Решение № 841 от 26.10.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 841 гр. гр. Хасково, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Й. Банкова при участието на секретаря Велислава Н. Ангелова като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело № 20265640101148 по описа за 2026 година

Предявени е иск от М. Т. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Хасково, ул. „************ №**, вх.*, ет.*, ап.** против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.

1784, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, представлявано от Н.П.П. – Управител, с която са предявени иск с правно основание чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване за недействителен Договор за обезпечен потребителски кредит № 1421081 от 22.11.2025г. , както и евентуален иск за прогласяване нищожност на клаузата по чл.7 ал.5 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка.

Ищецът твърди, че на 22.11.2025г. между него и ответното дружество „СИТИ КЕШ“ ООД е сключен договор за обезпечен потребителски кредит № 1421081 по силата, на който кредитодателят - дружеството „Сити Кеш" ООД му предоставило кредит в размер на 1200 лв. /613,55 евро/ със задължение за връщане на сумата на 9 /девет/ месечни погасителни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент по заема - 46.00% и ГПР от 57,29% , обща сума за плащане: 1504,02 лева /768,99 евро/.

Сочи, че в чл.6 от договора било предвидено задължение за предоставяне на обезпечение - поръчител/и, като поръчителството следвало да бъде осигурено от едно или две физически лица, отговарящи кумулативно 1 на условията, посочени в т. 1-5 на същата алинея, като съгласно т. 7 страните следвало да подпишат договор за поръчителство, представляващ

Приложение № 2, неразделна част от договора за кредит, в срок до 6 дни от сключването му, но такъв договор не бил подписан между страните. Съгласно чл. 7, ал. 5 от договора при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечението по чл. 6, кредитополучателят дължал на кредитора неустойка в размер на 826,98 лева (422,83 евро).

Между страните било сключено и Споразумение за консолидиране на плащания № 1421081 от 22.11.2025 г., според което общата сума на плащанията по кредита възлизала на 1504,02 лева, към която се добавяла и неустойката в размер на 826,98 лева, дължима поради непредоставяне на поръчител в договорения срок, като съгласно чл. 3 от споразумението кредитополучателят се задължавал да заплаща консолидирана месечна вноска по договора за кредит в размер на 259,00 лева, включваща вземанията по договора за потребителски кредит и начислената неустойка за непредоставяне на обезпечение.

Сочи се, че видно от представените банкови извлечения и приходни касови ордери, ищецът извършил плащания по договора в общ размер на 1203,28 лева/ 615,28 евро.

Изложени са съображения, че договорът за кредит е нищожен, поради неспазване на императивните изисквания на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Твърди се наличието на изначална недействителност на договора за кредит, водеща до последиците по чл.23 от ЗПК относно дължимите от потребителя суми, а именно - само главница, но не и лихви и други разходи. Поддържа се, че ГПР в процесния договор бил посочен бланкетно, без да е посочено по какъв начин е формиран той. Освен това в договора не бил посочен реалният размер на ГПР, поради невключване на сумата за неустойка в него, въпреки че същата представлява съществен разход по кредита. По този начин се стигало до невярно посочване на реално прилагания ГПР, а с включването на сумата за неустойка в него, неговият размер надвишавал максимално установения праг по чл. 19 ал.4 от ЗПК. Поддържа се, че посочването на по-нисък от действително прилагания ГПР представлява нелоялна и по - конкретно заблуждаваща търговска практика, която не позволява на потребителя да прецени реалните икономически последици от сключване на договора.

Неоповестявайки действителния ГПР в договора за кредит, кредитодателят нарушил изискванията на закона, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Неточното посочване на компоненти от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит /ГЛП или ГПР съгласно изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК/ имало същата последица, както и непосочването им.

2

При условията на евентуалност се развиват съображения за нищожност на клаузата на чл. 7 ал.5 от процесния договор, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка по договора при непредоставяне на обезпечение, поради противоречието й на закона, накърняване на добрите нрави и поради неравноправния й характер, създаващ дисбаланс между правата и задълженията на страните.

Предвид горното, моли съдът да постанови решение, с което да прогласи за недействителен Договор за потребителски кредит № 1421081 от 22.11.2025г., сключен между М. Т. М. и „Сити Кеш" ООД, на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК и нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК, във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД. При условията на евентуалност, да прогласи за нищожна клаузата на чл. 7 ал.5 от Договор за потребителски кредит № 1421081 от 22.11.2025г., предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение, на основание чл. 26, ал.1, предложение първо и предложение трето от ЗЗД и като неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Претендира разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни, за което излага подробни съображения. Поддържа, че не са налице твърдяните пороци на договора за потребителски кредит, както и че недействителността на отделна клауза от същия не влече цялостна недействителност на договора. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, ч е на 22.11.2025г. между ищеца, в качеството кредитополучател и ответника „Сити Кеш" ООД, в качеството на кредитор, е сключен Договор за обезпечен потребителски кредит № 1421081 ОТ 22.11.2025Г. по силата, на който кредитодателят - дружеството „Сити Кеш" ООД му предоставило кредит в размер на 1200 лв. /613,55 евро/. Посоченето е видно и от представените по делото писмени доказателства (Договор за обезпечен потребителски кредит № 1421081 от 22.11.2025 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и М. Т. М.; Договор за поръчителство № 1421081/22.11.2025 г. ; Декларация за обработка на лични данни във връзка с договор за поръчителство № 1421081; Споразумение за консолидиране на плащания № 1421081/22.11.2025 г., сключено между „Сити Кеш“ ООД и М. Т. М.;

