Решение № 5308 от 06.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5308 гр. София, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Ботева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело № 20251100100173 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХХІІІ от ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба с вх. № 1644/08.01.2025 г., уточнена с молба от 29.04.2025 г. (л. 94 и сл.), предявена от КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ (КЗП), ЕИК 121516918, с адрес: гр.

София, пл. „Славейков“ № 4А, против „ЛЕВ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК 206726796, със седалище и адрес на управление: гр. София, СО – район „Младост“, Квартал Бизнес парк София, бул. Околовръстен път № 253.

Ищецът моли да бъде постановено решение, с което на основание чл.

186, ал. 2, т. 1 и ал. 3 от ЗЗП и чл. 385, ал. 1, във връзка с чл. 379, ал. 3 от ГПК:

1. Да бъде прогласена нищожността на клаузите на Чл. 12, изр. ІІ и ІІІ и чл. 13 от Договора за потребителски кредит и чл. 14, ал. 1 и ал. 3 от Общите условия на „ЛЕВ ФИНАНС” ЕООД;

2. Да бъде постановено преустановяване прилагането на неравноправните клаузи на чл. 12 и чл. 13 от Договора за потребителски кредит и чл. 14, ал. 1 и ал. 3 от Общите условия на „ЛЕВ ФИНАНС” ЕООД;

3. Да бъде задължено „ЛЕВ ФИНАНС” ЕООД да отстрани неравноправните клаузи на чл. 12 и чл. 13 от Договора за потребителски кредит и чл. 14, ал. 1 и ал. 3 от Общите условия на „ЛЕВ ФИНАНС” ЕООД;

4. Да бъде задължено „ЛЕВ ФИНАНС” ЕООД да огласи по подходящ 1 начин за своя сметка съдебното решение или част от него.

В исковата молба се твърди, че с писмо с изх. № Ц-03-9118/04.11.2024 г., КЗП, на основание чл. 148 от ЗЗП, е препоръчала на „ЛЕВ ФИНАНС“ ЕООД да отстрани констатираните от Комисията неравноправни клаузи.

С писмо с вх. № Ц-03-9118/22.11.2024 г., „ЛЕВ ФИНАНС" ЕООД е предоставило становището си и проект на изменен типов договор за потребителски кредит и „Общи условия“. Становището било разгледано на заседание на КЗП и било взето решение по т. 43 от Протокол № 44/10.12.2024 г. След разглеждане на становището, КЗП решила, че не е спазена направената препоръка с писмо с № Ц-03-9 118/04.11.2024 г. относно чл. 12 и чл. 13 от Договора за потребителски кредит и чл. 14, ал. 1 и ал. 3 от Общите условия и Комисията взела решение, че предложените промени не водят до премахване на неравноправните клаузи и че дори и в този си вид те продължават да са неравноправни. С решението, документирано в т. 43 от Протокол № 44/10.12.2024 г., Комисията решила, че следва да бъде заведен колективен иск срещу „ЛЕВ ФИНАНС“ ЕООД, за което дружеството било уведомено с писмо изх. № Ц-03-9118/10.12.2024 г.

Ответникът „ЛЕВ ФИНАНС“ ЕООД, в срока по чл. 131 ГПК, е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът оспорва исковете с възражението, че са недопустими, евентуално – неоснователни.

Сочи, че своевременно е предприело всички необходими стъпки за коригиране и отстраняване на клаузите, посочени от КЗП като неравноправни, като се е съобразило с дадените му указания, след което е уведомило всички свои потребители за извършените промени в типовите договори и приложимите към тях Общи условия.

Сочи, че към исковата молба не са представи доказателства за възможностите на Комисията сериозно и добросъвестно да защити увредения интерес и да понесе тежестите, свързани с водене на делото, включително разноските. Не били посочени и обстоятелствата, които определят кръга на засегнатите лица. Счита, че искът преследва защита на индивидуален интерес на точно определени лица.

По същество на спора, ответникът счита, че исковете са неоснователни.

Сочи, че посочените от ищеца клаузи от договора и общите условия за потребителски кредит не са неравноправни по смисъла на Закона за защита на потребителите.

