Решение № 295 от 17.08.2026, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. Козлодуй, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Л. Крумова при участието на секретаря Стела Б. Бочева като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Гражданско дело № 20261440100457 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

От Х. Г. А., ЕГН:********** от ................................., чрез процесуалния си представител адв.С. А. Н. от САК против „ Кредисимо „ ЕАД, ЕИК:175330437, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“ Витоша „ №146 / сграда А /, ет.4, Бизнес център „ България „, представлявано от Сокол Радостинов Янков и срещу „ Ай тръст „ ЕООД, ЕИК:203508899, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“ Витоша „ №146 / сграда А /, ет.4, Бизнес център „ България „, представлявано от Ива Михайлова Шаламанова е предявен иск както следва:

- иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, вр.чл.19, ал.4 и чл.21, ал.1, вр.чл.22 от ЗПК за провъзгласяване нищожността/недействителността на договор за потребителски кредит №2109499/18.10.2019г., сключен между ищеца и ответното дружество „Кредисимо „ ЕАД;

- в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на отделни клаузи, съдържащи се в него, а именно на клаузата, регламентирана в чл.4 от процесния договор за предоставяне на обезпечение като противоречаща на добрите нрави и заобикаляща ЗПК;

- иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за провъзгласяване нищожността договор за предоставяне на поръчителство към договор за паричен заем №2109499/18.10.2019г., сключен между ищеца и ответното дружество „ Ай Тръст „ ЕООД;

- в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на клаузата, 1 съдържаща се в чл.8, ал.1, вр.Приложение №1 от договора за предоставяне на поръчителство, че ищецът дължи на ответното дружество „ Ай Тръст „ ЕООД сума в размер на 2760.72 лева;

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по договор за потребителски кредит №2109499/18.10.2019г., сключен между ищцата и ответното дружество „Кредисимо „ ЕАД.

Сочи се, че съгласно договора общият размер на отпуснатия кредит е 2500.00 лева.Отразено е, че срока на кредита е 24 месеца, при годишен лихвен процент – 40.00%, ГПР – 48.21%, такса за поръчител – 2760.72 лева и общ размер на всички плащания, включваща такса поръчител – 6432.00 лева.

Отразено е, че към основния договор за потребителски кредит, е сключен допълнителен договор за поръчителство, обезпечаващ процесния договор за кредит, по който на ищеца е начислена допълнителна такса за възнаграждение на поръчителя.Въпросната допълнителна такса била дължима по силата на чл.4, ал.1 от процесния договор за кредит, без да е включена в приложение №1 на същия, на юридическо лице – поръчител, предварително избрано и масово одобрено от „ Кредисимо „ ЕАД – „ Ай Тръст „ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е ответното дружество – „ Кредисимо ” ЕАД, което било видно от справка от Търговския регистър.Сочи се, че от Приложение №1 към договора за предоставяне на поръчителство било видно, че дължимото възнаграждение на поръчителя е в размер на 2760.72 лева, тоест само по този акцесорен договор задължението на ищеца е повече от 100% от отпуснатия заем, като следвало да се има предвид, че въпросното възнаграждение не било включено нито в ГПР по процесния договор за потребителски кредит, нито в погасителния план към него.Отразено е още, че въпреки, че сключването на допълнителния договор за предоставяне за поръчителство е задължителна предпоставка за сключването на договора за потребителски кредит, разходите, които ищецът следвало да направи във връзка с поръчителството, не били упоменати никъде в процесния договор за кредит.

Счита се, че процесния договор за потребителски кредит е изцяло недействителен по смисъла на ЗПК и ЗЗП, а ако съдът приеме, че договорът за потребителски заем не е изцяло недействителен, то същият съдържал нищожни клаузи.

Сочи се, че в настоящия случай, процесният договор за потребителски кредит е недействителен, поради наличието на няколко от хипотезите, регламентирани в чл.22 от ЗПК, а именно, че договорът не отговарял на изискванията, както следва:

- на чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като шрифтът бил по - малък от 12, което се отнасяло и за ОУ към него.ОУ, освен че не отговаряли на изискването за шрифт, поради липсата на разстояние между редовете и абзаците, били трудни за възприемане от потребителя, което било нарушение на ЗПК и ЗЗП;

2

- на чл.11, ал.1, т.6 от ЗПК, тъй като не съдържал задължителния реквизит срок на договора, като същият се съдържал единствено в погасителен план на вноски, което не можело и не следвало да се тълкува като срок на договора;

- на чл.11, ал.1, т.9а от ЗПК, тъй като същият не съдържал методика за изчисляване на референтния лихвен процент, като не било посочено какви такси или други разходи са включени в разликата от 8,21% между ГПР и договорната лихва, което означавало, че ГПР е посочен абстрактно, без да е спазено изискването на ЗПК да се посочи методиката за изчисляване на ГПР и какво точно съдържа оскъпяването на кредита;

- на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК;

- на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, тъй като от договора и погасителния план не можело да се извлече информацията за размера на включените в месечната погасителна вноска суми, а именно колко лихва, колко главница и колко такса се погасява с всяка вноска, и дали се дължат други такси по кредита, които очевидно се дължали с оглед разликата от 8,10% между ГПР и възнаградителната лихва;

- чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, тъй като за процентната разлика между ГПР и фиксирания годишен лихвен процент кредитодателят не е предоставил разбивка в погасителния план;

