Решение № 22656 от 10.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22656 гр. София, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110112956 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба, предявена от Г. Х. С., представляван от адв. Д. М., срещу „Вивус.БГ“ ЕООД, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване установителен иск за признаване на установено спрямо ответника, че договорът за потребителски кредит № **********, сключен между страните е нищожен, при условията на евентуалност в случай на отхвърляне на главния иск се иска да бъде признато за установено, че клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане е нищожна и осъдителен иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 10,00 лв. – частичен иск от цялото му дължимо вземане от 237,67 лв., изплатено от ищеца при липса на основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане на вземането.

С протоколно определение от 14.10.2025г. и на основание чл. 214, ал. 1 ГПК съдът е допуснал изменение на иска в частта относно цената на предявения иск, като същият е намален на 5,40 лв.

В исковата молба се твърди, че на 10.11.2023г. между Г. Х. С. в качеството му на кредитополучател и „Вивус.БГ“ ЕООД – като кредитор е сключен договор за потребителски заем № **********, по силата на който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя потребителски заем в размер на 1 200 лв. със срок на погасяване по 10.12.2023г. В договора бил посочен ГПР – 49,7%, лихвен процент 40,99 %, посочено било, че дължимата сума за лихва е 40,43 лв., а сумата от 237,67 лв. била дължима като такса експресно разглеждане. Според ищеца отбелязаният ГПР не отразява действителния такъв, който нарушава законоустановения праг в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Цената на допълнителната услуга всъщност представлявала скрито възнаграждение за кредитодателя. Освен това непосочването на действителния ГПР 1 представлява „заблуждаваща търговска практика“. Самата такса за експресно разглеждане противоречи на закона по смисъла на чл. 10а ЗПК. Същата е и неравноправна по смисъла на чл. 149 ЗЗП и противоречи на добрите нрави. Счита, че сумата, заплатена от ищеца като такса, е недължимо платена и се дължи връщането .

Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК във вр. с чл. 62, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от „ВИВУС.БГ“ ЕООД, подаден чрез юрисконсулт И. И.. Ответникът не оспорва, че на 10.11.2023г. между страните е сключен договор за кредит № **********, по силата на който предоставил на ищеца в заем сумата от 1 200 лв., представляваща главница, същата била дължима в срок от 30 дни, те. На 10.12.2023г., начислените такси и лихви по кредита са 40,43 лв. – лихва и 237,67 лв. – такса за допълнителна услуга „Бързо разглеждане“, общо дължимата сума по кредита била в размер на 1 478,10 лв. Сочи, че допълнителната услуга не е задължително условие за получаване на заявената сума и не повишава шансовете на кредитополучателя за одобрение. Допълнителната услуга предполага произнасяне по искането за кредита в срок до 15 минути от заявката. Ответникът сочи, че на 13.11.2023г. ищецът се възползвал от правото си да се откаже от договора за кредит и заплатил по сметката на кредитодателя сумата от 1 205,40 лв., представляваща главница 1 200 лв. и договорна лихва 5,40 лв. за периода от 10.11.2023г. до 13.11.2023г. Оспорва доводите на ищеца за недействителност на сключения договор за кредит, както и тези, отнасящи се до таксата за допълнителна услуга. Моли за отхвърляне на предявените искове. Възразява срещу претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предвид задължението на съда, прокламирано в чл. 7, ал. 1 ГПК, служебно да следи за наличието на процесуалните предпоставки, обуславящи съществуването и надлежното упражняване правото на иск, настоящият състав намира за необходимо да изложи мотиви относно допустимостта на настоящото производство. Защитата, която се предоставя с решение по предявен установителен иск, се изчерпва до внасяне на яснота в отношенията между страните, до разрешаването на правния спор със сила на пресъдено нещо. За да е налице правен интерес от провеждането на такъв иск, е необходимо да е налице правен спор между страните, който да бъде разрешен от съда, както и разрешаването на спора да предоставя на ищеца търсената защита на правната му сфера, с което той обосновава интереса си от предявяването на иска.

В настоящата хипотеза са предявени в условията на обективно съединяване установителни искове за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за паричен заем № **********, респективно на клаузата, предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане, заедно с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на даденото при начална липса на основание. В исковата молба не са въведени фактически твърдения, че от процесната сделка за ищеца произтичат дадени бъдещи задължения или съществуват непогасени такива, чието изпълнение би било изключено при успешно провеждане на установителните искове и прогласяване на договора за частично или изцяло недействителен. Нещо повече, изрично се поддържа, че сумата от 5,40 лв., предмет на кондикционната претенция, е заплатена от кредитополучателя.

