Решение № 8556 от 10.10.2024, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 8556

Пловдив, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - I Състав, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ДАРИНА МАТЕЕВА

При секретар КОСТАДИНКА РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия ДАРИНА МАТЕЕВА административно дело № 2131 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следв. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.95 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Образувано е по жалба на "Кика груп" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 121, представлявано от управителя Е. Д., чрез адв. А. С., срещу Заповед № 698/13.07.2023 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с която на основание чл.86 ал.1 и чл.71 ал.3 т.1 от ЗЗП е наредено на оспорващото дружество да спре временно пускането на пазара на детска количка „Kikka boo“, модел „Cloe“, за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността на стоката, съгласно стандарт БДС EN 1888-1:2018+А1:2022/EN 1888-1:2018-A1:2022/ - "Изделия за отглеждане на малки деца. Колесни средства за придвижване на деца. Част 1: Детска количка и кошчета за бебешки колички и БДС ЕN 188-2:2018+А1:2023/EN 188-2:2018+А1:2022 „Изделия за отглеждане на малки деца“. Колесни средства за придвижване на деца. Част 2: Количка за деца с тегло от 15 кг до 22 кг.

Жалбоподателят претендира за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна – издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта му. Посочва се, че с влязло в сила Решение №646/14.04.2022 г., постановено по адм. д. № 2713/2021 г. на Административен съд – Пловдив, заповед № 410/02.08.2021 г. на председателя на КДП е отменена, както и че не е съобразено, че вещото лице, дало заключение по делото, посочва, че тестът, който се ползва от административния орган не отговаря на техническите изисквания. Като допълнителен аргумент се посочва и че тестът е проведен на продукт, който е произведен преди две години / преди въвеждане на новия стандарт от 2022 г./ Посочва се също така, че органът се позовава на изпитването от 24.06.2021 г. Твърди се също така, че в заповедта не се посочват никакви данни, че продуктът е опасен за живота и здравето на потребителите, както и че с процесната заповед е нарушен принципът на съразмерност. В подкрепа се цитира практика на СЕС по различни дела, както и такава на ВАС. Иска се прогласяване на нищожност на оспорения административен акт, алтернативно, отмяна на същия и се претендират разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от адв. Л.-З., която поддържа жалбата.

Ответникът по оспорването, в писмено становище, представено с административната преписка, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди, че аргументите на жалбоподателя, че въпросната стока не е опасна, са голословни и не е доказано, че продуктите са тествани по новия стандарт, като излага подробни доводи в тази насока. Претендира разноски по делото и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на страните в съдебно заседание и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, като подадена срещу подлежащ на оспорване пред съд индивидуален административен акт и от лице, което е негов адресат и чиято правна сфера той засяга неблагоприятно, в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, е допустима, с оглед обстоятелството, че заповедта е съобщена на пълномощник на жалбоподателя на 21.07.2023 г. /КП № К-2745070/21.07.2023 г. (л.40-гръб)/, а жалбата срещу нея е подадена по пощата на 04.08.2023 г.

С жалбата се иска да се прогласи нищожност на оспорения административен акт ,без да се сочат конкретни аргументи. В този смисъл съдът намира за необходимо да отбележи следното:

Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен, и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл.146 от АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и, за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост:

1). Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта;

2). Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да бъде налице необходимо и да е предписана от закона. Волеизявлението може да бъде изразено писмено, устно или чрез конклудентни действия. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма (нищожност или унищожаемост) се определя от степента на порока;

3). Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност също само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липсва на кворум). Според правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос ("Административно право", издание 2009 г., проф.К.Л.);

4). Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. Т.е. - нищожност на административния акт при наличие на материална незаконосъобразност е налице, когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло от законово основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Иначе казано - административният акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. Само при описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във всички останали до неговата унищожаемост;

5). Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност.

Каза се по-горе, не се навеждат основания за нищожност, а такива, които евентуално представляват основания за отмяна на акта като унищожаем.

Актът е издаден при спазване на предвидената в чл.59 ал.2 от АПК форма - в писмен вид и съдържа разпоредителна част. Следователно, не е налице липса на установената от закона форма, водеща до нищожност на акта на това основание.

По повод изложеното в жалбата - липса на фактически основания ,то тази липса касае нарушение на чл.59 ал.1 от АПК относно изискването за мотивираност на административния акт. Неизлагането на мотиви е основание за незаконосъобразност на административния акт, тъй като мотивирането на административните актове е изискване за тяхната законосъобразност и необходимо условие за осъществявания контрол от страна на съда върху дейността на административния орган по издаването на акта. Липсата на мотиви, като фактически или правни основания за издаване на акта, във всички случаи води до унищожаемост на административния акт, а не до неговата нищожност. Това е така, защото мотивите не са същинското воляизявление на административния орган, а обосновка по издаването на административния акт. В конкретния казус обсъдените пороци на административния акт не водят до неговата нищожност, а са основания за унищожаемост по отношение на които съдът дължи произнасяне, което ще бъде сторено по-долу в настоящото изложение. По същество е налице волеизявление на органа, съдържащо се в разпоредителната част на акта. При наличието на такова волеизявление липсата на мотиви не е основание за нищожност на административния акт. Ако актът е без мотиви, той е само унищожаем, не и нищожен.

С оглед горното, съдът намира за неоснователно искането за прогласяване нищожността на Заповед № 698/13.07.2023 г.

По изложени доводи за незаконосъобразност на административния акт, съдът намира, че жалбата е основателна, по следните съображение:

Като извърши дължимата на основание чл.168 ал.1 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт освен на основанията, сочени в жалбата, на всички основания по чл.146 от АПК, съдът приема за установено следното:

Оспорената заповед е издадена на основание чл.86 ал.1 и чл.71 ал.3 т.1 от ЗЗП. Съгласно първата посочена разпоредба, за всяка стока или услуга, която може да бъде опасна, съответният контролен орган по чл.82 може временно да забрани нейното пускане на пазара за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността й, а съгласно втората такава, при липса на нормативни изисквания и стандарти по ал.2 съответствието на стоката или услугата с общите изисквания за безопасност се оценява, като се вземат предвид българските стандарти, въвеждащи европейски стандарти, различни от тези по ал.2.

Контролните органи, които могат да прилагат мерките по чл.88 ал.1 от ЗЗП са посочени в чл.82 ал.1 от закона, като по отношение на безопасността на нехранителните стоки и на услугите, компетентният контролен орган е Комисията за защита на потребителите /КЗП/. В случая тя е взела решение – т.11.3.1. по Протокол № 23/30.06.2023 г., да бъде издадена заповед за временна забрана пускането на пазара на детска количка „Kikka boo“, модел „Cloe“, за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността на стоката, съгласно стандарт БДС EN 1888-1:2018+А1:2022/EN 1888-1:2018-A1:2022/ - "Изделия за отглеждане на малки деца. Колесни средства за придвижване на деца. Част 1: Детска количка и кошчета за бебешки колички и БДС ЕN 188-2:2018+А1:2023/EN 188-2:2018+А1:2022 „Изделия за отглеждане на малки деца“. Колесни средства за придвижване на деца. Част 2: Количка за деца с тегло от 15 кг до 22 кг.

С оглед горното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган.