Решение № 2734 от 04.12.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2734 гр. Бургас, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20242120103871 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба от М. Г. К.-С., ЕГН ********** и И. Р. С., ЕГН **********, в качеството им на законни представители на малолетното дете Р.И. С., ЕГН **********, тримата с адрес: град Б., ***, против „Рай 2012“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Б., ***, представляван от управителя Р.Н.Р. за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, сумата 2 526,79 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 12.05.2022 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане.

В исковата молба е посочено, че първите двама М. Г. К.-С. и И. Р. С. са родители на малолетното дете Р.И.С... Излагат, че на *** г., около *** часа, малолетните им синове Р.И. С., който тогава е бил на 4 години, и Г.И. С., който тогава е бил на 9 години, придружени от своята баба С.Й.С. посетили разположен в близост до ДГ „З.“ в парк „И.“ детски атракцион - надуваем батут. Излагат, че съоръжението се е обслужвало от едно лице чиито действия му се изчерпвали с получаване на сумата, представляваща цена на услугата. В съоръжението имало още няколко деца. Малко след като децата се качили на съоръжението по-голямото от тях казало на баба си, че брат му Р. си е наранил ръката. Детето плачело и се превивало от болка. Ищците излагат, че виждайки настъпилото увреждане на детето служителят не е проявил 1 съпричастност, върнал на бабата сумата от 8 лева, с което неговите действия приключили. Веднага след това тя уведомила ищците за настъпилия инцидент и те отвели детето в спешното отделение на УМБАЛ Бургас АД, където лекарите установили тежка фрактура на лявата ръка, изискваща извършване на операция.

Излагат, че операцията била извършена още същия ден и посочват съдържанието на оперативен протокол № 545 от ***г., а именно, че били предприети действия по поставяне на вътрешна фиксация на фрактурата с помощта на 4 броя К- игли, шателна хемостаза, конкретизирано като кръвоспиране, послоен шев, поставени стерилна превръзка и гипсова лонгета за обездвижване на крайника. В исковата молба е посочено, че детето останало в здравното заведение до *** г., когато било изписано с подобрения. При изписването било предписано медикаментозно лечение и извършване на контролни прегледи на ***г. и на *** г. и трети преглед след 6 седмици. След отстраняване на конците и лонгетата Р. започнал рехабилитация в Център за комплексно обслужване на деца с хронични увреждания и хронични заболявания „Св.

Стилиан“ - град Бургас, който посещавал без прекъсване от 11.07.2022 г. до 23.12.2022 г. Въпреки положените медикаментозни грижи от страна на специалистите в ЦКОДУХЗ и усърдието от страна на детето то все още чувства ограничение в движението на лявата ръка и трудно изпълнява някои захвати.

От описаните увреждания Р. претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдание, както и в трайна невъзможност да участва в детски игри и забавления, подобаващо за едно 4-5 годишно дете. Бил лишен от възможността дълго време да посещава детска градина, където да се среща с връстниците си и да получава нови знания и умения. Вместо това, той посещавал медицински заведения, в които се налагало да изтърпява големи болки, което от своя страна неминуемо се отразило и на детската му психика и той реагирал винаги с нежелание и дори с плач при приближаване на рехабилитационния център или болницата. Нещо повече, нараняването ограничило извършването на най-обикновени и елементарни действия за обслужване от ежедневието като обличане и събличане, обуване и събуване, хранене, миене и др., което изисквало неотложно с него да има и по-възрастен човек, който да му помага.

Считат, че претърпените от детето увреждания са причинени от действията и бездействията както на собственика на съоръжението, така и на служителите на ответното дружество защото, при експлоатацията на детския атракцион - надуваем батут не били спазени редица задължителни предписания на Наредба № V- 12707/15.12.2013 г. за условията и реда за устройството, безопасността и техническите изисквания към съоръженията, поставяни в увеселителни обекти (обн.ДВ бр.102 от 26.11.2013 г.), в която освен изброените в заглавието ред, условия и технически изисквания по поставянето са уредени и изискванията за тяхното безопасно ползване, 2 поддържане и контрол, които ако бяха спазени в конкретния случай не би настъпил вредоносния за детето резултат.

В случая, до съоръжението не е била поставена информационна табела, върху която да са изписани ограниченията към потребителите, като минимална възраст, допустим брой лица и др., като такава маркировка е липсвала и върху съоръжението.

Това е императивно изискване на чл.37 от цитираната по-горе наредба, която би следвало да предостави възможност за информиран избор на клиентите относно капацитета на съоръжението. Изброявайки намиращите са в момента върху съоръжението деца възрастните придружители на новодошлите биха могли да преценят дали да позволят на своето дете да го ползва или да изчакат докато броят на посетителите намалее под посочения в информационната табела брой. Допускането на по-голям брой деца върху съоръжението увеличава риска от нараняване на по-малките и по-леки деца, тъй като при подскачането те биват изхвърляни на по-голяма височина, а падането им предвид и възрастта става неконтролируемо и опасно за здравето. Наред с това, до или върху съоръжението не е имало информация и относно неговата категория по смисъла на чл.5, ал.1 от наредбата относно степента на опасност и предназначението му по възрастови групи, за да може да бъде извършена преценка дали то би могло да се ползва от конкретно дете съобразно възрастта и теглото му или ползването му би било опасно за него.

