Акт № 180 от 04.11.2026, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. гр.Мадан, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20265430100631 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от С. К. С. против „*******” *** и „*******“ *****, с която са предявени субективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника „*******” *** да заплати на ищеца сумата от 103,17 евро, , както и за осъждането на ответника „********“ ******** да заплати на ищеца сумата от 192,68 евро, представляваща недължимо платени суми по Договор за възлагане на поръчителство от *******г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на *****. между ищеца С. К. С. като кредитополучател и ответника „*********” ***, като кредитор е сключен Договор за потребителски кредит № ******, в изпълнение на който кредиторът е предоставил на ищеца заем в размер на 3 500,00 лева при следните условия: Вид на Кредита: потребителски Кредит с Условие с погасителен план;Размер на предоставения Кредит: 3 500,00 лева;Срок на Кредита: 24 месецa; Брой на Погасителните вноски: 24 вноски;Размер на Погасителните вноски: Съгласно погасителен план; Фиксиран лихвен процент: 19,73 % ;Годишен процент на разходите: 21,62 %;Общ размер на всички плащания: 4284,70 лева. За обезпечаване на задълженията му по договора било необходимо да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от Кредисимо юридическо лице, а именно – вторият ответник „******“ ****, поради което на ****. между него и „******“ **** е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „******“ **** се задължава да отговаря пред „******“ *** солидарно с кредитополучателя за изпълнението на всички задължения на 1 кредитополучателя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на ищеца по Договора за потребителски кредит („Договор за поръчителство”).

Твърди се, че за поемането на задължението за поръчителстване по кредита, на основание чл.8 ал.1 от договора кредитополучателят дължи на поръчителя възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията му по Договора за потребителски кредит, в размер на 3255,74 лева, което е платимо разсрочено на падежа на всяка от погасителните вноски по договора за кредит.

Сочи се, че по отношение преценката относно действителността на договора за кредит и договора за предоставяне на гаранция следва да намерят приложение общите правила на ЗЗД и ЗЗП, тъй като ищецът като физическо лице е потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Сочи се също, че съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ответникът - кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор между ищеца и ******** *** по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Ищецът твърди, че според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Сочи, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Годишният процент на разходите, представлява така нареченото „оскъпяване“ на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула, като в ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са 2 пряко свързани с кредитното правоотношение.

Ищецът твърди, че в настоящия случай предвид наличието на два договора с потребителя липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия, като по този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Сочи, че в контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Уговореното възнаграждение, дължимо за ангажиране на поръчител за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по кредита съставлява възнаграждение по усвояване, отпускане и управление на кредита, поради което същото следва да се включи в годишния процент на разходите - чл. 19 ал. 1 от ЗПК. В случай, че Договора за кредит възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду няколко обезпечения, при съпоставянето на такава клауза с естеството на сключения договор за паричен заем, се налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от всички задължения по договора за кредит.

Обективно длъжникът би могъл да си позволи да представи като обезпечение единствено одобрено от ответника ***** *** дружество. Това дружество е именно поръчителя по договора за предоставяне на поръчителство - „*******“ ****, който е и свързано лице с кредитора по договора за заем, доколкото видно от извършена справка в търговския регистър „******“ *** е едноличен собственик на капитала на „******* ****. Двата договора - за кредит и за предоставяне на поръчителство не само, че са свързани, но възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, е предвидено да се заплаща на падежите и по начините, по които се изплаща съответната погасителна вноска по договора за кредит. Доколкото в договора за кредит е уговорено обезпечаването му чрез поръчителство, таксата за допълнителната услуга, която макар и формално да е дължима по друг договор, се явява част от договора за кредит като включена в съдържанието му и всъщност представлява скрито възнаграждение по договора за потребителски кредит, което следва да бъде включено в размера на ГПР. Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на кредитодателя, поставена като изискване за предоставянето на заема, това допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер надхвърля законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Нормата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, от една страна, е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски 3 кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита, като този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият договор е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Твърди също, че по същите съображения следва да се приеме, че недействителен е и самият договор за предоставяне на поръчителство, доколкото той е сключен в неразривна връзка и с основание договора за потребителски кредит.

Сочи, че договорката за заплащане на законна лихва е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва. Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Р Б, като на основание чл.19 ал.5 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

В молбата се твърди, че в изпълнение на Договор за потребителски кредит № *******/****** и Договор за предоставяне на поръчителство от *******ищецът е заплатил следните суми: на 08.08.2022г. – 356,18 лева; на 09.09.2022г. – 3721,94 лева, чрез рефинансиране с Договор 25.06.2023г., като общата заплатена сума възлиза на 4078,12 лева (2085,11 евро), от които 3701,28 лева (1892,43 евро) е заплатена на първия ответник „******“ *** по Договор за потребителски кредит № *****/******, а 376,84 лева (192,68 евро) е заплатена по Договор за предоставяне на поръчителство от *******. С оглед недействителността на Договор за потребителски кредит № ********/***** ищецът дължи заплащане само на чистата стойност на кредита на основание чл.23 ЗПК, като разликата в размер на 201,78 лева, равняващи се на 103,17 евро се явява платена при начална липса на основание и подлежи на връщане от ответника „******“ *** на ищеца С. К. С.. Поради нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 1******* получената по него сума от втория ответник „*******“ **** в размер на 376,84 лева (192,68 евро), се явява платена при начална липса на основание и подлежи на връщане от ответника на ищеца. По изложените съображения ищецът моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „*********“ ***, с който взема становище за неоснователност на предявения иск.

Не оспорва сключването на процесният договор за кредит, като твърди, че главницата в размер на 3500,00 лева е била усвоена в цялост от кредитополучателя - ищец. Във връзка с обезпечаване на вземането по процесния договор за кредит е сключен договор за поръчителство, по силата на който трето лице „*******“ **** е встъпило като поръчител за задължението на ищеца. За предоставената от „******“ **** услуга ищецът се е задължил да заплати възнаграждение, чийто размер и начин на формиране са уговорени в договор, по който „*******“ *** не е страна, поради което 4 възнаграждението за поръчител не е включено като разход при формиране на ГПР по договора. Единственият разход, включен при формиране на ГПР по процесния договор е договорната възнаградителна лихва, чийто размер и начин на формиране са посочени в Приложение №1 към процесния договор, като други разходи не са дължими и не са включени в размера на ГПР.

Разпечатката съдържа 20 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6ec9256b-6d02-469b-9d53-99658f7e00c8