Акт № 1046 от 02.11.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1046 гр. гр. Стара Загора,, 02.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Ангелина Богданова при участието на секретаря Пламена Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Гражданско дело № 20265530102408 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Ц. Т. И., чрез адв. С. Т. против „СТИК - КРЕДИТ“ АД, гр. Шумен, с която се претендира да се прогласи недействителността на Договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ***** г., на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК поради несъответствие между посочения и действителния ГПР и непосочване на компонентите и допусканията, използвани при изчисляването му, а при условията на евентуалност - да се прогласи нищожността на клаузата на чл. 29, вр. чл. 19 от Договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ***** г., предвиждаща неустойка за непредоставяне на обезпечение, както и да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 3 713,04 лв./1 898,45 евро на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва, както и направените по делото разноски.

С исковата молба ищецът твърди, че на 30.04.2025 г. е сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 1347965, по силата на който му е предоставена главница в размер на 1 200 лв., със срок за погасяване 6 месеца, фиксиран годишен лихвен процент 36 %, посочен ГПР 42,58 % и обща сума за плащане 1 346,06 1 лв. Съгласно чл. 19 от договора ищецът е следвало в тридневен срок да предостави обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция, а при неизпълнение на това задължение съгласно чл. 29 от договора му е начислявана неустойка в размер на 0,9 % от усвоената сума за всеки ден без предоставено обезпечение. Ищецът сочи, че вследствие на начисляването на неустойката месечната погасителна вноска е достигнала 375,10 лв., а общото задължение – 2 250,60 лв. Твърди, че е погасил кредита изцяло, като е заплатил общо 4 913,04 лв.

Ищецът поддържа, че договорът е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посоченият в него ГПР не съответства на действителния и при формирането му не е включена уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение. Твърди, че неустойката представлява по същество скрито възнаграждение за кредитора и следва да бъде включена в общия разход по кредита и в ГПР. Поради това според ищеца потребителят не е получил ясна и точна информация относно действителното оскъпяване на кредита.

По отношение на клаузата за неустойка ищецът твърди, че същата е нищожна поради противоречие с добрите нрави и че излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Посочва, че размерът на неустойката възлиза на 904,54 лв., като според него чрез нея кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение извън договорната лихва и посочения ГПР. Поддържа също, че задължението за предоставяне на обезпечение след отпускането на кредита прехвърля върху потребителя риска от извършената от кредитора преценка на кредитоспособността му. Ищецът се позовава и на Решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело С-714/22, като твърди, че при включване на неустойката действителният ГПР би бил 943,18 %, което многократно надхвърля максимално допустимия по чл. 19, ал. 4 ЗПК размер.

Поради твърдяната недействителност на договора ищецът поддържа, че съгласно чл. 23 ЗПК дължи единствено чистата стойност на предоставения кредит – 1 200 лв., а останалите платени суми представляват недължимо платени суми. Твърди, че е заплатил общо 4 913,04 лв., поради което претендира връщане на 3 713,04 лв./1 898,45 евро, представляващи разликата между платеното и получената главница, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, 2 ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество „СТИК-КРЕДИТ“ АД, с който исковете се оспорват като частично недопустими, предявени в условията на злоупотреба с процесуални права и неоснователни.

По допустимостта на исковете ответникът възразява, че липсва правен интерес от предявяването на установителен иск за недействителност на договора и отделни негови клаузи, тъй като процесният договор е изцяло погасен и прекратен. Поддържа, че при това положение защитата на ищеца може да бъде реализирана единствено чрез осъдителен иск за връщане на платените суми, поради което установителният иск няма да доведе до промяна в правната му сфера. Поради това моли производството по установителния иск да бъде прекратено като недопустимо.

Ответникът твърди и злоупотреба с процесуални права, като сочи, че ищецът е предявил четири идентични искови молби срещу дружеството, по които са образувани гр. д. № 2408/2026 г., гр. д. № 2406/2026 г., гр. д. № 2401/2026 г. и гр. д. № 2400/2026 г. Според ответника, макар исковете да се отнасят до различни договори, във всички производства се оспорва една и съща клауза, предвиждаща неустойка при непредоставяне на обезпечение, като твърденията, правните доводи и исканията са идентични. Поддържа, че образуването на отделни производства цели генериране на разноски в по висок размер. Поради това иска съединяване на делата по реда на чл. 213 ГПК, а при условията на евентуалност – да не се присъждат разноски за повече от едно производство. В тази връзка ответникът е направил доказателствено искане за извършване на служебна справка за броя и вида на образуваните в Районен съд – Стара Загора производства по искове на ищеца срещу ответното дружество, както и за изискване и прилагане на исковите молби по останалите производства с оглед установяване на идентичността между тях.

