Определение № 814 от 09.10.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 814 гр. Пазарджик, 09.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

Цветелина Н. Тодорова като разгледа докладваното от Цветелина Н. Тодорова Въззивно частно гражданско дело № 20265200500736 по описа за 2026 година Производството е по чл.274 и следващите , във връзка с чл.248 ал.3 от Граждански процесуален кодекс.

С Определение № 165 от 25.03.2026 г., постановено по гр.д.

20255240101015 по описа на Районен съд Пещера за 2025 г. е оставена без уважение молба вх. №378/19.01.2026 г., подадена от „Сити Кеш“ ООД - гр.

София, за изменение на решение № 537/10.12.2025 г. в частта му за разноските.

Цитираното по-горе определение е обжалвано с частна жалба от „Сити Кеш“ ООД, като с жалбата са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на акта.

С частната жалба са наведени твърдения, че представеният в производството договор за правна защита и съдействие е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3, във в р. с чл. 36, ал. 2 ЗАдв и не можел да породи правни последици. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2020 от 22.04.2022 г. на ОСГТК на ВКС съдът бил длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства, а според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСТК съдът следвало да следи служебно за свръхпрекомерност на уговорения размер на насрещната престация, която опорочава волеизявлението поради противоречие с добрите нрави и води до нищожност на договора /чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД/. Специална хипотеза за противоречието с добрите нрави била уредена в чл. 36, ал. 2 ЗА, където е постановено, че уговореното адвокатско възнаграждение следва да е справедливо и обосновано. В настоящия случай договорът за правна защита, според който е уговорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на 1170 лв., бил нищожен поради явното несъответствие на 1 това договореното по делото възнаграждение с тази разпоредба, доколкото размерът на същото не бил нито справедлив, нито обоснован.

Възнаграждението не отговаряло на правната и фактическа сложност на делото, още повече като се има предвид, че това е само едно от всички пет дела, които ищецът е завел срещу представляваното от мен дружество, като по всяко от тях също е заплатил адвокатско възнаграждение в подобни размери.

Твърди се също, че правото на иск по настоящото дело било упражнено превратно с цел увреждане на ответното дружество, тъй като ищецът бил подал пет искови молби срещу дружеството с цел да се възложи в тежест на ответника заплащането на разноски в прекомерен размер. Исковите молби по които са образувани гр. д. 1015/2025 г., гр. д. 1016/2025 г., гр. д. 1017/2025 г., гр. д. 1018/2025 г. и гр. д. 1087/2025 г. всички по описа на P C Пещера били подадени от едно и също лице, чрез един и същи процесуален представител и имали идентично съдържание, в т.ч. петитуми и обстоятелствени части.

Позовава се на съдебна практика на СГС и ОС – Смолян, които за пръв път въвеждали ефективния и съответстващ на принципа за добросъвестност по чл.

3 ГПК подход в правораздаването по подобни на настоящия спорове, а именно, че въз основа на общия материален интерес по всички еднакви дела, следвало да се калкулира едно общо адвокатско възнаграждение, което да се присъди само веднъж, а претенциите за разноски по всички останали дела следвало да бъдат оставени без уважение.

Твърди се също така, че присъденото адвокатско възнаграждение от първоинстанционния съд не било съобразено с промените в националното законодателство, продиктувани от Решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 година по дело С-438/22, че Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е изменена на „Наредба № 1/2004 г за адвокатските възнаграждения за адвокатска работа' (ДВ, бр 14 от 2025 г.)„ като посочените размери на възнагражденията за адвокатска работа нямали задължителен характер и обвързваща сила за клиента, адвоката и съда, а единствено могжело да служат за ориентир. В Допълнителните разпоредби на „Наредба № 1/2004 г. за адвокатските възнаграждения за адвокатска работа" (ДВ, бр.14 от 2025 г.) били уредени и критериите, които следвало да се съобразят във всеки конкретен случай при определяне на размера на адвокатското възнаграждение.

В случая освен вида на делото, количеството извършена работа, правната и фактическа сложност и процесуалното поведение на страните, следвало да се съобразят и допълнителни критерии, произтичащи от настоящата специфика на спора: по спорните въпроси по делото съществувала значителна по обем съдебна практика; съдът следял служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори чл. 7, ал. 2 ГПК (ДВ, бр. 100 от 2019 г.)

Решение на Съда от 13 юли 2023 г, по дело С-35/22 на СЕС и Решение на Съда от 21 март 2024 г. по дело С-417/22 на СЕС давали указания на националните съдилища да изследват като основен критерий при разпределяне на разноските по дела като настоящото дали е налице 2 добросъвестно упражняване на права от страна потребителя, както в съдебния, така и в извънсъдебния етап от отношенията му с търговеца.

Без да направи опит за доброволно уреждане на спора, ищецът е използвал формалното наличие на отделни правоотношения с ответното дружество, за да образува множество граждански дела с номера: гр. д.

1015/2025 г., гр. д. 1016/2025 г., гр. д. 1017/2025 г., гр. д. 1018/2025 г. и гр. д. 1087/2025 г. всички по описа на PC Пещера.

Всичко изброено в своята съвкупност налагало извода, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение следва да е в по-нисък размер от посочения ориентир в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (ДВ, брой 14 от 2025 г.).

Искането е да бъде отменено Определение № 165/25.03.2026 г., постановено по гр.д.№ 1015/2025 г. на Районен съд - гр. Пещера, 2 с-в, с което е оставена без уважение подадената молба по чл. 248 ГПК и да бъде постановено друго, с което да се откаже присъждане на претендираните от ищеца разноски, а при евентуалност да бъдат намалени значително като не е посочен конкретен размер.

