Решение № 647 от 16.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 647 гр. Пловдив, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330115570 по описа за 2025 година намира следното:

Образувано е по искова молба на К. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.

П., ул. „*****“ № **, ет. *, ап. *, чрез адв. Д. М. от АК – ****, срещу „СтикКредит“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр.

Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 124 от ГПК, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ****/21.05.2025 г., сключен между страните. При условията на евентуалност е предявен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 29, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № ****/21.05.2025 г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 328,02 лв. за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение по кредита от страна на ищцата.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № ****/21.05.2025 г., по силата на който ответникът „Стик-Кредит“ АД предоставил на ищцата К. Д. Д. сумата от 700 лева, при ГПР в размер на 26,08 % и ГЛП в размер на 36 %. Съгласно чл. 29, ал. 1 от Договора, ищцата дължала на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. В тази връзка била начислена неустойка в общ размер на 328,02 лв., разпределена на 6 вноски и платима 1 заедно с погасителните вноски по кредита.

Излагат се доводи за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК. Твърди се, че в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК в Договора липсвало посочване дали годишният лихвен процент е фиксиран или променлив, като не се съдържала информация за общия размер на възнаградителната лихва. На следващо място се сочи нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 о т ЗПК, тъй като не било ясно какво се включва в годишния процент на разходите, каква е методиката за формирането му и колко е точното оскъпяване, доколкото в случая е предвидена дължимост и на неустойка. Ищцата поддържа, че ГПР по кредита не е формиран съобразно изискванията на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Счита, че в случая е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради невключване на неустойката при изчисляване на ГПР по кредита. Твърди, че ако неустойката се прибави към ГПР и ГЛП, то действителните им размери биха нараснали двойно. По този начин потребителят бил въведен заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. Ищцата твърди, че клаузата на чл. 29, ал. 1 от Договора за кредит е нищожна, поради договарянето й в противоречие с добрите нрави и при неспазване нормите на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. С посочената клауза се заобикаляла и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Твърди, че неустойката е договорена в нарушение на изискванията за добросъвестност и е излязла извън присъщите си функции.

По гореизложените съображения ищцата моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск за обявяване недействителността на целия договор, а при условията на евентуалност да прогласи нищожността на клаузата на чл. 29, чл. 1 от него. Ангажира писмени доказателства.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Стик-Кредит“ АД, в който излага съображения за недопустимост на иска, поради липса на правен интерес за ищеца от неговото предявяване. Сочи, че в конкретния случай кредитът е погасен изцяло и дори при успешен развой на настоящото производство, то постигнатият от ищеца резултат няма да се отрази по никакъв начин в правната му сфера. Ответникът моли съда да прекрати производството като недопустимо. В случай че производството бъде прието за допустимо, излага съображения за неоснователност на иска за обявяване на процесния договор за недействителен, както и на предявения при условията на евентуалност иск за прогласяване нищожността на клаузата от договора, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка. Твърди, че договорът за кредит е действителен и е сключен при спазване изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т.

20 и ал. 2 ЗПК, както и изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен договорът. Сочи, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включена в ГПР по кредита и при формирането му са спазени всички законоустановени изисквания.

2

Неустойката представлявала проявление на свободата на договаряне между страните. В случая неустойката била договорена като плащане в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора.

Ответникът оспорва твърденията на ищеца за нарушаване на принципа на добрите нрави и за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит.

В конкретния случай клаузите от договора, включително за неустойка, били индивидуално договорени между страните. Същите били напълно ясно и точно описани и давали на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца. В Стандартния европейски формуляр се съдържала информация за разходите по кредита, размера на договорната лихва, годишния процент на разходите, както и размера на неустойката, уговорена впоследствие в договора за кредит. В погасителния план към договора изчерпателно се посочвали компонентите на всяка една възможна вноска, както при предоставяне на обезпечение, така и в случай, че такова не бъде дадено. Акцентира, че ищецът е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора, за което е получил информация още със Стандартния европейски формуляр. В подкрепа на твърдението, че длъжникът е бил наясно с финансовите последици от сделката било и обстоятелството, че същият е сключил общо три договора за кредит, съдържащи уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита.

