Решение № 2382 от 19.04.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10912/2023
- Вид
- Решение № 2382
- Подписан
- 19.04.2024
- В сила
- 19.04.2024
- Състав
- Калина Анастасова, Михаела Касабова, Темислав Малинов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.55, ал.1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 104 - 142 · Закон за защита на потребителите
- чл. 104, ал. 3 · Закон за защита на потребителите
- чл. 105 · Закон за защита на потребителите
- чл. 108 · Закон за защита на потребителите
- чл. 113 и 114 · Закон за защита на потребителите
- чл. 113, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл.113, ал.3, предл.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 113 и 114 · Закон за защита на потребителите
- чл. 114, ал. 1, предл. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 114, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 115 · Закон за защита на потребителите
- чл. 104 - 142 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 2 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 2382 гр. София, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Калина Анастасова
Членове:
Темислав М. Димитров
Михаела Касабова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело № 20231100510912 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение № 13378 от 01.08.2023 г., постановено по гр.д. № 13267/2023 г. по описа на СРС, 32-ри състав е уважен предявеният по реда на чл. 422 ГПК от ищеца Р.
Л. Х. иск за признаване за установено, че „В.Б.“ ЕАД дължи на ищеца сумата от 1580 лева, представляваща покупната цена на телефон Samsung Galaxy Z Flip 3, модел SMF711B, сериен номер R5CRCoDRGZT, IMEI *******, подлежаща на връщане вследствие на разваляне на договор от 30.12.2021 г. от страна на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.01.2023 г. до окончателно заплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2674/2023 г. по описа на СРС, 32-ри с-в.
Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от „В.Б.“ ЕАД, с доводи за неправилност, необоснованост, като постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че първоинстанционния съд неправилно не е взел предвид, че дружеството е диагностицирало устройството чрез безпристрастен оторизиран сервиз, като по този начин е положил грижата на добър търговец. Сочи, че експертната оценка на служителите на сервиза е била достатъчно, за да се приеме, че несъответствието се дължи на причина, за която вина носи потребителя-ищеца. В тази връзка намира, че съдът неправилно е приел за подлежащи на доказване факти, които били доказани. Ако ищецът не е бил съгласен с констатациите на сервиза е трябвало да ангажира доказателства в подкрепа на възражението му. Поддържа, че противно на установеното от СРС не е имало задължение да удовлетвори искането за разваляне на договора за продажба и за връщане на платената за устройството цена. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго за отхвърляне на 1 предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл.263 ГПК не е подаден писмен отговор на въззивната жалба.
С молба от 13.02.2023.4 г. въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител адв. Т. Б. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
Моли за присъждане на разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима, разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционният съд е бил сезиран по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника „В.Б.“ ЕАД, че дължи на ищеца Р. Л. Х. на основание чл.113, ал.3, предл.1 ЗЗП (отм.), вр. чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД сумата 1580 лв. – представляваща задължение на ответника за връщане вследствие на разваляне на договора от страна на ищеца на покупната цена на телефон Samsung Galaxy Z Flip 3, модел SM-F711B, сериен номер R5CRCoDRGZT, IMEI *******, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 18.01.2023 г. до окончателно заплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2636 от 24.01.2023 г. по ч. гр. д. № 2674/2023 г., СРС, 32 с-в.
След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По релевираните във въззивното производство оплаквания за неправилност на същото, приема следното:
Безспорно между страните е обстоятелството, че на 30.12.2021 г. ищецът е придобил от ответника мобилен апарат марка Samsung Galaxy Z Flip 3, модел SMF711B, със сериен номер *******.
От приетата сервизна карта № 4153320501/23.04.2022 г. се установява, че на 23.04.2022 г. процесният мобилен телефон е предявен за рекламация в магазин № 4153 на „Виваком“, като в гаранционната карта е отбелязано, че от външна страна по телефона няма видими забележки. За аксесоари е вписано: кутия – оригинална; протектор. Отбелязано е, че според клиента телефонът загрява изключително много и батерията пада бързо, като е посочено, че телефонът е тестван в магазина и проблемите се наблюдават.
С протокол за отказано гаранционно обслужване № OGS009059758/29.04.2022 г. към сервизна поръчка № S012477025/27.04.2022 г., издаден от „Сръчко сервиз“, е посочено, че е налице механично повреден вътрешен дисплей, вследствие на удар или затваряне на дисплея, докато е имало нещо върху него, и е констатирано, че следва да се смени вътрешен дисплей и ремонтен комплект лепенки. Предложена е оферта за 2 промоционален ремонт на устройството на цена от 189 лв. с ДДС. Вписано е, че уредът не подлежи на гаранционно поддържане съгласно условията, упоменати в гаранционната карта поради – неспазване на условията на експлоатация, съхранение и транспорт, причинени от неправилно боравене, претоварване от клиента; механични повреди и др.
По делото е представена жалба от 31.05.2022 г. от В.Г. до КЗП, с копие до „В.Б.“ ЕАД, относно отказана гаранция и дефектирал апарат марка Samsung Galaxy Z Flip 3, модел SM-F711B, със сериен номер ******* и абонат Р. Х..
