Решение № 346 от 02.07.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 117/2026
- Вид
- Решение № 346
- Подписан
- 02.07.2026
- Състав
- Христо Лазаров, Жана Иванова Маркова, Женя Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 296, т. 2, пр. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 386, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 87, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 19 · Закон за защита на потребителите
- чл. 147, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 147, ал. 3 · Закон за защита на потребителите
- чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 148, ал. 1, т. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 186 и 186а · Закон за защита на потребителите
- чл. 186 и 186а · Закон за защита на потребителите
- чл. 187, т. 1 и т. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 187, т. 1 и т. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 190а · Закон за защита на потребителите
- чл. 29 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23, т. 4 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 346 гр. София, 02.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Христо Лазаров
Членове:
Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20261001000117 по описа за 2026 година
Производството е по реда на глава двадесета ГПК - Въззивно обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ответника – „Фератум България“ ЕООД, чрез адв. Ц. и адв. Л. срещу решение № 7811 от 21.12.2025г., постановено по т.д. № 20251100100169 по описа на СГС, с което е признато за установено по искове с правно основание чл. 148, ал. 1, т. 4 ЗЗП, предявени от Комисията за защита на потребителите срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, че следните клаузи на типов договор за потребителски кредит на „Фератум България“ ЕООД и Общите условия към него са нищожни, както следва: чл. 9.1 от договора за потребителски кредит в частта „като уведоми Дружеството в 14-дневен срок от сключването на договора.“ и чл. 13.1 от Общите условия към договора: „При непогасяване на главницата или лихвата по Кредита и като отчита индивидуалните параметри на кредита и общата дължима сума, вземането на Дружеството за възстановяване на целия кредит може да бъде предсрочно изискуемо“, осъден е да преустанови прилагането на неравноправните клаузи, както и да отстрани тези клаузи от договорите за потребителски кредит, задължен е да огласи диспозитива на съдебното решение в едномесечен срок от влизането му в сила и е осъден да заплати разноски на ищеца в размер на 476,27 лева.
В частта, с която е отхвърлен искът за признаване за установено, че е нищожна клаузата на чл. 5.8 от Общите условия към договора за потребителски кредит на ответника, както и да преустанови нейното прилагане, решението не е обжалвано и е влязло в сила, на основание чл. 296, т. 2, пр. първо от ГПК.
1
Въззивникът/ответникът - „Фератум България“ ЕООД, счита, че в обжалваната част решението е неправилно, поради несъответствие с материалния и процесуалния закон, както и необосновано. Според въззивника, първоинстанционният съд неправилно е приел, че клаузата на чл. 9.1 от договор за предоставяне на потребителски кредит противоречи на чл.
29 от ЗПК, тъй като в клаузата било посочено, че за да упражни правото си на отказ от сключения договор, потребителят трябва да уведоми кредитора, което включвало, освен факта на изпращане на уведомлението от страна на потребителя в рамките на предвидения срок, и факта на неговото получаване от страна на кредитора в същия срок. Видно от редактирания текст, чл. 9.1. отговаряла почти дословно на законовите формулировки в чл. 29 от ЗПК и спазвал препоръките на КЗП, дадени с решение от КЗП, съгласно т. 9 от Протокол № 37/04.11.2024 г. Следвало да се подчертае, че КЗП не поддържала в исковата молба други основания за неравноправност на посочената клауза, освен „писмената“ форма на уведомяване. Тоест, смисъла че потребителят може да „уведоми“ кредитора, се тълкувал, че в предвидения от закона срок следвало да бъде изпратено уведомление. На стр. 4 от исковата молба, КЗП е посочила, че след изменението същите продължавали да са неравноправни, което означавало, че изцяло препраща към становището си в писмо № Ц-03-9141/04.11.2024 г. Счита, че при преценка за неравноправния характер на клаузата същата трябва да бъде тълкувана в цялост, а не само на отделни думи от нея – „да уведоми“, извадени от контекста и цялостния смисъл и съдържание на пълното изречение. Още в следващото изречение на процесната клауза било предвидено, че при упражняване на правото си на отказ длъжникът следва да заплати главницата и лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на кредита до датата на връщане на главницата с 30-дневен срок, считано от датата на изпращане на уведомлението. Също така, редакцията на клаузата съответствала с модела на работа на ответника, който е изцяло дигитален, поради което изпращането на уведомлението дигитално, се получавало незабавно. В последното изречение на клаузата е предвидено, че 30-дневният срок за връщане на главницата и лихвата започвал да тече от датата на получаване на уведомлението от кредитора. На следващо място твърди, че не било необходимо пълно и буквално припокриване на клаузите на договорите с потребители до редакцията на текста на закона. Относно клаузата на чл. 13.1 от Общите условия, СГС неправилно е приел, че същата не е достатъчно информативна, тъй като в нея не е посочен какъв конкретен обем от задължението следва да бъде неизпълнено, за да възникне правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем. Според въззивника, така формираните мотиви не съответствали в пълна степен и прилагат избирателно критериите изведени от практиката на СЕС. Счита, че актуалната редакция на клаузата, съответствала напълно на изведените в практиката на СЕС критерии. Предсрочната изискуемост е правна възможност за всеки кредитор, която е уредена в законодателството. На следващо място твърди, че националното законодателство предвиждало множество ефективни средства за защита, при ненадлежно упражняване на правото на предсрочна изискуемост от кредитора.
