Решение № 955 от 10.12.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 955 гр. Казанлък, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕЛА В. Г.А при участието на секретаря МАРИАНА Т. МАТАНОВА като разгледа докладваното от СТЕЛА В. Г.А Гражданско дело № 20255510100978 по описа за 2025 година

В исковата молба пълномощникът на ищеца адв. М. заявява, че Между Г.

Р. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ***, в качеството му на кредитополучател и "К." ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, в качеството му на кредитор, бил сключен Договор за потребителски кредит № *** от *** година. По силата на този договор, последният е следвало да предостави заемни средства в размер на BGN 1400 лева. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 6. от Договора - годишният лихвен процент на заема е 47%, а годишният процент на разходите е 58.23%. Уговорени са 12 /дванадесет/ месечни погасителни вноски.

Заявява, че действително приложеният в кредитното правоотношение годишен процент на разходите е различен от този, който е посочен в договора за кредит, тъй като съгласно договора се дължи “неустойка” по смисъла на чл.

18 от Договора за кредит в случай, че доверителят му не предостави в двудневен срок от подписване на съглашението поръчител или банкова гаранция или предоставеното обезпечение не отговаря на поставените от кредитодателя условия.

Твърди, че кредитодателят, залагайки като клауза на чл. 18 в договора за потребителски кредит всъщност цели заблуда на потребителя и свръхпечалба за себе си. Ответникът в настоящото производство, използвайки заблуждаваща търговска практика създава неравноправност, която благоприятства Кредитодателя и уврежда Кредитополучателя. С такава клауза в договора "К." ЕООД, с ЕИК *** цели да заблуди кредитополучателя в частта, относно действителния годишен процент на разходите, като това обстоятелство поражда недействителност на целия договор, тъй като по 1 смисъла на чл. 11 от ЗПК, във връзка с чл. 19 от ГПК, във връзка с чл. 22 от ЗПК липсата на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит води до нищожност на договора. Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора за потребителски кредит, доверителят му е следвало да предостави в двудневен срок от сключването на съглашението, обезпечение, на което обезпечение да бъде извършена предварителна проверка от страна на Кредитора и едва след нея, и след като отговаря на посочените от кредитора условия, обезпечението под формата на банкова гаранция или договор за поръчителство във връзка с процесния договор за кредит, би могло да се ползва или в противен случай, съгласно чл. 18 от договора се дължи неустойка в размер на BGN 1807,29 /хиляда осемстотин и седем лева и двадесет и девет стотинки/, която неустойка се дължи пропорционално към всяка вноска по кредита и е отразена в погасителния план и представлява неразделна част от договора за кредит.

Излага подробни съображения. Сочи съдебна практика.

Заявява, че посоченият лихвен процент в размер на 47% /четиридесет и седем процента/ не отговаря на действително приложения лихвен процент, тъй като уговорената „неустойка“ представлява добавък към договорната лихва и не е добавена в ГПР като разход по кредита, въпреки че несъмнено е такъв. Поради по-високия лихвен процент нараства и стойността на годишния процент на разходите, доколкото възнаградителната лихва е един от компонентите му, но същият не е обявен на потребителя и не е посочен в чл. 3, ал. 2, т. 4 от договора в действителния му размер, а това е в нарушение на изискванията на чл. 5 и чл. 11, т. 10 от ЗПК. По този начин се нарушават добрите нрави и се внася равноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга, което е в разрез с изискванията на добросъвестността и в негов ущърб, като считам, че това обстоятелство води до нищожност на договорното съглашение.

В случай, че съдът прецени, че договорът за кредит не е изцяло нищожен и в условията на евентуалност, моли съда я да постанови, че договорната лихва противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26 от ЗЗД.

В процесния случай задълженията по договора за кредит са необезпечени, но договорената лихва надхвърля значително трикратния размер на законната лихва за претендирания период, с което прави клаузата, уговаряща размера й - нищожна.

В случай, че съдът прецени, че договорът не е изцяло нищожен и в условията на евентуалност, моли да постанови, че уговорената неустойка в чл.

18 от Договор за потребителски кредит № *** от *** година е нищожна. С така уговорената неустойка се цели единствено да се постигане неоснователно обогатяване, като с тази разпоредба се излиза извън присъщите функции на неустойката, посочени в т. 3 от Тълкувателно дело № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС. Процесната неустойка също така е и неравноправна по смисъла на чл. 145 от ЗЗП и съответно е нищожна на основание чл. 146 от Закона за защита на потребителите. Потребителят не е могъл да влияе върху съдържанието й, тъй като е предварително изготвена от дружеството кредитор и съответно не е индивидуално уговорена. Счита, че уговорената в чл. 18 от процесния договор за потребителски кредит, неустойката е 2 неравноправна, тъй като представлява уговорка във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя, поради обстоятелството, че задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, като считам, че всички мотиви в тази насока са изложени в т. 1 от настоящата искова молба и са приложими и за въпросната неустойка.

