Решение № 468 от 20.05.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 468 гр. Сливен, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20262230100036 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за обявяване на нищожността на сключен Договор за кредит с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.22 от ЗПК и чл.11, и чл.19, ал.4 от ЗПК.

Ищецът твърди, че на 25.09.2024 г. сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит № 1387068, по силата на който е усвоила сума в размер 1 500 лв., който следвала да погаси в срок от 12 месеца, при ГПР на разходите в размер на 49.11%, както и ГПЛ 23 %. Общата сума по кредита възлиза на 1845 лева.

Твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен, поради противоречие с императивни норми на закона, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, нарушени са били нормите на чл.10, ал.1 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като противоречи на императивните правила и на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП.

Счита, че договорът е недействителен и на основание чл.22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

На първо място, ищцата твърди, че договорът е недействителен на специалните основания по чл.22 ЗПК. Съгласно чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.9 ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в процесния договор за предоставяне на потребителски кредит бил посочен годишен лихвен процент, но липсвали каквито и да било условия за прилагането му.

1

На следващо място, ищецът твърди, че договора е недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК, тъй като противоречи на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Посочено е само ГПР в %, но не е посочен начина на изчисляването му, поради което договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК.

Изтъкват, че е посочен грешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход по договора. Ответното дружество не предоставя възможност за сключване на договора за кредит без да поръчител, за което събира допълнително възнаграждение. С това допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата, която следва да бъде включена в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид размера и съотношението между главницата и възнаграждение за гаранцията. Посочения в договора годишен процент на разходите и обща дължима сума не отговарят на действителните такива. Посочените в договора за заем по-ниски стойности, представляват невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Счита, че подвежда потребителя, относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Цитира практика: /Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. N2 1983/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г./.

Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да обяви за нищожен договора за потребителски кредит № 1387068, сключен на 25.09.2024 г. между ищеца и ответното дружество „Фератум България" ЕООД, с ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост" ж.к. Младост 3, бул. Александър Малинов № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано от Ивет Веселинова Димитрова и Десислава Веселинова Николова, на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, ВР. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК, чиято недействителност моля да бъде прогласена.

В условията на евентуалност, при отхвърляне на първоначалния иск, молят да се провъзгласи нищожността на клаузата на чл. 5 в Договор за потребителски кредит № 1387068, сключен между ищцата Н. И. Б. с ЕГН:

9210125820 и ответното дружество „Фератум България" ЕООД, с ЕИК:

200599406 за заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение поръчителство от "Ferratum Bank". Претендира за присъждане на направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.

При условията на чл. 131 от ГПК ответното дружество е подало отговор, 2 с който счита иска за неоснователен. Не оспорва наличието на сключен договор между страните с Н. Инатон Б. за предоставяне на потребителски кредит, по силата на който е предоставил на ищцата сума в размер на 1 5000 лв. за срок от 12 месеца, както и че ищцата е сключила договор за поръчителство с дружество Мултитюд Банк, като е поело задължение да заплати на това дружество сума за гаранция.

Счита за неоснователно твърдението на ищеца, който се позовава на чл.

5 от Договор за кредит. Счита за неоснователно твърдението, относно твърдяната липса на право на избор от страна на потребителя спрямо начина на обезпечаване на задължението за връщане на кредитните средства, че предоставяне на поръчителство от Мултитюд Банк (Малта) е условие за сключване на договор за кредит. Напротив, при кандидатстване, всеки кредитополучател, включително ищецът в настоящото производство, може да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита, или да посочи поръчител, избран от него.

Сочи, че сключването на договор за гаранция от Кредитополучателя не е задължително условие за сключването на договор за кредит и не увеличава възможностите на Кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер и при предлаганите от Кредитора условия, като това правоотношение е отделно от договора за кредит.

Заявява, че Мултитюд Банк е самостоятелно юридическо лице, кредитна институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ.

Договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което Фератум България не е страна, а кредитополучателят сам е избрал да се ползва от услугите на банката, като техните отношения не засягат отношенията между кредитора и кредитополучателя.

