Решение № 386 от 16.03.2026, Административен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 386

Видин, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Видин - II-ри тричленен състав, в съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

АНТОНИЯ ГЕНАДИЕВА

Членове:

НИКОЛАЙ ВИТКОВ

БОРИС БОРИСОВ

При секретар КАТЕРИНА БОРИСОВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЙ ВИТКОВ канд № 20267070600050 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следв. от АПК, подадена от „Кеш Пойнт България” ООД, [ЕИК], с адрес: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 115Е, ет.5, представлявано от управителя Н. П. П., чрез юрк. Ц. Б., против решение № 344/26.11.2025 г., постановено по АНД № 1051/2025 г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено наказателно постановление № 008048/29.08.2025 г., издадено от началник на Териториален отдел за областите Видин, Монтана и Враца към Главна дирекция „Контрол на пазара” към Комисия за защита на потребителите. С процесното пред ВРС НП на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000,00 лева, на основание чл.54, ал.1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), за нарушение по чл.42, т.2 от ЗПК.

Твърди се в жалбата, че решението на ВРС е неправилно, постановено в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Сочи, че приетата от съда фактическа обстановка не се подкрепя от събраните в производството доказателства. Твърди още, че първоинстанционният съд не е обсъдил направените възражения. Иска се да бъде отменено решението на ВРС, както и потвърденото с него наказателно постановление. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство.

Ответникът по делото, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител депозира писмено становище, с което оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура Видин, редовно уведомени, не изпращат представител и не вземат становище по касационното оспорване.

След като се запозна с жалбата и становищета на страните, в рамките на посочените касационни основания и при служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съдът намира жалбата за неоснователна.

По делото се установява следната фактическа обстановка: на 04.07.2025 г. била извършена проверка от служители на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към Главна дирекция „Контрол на пазара” при КЗП, в резултат на което били съставени констативен протокол № К-2771884/30.04.2025 г. и № К-2766718/16.06.2025 г., както и писмо изх.№ Ц-06-4133/23.06.2025 г., с които били изискани от касатора документи, във връзка с извършени проверки в офис на дружеството, находящ се в гр. Видин, ул. „Градинска” № 19, а именно: последния договор за потребителски кредит, сключен в офиса. Представен бил договор № 1295143/30.04.2025 г., договор за поръчителство от същата дата, декларация за обработване на лични данни, без попълнени такива, споразумение за консолидиране на плащания № 1295143/30.04.2025 г., Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит. Впоследствие на 16.06.2025 г. били изискани допълнително документи за извършени плащания по горецитирания договор, в срок до 19.06.2025 г.

Прието било от служителите на ответника, че горепосочените документи не са представени от дружеството в рамките на указания срок, за което бил съставен акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление.

При така установеното първоинстанционният съд приел, че оспорващият е осъществил от обективна страна състава на административно нарушение, за което е ангажирана отговорността му, което деянието правилно е квалифицирано, а наложеното наказание е в минималния нормативно установен размер. Изложени са мотиви за липса на основание за приложение на чл.28 от ЗАНН. Прието било, че процесното постановление отговаря на изискването за форма по чл.57 от ЗАНН, издадено е от компетентен орган, а актът отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН.

При това положение касационната съдебна инстанция приема следното: в рамките на административнонаказателното производство не се констатират извършени съществени процесуални нарушения. Компетентността на КЗП е изрично регламентирана в чл.191, ал.1 от ЗЗП. Съгласно чл.192 от ЗЗП длъжностните лица на контролните органи по чл.191 имат право: 5. да съставят актове за установяване на нарушения. Същевременно в чл.41, ал.2 от ЗПК предвижда, че не всяко длъжностно лице от КЗП има правомощието да извършва контрол по изпълнение на закона, а само това, което председателят на КЗП изрично е оправомощил. Установява се от приложената към преписката заповед за оправомощаване на актосъставителя, че същият е оправомощен да издава актове за извършени нарушения по всички нормативни актове, контролът по прилагането на които е възложен на КЗП, респ. нейния председател. Процесните акт и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на нормативно установената им компетентност, определена с чл.233, ал.1 и ал.2 от ЗЗП. Компетентността на наказващия орган се доказва от приложената заповед № 1138/29.01.2025 г. на председател на КЗП, а на актосъставителя: от заповед № 315/02.10.2024 година, с която актосъставителят М. С. И. е упълномощен от председател на КЗП да съставя актове. Последната е издадена от нормативно определен орган, на длъжностно лице, определено по закон, като липсват данни тези пълномощия да са оттеглени. Заповедта е издадена от орган, който продължава да съществува, макар и с различен персонален състав. Пълномощното на актосъставителя е издадено с оглед длъжността на лицето. В този смисъл е Тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г., постановено по ТД № 48/2002 г. по описа на ВАС.

АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните изисквания за срокове, форма и съдържание, установени с разпоредбите на чл.34, чл.42, ал.1, съответно чл.57 от ЗАНН. Актът и НП са връчени на адресата в съответствие със законовите изисквания. ВРС правилно е приел, че оспорващият е осъществил от обективна страна състава на нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност. Нормата на чл.42, т.2 от ЗПК установява задължение за кредиторите - обект на проверка за спазване изискванията на този закон, да осигуряват на длъжностните лица по чл.41, ал.2 необходимите документи, информация и съдействие, изисквани за целите на проверката по чл.41, ал.3, както и да се въздържат от действия, които биха могли да попречат на провеждането й, но това не е направено от касатора.

Предвид спецификата на защитените от ЗПК обществени отношения и степента на обществена опасност на деянието и дееца, неоснователно е твърдението на касатора за наличие на основания за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, както правилно са приели ответника в НП и съставът на въззивния съд.

Неоснователно е възражението на пълномощника на касатора, за това, че поисканите документи са представени по електронен път. Видно от представеното копие от имейл, документите са изпратени много след изтичане на указания срок, а освен това липсват доказателства какви точно документи са изпратени и дали е предоставена конкретно изисканата от КЗП информация, като по този начин е осъществен съставът на процесното деяние.

Предвид гореизложеното настоящият състав на Административен съд Видин приема, че касационната жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение е валидно, допустимо, обосновано и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

При този изход на производството основателно е искането на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящата инстанция, като на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН и съобразно фактическата и правна сложност на делото дружеството-касатор следва да бъде осъдено да заплати в полза на КЗП сумата от 66,47 евро/130,00 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита, съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, в минималния нормативно установен размер.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 344/26.11.2025 г., постановено по АНД № 1051/2025 г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено наказателно постановление № 008048/29.08.2025 г. на началник на Териториален отдел за областите Видин, Монтана и Враца към Главна дирекция „Контрол на пазара” към Комисия за защита на потребителите.

ОСЪЖДА „Кеш Пойнт България” ООД, [ЕИК], с адрес: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 115Е, ет.5, представлявано от управителя Н. П. П., да заплати в полза на Комисия за защита на потребителите разноски за процесуално представителство в размер на 66,47 евро/130,00 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател:

Членове: