Определение № 896 от 30.10.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 896 гр. София, 27.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Ирина Петрова

Десислава Добрева като разгледа докладваното от Ирина Петрова Касационно търговско дело № 20238002900095 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищцата В. Е. А. срещу решение № 319 от 17.10.2022г. по в.гр.д.№ 94/2022г. на ОС Пазарджик, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 4839/2017г. на РС Пазарджик за отхвърляне на субективно съединени искове за солидарното осъждане на ответниците: „Автомобили Пежо“ със седалище във Франция на основание чл.133,ал.1 във вр. с чл. 135,ал.1 от Закона за защита на потребителите като производител; и на „Лизингова къща София лизинг“ЕАД, гр. София на основание чл.134,ал.1 ЗЗП във вр. с чл.135, ал.1 ЗЗП като търговец на стоката, да заплатят сумата 12 000лв. - обезщетение за вреди от твърдян „производствен дефект в двигателя“, причинен от некачествена отливка и последваща недобра механична обработка на цилиндровияя блок и цилиндровата глава, довел до смесване на масло с охлаждаща течност в двигателя, водещо до невъзможност за функциониране на собствения на ищцата автомобил марка „Пежо“.

Касаторът счита въззивното решение за неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК. В касационната жалба, в която е инкорпорирано и изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, е въведено оплакване, че окръжният съд не е обсъдил всички събрани доказателства и не е мотивирал защо отхвърля хипотезата на вещото лице инж. Мутафчиев в заключението му в производство по обезпечаване на 1 доказателства по реда на чл.207 ГПК. Според касатора неоснователно не са кредитирани и показанията на св. К.Минков, а същевременно и заключението на в.л. Муафчиев и показанията на този свидетел противоречат на основната теза, залегнала в заключението на тройната техническа експертиза, на която е основано обжалваното решение.

В тази връзка са поставените първата група въпроси: „При постановяване на въззивното решение и във връзка с твърденията и доводите на всяка една от страните, длъжен ли е съдът да обсъди всички относими доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка като изложи конкретни съображения по отношение на кредитирането им;

Длъжен ли е съдът да обсъди всички защитни доводи и възражения на страните; длъжен ли е съдът да обсъди приетите по делото експертизи наред с всички доказателства по делото и да изложи мотиви по отношение кредитирането им при евентуално противоречие между заключението и другите доказателства; при разпределена от съда доказателствена тежест за установяване от ответника-производител, че твърденият дефект, причинил вредата, вероятно не е съществувал към момента, в който стоката е пусната в обръщение, неподаването на отговор по чл.131 ГПК и неангажирането на доказателства в хода на двете съдебни производства, освобождава ли го от санкционните последици на чл.133 ГПК и от задължението позитивно да докаже вменените му в тежест обстоятелства; съобразно нормата на чл.133 ЗЗП коя страна в процеса носи доказателствената тежест да установи дали процесната вещ, включително съставната част от дефектната вещ, е произведена при спазване на приложимите нормативни разпоредби и обичаи в практиката дали страната, навеждаща съответните твърдения (ищецът) или производителят (приравненото на него лице) без значение от процесуалното му качество и позиция в производството?“ Касаторът се позовава на допълнителната предпоставка по т.1на чл.280,ал.1 ГПК като цитира ППВС и решения по чл.290 ГПК.

Като материалноправен е поставен въпросът „Представлява ли ответникът Лизингова къща София лизинг ЕАД търговец по смисъла на чл.104,ал.1 ЗЗП във вр. с пар.13, т.2 и т.20 на ДР на ЗЗП и чл.3,пар.2 на Директива на Съвета от 25 юли 1985г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки 2 относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока (85/374/ЕИО) и следва ли този ответник да носи отговорност за вредите, причинени от доставената закупена от него стока на основание чл.130,ал.4 ЗЗП? Твърди се, че по този въпрос не е съобразена практиката на ВКС (каквато не е посочена).