Декларация за предоставяне на лични данни във връзка с искане за отпускане на кредит 9750962 и/или сключване и изпълнение на договор за 3 потребителски кредит 1421081, подписана от М. Т. М. на 22.11.2025 г.;

Приходен касов ордер № 4189815/22.12.2025 г.; Приходен касов ордер № 4263540/24.04.2026 г.), а така също е обявено за безспорно с доклада по делото, неоспорен от страните. Договорът е сключен при следните условия:

Размер на кредита: 1200 лева /613,55 евро/ ; Брой вноски: 9 /девет/; Вид вноска – месечна; Размер на погасителна вноска: 3 х 46 лева /23,52 евро и 6 х 227,67 лева /116,41 евро ; Годишен процент на разходите - 57,29 % ;

Фиксиран лихвен процент - 46 %; Дата на първо плащане: 22.12.2025г.; Дата на последно плащане: 24.08.2026г . ; Обща сума за плащане: 1504,02 лева/768,99 евро; Обезпечение: поръчител/и.

Съгласно чл.6 от договора е уговорено обезпечение чрез поръчителство.

Поръчителството може да е от едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: при един поръчител - осигурителният доход на Поръчителят при договор за потребителски кредит с размер на кредита до 2000.00 лв./1022.58 евро, следва да е в размер на не по-малко от два пъти размера на минималната работна заплата за страната за годината на усвояване на договора за кредит от Кредитополучателя; при отпуснат Кредит на Кредитополучателя в размер над 2000.00 лв./1022.58 евро, осигурителният доход на Поръчителя следва да в размер на не по-малко от три пъти размера на минималната работна заплата за страната, за годината на усвояване на договора за кредит от Кредитополучателя. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях при договор за потребителски кредит с размер на кредита до 2000.00 лв./1022.58 евро, следва да е в размер на не по-малко от минималната работна заплата за страната за годината на усвояване на договора за кредит. При отпуснат Кредит на Кредитополучателя в размер над 2000.00 лв./1022,58 евро, осигурителният доход на всеки един от Поръчителите следва да в размер на не по-малко от два пъти размера на минималната работна заплата за страната, за годината на усвояване на договора за кредит от Кредитополучателя; да не са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с Кредитора или свързани с него лица; да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с Кредитора или свързани с него лица, по които е налице неизпълнение; Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен" по активни задължения и/или при липса на активно задължение, по погасени задължения за последните 12 месеца, предхождащи сключването на договора за кредит с Кредитополучателя, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.

Договорът за поръчителство - Приложение №2 от договора, следва да се подпише между страните в срок до 6 (шест) дни от сключване на договора за кредит, при падеж на първа погасителна вноска на 7-ми ден от сключване на договора за кредит, а при договорен падеж с Кредитополучателя, различен от 4 изрично посочения в предходното изречение, обезпечението по договора следва да се предостави в срок до 13 (тринадесет) дни от сключване на договора за кредит.

Съгласно чл.7 от договора, при неизпълнение на задължението на Кредитополучателя за предоставяне на обезпечение по критерии на Кредитора, съгласно чл. 6 от договора за кредит или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка за неизпълнение на 826.98 л в . (422.83 евро), дължима в пълен размер от денят след изтичане на уговореният между страните срок за предоставяне на обезпечение. Не е спорно между страните и че ищецът не е представил обезпечение по договора.

Между страните е сключено и Споразумение за консолидиране на плащания № 1421081 от 22.11.2025 г., според което общата сума на плащанията по кредита възлизала на 1504,02 лева, към която се добавяла и неустойката в размер на 826,98 лева, дължима поради непредоставяне на поръчител в договорения срок, като съгласно чл. 3 от споразумението кредитополучателят се задължавал да заплаща консолидирана месечна вноска по договора за кредит в размер на 259,00 лева, включваща вземанията по договора за потребителски кредит и начислената неустойка за непредоставяне на обезпечение.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване за недействителен Договор за обезпечен потребителски кредит № 1421081 от 22.11.2025г. , както и евентуален иск за прогласяване нищожност на клаузата по чл.7 ал.5 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка.

Несъмненено, процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК.

Заемодателят е юридическо лице, което е небанкова финансова институция по см. на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗПК, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, а ищецът е физическо лице, което е действало извън рамките на своята професионална дейност. Следователно, в отношенията между страните са приложими специалните разпоредби на ЗПК и процесният договор за кредит следва да съответства както на общите изисквания за валидност на правните сделки, така и на специалните изисквания, предвидени в императивните разпоредби на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т.