С оглед всичко изложено, моли съда да приеме, че по Договор за потребителски кредит № *** от *** година, Г. Р. М., с ЕГН ********** не е погасил всички претендирани суми от ответника по процесния договор за кредит, но е платил сума, еквивалентна на получения заем.

Предвид изложеното и приложените доказателства, моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че Договор за потребителски кредит № *** от *** година, сключен между "К." ЕООД, с ЕИК *** и Г. Р. М., с ЕГН **********, е изцяло недействителен, поради противоречие с императивните разпоредби на чл. 11 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК

В хипотезата на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли като неоснователен предявения главен иск за недействителност на Договор за потребителски кредит № *** от *** година, като вземе предвид изложеното и приложените доказателства, след като се убеди в истинността на твърдените обстоятелства, моли да постанови решение, с което да признаете за установено, че следните клаузи по сключения между "К." ЕООД, с ЕИК *** и Г. Р. М., с ЕГН **********, Договор за потребителски кредит № *** от *** година, са нищожни, а именно: чл. 3, ал. 2, т. 6 от Договор за потребителски кредит № *** от *** година, съгласно който се дължи възнаградителна лихва в размер от 47% /четиридесет и седем процента/ върху главницата, поради противоречие на добрите нрави по смисъла на чл. 26 от ЗЗД; чл. 18 от Договор за потребителски кредит № *** от *** година, съгласно който се дължи неустойка, в случай че не се предостави обезпечение по договора в двудневен срок от сключването му, поради неравноправност на клаузата по смисъла на чл. 145 от ЗЗП.

Претендира присъждането на разноски. За съдебно заседание ищецът е редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от адв. Х. М., в качеството й на пълномощник на ответното дружество „К.“ ЕООД, с който излага следното становище:

Счита, че претенциите на ищеца за обявяване на недействителност на договора за кредит, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, както и за нищожност на клаузата от договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение са неоснователни. Не е налице недействителност по смисъла на ЗПК.

Сочи, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е договорена 3 между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Евентуално, ако неустойката се приеме са нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни.

Валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор.

Заявява, че клаузата, с която е определена приложимата лихва по кредита е индивидуално уговорена и съставена на ясен и разбираем език. С нея страните са договорили фиксиран лихвен процент, което напълно изключва възможността потребителят да не е бил наясно с размера на задължението си за плащане на възнаградителна лихва.

Твърди, че са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания.

Заявява, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР. Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора.

Сочи, че ГПР е сбор от разходите, които представляват цената за предоставената на потребителя услуга.

Разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора. В настоящия случай неустойката е индивидуално договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема - такава би била дължима след сключване на договора и само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си.

Т.е. към датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума.

Счита за неверни твърденията, че неустойката представлява „добавък към договорната лихва“. Същата представлява задължителен и основен компонент от договора за кредит по дефиниция и страните я уговарят още преди сключването на договора за кредит и с нея се нарушава чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.

Заявява, че клаузата, с която е определена и приложимата лихва по кредита е индивидуално уговорена и съставена на ясен и разбираем език.

Възнаградителната лихва е възнаграждение/цена, която се дължи за ползването за определено време на предоставени от страна на заемодателя/кредитодателя по договор парична сума или други заместими вещи.

Счита за неправилни твърденията, че уговореният фиксиран лихвен 4 процент по договора е в противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава три пъти размера на законната лихва. Възнаградителната лихва е част от ГПР, в същото време в закона е установен максималният размер на ГПР, който към датата на сключване на договора е 66.45%.

Твърди, че още към момента на сключването му потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им.

Счита за неоснователни и аргументите за нищожност поради липса на направена проверка на кредитоспособността на потребителя.

Заявява, че оспорената неустойка е действителна, както и че не е налице неравноправност по ЗЗП.

Излага подробни съображения. Сочи съдебна практика.

Заявява, че ответното дружество не оспорва твърдението, че неустойката не е част от ГПР, а застъпва тезата, че същата не следва да се добавя към него.

Моли съда да отхвърли предявените от Г. Р. М., ЕГН **********, претенции като неоснователни. Претендира присъждането на разноски. За съдебно заседание ответното дружество е редовно и своевременно призовано не изпраща процесуален представител.