Като основание за директен достъп до касационен контрол е въведен довод за очевидна неправилност на обжалвания акт по съображения, че решаващите мотиви на съда са основани единствено на заключението на тройната автотехническа експертиза, а изводите на експертите, изключващи хипотезата за наличен производствен дефект, са основани на базата на предположения за осъществяван стриктен контрол от голям автомобилен производител в производствения процес. Касаторът акцентира на обстоятелството, че вещите лица не посочват с категоричност мястото на производство на двигателя (предполагат, че това са заводите на „Пежо“ в град Дуврен, Франция), а при липса на тази съществена информация, твърденията им за изключителен заводски контрол, многократен оглед и контрол над качеството на вещта при производството й, безкритично възприети от въззивния съд, са очевидно голословни и не почиват на факти, още по-малко на събрани по делото доказателства. Посочва се, че съдът е игнорирал останалите доказателства, които внасят съмнение в тази теза, а именно показанията на св.Минков, заключението на в.л. Мутафчиев и на единичната техническа експертиза, приета в исковия процес, които макар и да отричат тезата на ищеца, дават друго обяснение за констатираните повреди по двигателя, различно от становището на тройната експертиза. Според касатора проявление на очевидната неправилност е изводът на съда, че отговорността на „Лизингова къща София лизинг“ЕАД е изключена, макар това да е лицето, продало на ищеца процесната съставна вещ - автомобилът. Касаторът посочва, че всяко лице, което внася в Общността стоки с цел продажба, отдаване под наем или лизинг, или извършва всяка друго форма на разпространение в рамките на своята търговска дейност, е приравнено към производителя и като такова носи отговорност за дефекти на стоката на същото основание както и производителят, поради което въззивният съд грубо е нарушил разпоредбите на чл.130,ал.4 ЗЗП във вр. с чл.104,ал.1 ЗЗП във вр. с пар.13,т.2 и т.20 ДР на ЗЗП и чл.3,пар.2 от Директива 85/374/ЕИО.

3

Писмен отговор от ответниците не е постъпил.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Съдилищата са приели , че са сезирани със субективно съединени искове за солидарното осъждане на ответниците „Автомобили Пежо" АД с правно основание чл.135, ал.1 във вр. с чл.133,ал.1 ЗЗП и срещу „Лизингова къща София лизинг" ЕАД с основание чл.135,ал.1 във вр. с чл.134,ал.1 за сумата 12 000 лв., представляваща обезщетение за вреди на собствения на ищцата автомобил "Пежо 206", която вреда според твърденията е вследствие на влагането в автомобила на дефектна вещ - двигател; че съгласно твърденията в исковата молба ищцата е претърпяла имуществена вреда в размер на 12 000 лв., изразяваща се в повреждането на автомобила като главна вещ, в която е вложен дефектния т двигател, т.е. претенцията е основана на отговорността за вреди, причинени от дефект на стока. Според ищцата дефектният двигател е „стоката“ по смисъла на чл.130,ал.2 ЗЗП, повредила автомобила, в който е монтирана; Поддържала е, че като собственик на автомобила, тя търпи имуществени вреди от повреждането му, изразяващи се в съществено намалена стойност на автомобила с цената на дефектната вещ и необходимите разходи по поправката в размер на 12000 лв.

По делото не са били спорни посочените в исковата молба обстоятелства: на 03.09.2007 г. между В. А. и „Лизингова къща София лизинг" ЕАД е сключен договор за финансов лизинг, в изпълнение на който това дружество е придобило по възлагане от ищцата собствеността върху процесния лек автомобил, закупувайки го от вносителя „София франс ауто"АД, и го е предоставил за ползване срещу задължение за заплащане на лизинговата цена. След изтичането на срока на договора и заплащането на цената, лизингодателят е прехвърлил правото на собственост върху автомобила на лизингополучателя с договор за продажба от 16.09.2011г. По делото е прието за безспорно установено, че процесният лек автомобил е сглобен от ответника „Автомобили Пежо", който е извършил монтажа на отделните детайли, в т. ч. и на двигателя. Не е било спорно и, че при рутинно техническо обслужване на автомобила през месец май 2014г. , е установена повреда в двигателя - язви по повърхностите на цилиндровия блок и 4 цилиндровата глава компрометиращи връзката между тях, довело до смесване на масло и охлаждаща течност, което има отношение към функционирането на двигателя.