По гореизложените съображения ответникът моли исковите претенции да бъдат отхвърлени. Прави искане за присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание ищцата К. Д. не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника на ищцата – адв. М. М., с което поддържа исковата молба, оспорва отговора на исковата молба и моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответникът „Стик-Кредит“ АД, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника на ответното дружество – адв. М. от САК, с което оспорва исковата молба и моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Счита, че не са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата. При условията на евентуалност релевира възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са главен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.

3

10, вр. чл. 22 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ****/21.05.2025 г. и евентуален установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП за прогласяване за недействителна клаузата на чл. 29, ал. 1 от процесния Договор за кредит, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 328,02 лв. при непредоставяне на обезпечение по заема.

По предявения установителен иск за прогласяване нищожността на процесния договор за кредит:

По неоснователността на възражението на ответника за недопустимост на исковата претенция съдът се е произнесъл с определението за насрочване на делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря мотивите си в настоящото решение.

За уважаване на предявения главен установителен иск ищцата К. Д. следва да докаже, че между нея и ответника „Стик - Кредит“ АД е възникнало облигационно отношение по процесния Договор за кредит, че този договор е нищожен на заявените в исковата молба правни основания, в т.ч. твърдените нарушения на императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП, противоречието на посочените от ищеца договорни клаузи със закона, с добрите нрави, заобикалянето на закона.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените факти и обстоятелства.

Не е спорно между страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищцата между ищцата К. Д. Д. и „Стик-Кредит“ АД е сключен Договор за потребителски кредит № ****/21.05.2025 г., по силата на който на К. Д. е предоставена сумата от 700,00 лв., при ГПР в размер на 26,08 % и ГЛП в размер на 36 %; че в чл. 29, ал. 1 от процесния Договор за потребителски кредит се съдържа уговорка за дължимост на неустойка в размер на 328,02 лв. при непредоставяне на обезпечение; че дължимата неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по кредита от страна на потребителя не е включена в размера на ГПР по договора за кредит.

Сключването на процесния Договор за кредит се установява и от представения по делото Договор за потребителски кредит № ****/21.05.2025 г . (Договора), видно от който „Стик - Кредит“ АД, като кредитор, е предоставило на К. Д. Д., като кредитополучател/потребител, сума в размер на 700,00 лв., представляваща максималния размер на главницата, която може да бъде усвоена по време на действие на Договора. Отразеният в Договора лихвен процент е 36,00 %, а годишният процент на разходите – 26,08 %.

Общата сума (главница и лихва), дължима от потребителя по първия отпуснат транш, е посочена в размер на 752,94 лв. Съгласно чл. 33 от Договора същият е със срок на действие от 12 месеца, а според чл. 1, ал. 8 от Договора срокът за погасяване на първи транш е 6 месеца. Видно от представения погасителен план, общата дължима сума, включваща и предвиденото оскъпяване за неустойка, когато не е осигурена гаранция/поръчител е в размер на 1080,96 лв., а месечната вноска с неустойка е в размер на 180,16 лв.

Съгласно чл. 19 от Договора в тридневен срок от подписването му, 4 длъжникът следва да предостави на кредитора обезпечение, а именно: физическо лице - поръчител или банкова гаранция със срок на валидност наймалко 30 дни след падежа на последната вноска по кредита. Третото лице – поръчител и банковата гаранция трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и да бъдат одобрени от кредитора. Посочено е, че одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора. Според глава VIII, чл. 20, ал. 1 от приложимите към Договора за кредит Общи условия поръчителят следва да отговаря на следните кумулативно поставени изисквания, а именно: да е дееспособно физическо лице навършило 21 години, притежаващо българско гражданство, с постоянно местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права през последните дванадесет месеца преди датата на подаване на заявката за кредит, което полага труд по трудово/служебно правоотношение по безсрочен договор и не е в период на предизвестие за прекратяване на трудовото/служебното правоотношение към датата на подаване на заявката за кредит; да е получавало редовно възнаграждението си за последните 12 месеца преди датата на подаване на заявката за кредит; да има минимален осигурителен доход от 1500 лв., валидно трудово правоотношение при последен работодател от минимум 6 месеца, липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н.; да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банка или небанкова финансова институция; да не е настоящ потребител на „Стик - Кредит“ АД и да представи служебна бележка от работодател за получавано трудово възнаграждение за период от 6 месеца назад, считано от датата на предоставянето й пред кредитора.