Решение № 340 от 09.12.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. София, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова при участието на секретаря Ангел Ем. Йорданов като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Касационно търговско дело № 20258002901562 по описа за 2025 година, приема следното:

Производството е по чл. 290 ГПК, във вр. с чл. 386, ал. 3 ГПК.

Образувано е по подадените срещу решение № 716/09.12.2024г. по възз.т.д.№ 649/2024г. на Софийски апелативен съд две касационни жалби: на ищеца СНЦ „Сдружение за правна помощ на потребителите“, чрез адв.К. Р. от АК - Пловдив, и на ответника „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез адв.Х. Х. от САК.

Ищецът обжалва въззивното решение в частта, с която, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е постановено друго, с което се отхвърля предявеният по реда на чл.380 ГПК иск да бъде осъден ответникът да преустанови практиката си, изразяваща се във включването на посочени и клаузи в Общите условия към договори за потребителски кредит, вместо в индивидуалните договори с потребителите. Изразява несъгласие с извода, че е без значение дали договорната клауза се съдържа в текста на договора или в текста на ОУ към него, като извършен в противоречие с материалния закон – чл.22 ЗПК и чл.10 ЗПК и Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и 1 на Съвета от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредити, намирайки за приложимо решение от 26 март 2020 по дело С-66/19 на СЕС.

По изложените съображения искането е за отмяна на решението в обжалваната част и за уважаване на иска. Евентуално, се иска да бъде отправено преюдициално запитване до СЕС по въпроси във връзка с приложимото европейско право.

С писмен отговор насрещната страна, ответникът, чрез адв.Х. Х. от САК, оспорва касационната жалба на ищеца. Изтъква, че, съгласно чл.11, ал.2 ЗПК, общите условия/ОУ са неразделна част от договорите за потребителски кредит/ДПК и те заедно представляват една обща договореност между страните, както и, че клаузите, включени в ОУ, не касаят основните параметри на договора и с тях се предоставят права на потребителите, поради което не накърняват колективния потребителски интерес. Ответникът поддържа, че от представените по делото ОУ, които са подписани на всяка страница, и ДПК, в които е посочено изрично, че част от тях са ОУ, е видно, че кредитополучателите са имали право да се запознаят с ОУ още преди сключване на договора, след което са могли да вземат информирано решение дали да ги приемат и да сключат ДПК. Намира за ирелевантно твърдението на ищеца за проявяване от потребителите на занижено внимание към ОУ. Счита за неотносимо решение от 26 март 2020 по дело С-66/19 на СЕС, на което се позовава ищецът. По тези съображения искането е за оставяне в сила на решението в обжалваната от ищеца част. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция в осъдителната част – за преустановяване на действията, изразяващи се във включването в ОУ към договор за потребителски кредит и типов договор за потребителски кредит на клаузи, предвиждащи срещу заплащане предоставяне на една или всички от пакета допълнителни услуги и за забрана да прилага тези клаузи в бъдеще, вкл. да ги посочва в бъдещи версии на ОУ към ДПК. Според ответника не съставляват заблуждаваща търговска практика приложението на посочените услуги и начинът за това, поради липса на нарушение на правилата на чл.10а, ал.2 и чл.19, ал.4 ЗПК. Релевира оплаквания за избирателно обсъждане на показанията на доведения от ищеца свидетел и за игнориране на аргументите 2 му, основани на § 1, т.1 ДР на ЗПК, във вр. с чл.19, ал.4 ЗПК. Намира за неприложимо решението по дело С-453/10 на СЕС. Искането е за отмяна на решението и за отхвърляне на исковете. Претендира за присъждане на разноски.

С писмен отговор насрещната страна, ищецът, чрез адв. К. Р., оспорва касационната жалба на ответника. Намира за правилни изводите, че правният интерес от иска не е отпаднал с приемането на нови ОУ, и, че споразумението за допълнителните услуги противоречи на нормите на чл.10а, ал.2 и ал.4, вр. с чл.19, ал.4 ЗПК. Поддържа, че уговарянето на възнаграждение за допълнителните услуги, независимо дали потребителят се ползва или не от тях, което понякога дори превишава размера на кредита, е неравноправна клауза по см. на чл.143 ЗЗП, тъй като причинява вреда на потребителя, не отговаря на изискването за недобросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като няма данни да е индивиуално уговорено, тъй като пакетът за допълнителните услуги е достъпен за потребителите на кредитни услуги на търговеца, които са декларирали желанието си за закупуването му в искането си за кредит, конкретните процедури по предоставяне на услугите са описани в ОУ, и няма данни потребителят да има възможността да влияе на съдържанието му.