С прието по делото съобщение от 13.06.2022 г. от „В.Б.“ ЕАД е удостоверено регистрирането на писмено оплакване от В.Г. с вх. № приемането на писмено оплакване вх. № 22_19417_13.06.2022 г., в което е отбелязано, че следва да бъде разгледано и върната обратна връзка в 1-месечен срок.
С прието по делото писмо от 29.06.2022 г. във връзка с 22_19417_13.06.2022 г. ответното дружество информира К.Г., че потвърждава информацията за отказана гаранция на процесното устройство въз основа на становището на сервиза, към който същото е било изпратено. Посочено е, че на ищеца е дадена цена за ремонт по оферта на сервиза. При приемане на офертата ищецът е насочен директно към сервиза.
Идентична информация ответника е предоставил на КЗП, видно от писмо на институцията до В.Г.. Последната е депозирала заявление за иницииране на помирително производство пред КЗП, но същото е прекратено, поради отказа на ответника да участва.
С писмена покана вх. № 22_37892_23.11.2022 г. ищецът, чрез пълномощника си адв. Б., уведомява „В.Б.“ ЕАД за разваляне на процесния договор за покупкопродажба на процесния мобилен апарат, предоставен е 10-дневен за връщане на заплатената цена на мобилния апарат по посочена в поканата банкова сметка.
В отговор на същата с писмо от 12.12.2022 г. „В.Б.“ ЕАД заявява, че след извършена диагностика на мобилния апарат в сервиз е констатиран извънгаранционен дефект – механично повреден дисплей, поради което е отказано гаранционно обслужване съгласно гаранционните условия на продукта. Сочи се, че на потребителя е предложен ремонт за сметка на „Виваком“, отказан от негова страна, както и, че към момента на подаване на отговора мобилния апарат се намира на разположение в търговски обект на „Виваком“ и не са налице основания за възстановяване на заплатените суми за мобилно устройство.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля В.Г., живееща на семейни начала с ищеца, които следва да бъдат кредитирани при условията на чл. 172 ГПК като логични, отразяващи непосредствени възприятия относно релевантните за спора обстоятелства и кореспондиращи с останалите доказателства. От същите се установява, че процесният телефон е подарен на свидетеля на 01.01.2022 г., дълго време не е ползван, но веднага щом е започнала да го ползва, той е започнал да прегрява, бил е постоянно на зарядно устройство, тъй като батерията е падала за около един час. Свидетелката посочва, че лично е предявила рекламацията на телефона. Изяснява, че е бил приет без забележки, а към датата на предаване за ремонт телефонът е бил облепен с фабричните стикери и лепенки. Месец по-късно го е потърсила, тъй като от магазина не са се обадили. Споделя, че около 5-6 дни след оставянето на телефона, същият е върнат счупен, поради което гаранцията е била отказана.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна до 3 следните правни изводи:
В случая към процесното правоотношение приложение намират нормите на специалния закон ЗЗП, които имат за цел да осигурят по – висока степен на защита на потребителите на стоки и услуги. Правата на потребителя при недостатъци /несъответствия/ на закупени вещи са уредени в чл. 104 – 142 ЗЗП.
Според чл. 106 ЗЗП (отм.), за да съответства на договора за продажба, потребителската стока трябва да: 1. притежава характеристиките, определени от страните по договора, и да е годна за обичайната употреба, за която служат потребителските стоки от същия вид; 2. отговаря на описанието, дадено от продавача под формата на мостра или образец; 3. е годна за специалната употреба, желана от потребителя, при условие че той е уведомил продавача за своето изискване при сключването на договора и то е прието от продавача; 4. притежава обичайните качества и характеристики на стоките от същия вид, които потребителят може разумно да очаква, като се имат предвид естеството на потребителската стока и публичните изявления за конкретните й характеристики, направени от продавача, производителя или негов представител, които се съдържат в рекламата или в етикета на потребителската стока.
По делото е установено, че ищецът е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, съгласно който „Потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, а ответното дружество ма качеството на търговец според § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка, е търговец.
Закона за защита на потребителите (ЗЗП), чиято цел е да осигури по-висока степен на защита на потребителя, регламентира в чл. 108 ЗЗП презумпцията, че несъответствие на потребителска стока по смисъла на чл. 104, ал. 3 ЗЗП, което се е проявило до 6 месеца от предаването й на потребителя, се приема, че е съществувало към предаването на стоката, освен ако се докаже, че липсата на съответствие се дължи на естеството на стоката или на характера на несъответствието. Съгласно чл. 108 ЗЗП (отм.) всяко несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, което се прояви до 6 месеца след доставянето на стоката, се смята, че е съществувало при доставянето й, освен ако се докаже, че липсата на съответствие се дължи на естеството на стоката или на характера на несъответствието.
В действащата към възникване на спорното притезание разпоредба на чл. 113, ал. 1 ЗЗП (отм.) е посочено, че когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба. Съгласно ал. 2 привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя, като след изтичането на срока по ал. 2 потребителят има право да развали договора и да му бъде възстановена заплатената сума или да иска намаляване на цената на потребителската стока съгласно чл. 114 ЗЗП (отм.), в случаите на несъответствие на потребителската стока с договора за продажба и когато потребителят не е удовлетворен от решаването на рекламацията по чл. 113 ЗЗП.