Относно тези съоръжения в разпоредбата на чл.22 от Наредбата са посочени длъжностните лица, които собственикът следва да определи с писмена заповед, а това са отговорник по експлоатацията, оператор на съоръжението и обслужващ персонал. В случая, на обекта е имало само едно лице, което както вече е изложено в исковата молба е таксувало посетителите, но същото не е предприемало никакви контролни или организационни действия свързани с експлоатацията на съоръжението. То не е извършвало проверка на възрастта на посетителите, не е следяло както за броя на качените върху съоръжението деца и тяхното поведение в т.ч. и за реда, по който то се ползва, с което считат, че са нарушени разпоредбите на чл.23, чл.24 и чл.25 от Наредбата.

За описания инцидент ищците сезирали Районна прокуратура - Бургас, Община Бургас, Комисията за защита на потребителите и НАП, като всеки от тези органи извърши проверка в сферата на своята компетентност. От писмо изх.№ Б-03299/15.07.2022 г. на и.д. Директор на КЗП-РД-Бургас разбрали, че по повод сигналът им от 25.05.2022 г. е извършена проверка на надуваемото съоръжение, при която е установено, че търговецът „Рай 2012“ ЕООД е допуснал нарушения на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) относно общата безопасност на стоките и услугите, за което му е съставен акт за установяване на административно нарушение.

Административният орган отказал да предостави повече информация. Идентичен е и 3 изводът на прокурорът при РП - Бургас, който в постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство по Пр.пр.№ 6194/22 г. на БРП вх.№ 4936/22 по описа на Пето РУ на МВР-Бургас от 13.10.2022 г., след като разгледал предоставените му от Комисия за защита на потребителите (КЗП) Бургас материали, установил, че органите на КЗП са констатирали нарушение на разпоредбата на чл.72 от ЗЗП, според която производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги, следва да предлагат стоки и услуги на потребителите след извършване на дейностите по оценяване и удостоверяване на съответствието им с нормативно установените изисквания за безопасност. В постановлението на БРП е посочено, че докладът от първа инспекция на надуваемото съоръжение за игра е с вх.№ Б-03-379 от 27.06.2022 г. Горната констатация от два държавни органа обосновават извод, че към датата на нараняването на Р. - 12.05.2022 г., съоръжението е било експлоатирано без да му е извършен контрол преди пускане в действие по смисъла на чл.41, ал.З, т.2 от Наредбата, в т.ч. без изискуемия доклад за състоянието на съоръжението и без разрешение за пускане на съоръжението по смисъла на чл.41, ал.5 и ал.6 от Наредбата. Ответното дружество, като лице предоставящо услуга по смисъла на чл.69, ал.З от ЗЗП е длъжно да предоставя само безопасни услуги, а при наличието на идентифициран риск, (какъвто за подобно съоръжение се презюмира от Наредбата, с оглед предписаните в нея процедури по монтаж, експлоатация, разрешение за пускане и контрол по експлоатация) услугата не е безопасна от гледна точка на обичайното й ползване докато това не бъде констатирано и разрешено от съответния компетентен орган. По изложените съображения считат, че бездействието на собственика на съоръжението и на назначения от него персонал е в пряка и непосредствена причинна връзка с нараняването на Р.И. С., а това обосновава наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 ЗЗД в хипотезата на чл.49 ЗЗД и чл.50 ЗЗД, като се има предвид, че ответникът е възложител на определена работа и собственик на вредоносното съоръжение, която включва виновно противоправно поведение.

В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът, представляван в производството по делото от адвокат К., дава писмен отговор на предявения иск. Ответникът излага, че претенцията е изцяло неоснователна. Посочено е, че на посочените в молбата дата и час малолетното дете не е посещавало посочения в исковата молба детски атракцион. В тази връзка твърди, че получените от ищеца телесни увреждания не са в резултат от действия или бездействия на ответното дружество. Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и излага, че е завишен, като не отговаря на залегналия в чл.

52 от ЗЗД принцип на справедливо обезщетяване. Прави възражение за съпричиняване включително и че детето е било без родителски контрол. Отделно от изложеното твърди, че батутът не попада в обхвата на Наредба № V -12-707 от 15.11.2013 г. за 4 условията и реда за устройството, безопасността и техническите изисквания към съоръженията, поставяни в увеселителни обекти, а от там са неприложими и вменените в наредбата изисквания. В писмения отговор процесуалният представител на ответника излага, че процесният батут не може да бъде отнесен към нито една от визираните в чл.5 от наредбата категории на съоръжения, поставяни в увеселителни съоръжения. Позовава се на практиката на ВКС - Решение № 488 от 07.02.2012 г., постановено по гражданско дело № 899/2010 г., IV г.о., за това, че отговорността за бездействие възниква при наличие на две предпоставки: ищецът по иска следва да установи какво е било дължимото от ответника действие, а ответникът - че е предприел мерки за постигане на целения в закона резултат /в случая - безопасна експлоатация на батута/, но въпреки адекватно предприетите действия е настъпила вреда, като ако се установи последното искът следва да се отхвърли. В писмения отговор е изложено още, че съгласно т.1, б. „а“ от Постановление на Пленума на Върховния съд на НРБ /ППВС/ №9/1966 г. задълженията, които имат служителите при възложената им работа могат да произтичат от закона, техническите и другите правила, както и от характера на работата. В случая обаче няма нормативни и технически правила, които да изискват служителите на ответника да предупреждават намиращите са на батута деца по начина, посочен в чл.37 от Наредба № V -12-707 от 15.11.2013 г. за условията и реда за устройството, безопасността и техническите изисквания към съоръженията, поставяни в увеселителни обекти, а именно: чрез поставяне на информационни табели. Характера на работата със съоръжения от типа батут изисква единствено служителите да следят тези деца да не ползват въпросното съоръжение по описания за тях начин и да им дават указания, което може да става и устно. В писмения отговор е изложено, че настоящия случай е точно такъв.