Относно разпоредбата на чл. 12 от Договора за потребителски кредит, 2 ответникът сочи, че същата урежда последиците от неизпълнение на основното парично задължение на кредитополучателя, а именно заплащането на дължимата вноска в уговорените срокове. Клаузата не противоречала, а напротив – съответствала на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като лихва се дължала само върху просрочената сума. Това съответствало на чл. 5, изр. 2 от Директива 93/13 ЕИО, чл. 33 ЗПП и на чл. 82 ЗЗД. На следващо място, клаузата на чл. 12 предвиждала разходите по събиране на вземането да бъдат уговорени като обезщетение за забава, като имало конкретно изброяване и изрично посочване, че това обезщетение не може да надхвърля дължимата законна лихва за забава. Това било изрично предвидено в ЗЗП и било благоприятно за длъжника.

Относно твърдяната неравноправност на чл. 13 от Договора за потребителски кредит, ответникът сочи, че значителния риск за кредитора следва да се определя от конкретни факти и обстоятелства, приложими за конкретния случай, а не с оглед субективното отношение. В случая, кредитите, предмет на Договора за потребителски кредит била на ниска стойност, кратък срок за погасяване, без съдлъжници и без обезпечения. Клаузата на чл. 13 била променена съобразно указанията на КЗП, като предсрочната изискуемост можела да настъпи едва от деня на изтичане на допълнително дадения с уведомлението срок. Клаузата съдържала ясно описание на условията за обявяване на предсрочна изискуемост, начина на обявяване и момента, от който настъпвало действието. Клаузата била изцяло в полза на потребителя, тъй като при забава в плащането на дължимите вноски, кредиторът би предпочел да начислява договорения лихвен процент.

Относно твърдяната неравноправност на чл. 14, ал. 1 от Общите условия на „ЛЕВ ФИНАНС” ЕООД, в отговора на исковата молба се сочи, че тази разпоредба възпроизвежда чл. 13 от Договора за потребителски кредит и всички съображения, изложени по-горе са приложими и тук. Ответникът се позовава на чл. 60, ал. 2 ЗКИ на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС и счита, че е уговорило по-благоприятни условия за длъжниците. Излага съображения, че дружеството си е послужило с аналогия, като е стъпило на принципа по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и е изложило съображения относно чл. 87, ал. 4 ЗЗД.

По отношение на клаузата на чл. 14, ал. 3 от Общите условия, „ЛЕВ ФИНАНС” ЕООД сочи, че предвиденото задължени кореспондира на чл. 63, ал. 1 ЗЗД и на изискването за сътрудничеството между страните. Въпросната разпоредба не следвала да се разглежда отделно от останалите алинеи на 3 същия член, каквато била практика на ВКС и разпоредбите на чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО.

Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Ответникът претендира направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация: чл. 186, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 143 от ЗЗП, чл. 186, ал. 3 ЗПП (в редакциите към датата на предявяване на исковете), вр. чл. 379 от ГПК.

Преди да пристъпи към произнасяне по същество на спора, съдът е длъжен и служебно да съобрази допустимостта на производството, в която връзка са и изричните възраженията на ответника. Извършвайки проверка в тази насока, съдът намира предявените искове за допустими, а релевираните от ответника, в тази връзка, възражения са неоснователни.

Исковете са предявени от легитимирано лице, съгласно нормата на чл.

165, ал. 3, т. 3 от ЗЗП. С исковата молба, съобразно разпоредбата на чл. 380, ал. 3 от ГПК, КЗП е представила доказателства и декларирала възможността си сериозно и добросъвестно да защити увредения интерес, като са изложени съображения, че това е не само право но и задължение на Комисията за защита на потребителите, която съобразно Закона за защита на потребителите и Устройствения си правилник, е длъжна да сезира компетентния окръжен съд при наличие на неравноправни клаузи в договорите и общите условия с искане за обявяването им за нищожни, както и за премахването им, за да не бъдат засягани правата на голям брой потребители.