При преценката относно наличието на правен интерес следва да се държи сметка 2 за съдебната практика, обективирана в Решение от 23.11.2023г. по д. С-321/2022г. по описа на Съда на Европейския съюз, според която не се допускат разпоредби от националното право, изискващи доказването на правен интерес, за да може да се уважи съдебен иск на потребител за установяване на непротивопоставимостта на неравноправна клауза, когато потребителят разполага с иск за връщане на недължима престация или насрещен иск за изпълнение. Макар въвеждането на процесуални изисквания за упражняването правото на иск да е легитимно, следва да се държи сметка за принципа за ефективност, доколкото евентуалното прекратяване на производството поради недопустимост поради липса на правен интерес, осъждането на потребителя да заплати разноските и насочването му към по-ефективно правно средство, би довело до затрудняване на потребителя да получи предоставената му с Директива 93/13/ЕО защита, като се въведе източник на ненужни сложност, утежняване, разходи и правна несигурност, които биха могли да го разубедят да предяви правата си, които черпи от тази директива в нарушение на принципа за ефективност. При това положение, настоящият състав намира, че правото на иск съществува и е надлежно упражнено, поради което и предявените установителни искове следва да бъдат разгледани по същество.

От заявените в исковата молба фактически твърдения се налага извод, че съдът е сезиран с главен установителен иск за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № ********** от 10.11.2023г., който намира правната си квалификация си в чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Основателността на исковата претенция е обусловена от установяване в условията на пълно и главно доказване от ищеца на фактите, на които основава своите възражения за нищожност на договора за паричен заем и клаузата за бързо разглеждане. В доказателствената тежест на ответника е да докаже наличие на валидно основание за плащане, респективно получаване на посочената парична сума като възнаграждение, както и че същата е индивидуално уговорена, основание за заплащане на таксата за допълнителна услуга, както и твърденията си, че договорът е прекратен поради отказ от страна на ищеца.

От материалите по делото е видно, че на 10.11.2023г. между „ВИВУС.БГ“ ЕООД и Г. Х. С. е сключен договор за кредит № **********, по силата на който ответникът се е задължил да предостави на ищеца заемна сума в размер на 1 200 лв. при ГЛП – 40.99 % или 40,43 лв. и ГПР – 49.7 % с краен срок на погасяване 10.12.2023г.

Уговорено е заплащането на такса за бързо разглеждане, която съобразно раздел II, чл.

4.1 от общите условия представлява допълнителна незадължителна услуга, която гарантира обработка на искането за кредит и отговор в рамките на 15 минути от подаването му. В чл. 4.5 изрично е отбелязано, че услугата не е задължително условие за отпускането на заемната сума и не увеличава възможностите за получаване на кредит.

От съвкупния анализ на събраните доказателства се установява, че кредитополучателят е физическо лице, по отношение на което не се твърди, а и не са налице данни същото да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност. В тази връзка, договорната връзка между страните попада в приложеното поле на ЗПК и по отношение на нея са приложими не само специалните 3 изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

С разпоредбата на чл. 11 ЗПК е описано задължителното съдържание на договора за потребителски кредит, като по аргумент от чл. 22 ЗПК неспазването на изискванията по чл. 11, т. 7-12 ЗПК се санкционира с нищожност на договора, доколкото тези реквизити са призвани да обезпечат информираността и правото на свободен избор на стоки и услуги от потребителя. Като твърдян порок на процесния договор се поддържа отбелязването на ГПР, който не отговаря на действителния такъв, тъй като не инкорпорира разходите за допълнителната услуга, и който надвишава максимално установения размер в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Както беше посочено, в процесната сделка е посочен само стойностният израз на ГПР – а именно 49.7%. В чл.

7.1 от общите условия е упоменато, че ГПР не включва разходите, които кредитополучателят заплаща в резултат от неизпълнението на задълженията си, както и разходите за допълнителни незадължителни услуги. След съвкупен анализ на събраните доказателства съдът намира за основателни доводите, релевирани в исковата молба, поради следните съображения:

Съгласно § 1, т. 1 ДР на ЗПК, „общ разход по кредита на потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Установява се, че действително уговорената такса за бързо разглеждане не е включена в отбелязания в договора ГПР, тъй като посоченият процент е формиран единствено от главницата и възнаградителната лихва. Противно на поддържаното в отговора на исковата молба съдът не счита, че с въпросната такса е предоставена реална допълнителна услуга на ищеца. По аргумент от чл. 4 от общите условия услугата за бързо разглеждане на документите се изчерпва с приоритетно разглеждане на искането за кредит преди исканията на други кандидатстващи, от което е логично предоставянето да се осъществи преди сключването на договора за кредит.

Същевременно в раздел I , Такса бързо разглеждане е упоменато, че същата може да бъде заявена при подаване на заявката за отпускане на кредит и/или при искане за допълнителна сума, което създава съмнение за така поддържания приоритетен характер. От анализа на общите условия може да се направи обоснован извод, че 4 предлаганата услуга представлява действие по усвояване на кредита във времево отношение и по естеството си е свързана с изпълнение на основното задължение на кредитора да извърши предварителна оценка за кредитоспособността на клиента.