Изтъква, че, дори и да е индивидуално уговорено, подобно споразумение е нищожно, поради противоречие с добрите нрави - нееквивалентност на насрещните престации и, тъй като с него се цели заобикаляне на закона.

Позовава се на постановеното по преюдициално запитване решение от 21 март 2024г. по образуваното против „Профи Кредит България“дело С-714/2022 на СЕС. Намира за правилни изводите на въззивния съд, че действията на ответника съставляват заблуждаваща търговска практика по см. на решение по дело С-453/10 на СЕС. По тези съображения искането е за оставяне без уважение жалбата на ответника. Претендира за присъждане на разноски.

В откритото съдебно заседание ищецът СНЦ „ Сдружение за правна помощ на потребителите“, гр.Пловдив, не се представлява, а с постъпилата молба, вх.№ 21139/14.11.2025г., поддържа касационната жалба и отговора и претендира за присъждане на разноски. Ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД, гр.София, представляван от адв. Х. Х., също поддържа подадените от него касационна жалба и отговора и претендира за присъждане на разноски.

3

Съставът на I т.о., след като прецени доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Производството по делото, гр.д. № 14327/2020г. на СГС, е образувано по предявения по реда на чл. 379 и сл. ГПК иск на СНЦ „Сдружение за правна помощ на потребителите“, гр.Пловдив, против „Профи Кредит България“ ЕООД, гр.София, с правно основание чл. 186 и сл. ЗЗП, за преустановяване и за забрана за извършване в бъдеще на конкретно посочени действия, с които се нарушават колективните интереси на потребителите, изразяващи се във включване на определени договорни клаузи в типовите договори за предоставяне потребителски кредити на физически лица и общите условия към тях.

С постановеното решение № 261972/14.06.2022г. по гр.д. № 14327/2020г. на СГС ответникът е осъден да преустанови действията си, изразяващи се във включване в Общите условия/ОУ към договорите за потребителски кредит/ДПК на една или всички услуги от допълнителния пакет и се забранява да ги прилага в бъдеще, вкл. да ги посочва в бъдещи версии на ОУ към ДПК, а искът за преустановяване на действията, изразяващи се във включването в Типов договор за кредит и Общи условия към ДПК на клауза, регламентираща размер на възнаградителната лихва от ок.42 % годишно и ок.0.11% дневно, както и за включването на определени клаузи в ОУ към ДПК, е отхвърлен.

По въззивни жалби и от двете насрещни страни, с които първоинстанционното решение е обжалвано изцяло, с решение № 1088/21.02.2023г. по възз.т.д.№ 933/2022г. на САС първоинстанционното решение е обезсилено и производството – прекратено в частта относно искането за преустановяване и за забрана за прилагане в бъдеще, вкл. посочването в бъдещи версии на ОУ към ДПК, на действията на ответника, изразяващи се във включване в ОУ към ДПК, действали преди 01.06.2020г., на клаузи, предвиждащи предоставянето на една или всички услуги от допълнителен пакет срещу заплащане, а в останалата част първоинстанционното решение е потвърдено.

По касационни жалби и на двете насрещни страни, с които въззивното решение е обжалвано изцяло, с решение № 133/05.08.2024г. по т.д.№ 1436/2023г., II т.о., въззивното решение /по възз.т.д.№ 933/2022г. на САС/ е оставено в сила в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение 4 за отхвърляне на иска за преустановяване на действията, изразяващи се във включване в Типов договор за кредит и Общи условия към ДПК на клауза, регламентираща размер на възнаградителната лихва, но е отменено в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение, и в тази част делото е върнато за ново разглеждане, както и е обезсилено в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за преустановяване на действията, изразяващи се във включване на определени клаузи в ОУ към ДПК и в тази част делото е върнато с указания за предприемане на действия за отстраняване на констатираните от касационния съд нередовности на ИМ, изразяващи се в противоречие между обстоятелствената част и петитума и за постановяване на решение.

