Решение № 18 от 30.01.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. С., 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ради Ив. Йорданов при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело № 20221800900054 по описа за 2022 година

Ищцата И. Й. Т. с ЕГН********** гр.К. ул.“Я.“ №22, е предявила срещу „А.С.В.“ ЕАД с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр.С. ж.к. Л. 10 бул.“Д-р П.Д.“ №25 Сграда Л. ет.2 оф.4 обективно съединени искове, както следва: обективно съединени главни искове по чл.270 ГПК за обявяване за нищожни на: заповед за незабавно изпълнение № 408 от 29.06.2012 г., издадена по ч. гр. д. № 565/2012 г. по описа на РС гр.И., и заповед за незабавно изпълнение № 405 от 29.06.2012 г., издадена по ч. гр. д. № 566/2012 г. по описа на РС гр.И.; съединени при условията на евентуално обективно съединяване с главните искове обективно кумулативно съединени искове, както следва: искове чл.124 ГПК във връзка с чл.424 ГПК за признаване за установено, че не дължи сумите, за които са издадени заповед за незабавно изпълнение №408 от 29.06.2012г., издадена по ч.гр.д.№565/2012г. по описа на РС гр.И., и изпълнителен лист въз основа на нея, и заповед за незабавно изпълнение №405 от 29.06.2012 г., издадена по ч.гр.д.№566/2012 г. по описа на РС - И., и изпълнителен лист въз основа на нея, и за събиране на които суми е налице висящо изпълнително производство, образувано по издадените изпълнителни листове №20127930400671 по описа на ЧСИ Н. Д., които искове са основани на твърдения за новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства; искове по чл.124 ГПК във връзка с чл.439 ГПК за признаване за установено, че не дължи сумите, за които са издадени заповед за незабавно изпълнение № 408 от 29.06.2012 г., 1 издадена по ч. гр. д. № 565/2012 г. по описа на РС - И., и изпълнителен лист въз основа на нея, и заповед за незабавно изпълнение № 405 от 29.06.2012 г., издадена по ч. гр. д. № 566/2012 г. по описа на РС - И., и изпълнителен лист въз основа на нея, и за събиране на които суми е налице висящо изпълнително производство, образувано по издадените изпълнителни листове №20127930400671 по описа на ЧСИ Н. Д., които искове са основани на твърдения за новонастъпили факти.

В исковата молба се твърди следното:

През месец октомври 2021 г. работодателят на ищцата И. Й. Т. я уведомил, че е получил запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение, което било издадено от ЧСИ Н. Д. по изп. д. №671/2012г.

Запорното съобщение било за вземания в общ размер 222 593,36лв. /главница, лихви, такси и разноски/ на взискателя „А.С.В.“ ЕАД. В запорното съобщение било посочено, че вземанията произтичат от два изпълнителни листа, издадени по ч.гр.д.№565/2012г. и ч.гр.д.

№566/2012г. на РС гр.И., като изпълнителното производство по изпълнителният лист, издаден по ч.гр.д.№566/2012г., било присъединено към образуваното изп.д. №671/2012г. на ЧСИ. След справка в РС гр.И. ищцата установила, че били издадени две заповеди за незабавно изпълнение по горепосочените ч. гр. д. на РС - И. в полза на кредитора „У.Б.“ АД.

Двете заповеди, според твърденията на ищцата, били нищожни - излизали извън очертаната в ГПК компетентност на съда в заповедното производство по издаване на заповед за незабавно изпълнение, както и не отговаряли на императивните изисквания за мотивиране, форма и съдържание по чл.411, ал.2, т.2, чл.412, чл.417 и чл.418 ГПК и на изискванията на европейското потребителско право, не съдържали изрично разпореждане за допускане на незабавно изпълнение, което било самостоятелен акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което и изпълнителните листове били издадени в противоречие със закона. Това обуславяло правото на ищцата на защита чрез предявяване на главните установителни искове за обявяване на нищожността на двете заповеди за незабавно изпълнение.

Първата заповед за незабавно изпълнение - №408 от 29.06.2012г., издадена по ч.гр.д.