Ответникът прави и възражение относно потребителското качество на ищеца. Посочва, че ищецът е завел множество дела срещу различни финансови институции и поддържа, че с оглед системното му процесуално поведение следва да се изследва действителната цел, с която са сключени 3 договорите за кредит – за задоволяване на лични нужди или във връзка с търговска или професионална дейност. В тази връзка е направено доказателствено искане за справка в ЕИСС относно броя на заведените от ищеца дела срещу финансови институции пред Районен съд – Стара Загора.

По основателността на исковете ответникът поддържа, че претенциите за недействителност на договора, за нищожност на клаузата за неустойка и за връщане на платените суми са неоснователни. Твърди, че евентуалната нищожност на отделна договорна клауза не води до недействителност на целия договор, тъй като договорът може да се изпълнява и без неустоечната клауза. Според ответника основните параметри на кредита – главница и лихва– са валидно уговорени и са спазени изискванията на ЗПК и ЗПФУР.

Ответникът твърди, че договорът е сключен редовно от разстояние, като ищецът е подал заявка чрез интернет страницата на дружеството, получил е преддоговорната информация, Стандартния европейски формуляр, проекта на договора и Общите условия, с които се е запознал и които е приел чрез електронно подписване. Поддържа, че преди сключването на договора ищецът е бил подробно информиран за всички негови условия, включително за задължението за предоставяне на обезпечение и последиците при неизпълнението му.

По отношение на ГПР ответникът оспорва твърдението, че същият е неправилно изчислен. Поддържа, че в договора и Стандартния европейски формуляр са посочени размерът и начинът на формиране на ГПР, както и че в Общите условия са посочени всички разходи и допускания, включвани при изчисляването му. Според ответника неустойката не следва да бъде включвана в ГПР, тъй като представлява последица от бъдещо неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, а не разход по кредита, известен към момента на сключването му.

Ответникът оспорва и твърденията относно проверката на кредитоспособността, като сочи, че такава е извършена при кандидатстването за кредита, а липсата на такава проверка сама по себе си не би могла да обоснове нищожност на клаузата за неустойка.

По отношение на неустойката ответникът поддържа, че същата е действителна и е уговорена като санкция за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение – банкова гаранция или 4 поръчител. Сочи, че ищецът е бил предварително уведомен за това задължение и за последиците от неизпълнението му, разполагал е с 14-дневен срок за отказ от договора, както и с възможност впоследствие да предостави обезпечение, при което начисляването на неустойката би преустановило.

Поради това ответникът счита, че клаузата не противоречи на добрите нрави и не е неравноправна.

Ответникът се позовава и на множеството договори, сключени между страните, като поддържа, че това обстоятелство опровергава твърденията на ищеца за липса на информация и неравнопоставеност. Според ответника сключването на последващи договори при същите условия показва, че ищецът е бил запознат с договорните клаузи и че процесуалното му поведение е недобросъвестно. По отношение на осъдителния иск за връщане на платените суми ответникът поддържа, че същият е неоснователен, доколкото договорът и неустоечната клауза са действителни и плащанията имат валидно правно основание. Същевременно ответникът признава получаването на сумата от 1 898,45 евро над чистата стойност на кредита по процесния договор № 1347965 и моли този факт да бъде приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване. В заключение ответникът моли производството по установителния иск да бъде прекратено като недопустимо, евентуално делата между страните да бъдат съединени по реда на чл. 213 ГПК, а ако искът бъде разгледан по същество – да бъде отхвърлен като неоснователен, ведно с присъждане на направените разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно сключения между страните Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние, № ***** г., на ищеца е предоставен кредит в размер на 1 200 лева, със срок за погасяване от 6 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 42,58 %, като общият размер на дължимите плащания е 1 346,06 лева. В договора е предвидено и задължение за предоставяне на обезпечение, при неизпълнението на което е уговорена неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е представено такова.

Като писмени доказателства по делото са представени Договор за 5 потребителски кредит, предоставен от разстояние № ***** г., погасителен план, покана за доброволно плащане от 23.01.2026 г., разписка от 27.01.2026 г., разпечатка от онлайн калкулатор, общи условия, Стандартен европейски формуляр по процесния договор и справка за извършените плащания по него.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Между страните не е спорно, че е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на който на ищеца е предоставена и от него е усвоена договорената парична сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от Закона за кредитните институции, която извършва дейност по отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, действало при сключването на договора извън рамките на своята търговска или професионална дейност, поради което има качеството „потребител“ по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, а ответникът – качеството „кредитор“ по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. С оглед на страните по договора, неговия предмет и съдържание, същият представлява договор за потребителски кредит, поради което към него са приложими изискванията на Закона за потребителския кредит.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7–12 и т. 20, както и на чл. 12, ал. 1, т. 7–9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените законови изисквания са императивни, като неспазването на което и да е от тях обуславя недействителността на договора. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Разпечатката съдържа 30 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/56fdf372-8245-4b48-923f-a5b090613d62