Решение № 3467 от 15.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3467 гр. София, 15.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20251110205203 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН

Образувано е по жалба на „,,***''“ ООД, ЕИК ********, представлявано от управителя А.К.К., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „,,***'', подадена чрез процесуален представител адв. Г. С. К..

Жалбата е срещу Наказателно постановление (НП) № 007169/05.03.2025 г., издадено от М.А.Ф. – председател на Комисията за защита на потребителите, с което на жалбоподателя на основание чл. 207, ал. 1 от Закона за защита на потребителите е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 50 от Закона за защита на потребителите.

Имуществената санкция е наложена за това, че в хода на извършена от КЗП проверка, образувана по жалба на потребители, е било установено, че на 25.08.2024 г. С.А.Г. и С.В.С. са сключили с „,,***''“ ООД два договора за покупко-продажба на стоки извън търговски обект за закупуване на уред за алкализация и йонизация на вода Genkei, модел Kaiteki, съответно с номера № 250824/1М.1003 и № 250824/1М.1004. За стоките били издадени две фактури, всяка на стойност 5190,00 лева, а съгласно приемо-предавателни протоколи стоките били получени и монтирани на същата дата – 25.08.2024 г.

Посочено е още, че на 02.09.2024 г. на търговеца били връчени две уведомления за отказ от двата договора за покупко-продажба, а на 12.09.2024 г. от страна на потребителите била изпратена колетна пратка със стоките, която дружеството отказало да приеме.

Съгласно фактическите констатации в НП, с имейл от 11.09.2024 г. търговецът изрично е заявил, че не приема аргументите на потребителите и счита искането им за недопустимо, тъй като разпоредбите относно правото на отказ не били приложими при условията на чл.

57, т. 4 и т. 5 ЗЗП. На това основание административнонаказващият орган е приел, че „,,***''“ ООД е възпрепятствало правото на потребителите по чл. 50 ЗЗП да се откажат от договора и не е прекратило сключените договори, поради което е ангажирал административнонаказателната му отговорност.

1

Недоволно от така издаденото наказателно постановление е останало санкционираното дружество, което в подадената жалба релевира доводи за неговата незаконосъобразност и иска отмяната му. Поддържа се, че наказателното постановление е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и при непълно и неточно изясняване на фактическата обстановка. В жалбата и в устните съображения, развити в открито съдебно заседание, се излагат аргументи, че АУАН е съставен след изтичане на срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, доколкото според жалбоподателя нарушението и нарушителят били установени още с постъпването на жалбата на потребителите в КЗП. Наред с това се поддържа, че както в АУАН, така и в НП липсва яснота в какво точно се изразява нарушението и коя точно материалноправна норма е нарушена, тъй като в наказателното постановление били възпроизведени и други разпоредби от ЗЗП, а фактическото описание следвало по-скоро оплакванията на потребителите, без да индивидуализира точно противоправното поведение на дружеството.

Развиват се и доводи, че процесният уред за алкализация и йонизация на вода попада в изключенията по чл. 57, т. 4 и т. 5 ЗЗП, тъй като след монтажа му към водопреносната система се губи правото на отказ поради съображения, свързани с хигиената и защитата на здравето, както и поради естеството на стоката. Сочи се още, че тази последица изрично е била уговорена в чл. 12, т. 3 от договора за покупко-продажба, към който имало препратка и в протокола за монтаж. Иска се цялостна отмяна на наказателното постановление и присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Г.

К., надлежно упълномощен. Адвокат К. поддържа жалбата и моли съда да отмени наказателното постановление по подробно изложените в нея съображения. Представя допълнително ръководство за употреба на процесното устройство, схема за монтаж, сертификат за дистрибуция, монтаж, поддръжка и обслужване на уреди за алкализация и йонизация, както и разпечатки от интернет публикации, които според защитата подкрепят тезата за неприложимост на правото на отказ и за спецификите на процесния уред.

Претендира разноски в размер на 500 лв., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна – председател на Комисията за защита на потребителите, редовно уведомена, се представлява от гл. юрисконсулт М.М., която оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание поддържа, че от събраните доказателства нарушението и нарушителят са установени по безспорен начин, че АУАН и НП са издадени при спазване на процесуалните правила, че в случая не са налице предпоставките на чл. 57, т. 4 и т. 5 ЗЗП и че дружеството е възпрепятствало упражняването на правото на отказ по чл. 50 ЗЗП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните, намира за необходимо да отбележи още в увода на изложението, че са налице множество съдебни актове по дела със сходен предмет, по които жалбоподателят „,,***''“ ООД се явява страна. Макар в значителната си част съдебните решения по тези дела да са по гражданноправни спорове, те са относими към настоящия материалноправен спор дотолкова, доколкото касаят същия търговец, същия вид договори, същия продукт – уред за алкализация и йонизация на вода Genkei модел Kaiteki – и същата правна теза на дружеството - че след монтажа на уреда към водопреносната система правото на отказ отпада по силата на чл. 57, т. 4 и т. 5 ЗЗП.

В тази насока са постановени: Решение № 228/04.08.2025 г. по възз. гр. д. № 528/2025 г. на ОС – Хасково, Решение № 230/04.08.2025 г. по възз. гр. д. № 469/2025 г. на ОС – Хасково и Решение № 336/06.11.2025 г. по възз. гр. д. № 526/2025 г. на ОС – Хасково, както и първоинстанционни решения, постановени по гр. д. № 832/2024 г., гр. д. № 851/2024 г. и гр. д. № 852/2024 г. на РС – Свиленград. От изброените съдебни актове се извежда устойчиво 2 разбиране, че процесният уред не попада поначало в изключенията на чл. 57, т. 4 и т. 5 ЗЗП, а договорна клауза, която автоматично отнема правото на отказ след монтажа, не може сама по себе си да дерогира императивната защита, предвидена в закона. Настоящият съдебен състав не намира разумни основания за отклонение от така формираната константна съдебна практика.

