М. е сключен договор за покупко-продажба на употребяван лек автомобил: марка ЛАНД РОВЪР, модел ДИСКАВЪРИ, рама № SALLAAAG4BA556264 и двигател № 306DT за сумата в размер на 20 497.10 лева. Според събраните гласни доказателства при огледа на автомобила в търговския обект на ответното дружество е присъствал К. Б. като представител на ищцата.

Договорът е изготвен от служители на ответното дружество, като представителната власт на Б. се установява от представеното по делото пълномощно. За извършената продажба ответното дружество издало фактура № 5551/15.04.2021 г. Видно от представения отчет на „Първа инвестиционна банка“ по банкова сметка в евро на К. Б. на 15.04.2021 г. на ответното дружество е преведена исковата сума с основание: покупка на автомобил в полза на М. М. – ЛАНД РОВЪР.

Установява се от показанията на разпитаните свидетели – С. Я.

Борисов и Александър Емилов Кръстанов – служители в ответното дружество, че автомобилът е тестван преди покупката с компютърна диагностика и шофиране в рамките на двора на търговския обект, като не са установени видими недостатъци по автомобила. Според показанията на свидетелите ден по-късно представителят на купувача се обадил на служител на ответното дружество, за да уведоми, че при регистрацията на автомобила в Сектор „ПП“ при ОДМВР – Видин е установен проблем с теч на антифриз.

Свидетелските показания са последователни и непротиворечиви, кореспондират на останалите доказателства по делото, поради което съдът ги кредитира.

Установено е по делото, че автомобилът е регистриран на името на ищцата М.

М. в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Видин съгласно свидетелство за регистрация, приложено по делото.

На 22.04.2021 г. около 40 км. от гр. Видин при с. Дреновец, автомобилът 5 аварирал и се наложило да бъде превозен до София на репатрак. Услугата по репатриране била извършена от „МБН Ауто груп“ ЕООД, гр. Враца, за което е издадена Фактура № 465/23.04.2021 г. Автомобилът е прегледан в „Мото пфое“ ЕООД, оторизиран сервиз за ЛАНД РОВЪР, където е констатирано, че двигателят е блокирал и е изказано предположение за скъсан колянов вал.

Издаден е протокол от прегледа, разпечатка от компютърна диагностика и фактура за услугата. От свидетелските показания е видно, че пълномощникът на ищеца се е свързал незабавно със служител на ответника, за да го уведоми за аварията и за констатираните дефекти, но служителите на ответното дружество не са дали каквито и да било указания на купувача как да постъпи в случай с некачествената вещ, като казали, че търговския обект няма книга за рекламации.

Пълномощникът на ищеца отишъл в търговския обект на ответното дружество, където е закупен процесния автомобил, за да подаде писмена рекламация с искане за разваляне на договора, но служителите на ответното дружество отказали да получат рекламацията, поради което на 27.04.2021 г. тя е изпратена с препоръчана пратка до ЧСИ Соня Д.а, рег. № 752, с район на действие ОС – Перник, с възлагане за връчване на ответното дружество. На 25.05.2021 г. управителят на „Аутогруп“ ООД се е явил в кантората на ЧСИ, за да получи рекламацията. Не е установено по делото ответникът да е предложил поправка или замяна на вещта.