Акт № 40616 от 03.11.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40616 гр. София, 03.11.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА Гражданско дело № 20261110104857 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от *** срещу „Фератум България“ ЕООД.

На основание чл. 140 ГПК Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.12.2026г. от 14,30 часа, за която дата да се призоват страните.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявени са обективно евентуално съединени искове с правно основание чл.

26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от сключен между страните Договор за потребителски кредит № 1321971/30.01.2024г., предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на поръчителство по кредита.

В исковата молба, уточнена с допълнителна молба, ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за потребителски кредит № 1321971/30.01.2024г., по силата на който последният му е предоставил сумата от 800 лв., при посочен в договора ГПР 49,93%. В чл. 5 от процесния договор е уговорено обезпечаване на кредита с поръчителство, предоставено от „Мултитюд Банк”, което е свързано с ответника дружество. Ищецът поддържа, че му била начислена сумата от 367,04 лв. като дължимо възнаграждение за обезпечението с поръчителство, въпреки че в договора за кредит не бил предвиден размер на същото, нито е подписвал договор за 1 поръчителство. Навежда подробни съображения, че процесният договор, в частност клаузата на чл. 5 от същия, са нищожни. Твърди нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради непосочване на реалния размер на ГПР и липса на ясна методика за определянето му, което съгласно чл. 22 ЗПК влече недействителност на договора.

Сочи, че предоставянето на обезпечението е задължително условие за сключване на договора за кредит и възнаграждението за поръчителство по естеството си представлява разход, отговарящ на критериите по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, но същото не е включено в ГПР, като по този начин счита, че се заобикаля императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Навежда нищожност на оспорената клауза и поради нарушение на чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Поддържа също, че клаузата е неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита. Претендира направените по делото разноски.

В отговор на исковата молба ответникът изразява становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва твърденията на ищеца за нищожност на процесния договор и на оспорената клауза от същия, като поддържа, че договорът е валидно сключен и не страда от сочените в исковата молба пороци. Поддържа, че при сключване на договора ищецът е бил уведомен и е приел условията за изискуемо обезпечение на кредита, като е могъл да посочи поръчител и по свой избор. Твърди също, че се касае за допълнителна незадължителна услуга по кредита, възнаграждението за която не следва да се включва в ГПР. Моли за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на сторените деловодни разноски.

По разпределяне на доказателствената тежест между страните:

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже по делото следните обстоятелства: сключен между страните договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание и пороците, които твърди да влекат нищожност на договора, в частност на оспорената клауза от него.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

По доказателствата:

ДОПУСКА представените от ответника с молба от 9.02.2026г. документи като писмени доказателства по делото.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който 2 от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3