- чл.11, ал.1, т.20, т.23 и т.24 от ЗПК, тъй като договорът не съдържал клаузи относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.29, ал.4 и ал.6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден.Липсвал реда за прекратяване на договора за кредит / т.23 /, както и наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и условията за тяхното използване / т.24 /;

- при сключване на договора, на ищеца не били представени ОУ към него, ищецът не ги е подписал на всяка страница, каквито са изискванията на ЗПК, което на самостоятелно основание водело до недействителността на договора;

Счита се, че процесния договор за потребителски кредит е недействителен и поради сключения допълнителен договор за поръчителство, предоставено от „ Ай Тръст “ ЕООД, чийто едноличен собственик е именно е ответното дружеството – „ Кредисимо “ ЕАД.Сочи се, че в основния договор за потребителски кредит, кредиторът едностранно е вменил задължение за ищеца да предостави обезпечение за кредита, като чисто формално му е предоставил 2 опции – да предостави банкова гаранция или да сключи договор за поръчителство с одобрено от него дружество.Отразено е, че клаузата на чл.4 от процесния договор за кредит, по своето същество 3 представлявала неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставяла избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то.Следвало да се има предвид, че „ одобреното “ от кредитодателя дружество при всички сключени с него договори е винаги едно и също, а именно – „ Ай Тръст “ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е кредитодателя.За предоставянето на поръчителство бил сключен допълнителен договор ( чисто формално отделен, а в действителност задължителна част към процесния договор за кредит ) между ищеца и „ Ай Тръст “ ЕООД, по който договор за поръчителство ищецът дължал възнаграждение в размер на 2760.72 лева ( повече от главницата по процесния договор за кредит ), което възнаграждение практически представлявало скрита лихва.Счита се, че клаузите по договорите следвало да се тълкуват в посока, че ангажиментът към поръчителя е неделим от основния по кредитното правоотношение и затова следвало да се включи в общия размер на разходите по кредита.Посочената гаранционна сделка на практика водела до заобикаляне на разпоредбата на закона, което е довело до оскъпяване на кредита.Именно по тази причина се сочи, че възнагражденията за договора за поръчителство са възнаграждения по процесния договор за кредит, които съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК е следвало да се включат в ГПР, но това не било сторено.Изключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в договора като „ договор за поръчителство “, представлявало заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.Сочи се, че ако възнаграждението е било включено в ГПР, то последния би надвишил значително максималния размер, предвиден в ЗПК, което от своя страна било самостоятелно основание на недействителност на процесния договор за кредит.

Посочено е, че понастоящем СЕС давал и легална дефиниция на този вид разходи, а именно, че те представлявали „ конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита “ и като такива, следвало задължително да бъде включена в общите разходи по кредита, формиращи окончателния размер на ГПР.При неточно посочване на ГПР се приемало, че липсва ГПР в договора за потребителски кредит, което от своя страна е порок от толкова висока степен, че влече до пълната недействителност на кредитното правоотношение.Отразено е още, че при прости сметки, ако в ГПР били включени разходите по „ застрахователни премии “, както и „ възнаграждение за поръчителя “, то ГПР би надминало 300.00%, а не както е посочено 48.21%.

Счита се още, че в настоящия случай, сключеното с „ Ай Тръст “ ЕООД съглашение не отговаряло на принципното значение и цел на договора за поръчителство.сочи се, че в случая ищецът заплаща възнаграждение на поръчителя, което в размер почти колкото самата главница по договора за кредит, като ставало въпрос за възнаграждение само за даваното обезпечение, независимо от това дали ще се стигне до активиране на самото обезпечение при неизпълнение от потребителя по същество, т.е., възнаграждението на 4 поръчителя било само за да подсигури обезпечението и без дори да се приведе в изпълнение този обезпечителен институт, респективно същото било дължимо, дори и при точно изпълнение от страна на ищеца.Освен това съгласно чл.4, ал.2 от сключеният между страните договор за поръчителството, в случай че поръчителя изпълни задълженията на кредитополучателя, то има право да иска възстановяване на цялата платена сума, законната лихва върху нея, както и разноските направени от поръчителя е направил.Следователно при евентуално плащане от страна на поръчителя, същият не само, че ще получи пълният размер на платената от него вместо кредитополучателя сума, но получавал също и възнаграждение в несъразмерно голям размер, предвид услугата, която в действителност предоставя.Като плащането на тази такса ( възнаграждение по договора за поръчителство ) било уговорено като приоритетно, дори преди плащането на основното задължение по кредитното правоотношение, от което недвусмислено се налагало извода, че неговата пряка и непосредствена цел е да обезпечи гарантиран доход, без да има сигурност в насрещната престация, което като последица водело до неоснователно обогатяване за кредитора както за кредитодателя, така и за поръчителя.Независимо от факта, че подобен начин на обезпечаване на вземането можело да се отнесе като нормален начин, който е разбираем и наложил се в практиката, било съвършено ясно, че с него в същност се цели да се постигне гарантиране на сигурен доход без насреща да е престирана услугата поръчителството.

В подкрепа на иска са представени заверени копия от следните писмени доказателства:договор за потребителски кредит №2109499/18.10.2019г.; договор за предоставяне на поръчителство и приложения към него и договор за правна защита и съдействие и пълномощно.