В съответствие с разпоредбата на чл. 380, ал. 3 от ГПК, Комисията е заявила с исковата молба и готовността си да понесе финансовите тежести, свързани с воденето на делото. Изтъква се в този смисъл, че Комисията за защита на потребителите е юридическо лице на бюджетна издръжка второстепенен разпоредител с бюджет, по бюджета на Министерството на икономиката и индустрията, като се сочи че ежегодно Министърът на икономиката и индустрията утвърждава бюджет на Комисията, който се формира от бюджетната субсидия, чрез трансфери от Министерството на икономиката и индустрията.

За преценка наличието на правен интерес от иска е съобразено тълкуването дадено с решение № 133 от 5.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 4

1436/2023 г., II т. о. на ВКС., решение № 60071 от 30.07.2021 г. на ВКС по т. д.

№ 1453/2020 г., I т. о., решение № 109 от 12.08.2019 г. на ВКС по т. д. № 636/2019 г., II т. о., решение № 110 от 15.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 827/2016 г., II т. о. и др. С цитираната съдебна практика е прието, че допустимостта на иска за защита на колективни интереси по чл. 379 и сл.

ГПК, вр. чл. 186 ЗЗП не зависи от обстоятелството, дали нарушението е било преустановено от ответника и кога, с оглед преценката за наличие на правен интерес от постановяване на решение по чл. 386 ГПК.

По делото е проведено е открито съдебно заседание по чл. 382, ал. 1 ГПК. Определен е кръгът на увредените лица-всички физически лица, ползващи услугите, предоставени от „ЛЕВ ФИНАНС” ЕООД не за извършване на търговска или професионална дейност и които действат извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Определен е и начина за разгласяване на предявяването на исковете. Представени са доказателства за разгласяването по определения начин.

В производството не са конституирани заинтересовани лица Предмет на спора е действителността на клаузите на Чл. 12, изр. ІІ и ІІІ и чл. 13 от Договора за потребителски кредит и чл. 14, ал. 1 и ал. 3 от Общите условия на „ЛЕВ ФИНАНС” ЕООД, със съдържание след последното предложено изменение от страна на търговеца, а именно, Чл. 12, изр. ІІ и ІІІ от Договора за потребителски кредит:

„В случай на просрочие на вноска по кредита и/или другите дължими суми, КРЕДИТОРЪТ има право на начисли законовата лихва за забава по българското право, изчислена от датата на падежа до датата на плащане.

Кредитополучателят дължи и обезщетение за забава размер на всички съдебни и извънсъдебни разходи по събиране на вземането, но не повече от законната лихва. Разходите за събиране на вземането включват изпращане на СМС известия, разходи за телефонни обаждания, разходи за пощенски и куриерски услуги, разход и за ангажиране на човешки ресурс по събиране на вземането“.

Чл. 13 Договора за потребителски кредит:

„В случай, че КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ просрочи изплащането на две поредни от дължимите от него вноски съгласно Договора и Приложение № 1 и това представлява съществено неизпълнение, от настоящите общи условия, КРЕДИТОДАТЕДЯТ предоставя подходящ срок за изпълнение на дължимото задължение с предупреждение. че след изтичането на срока ще счита договора 5 за развален, а кредитът - за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост настъпва считано от датата, на която е изтекъл допълнително предоставения срок. В останалите хипотези на чл. 15, предсрочната изискуемост настъпва, считано от деня на получаване на уведомлението за обявяването й от КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ. Всички направени разноски по събирането на кредита породи предсрочна изискуемост са за сметка на

КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ“.

Чл. 14, ал. 1 и ал. 3 от Общите условия на „ЛЕВ ФИНАНС” ЕООД:

„Кредиторът може да изисква предсрочно погасяване на предоставения кредит, като обяви кредита за предсрочно изискуем, при наличие на някое от следните обстоятелства:

1/ при пълно или частично неплащане на две или повече последователни вноски от Погасителния план приложен към Договора за кредит в случай, че неплащането представлява съществено неизпълнение, като даде подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че в противен случай договора ще бъде развален, а кредитът - предсрочно изискуем, считано от датата на последната неплатена вноска.