Акт № 1628 от 04.11.2026, Административен съд - Монтана
- Съд
- Административен съд - Монтана
- Дело
- 531/2026
- Подписан
- 04.11.2026
- В сила
- 04.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл.218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.221 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.221, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.210в · Закон за защита на потребителите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1628
Монтана, 04.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Монтана - II състав, в съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СОНЯ КАМАРАШКА
ЧЛЕНОВЕ:
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
РЕНИ СЛАВКОВА
При секретар ПЕТЯ ПЕТКОВА и с участието на прокурора ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА КИРИЛОВА като разгледа докладваното от съдия ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ канд № 20267140600531 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №52 от 26.08.2026г., постановено по АНД №20251620200320/2025г., Районен съд Лом е потвърдил Наказателно постановление №008196/09.09.2025г. на Началник на териториален отдел /ТО/ за областите Видин, Монтана и Враца със седалище Монтана към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите (неточно посочен като Директор в обжалваното съдебно решение), с което на „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД Енд КО“ КД [населено място] поле на основание чл.210в от Закон за защита на потребителите ЗЗП) е наложена имуществена санкция в размер на 6000 (шест хиляди) лева.
Недоволен от така постановеното решение, касатора, чрез пълномощника си адвокат Т., го обжалва и моли да бъде отменено, като поддържа, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. В съдебно заседание, касатора не взема становище по касационната жалба.
Ответната страна, чрез пълномощника си юрисконсулт П., оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, като представя писмено становище и претендира за присъждане на разноски по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди, тъй като е правилно.
Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да потвърди наложената имуществена санкция, въззивният съд е приел, че административното нарушение на разпоредбата на чл.210в от ЗЗП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства. Районният съд е изложил мотиви, че в случая разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена по отношение на установеното административно нарушение. В мотивите е посочено, че имуществената санкция е наложена към предвидения размер.
Настоящата съдебна инстанция, счита въззивното решение за валидно, допустимо и правилно, при следните доводи:
Неоснователно в жалбата се поддържа, че въззвното решение е неправилно. Правилно, обосновано и мотивирано в обжалваното решение е прието, че търговското дружество е извършило описаното нарушение на чл.210в от ЗЗП. Факти по делото, който са установени чрез надлежно събиране на относимите писмени и гласни доказателства, са анализирани надлежно от въззивният съд, който обосновано е приел, че административното нарушение е безспорно установено. Анализа на събраните гласни и писмени доказателства водят до безспорен и категоричен извод, че описаното нарушение е извършено от касатора, както обосновано е прието от въззивният съд. В тази връзка доводите на касатора, че въззивния съд не е възприел и мотивирал решението си при анализ на събраните по делото доказателства е неоснователен, тъй като въззивният съд е изложил достатъчно конкретни и обосновани мотиви в подкрепа на своето решение. Не може да се приеме, че в случая не е налице нарушение, тъй като доказателствата по делото обосновават наличието на описаното административно нарушение, като техния анализ установява извършеното нарушение по несъмнен начин. Разпитаните по делото свидетели В. Ц. – актосъставител и Р. И. и И. Л. – свидетели по АУАН са изяснили фактическата обстановка по установяване на нарушението, като техните показания кореспондират със събраните по делото писмени доказателства, които правилно са кредитирани и анализирани от въззивният съд относно изясняване и обсъждане на релевантни факти по делото. Всъщност, както правилно е отбелязано в мотивите на въззивният съд, същественото в случая е установеното, че търговското дружество е нарушило заповед на Председателя на КЗП и не е осигурил в търговския обект разумно количество от предлаганата в брошурата стока, като по този начин е упражнил търговска практика заблуждаваща потребителите.
Настоящият съдебен състав, изцяло споделя мотивите на въззивният съд, които са го мотивирали да потвърди наложената имуществена санкция, като не смята за необходимо повторно да ги повтаря в мотивите на настоящето съдебно решение, като на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях за да мотивира и настоящето съдебно решение.
С оглед заявеното искане от пълномощника на ответника следва, касатора да бъде осъден да заплати разноски по делото в размера на юрисконсултското възнаграждение в размер на 66,47 евро, който е съответен на фактическата и правна сложност на делото и е съответен с разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно на реда по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП) .
Настоящият съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.
На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила, предвид което на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Монтана Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №52 от 26.08.2026г., постановено по АНД №20251620200320/2025г., по описа на Районен съд Лом.
ОСЪЖДА „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД Енд КО“ КД [населено място] поле, ЕИК 131071587да заплати на Комисия за защита на потребителите разноски по съдебното производство в размер на 66,47 /шестдесет и шест евро и 47 цента/ евро.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