Съдът, като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, както и като обсъди становищата на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят „,,***''“ ООД е търговско дружество, вписано в Търговския регистър с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „,,***''.

Представлява се от управителя А.К.К..

В Комисията за защита на потребителите е постъпила жалба с вх. № С-035137/23.10.2024 г. от С.А.Г. и С.В.С. срещу „,,***''“ ООД. По повод тази жалба КЗП е образувала проверка, в хода на която са били изискани становище и документи от търговеца.

При извършената проверка е установено, че на 25.08.2024 г. потребителите са сключили с дружеството два идентични договора за покупко-продажба на стоки извън търговски обект за закупуване на уред за алкализация и йонизация на вода Genkei, модел Kaiteki, с номера № 250824/1М.1003 и № 250824/1М.1004. Видно от приложените по преписката фактури, всяка от доставките е на стойност 5190 (пет хиляди сто и деветдесет) лева. От приемо-предавателните протоколи се установява, че стоките са получени на 25.08.2024 г., а монтажът им е бил извършен още на същата дата. За финансиране на сделките потребителите са сключили договори за кредит съответно с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД.

Безспорно е установено също, че на 02.09.2024 г. на „,,***''“ ООД са били връчени две уведомления за отказ от двата договора за покупко-продажба. Не се спори и по това, че впоследствие, на 12.09.2024 г., потребителите са изпратили колетна пратка със стоките до търговеца, но дружеството е отказало да приеме пратката. От приложената по преписката кореспонденция се установява още, че преди това – с имейл от 11.09.2024 г. – „,,***''“ ООД е уведомило потребителите, че не приема изложените от тях аргументи и счита искането им за недопустимо, тъй като разпоредбите относно правото на отказ не били приложими в условията на чл. 57, т. 4 и т. 5 ЗЗП.

В писмено становище на управителя на дружеството до КЗП от 13.11.2024 г. е поддържана същата теза, а именно, че правото на отказ от покупката на уреда за алкализация и йонизация на вода е изгубено поради причини, посочени в чл. 12, т. 3 от договора за покупко-продажба. В тази клауза е отразено, че след свързване на уреда към водопреносната система купувачът губи правото си на отказ от договора по смисъла на ЗЗП, тъй като продавачът не знае и не би могъл да знае дали са спазени всички инструкции за експлоатация на уреда и какво е било състоянието на водопреносната среда, към която е бил свързан.

Въз основа на така установените обстоятелства на 27.01.2025 г. главен инспектор Е. Б.

Ц. е съставила Акт за установяване на административно нарушение № 007169 срещу „,,***''“ ООД, в който е прието, че дружеството е нарушило чл. 50 ЗЗП, тъй като е възпрепятствало правото на потребителите да се откажат от договорите в 14-дневния срок и не е прекратило сключените договори. Актът е бил връчен на упълномощено лице на дружеството, което не е направило възражения по него.

Въз основа на така съставения АУАН и при същото фактическо описание на нарушението, на 05.03.2025 г. председателят на КЗП е издал и процесното наказателно постановление № 007169, с което на основание чл. 207, ал. 1 ЗЗП е наложил на „,,***''“ ООД имуществена санкция от 2000 лева за нарушение на чл. 50 ЗЗП. В наказателното 3 постановление е прието, че датата на извършване на нарушението е 11.09.2024 г., когато дружеството е заявило, че не приема отказа на потребителите и не признава действието на чл. 50 ЗЗП.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: жалбата на потребителите и приложените към нея документи; договорите за покупкопродажба; фактурите; приемо-предавателните протоколи; кореспонденцията между страните и КЗП; становището на дружеството от 13.11.2024 г.; доказателствата за компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган; както и от показанията на разпитаната в съдебно заседание свидетелка Е. Б. Ц..

Съдът кредитира показанията на свидетелката Ц. като логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото. Показанията са убедителни относно хронологията на проверката, съдържанието на постъпилите в КЗП документи, датата на връчване на уведомленията за отказ, изпращането на върнатите стоки, изричния отказ на дружеството да признае правото на отказ и основанието, на което този отказ е бил мотивиран.

Обстоятелството, че свидетелката не може да даде експертно мнение относно конкретните технически параметри на уреда, не разколебава достоверността на показанията относно релевантните за предмета на делото факти. Процесното административно нарушение не се изчерпва с технически характеристики на стоката, а с отказа на търговеца да зачете своевременно упражнено право на отказ, което е установено не въз основа на предположения, а въз основа на собствената писмена позиция на дружеството и приложените по преписката документи.

По отношение на представените от жалбоподателя в съдебно заседание ръководство за употреба, схема за монтаж, сертификат и интернет публикации съдът намира, че същите не внасят съмнения в установената фактология. Ръководството и сертификатът единствено установяват естеството и предназначението на продукта, но не доказват по безспорен начин, че всяко свързване на уреда към водопреносна система автоматически и безусловно води до невъзможност за връщането му по смисъла на чл. 57 ЗЗП.

Разпечатката съдържа 35 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c1534d77-cadf-4da9-a17b-35752c00375b