Наред с горното, счита че неправилно е прието от съда, че тази клауза нарушавала чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Процесната клауза не създавала допълнителни икономически затруднения за 2 потребителя и не променяла общото му задължение за връщане на главницата и лихвата върху нея. Не можело да се тълкува, че разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП уреждала каква част от кредита потребителят имал право да не изпълни без това да има негативно последствие за кредитора. На последно място твърди, че съдът е разгледал клаузата „дума по дума“, която предвиждала, че кредиторът е длъжен да отчита индивидуалните параметри на кредита и общата дължима сума, по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД. Неправилно съдът се е позовал на чл. 147, ал. 2 ЗЗП, тъй като в следващата алинея било предвидено, че това правило не се прилага за исковете по чл. 186 и 186а ЗЗП, т.е за производството по колективни искове. Представя писмени бележки, с които представя нови писмени доказателства и въвежда ново твърдение, че от 18.05.2026 г. „Фератум България“ ЕООД е изменило общите условия и типовите договори, поради което процесните текстове вече не са част от използваната договорна документация. При условията на евентуалност, относно липсата на необходимост от постановяване на производните осъдителни мерки, счита, че защитната цел е постигната и липсва необходимост от потвърждаване на разпорежданията за преустановяване, отстраняване и огласяване. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли уважените искови претенции.
Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемият/ищецът - Комисията за защита на потребителите, е подал в срок писмен отговор на въззивната жалба, чрез юр. Б.. Счита същата за неоснователна и недоказана, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Излага подробни доводи по всяко едно от твърденията на въззивника, които ще бъдат съответно разгледани при обсъждане на твърденията във въззивната жалба. Представя писмени бележки, в които твърди, че не е достатъчно търговецът да преустанови прилаганите клаузи и за в бъдеще да ги отстрани от проектите си за договор и от общите си условия. В този тип отношения потребителят е послаба страна от търговеца и често не подозира, че договорът му съдържа нищожна клауза.
Моли въззивния съд да остави жалбата без уважение и да потвърди решението в обжалваната част. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна - „БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ АКТИВНИ ПОТРЕБИТЕЛИ“, БУЛСТАТ 121869918 не е подала отговор на въззивната жалба, не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.
Софийският апелативен съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна, следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на СГС, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната част и няма допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.
Първоинстанционният съд правилно е установил релевантните факти по делото и страните 3 не спорят във въззивното производство, че с писмо изх. № от 04.11.2024 г. КЗП е отправила препоръка до „Фератум България“ ЕООД /ответника да отстрани неравноправни клаузи в договорите за потребителски кредит и ОУ към тях. Ответникът е представил проекти на договорите и общите условия към тях, в които се съдържат оспорените клаузи чл. 9.1 от Договора за потребителски кредит и чл. 13.1 от ОУ към договора за потребителски кредит.
От т. 9 на протокол № 37/04.11.2024 г., се установява, че КЗП е взела решение за наличие на неравноправни клаузи в „Договор за потребителски кредит“ и „Общи условия за потребителски кредит“ на „Фератум България“ ЕООД. Изпратена е препоръка на основание чл. 148 ЗЗП до „Фератум България“ ЕООД с указания в 14-дневен срок да се отстранят констатираните неравноправни клаузи /писмо с изх. № Ц-03-9141/04.11.2024 г./. С писмо вх.
№ Ц-03-9141/25.11.2024 г., „Фератум България“ ЕООД е предоставил становището си и проект на изменение на „Договор за потребителски кредит“ и „Общи условия за потребителски кредит“. С протокол № 44/10.12.2024 г. от заседание на КЗП, е прието решение, че препоръката не е спазена изцяло и следва да се предяви колективен иск за процесните клаузи. От представен по делото договор за потребителски кредит от ответника се установява, че актуалното съдържание на договора и общите условия след препоръките на КЗП е следното: Чл. 9.1 от договора има следното съдържание: „Кредитополучателят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения Договор за кредит, като уведоми Дружеството в 14-дневен срок от сключването на Договора. В случай че Кредитополучателят упражни правото си на отказ, същият се задължава да върне на Дружеството получената заемна сума (главницата) и да заплати лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на кредита до датата на връщане на главницата, без неоправдано забавяне и не по-късно от 30 календарни дни, считано изпращането на уведомлението до Дружеството за упражняване правото на отказ.
Лихвата се изчислява на базата на уговорения в Договора за потребителски кредит лихвен процент. Срокът за връщане на кредита започва да тече от датата на получаването на уведомлението на Кредитополучателя за упражняване на правото му на отказ.“ Съдържанието на чл. 13.1 от ОУ гласи: „При непогасяване на главницата или лихвата по Кредита и като отчита индивидуалните параметри на кредита и общата дължима сума, вземането на Дружеството за възстановяване на целия кредит може да бъде предсрочно изискуемо.“
За да уважи като основателна исковата претенция за нищожност на чл. 9.1. от договора, първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че процесната клауза от договора противоречи на чл. 29, ал. 2 ЗПК. Съгласно цитираната разпоредба, правото на отказ от сключения договор за потребителски кредит се смята за упражнено при условие, че потребителят изпрати уведомление до кредитора. Съгласно чл. 29, ал. 3 ЗПК уведомлението по ал. 2 трябва да бъде направено на хартиен или друг траен носител, до който кредиторът има достъп, по начин, който може да бъде доказан съгласно действащото законодателство.
Използваният израз „като уведоми“ предвиждал резултатно уведомяване, чието осъществяване предполага изпълнение на две кумулативни изисквания – изпращане на уведомление и неговото реално получаване от адресата /кредиторът по договора/. Правото 4 на отказ от сключен договор за потребителски кредит се смята за упражнено при условие, че потребителят изпрати уведомление до кредитора преди изтичане на крайния срок по ал. 1.
Разпечатката съдържа 28 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f2665500-04e0-4740-8ab0-446c10e55cd5