При новото въззивно разглеждане е образувано възз.т.д.№ 649/2024г. на САС. В ОСЗ, проведено на 21.10.2024г., ищецът е уточнил, че иска осъждането ответникът да преустанови действията, изразяващи се във включването на определени клаузи в ОУ, както и да бъде задължен занапред да ги включва в типовия договор за кредит.

Със сега обжалваното решение № 716/09.12.2024г. по възз.т.д.№ 649/2024г. на САС първоинстанционното решение е отменено в частта за отхвърляне на иска за преустановяване на действията, изразяващи се във включването на определени клаузи в ОУ към ДПК, и вместо него е постановено друго, с което искът за преустановяване на действията, изразяващи се във включването на определени клаузи в ОУ на ДПК, вместо в индивидуалните договори с потребителите, е отхвърлен, а в осъдителната му част първоинстанционното решение е потвърдено.

При извършената служебна проверка не се констатира вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо и/или нищожно.

По отношение на правния интерес от иска в решение № 133/05.08.2024г. по т.д.№ 1436/2023г., II т.о., е прието, че такъв е налице, независимо от това, че ОУ към ДПК са изменени от 01.06.2020г. Този извод е обоснован с трайноустановената практика на касационния съд, обективирана в решение № 60071 от 30.07.2021г. по т. д. № 1453/2020 г., I т. о., решение № 109 от 12.08.2019г. по т. д. № 636/2019г., II т. о., решение № 110 от 15.08.2016г. по т. д. № 827/2016г., II т. о. и др., приемаща, че допустимостта, с оглед преценката на правен интерес, на иска за защита на колективни интереси по чл.379 и 5 сл.ГПК, вр. с чл.186 ЗЗП, не зависи от обстоятелството дали нарушението е било преустановено от ответника и кога и чл.2 на Директива/ЕС/ 2020/1828 на Европейския парламент, в съответствие с която е действащото българско законодателство, непоставящо изрично изискване за допустимост на колективния иск в зависимост от момента на извършване и/или преустановяване на нарушението на колективните интереси.

Проверката за правилността на решението се извършва въз основа на въведените доводи в двете касационни жалби.

Както е прието в мотивите към постановеното по делото решение № 133/05.08.2024г. по т.д.№ 1436/2023г., II т.о., предявеният иск по чл. 186, ал. 1 ЗЗП е един - за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите.

Преустановяването касае нарушения, включени в предмета на действащи договорни отношения, а забраната цели подобни практики да не бъдат използвани от търговеца при бъдещо договаряне.

В случая в исковата молба са изложени твърдения, че исковете се предявяват от ищеца, в качеството му на включено в списъка по чл.164, ал.1, т.7 ЗЗП на Министъра на икономиката сдружение с нестопанска цел, осъществяващо дейност в обществена полза, насочена изключително в полза на потребителите – съблюдаване и защита на колективни права и законни интереси на потребителите. Очертаният в исковата молба кръг на засегнатите лица са имащите качеството потребители по см.§ 13, т.1 ДР на ЗЗП - всички ФЛ, които, действайки извън рамките на своята търговска или професионална дейност, са сключили договори за потребителски кредит с ответното дружество, съдържащи посочените в ИМ клаузи. По отношение на ответника в ИМ е посочено, че е част от международна финансова група, предлагаща бързи кредити на ФЛ, като извършва дейност на цялата територия на България, сключвайки типови договори за потребителски кредити при общи условия, които обявява на интернет страницата си, а през 2010г. е регистрирано в БНБ като небанкова финансова институция. Ищецъте въвел твърдения, че при извършване на дейността си е констатирал, че в използваните от ответника типови договори и общи условия към тях се съдържат клаузи, имащи за цел да заобиколят разпоредбите на ЗПК - в резултат от регламентирането на определени такси и разноски по скрит начин 6 се увеличава годишният процент на разходите/ГПР по кредита и така се увеличава и глобалната сума, която потребителят трябва да заплати по договора. Въвел е доводи, че предлаганите от ответника идентични по съдържание типови договори са в противоречие с изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в тях ГПР е посочен само като абсолютна стойност, без да са посочени взетите предвид допускания при изчисляването му по посочения в Приложение № 1 към ЗПК начин, и липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР – кои компоненти са включени в него и как се формира.