Искането за допускане на касационното обжалване по поставените в изложението въпроси е неоснователно.

За да потвърди решението за отхвърляне на субективно съединените искове за солидарното осъждане на ответниците в качеството им на производител, респ.търговец на стоката, въззивната инстанция е изложила няколко самостоятелни групи съображения за неоснователност на иска:

1/ Изхождайки, от обстоятелството, че п ретенцията на ищцата е основана на отговорността за вреди, причинени от дефект при производството на стока, а именно на детайлите цилиндров блок и глава на двигателя; от твърдението, че дефектният двигател е стоката, повредила автомобила, в който е монтиран , е мотивиран извод за неприложимост на отговорността по раздел IV ЗЗП.

Изложени са съображенията, че тълкуването на разпоредбите на чл.131,ал.1,т.1 и т.2 ЗЗП (съгласно които, по този ред може да се реализира отговорността за вредите, причинени от смърт или телесна повреда на физическо лице или вреди, изразяващи се в повреждане или унищожаване на вещ, различна от дефектната стока) и на разпоредбата на чл.130,ал.2 ЗЗП (под „стока“ следва да се разбира всяка движима вещ, независимо дали е част от друга движима или недвижима вещ), обосновава извод, че отговорността за вреди от дефект на стока е ограничена и покрива само вреди от вида на изчерпателно изброените в в чл.131,ал.1,т.1 и т.2 ЗЗП. При констатацията, че ищцата претендира обезщетение в хипотезата на вреда от повреждането на вещ (лекия автомобил), различна от дефектната съставна част (двигателя на автомобила) на основание, че дефектната част понижава стойността на главната вещ, е изведено, че така формулираната претенция не представлява и не осъществява състава на вредата по смисъла н а посочената разпоредба, т.е. това не е вреда, подлежаща на обезщетяване реда на раздел от Четвърти от ЗЗП - „Отговорност за вреди, причинени от дефект на стока“.

Споделен е изводът на първостепенния съд, че под вещ, „различна от 5 дефектната“, съгласно формулировката на чл.131,ал.1,т.2 ЗЗП, законодателят няма предвид главната вещ, към която е присъединена дефектната съставна част, а напълно различна вещ. Обсъдено е, че дори дефектната съставна част д а понижава стойността на главната вещ, това не представлява вреда по смисъла на чл.131,ал.1,т.2 ЗЗП и в случая отговорността по раздел IV ЗЗП е неприложима.

По този решаващ, самостоятелен, основен аргумент на въззивната инстанция въпрос в изложението не е формулиран, което е достатъчно основание за недопускане на факултативния касационен контрол.

2/ Второто съображение на въззивния състав, н а което е изграден изводът за неоснователност на иска, е отсъствието на дефект в твърдяния от ищата аспект - „производствен дефект в двигателя, дължащ се на некачествена отливка и последваща недобра механична обработка на цилиндровия блок и цилиндровата глава, довел до смесване на масло с охлаждаща течност в двигателя, водещо до невъзможност за функциониране“.

Въззивната инстанция приела за установено по несъмнен начин посредством заключението на назначената и изслушана пред нея автотехническа експертиза (допусната по искане на ищцата), че причината за констатираните язви в блока на двигателя са в резултат на използване на некачествен консуматив - антифриз и категорично не са в резултат на производствен дефект (автомобилът е експлоатиран повече от 7 години и е с пробег 70 000км. и при фабричен дефект не би могъл да изкара този пробег и период на експлоатация без индикация); дефектът е проявен в процеса на експлоатация не по вина на водача; от значение е поддръжката на лекия автомобил, доколкото антифризът е станал киселинен и е резултат от процес на електрохимична корозия. Възприето е становището на експертите, че установените повреди нямат отношение към безопасността на управление на автомобила, а могат да доведат до прегряване на двигателя и до намаляване на маслото, което ще предизвика индикация на таблото, изискваща преустановяване работата на двигателя.

Разпечатката съдържа 27 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cfad55c9-2b04-4902-a9b8-4978a6bfdd51