В срок е постъпил писмен отговор от Е. С. Х., чрез адв. П. П. от АК – Хасково, в който са изложени съображения за неоснователност на частната жалба, поради липса на основания, поради които да бъдат намалени присъдените в полза на ищеца разноски.

Твърди се, че не е осъществена от ищеца злоупотреба с права по г. д. № 1015/25г. по описа на Р. С.- Пещера. Самият жалбоподател сочел, че различните дела срещу него са с предмет клаузи от различни договори.

Предмет на всяко едно от тези производства били вземания, произтичащи от различни договори, и следва извода, че касаят различни взаимоотношения, макар и възникнали между едни и същи страни, което несъмнено води и до извод за различен предмет и съответно ред за провеждане на доказване на претенциите по всяко едно от делата. Несъмнено предмета на доказване на всяко едно от тези производства бил различен, поради което по никакъв начин със съединяването на всички производства в едно не би се постигнала процесуална икономия, а и една част от тях са установителни а друга част от тях са осъдителни.

Съда вече бил редуцирал драстично поисканото за присъждане от ищцата адвокатско възнаграждение като е намалил размера му на несправедливите 400 лева, което не представлявало справедлива пазарна цена за положения висококвалифициран труд. Действително, съгласно Решение на СЕС по дело С-438/22, Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатската работа не е задължителна за съда, но предвидените в нея размери би следвало да бъдат ориентир. С оглед на дългогодишната трайна практика на съда при определяне на адвокатските възнаграждения и съобразно чл. 5 от ГПК съда би следвало да съобрази, че тези размери са се установили като правен обичай.

Националният съд остава длъжен да присъди възнаграждение, което е справедливо, обосновано, според правния обичай и съответства на икономическите условия в страната (чл. 36 от Закона за адвокатурата), което 3 не било сторено.

Иска се жалбата да бъде оставена без уважение.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна, в който са наведени твърдения за неоснователност на същата и за правилност на обжалваното определение, тъй като с оглед направеното възражение за прекомерност от страна на жалбоподателя адвокатското възнаграждение вече е редуцирано от съда и то драстично. Моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна.

Съдът намира частната жалба за допустима, като подадена срещу подлежащ на контрол по този ред акт, от легитимирано лице, в установения в закона срок, а по същество е неоснователна.

Гр. дело №1015/2025 година по описа на Пещерския районен съд е образувано по искова молба на Е. С. Х. от гр.Б., чрез адв. П. против „Сити кеш“ ООД гр. София като е предявен иск по чл.26 от ЗЗД във вр. с чл.143 от ЗЗП за прогласяване нищожността на чл.5 от договор за потребителски кредит № 872537 от 31.05.2023 г. и иск по чл.26 от ЗЗД във вр. с чл.143 от ЗЗП за прогласяване нищожността на чл.11,ал.1 от договор за потребителски кредит № 872537 от 31.05.2023 г. В производството по делото ищцата е била освободена от заплащане на д.т. като същата е била представлявана от адв. П. за което е било договорено и платено в брой възнаграждение на адвокат в размер на 1170 лева или 598.21 евро(лист 56 от делото).

В подаденият от ответника отговор на исковата молба е оспорен предявеният иск и е направено искане за отхвърлянето му като са изложени съображения в 11 страници. Депозирано е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

И към исковата молба и отговора са приложени писмени доказателства.

Страните и техни представители не са участвали в проведеното съдебно заседание като са представени станановища по хода на производството и по същество на спора.

С решение № 537/10.12.2025 г., постановено по гр. дело № 1015/2025 г. по описа на РС Пещера предявените искове са уважени като е уважено и направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като същото е редуцирано до 400 лева.

Решението не е обжалвано от ответника, постъпила е в срока за обжалване молба от ответника по иска „Сити кеш“ ООД за изменение на решението, в частта относно присъдените в полза на ищцата разноски. Така подадената молба районният съд е оставил без уважение като е постановил обжалваното Определение № 165/25.03.2026 г. по постановено по гр.д. № 20255240101015 по описа на Районен съд Пещера за 2025 г.

Настоящия съдебен състав приема за неоснователни доводите на частния жалбоподател за злоупотреба с права от страна на ищцата и недължимост на адвокатско възнаграждение.

Фактът, че дружеството - ответник е сключило с ищцата Е. С. Х. пет договора за паричен заем означава, че между тези страни са възникнали пет 4 отделни правоотношения, по всяко от които всяка от страните е поела задължения спрямо другата страна и едновременно с това е придобила права.

Дори и договорите да са с идентично съдържание (а това едва ли етака, ако са сключени на различни дати, за различни суми и с различен срок за погасяване на заема, различен лихвен процент, ГПР и пр.), неудовлетворената страна има право да се защитава по всеки от сключените договори по начин, по който правата й могат да бъдат защитени в най-пълна степен. Съдът по своя преценка може да приеме, че между делата има връзка и да ги съедини за общо разглеждане в едно съдебно производство, но не е длъжен да го направи, ако това би затруднило разглеждането на делото. Дори и исковете да бяха предявени в едно производство, а не в отделни, всеки един от тях почива на различно правно основание и е отделен сам по себе си, поради което по всеки от тях се дължат сторените разноски и с оглед изхода на спора, тези разноски следва да бъдат присъдени съгласно хипотезите на чл.78 от ГПК за всеки отделен иск. Самото образуване на пет дела между едни и същи страни не обосновава злоупотреба с права от страна на ищеца. Това е твърдение, което следва да бъде доказано от страната, която го твърди, а доказателства за това по настоящото дело липсват.