№565/2012г. на РС гр.И., касаела задължения за следните суми:

113546,49лв. - главница, ведно със законна лихва от 28.06.2012г. до окончателното плащане,

14412,91лв. - договорна лихва за периода от 15.08.2011 г. до 27.06.2012г., 2559,19лв. - разноски за държавна такса и

2075,52лв. - разноски за адвокатско възнаграждение.

Вземането произтичало от договор за банков кредит №71212785, сключен на 25.02.2008г., и три анекса към него. В заповедта за незабавно изпълнение било посочено само, че вземането произтича от неплащане на дължими и погасителни вноски от длъжника И. Й. Т., но не било посочено кои и колко на брой са неплатените вноски. Било посочено 2 също, че кредитът е станал предсрочно изискуем за целия размер, но не било посочено дали е изпратено съобщение за предсрочната изискуемост на кредита до длъжника и на коя дата е получено от него. В заповедта за незабавно изпълнение било посочено още, че е издадена въз основа на редовно от външна страна извлечение от счетоводните книги на банката, но не бил посочен конкретно индивидуализиран счетоводен документ, нито документ по чл.418, ал.1 до ал.3 ГПК. В тази връзка се твърди, че по ч.гр.д.№565/2012г. на РС гр.И. не били представени конкретно индивидуализирано извлечение от счетоводните книги на банката, договор за банков кредит № 71212785, сключен на 25.02.2008 г., и анексите към него, надлежно съобщение за предсрочната изискуемост е посочване на основанието за нея. Тези документи не били налични и в кориците на изп. д. № 671/2012 г. по описа на ЧСИ Н. Д., образувано въз основа на издадения по ч. гр. д. № 565/2012 г. на РС - И. изпълнителен лист.

Втората заповед за незабавно изпълнение - № 405 от 29.06.2012 г., издадена по ч. гр. д. № 566/2012 г. на РС - И., касаела задължения за следните суми:

26412,93 лв. - главница, ведно със законна лихва от 28.06.2012 г. до окончателното плащане,

3500,73 лв. - договорна лихва за периода от 23.06.2011г. до 27.06.2012г., 538,27 лв. - разноски за държавна такса и

862,96 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение.

В тази заповед за незабавно изпълнение било посочено, че вземането произтича от неплащане на погасителни вноски по банков кредит № 71938646/25.03.2008 г., сключен между „У.Б.“ АД и И. Й. Т., но също не било посочено кои и колко на брой са неплатените вноски, не било указано дали се касае за предсрочна изискуемост и от коя дата евентуално е настъпила тя и не се сочело да е представен някой от документите по чл. 417 ГПК и чл. 418 ГПК. Не бил представен и договор за банков кредит № 71938646/25.03.2008г. Тези документи не били налични и в кориците на изпълнителното дело, образувано въз основа на издадения по ч. гр. д. № 566/2012г. на РС гр.И. изпълнителен лист, а именно изп. д.

№672/2012г. по описа на ЧСИ Н. Д., което било перемирано, но въпреки това изпълнителният лист бил незаконосъобразно присъединен към изп. д. №671/2012г. преди налагането на запора на трудовото възнаграждение на ищцата. Последното било направено е цел да се получи микс от вземания, който да е неясен за ищцата в качеството на потребител, какъвто тя била по смисъла на българското и на европейското законодателство, като правата на потребител били грубо нарушени и пренебрегнати. По двете изпълнителни дела били връчени само поканите за доброволно изпълнение, но не и заповедите за незабавно изпълнение, както и не били връчени документите по чл.417 ГПК, послужили като основание за издаването на тези заповеди за незабавно изпълнение.

Твърди се още, че по изп. д. №671/2012г. били реализирани изпълнителни действия и извършени публични продани на недвижими имоти на значителна стойност, като било предприето изпълнение и върху последния неин наследствен жилищен имот. Но независимо от това дългът не само не намалявал, а растял, поради което били налице закононарушения в 3 неин ущърб като потребител.

