Решение № 6037 от 08.10.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2315/2023
- Вид
- Решение № 6037
- Подписан
- 08.10.2025
- В сила
- 08.10.2025
- Състав
- Мариана Георгиева, Димитър Ковачев, Георги Стоянов Чехларов
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 88 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 108 · Закон за защита на потребителите
- чл. 113 · Закон за защита на потребителите
- чл. 114, ал. 1, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 117 · Закон за защита на потребителите
- чл. 117, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 120 · Закон за защита на потребителите
- чл. 124, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 323 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 6037 гр. София, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мариана Г.а
Членове:
Д. Ковачев
Георги Ст. Чехларов при участието на секретаря Галина Хр. Х. като разгледа докладваното от Мариана Г.а Въззивно гражданско дело № 20231100502315 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение от 04.10.2022г., постановено по гр.д. № 90124/2017г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 56 състав, е уважен предявеният по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК от Е. С. М. срещу „Газови системи инженеринг“ ООД иск с правно основание чл. 113, ал. 3, предл.1-во от ЗЗП за установяване съществуване на вземане в размер на 2 398 лева, представляваща подлежаща на връщане заплатена цена за доставка на два соларни панели Bosh Solar 7000TF, ведно със законната лихва от 21.07.2017г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 49731/2017г. по описа на СРС, ГО, 56 състав. Със същото решение е отхвърлен предявеният от Е. С. М. срещу „Газови системи инженеринг“ ООД иск с правно основание чл. 113, ал. 5 от ЗЗП /отм./ за заплащане на сумата от 1 621, 86 лева, претендирана като разлика между главницата по иска с правно основание чл. 113, ал. 3, предл. 1во от ЗЗП /отм./ и пълният размер на сторените разходи за доставка на нови два соларни панели и преизграждане на соларната система. Отхвърлен е и предявеният в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 49, вр.
1 чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1 621, 86 лева, претендирана като обезщетение за имуществени вреди на деликтно основание – разходи, сторени поради неостраняването на дефектите в инсталираната от ответника соларна система.
Срещу решението, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 113, ал. 5 от ЗЗП /отм./ за заплащане на сумата от 1 621, 86 лева, претендирана като разлика между главницата по иска с правно основание чл. 113, ал. 3, предл. 1-во от ЗЗП /отм./ и пълния размер на сторените разходи за доставка на нови два соларни панели и преизграждане на соларната система, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищцата Е. С. М.. В същата са изложени оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон. Конкретно се поддържа, че развалянето на потребителски договор като процесния се обуславя, когато доставчикът не изпълни задължението си за поправяне на дефекта, който се е проявил след доставката. В случая доставката е с комплексен характер – продажба на стоки и техният монтаж в система.
Въззивницата излага, че законът дава право на доставчика да поправи дефекта възникнал от неговата доставка, а когато не го стори – дава право на потребителя да се освободи от договорния си ангажимент и да потърси друг доставчик за поправка на дефекта. По тези съображения поддържа, че в такъв случай развалянето има релевантност относно отстраняването на дефекта.
Сочи, че осъдителната претенция е за размера на действително претърпените вреди, които се съизмеряват в заплатената сума за отстраняването на дефекта в соларната система и за нейното функционално изправяне. В заплатената сума за функционалното поправяне на дефекта в соларната система е включена и сумата за замяната на панелите с нови, както и допълнителни разходи за поправка на системата, при запазване на компонентите на място, които могат да бъдат полезно вложени и запазени. Въззивникът навежда твърдения, че заплатената сума в размер на 4 019, 86 лева подлежи в цялост на обезщетяване, както и че тя не съответства на първоначално заплатената за доставка на цялостна система от 4 929, 50 лева, защото това е сумата за поправката, а не за замяната на соларната система. Във въззивната жалба се сочи още, че правото на потребителя е да получи поправка на системата в гаранционния срок поради това, че тя проявява дефект. Тази поправка не е сторена от доставчика, поради което потребителят на общо основание има 2 право да развали договора и да ангажира друг доставчик за поправка на системата. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи в цялост.
Насрещната страна „ГАЗОВИ СИСТЕМИ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че не е налице дефектирала стока /продукт/, поради което за потребителя не е възникнало правото да претендира отстраняване/въэстановяване на функционалността на стоката, нито да търси обезщетение за вреди. Твърди, че ищецът не се е съобразил с предписанията за експлоатация на соларната система и последващите препоръки на ответната страна, вследствие на което е причинил непоправима щета на продадените слънчеви панели. Навежда съображения, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на претърпените вреди. Освен това сочи, че оскъпяването се дължи и на съпътстващи разходи като връзки, бандажи, сервизни течности, укрепващи шини и други елементи на монтажа, които не могат да бъдат отнесени по никакъв начин към гаранционните задължения на ответното дружество. Не били ангажирани доказателства, установяващи необходимостта ищцата да смени модела на панела с друг вид и на по-висока стойност. В обобщение е направен извод, че по делото не е установена твърдяната причинно-следствена връзка между поведението на ответника и претендираните вреди. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на решението в обжалваната му от ищцата част.