Разясняват, че ищецът сам е избрала в електронния формуляр като обезпечение поръчителство от Мултитюд Банк (Малта) и след като се е запознала с дължимите от него такси по Договора за гаранция, е подала заявлението за сключване на договор за потребителски кредит. След това, ищцата е получила по e-mail преддоговорна информация, в която е посочено изрично, че за сключването на Договора за кредит „Фератум България“ ЕООД изисква от ищцата да обезпечи задълженията си чрез поръчителство, заедно с проекти на Договора за кредит. Отделно потребителят получава по електронна поща и цялата документация от Фератум Банк (Малта), а именно Договора за гаранция и прилежащите му документи. Ищцата, след като е посочила Фератум Банк (Малта) като поръчител и е получила информацията, съответно проектите на договорите, е потвърдил изрично чрез CMC, че желае да сключи договора за потребителски кредит при посочените условия.

С оглед изложеното считат, че не е налице твърдяната от ищцата заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е от ЗЗП. По никакъв 3 начин и с нито едно от действията си, ответникът не е въвел в заблуждаване ищцата относно условията по сключване на договора за кредит, възможността за избор на гарант (лично избран от ищеца) или дължимите от ищцата суми при всяка една от опциите. При всяка една от стъпките за сключване на договора за кредит, ищцата е била информирана изцяло, относно последиците от нея избор, като дори са посочени сумите, които той би дължал спрямо Мултитюд Банк (Малта), ако избере дружеството за поръчител и сключи Договор за гаранция с него.

Съгласно твърдяното нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, считат, че договорът за гаранция е възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от кредитодателя. Ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитодателя, кредитополучателят получава незабавна информация за размера на разхода. Този разход не се включва в ГПР по кредита, тъй като не влиза в общия разход по кредита съгласно § 1.1. от Закона за потребителския кредит, доколкото касае услуга, предоставяна от трето лице Мултитюд Банк (Малта), която е с незадължителен характер по смисъла на закона. Излага множество възражения по исковата молба.

Предвид изложеното, моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и на изложените подробни основания в отговора. Претендира за присъждане на направените по делото разноски. Представя доказателства описани в пункт Приложение.

В съдебно заседание ищецът, не се явява и не се представлява. С нарочна молба моли съда да уважи исковата молба, като се съобрази с изготвената съдебно-счетоводна експертиза. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание не се явява представител на ответното дружество. С молба моли съда да отхвърли исковата претенция, като неоснователна и недоказана. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно, че на 25.09.2024 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 1387068, по силата на който ищецът е усвоил сума в размер 1 500 лв., който следвала да погаси в срок от 12 месеца, при ГПР на разходите в размер на 49.11%, както и ГПЛ 23 %. Общата сума по кредита възлиза на 1845 лева.

Не е спорно, че Договорът за кредит се обезпечава с поръчителство, видно от чл. 5 в Договор за потребителски кредит № 1387068, като обезпечението се предоставя от "Ferratum Bank" в полза на „Фератум България“ ЕАД, което е изложено в Общите условия към Договора за гаранция поръчителство и в Договора за предоставяне на потребителски кредит.

Установи се, че договора за потребителски кредит е сключен на 25.09.2024 г., а Договора за гаранция е предоставен на същата дата, но е сключен с Мултитюд Банк (Малта), съгласно което видно от чл. 1.6 следва да се заплати на дружеството сумата от 1200 лв.

4

Следователно от усвоената главница в размер на 1500 лв. за 12 месеца кредитополучателят следва да заплати 2045 лв.

По делото е допусната и назначена съдебно-икономическа експертиза като вещото лице след проверка на приложените по делото документи е установило, че на стр. 3 в табличен вид в заключението съм обяснила нагледно каква сума е задължението. В заключението подробно са изложени обследвания и заключителната част е установено, че ищецът е заплатил на ответното дружество по процесния договор 2536.75 лв., от които 1317.15 лв. за гаранция, 853.27 лв. за главница, 316.33 лв. преведени по лихва и 50 лв. превод за такса напомнително писмо. Лицето остава да дължи сумата от 828.25 лв. разпределени като неплатен остатък от главницата 646.73 лв., лихва 28.67 лв. и остатък по такса за банкова гаранция 152.85 лв. Вещото лице отговаря, че всъщност посочения в процесния договор лихвен процент 23 % не е толкова, а реално е доста по-висок – 40.06 %. Така е формиран размера на лихвата. Що се касае до реалния размер на ГПР се установи, че след като главницата е 1500 лв. при лихвен процент 23 и се добави заплащане на сумата за разход на предвидената гаранция, то размерът на ГПР се променя и става 447.84 %, а не както е посочен 49.11%.