По изпълнителното дело през 2020г. бил конституиран настоящият ответник като взискател въз основа на договор за цесия. В тази връзка се твърди, че липсват доказателства за надлежно придобиване на действителни и прехвърлими вземания по изпълнителните листове и надлежно съобщаване на цесията на длъжника. Вземанията не били достатъчно индивидуализирани, съответно не бил ясен предметът на договора. С оглед естеството на вземанията, качеството на ищцата на потребител, а също и предвид, че ответникът бил колектор, който не можел да гарантира потребителските права, имало законови забрани, непозволяващи прехвърлянето на процесиите вземания, поради което договорът за цесия бил нищожен. Твърди се още, че след уведомлението за полученото от работодателя запорно съобщение ищцата направила пълна имуществено-правна проверка, при която установила новооткрити по смисъла на чл.424 ГПК обстоятелства и нови писмени доказателства, а също и новонастъпили по смисъла на чл.439 ГПК факти, даващи основание да търси защита и чрез исковете, предявени при условията на евентуално обективно съединяване. За новооткритите обстоятелства и новите писмени доказателства и за новонастъпилите обстоятелства ищцата разбрала на 19.10.2021г., когато за първи път получила пълно извлечение е информация за паричния поток, погашенията по пера и движението по кредитите и усвояванията на суми чрез директен дебит от страна на банката - праводател на ответника. Било установено видимо неотразяване според законовите правила и договорните клаузи на погашенията по кредитите и тези след проданите от съдебния изпълнител, поради което дългът постоянно се възпроизвеждал и генерирал, макар да били налице плащания. В счетоводно-банковата система на банката както преди подаване на заявленията за издаване на заповедите за незабавно изпълнение, така и след това - при усвояване на принудително събраните суми, плащанията по пера били отнасяни в противоречие с реда по чл.76 ЗЗД и е уговореното в договорите за кредит, като не било погасявано най- обременителното вземане, а сумите били разнасяни произволно и по начин, гарантиращ постоянно възпроизвеждане на дълга. С това били нарушени правата на ищцата на потребител и тя била принудена да прави непосилни погашения, преимуществено по неравноправни и нищожни клаузи на договорите - клаузите от чл. 4 /вкл. клаузите на чл. 4, 4.2 и 4.3, съдържащи чуждата дума Софибор, която не била дефинирана и била неясна за потребителя/ до чл. 7, клаузата на чл. 11 от договор за банков кредит № 785 /и съответстващата клауза в договор за банков кредит № 646, с който ищцата не разполагала/ и клаузата на чл. 12 от договор за банков кредит № 785. Налице бил и нарушаващ закона и добрите нрави анатоцизъм. Договорите за банков кредит също били нищожни - като противоречащи на закона и на добрите нрави, а именно противоречие е разпоредбите на чл.430 и чл.432, ал.1 ТЗ /липса на ясно определена цел или цели на кредита/, нарушение на императивните правила на чл. 143 и сл. ЗЗП, чл. 58 и чл. 59 ЗКИ, като най- същественото от тях било пълната липса на договаряне на методиката и основанията за формиране на годишния лихвен процент и неговото изменение. Договорите нарушавали и решение №192 на БНБ от 7.07.1992 г. за задължително обявяване от банките на прост годишен лихвен процент постнумерандо /обн., ДВ, бр. 62 от 31.07.1992 г./, задължаващо търговските банки 4 задължително да обявяват на клиентите си предварително, поне веднъж в годината, при всяка промяна на условията, както и след завършване на всяка своя операция, ефективен лихвен процент, а именно фактически платеният размер на лихви, комисионни, такси и други евентуални договорени плащания, установен като прост годишен лихвен процент постнумерандо при база фактическата годишна средна хронологична остатъчна сума по операцията. Освен това в договорите липсвала ясна определеност на задълженията по застраховките. Твърди се също, че съдът при издаването на заповедите за незабавно изпълнение е нарушил свръхповелителните норми на българското и на европейското право, като не е осигурил зачитането и прилагането им спрямо потребителя и не е извършил дължимата проверка за наличие на неравноправни клаузи в договорите.