По делото е подадена въззивна жалба и от ответника „Газови системи инженеринг“ ООД срещу първоинстанционното решение в частта, в която е уважен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 113, ал. 3, предл.1-во от ЗЗП. В жалбата са наведени оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от съда изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че СРС не е съобразил обстоятелството, че когато дефектът се е появил след изтичане на шест месеца от получаване на стоката, тежестта да докаже несъответствието с договора за продажба, както и че същото е значително и не се дължи на неправилната употреба на съответната стока, е в тежест на потребителя ищцата /арг. чл. 108 ЗЗП/. Излага, че първоинстанционният съд не се е 3 произнесъл по всички наведени от ответника възражения, включително не е обсъдил в пълнота всички събрани по делото доказателства. Твърди, че след рекламацията от ищцата, на обекта на монтажа на системата са се явили представители на ответното дружество. Същите не са констатирали проблем в доставената от тях стока - соларни панели, а е установен пробив в серпентината на съществуващия бойлер. Бойлерът бил доставен и монтиран от друг търговец и функционирал в обща тръбна система със соларните панели. Соларните системи при монтажа са били напълнени с флуид против замръзване, като при извършения оглед на място от представител на ответното дружество е установено, че нивото на течността е нула /липсва/, като установената причина за липсващата течност е именно пробивът в серпентината на бойлера. Излага, че въпреки отправените препоръки от доставчика, ищцата не е възложила на ответника източването на соларната система за предотвратяване на замръзването на същата, което е условия за запазване валидността на гаранцията. Източването на системата било предприето от членове на домакинството на потребителя, като същото не било извършено според предписанията на производителя. В резултат, останалата вода без флуид против замръзване, е причинила замръзване, от което е произтекло спукване на соларните панели при разширяването на замръзналата в системата вода в зимни условия. По тези съображения счита, че гаранционната отговорност е изключена, доколкото повредата се дължи на неправилна поддръжка. В жалбата се поддържа още, че медна тръба със сечение ф10мм, каквато е използвана при монтажа на инсталацията, осигурява необходимия топлообмен, който се поддържа от соларното управление и само по себе си не може да доведе нито до прегряване на колекторите, нито до достигане на точката за стагнация, респективно до повреди в компоненти на системата. Посочено е още, че в конкретния случай, отговорността за монтажа, доколкото касае вече съществуваща тръбна разводка и монтиране на изправно оборудване, ако и да би бил грешен, касае отговорност за вреди от неправилна доработка върху съществуваща тръбна разводка. Доколкото мотивите на процесното решение реферират именно към тези изводи, то жалбоподателят счита, че те не кореспондират с предмета на спора, с петитума на иска и с доклада по делото. В този смисъл поддържа, че мотивите на първоинстанционното решение касаят друг иск - за отговорност за вреди, който иск е отхвърлен от съда. Излага, че от събраните по делото 4 доказателства се установява по несъмнен начин, че именно дефектиралият бойлер, доставен и монтиран от третото лице-помагач, е причинил опразване на общата система от флуид против замръзване. В жалбата са наведени и възражения, че първоинстанционното съдебно решение е недопустимо, като постановено по непредявен иск. Поддържа се твърдение, че съдът не е съобразил изложените в исковата молба и в уточнителната молба към нея претенции за установяване на вземане, вследствие на неизпълнени гаранционни задължения, респективно за ангажиране на гаранционна отговорност, която е различна от общата договорна отговорност за несъответствия. Дружеството-въззивник излага доводи, че с постановяване на решение за признаване за установено, че „ГАЗОВИ СИСТЕМИ ИНЖЕНЕРИНГ" ООД дължи на Е. С. сумата от 2 398 лева, представляваща подлежаща на връщане заплатена цена, съдът се е произнесъл по непредявен иск, дал е защита на права, които ищецът не твърди да са били нарушени, доколкото петитумът е за ангажиране на гаранционната отговорност на продавача. С оглед изложеното е направено искане за обезсилване на решението в частта по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК установителен иск, а в условията на евентуалност – за отмяна на решението и постановяване на друго, с което претенцията да се отхвърли.
Насрещната страна Е. М. С. оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения.
Счита първоинстанционното решение в обжалваната от ответника част за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Твърди, че замръзването на панелите или тяхното прегряване поради неправилно оразмеряване са установени като причини за дефектирането на соларната система. Освен това сочи, че ответникът не е предоставил проект за монтиране на системата, нито информация, че е заредил тази система с правилната течност против замръзване, нито е издал надлежен документ, който удостоверява това обстоятелство. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на решението в обжалваната му от търговеца част.
Третото лице-помагач „ЕЛДОМИНВЕСТ“ ООД оспорва подадената от ответника въззивна жалба като неоснователна по подробно изложени съображения.
5
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Неоснователни са релевираните от въззивника-ответник доводи за недопустимост на обжалвания съдебен акт по следните съображения:
Ищцата е поддържала твърдения за сключен между страните договор от 10.07.2015г. за доставка и монтаж на соларна система за битова гореща вода, по който е заплатила възнаграждение в общ размер на 4 929, 50 лева.
Разпечатката съдържа 26 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/555637db-82b0-4c4a-80f8-4f04700814f4