Определение № 38314 от 18.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38314 гр. София, 18.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20261110102715 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК, както и по чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, т. 9 и т. 19 ЗЗП вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние /договор за потребителски кредит/ № 932388 от 07.10.2020 г. (включително на клаузата на т.

5 от същия договор).

Ищецът Д. П. Ч. твърди, че на 07.10.2020 г. е сключил с ответника Договор за предоставяне на потребителски кредит от разстояние № 932388/07.10.2020 г., по силата на който му бил предоставен заем в размер на 800,00 лева (409,03 евро) със срок на погасяване от 30 дни (падежна дата 06.11.2020 г.). Излага, че общо дължимата сума за връщане по договора е 827,04 лева (422,86 евро), включваща главница от 800,00 лева и възнаградителна лихва от 27,04 лева, при посочен в договора лихвен процент от 3,38% (годишен фиксиран лихвен процент 41,12% съгласно СЕФ) и ГПР от 49,85%. Твърди, че в т. 5 от договора е уговорено заемът да се обезпечи с поръчителство, предоставено от дружество („дружествоа“) в полза на ответното дружество, без в договора за кредит да е посочен размерът на възнаграждението за тази услуга. Посочва, че след усвояване на заемната сума установил, че му е начислена и такса за обезпечение с поръчителство в размер на 165,87 лева (84,81 евро) по договор за гаранция (поръчителство) с дружество р.l.c., а към датата на подаване на исковата молба е погасил задълженията си по кредита. Релевира доводи за нищожност на договора за кредит (както и на договора за допълнителна услуга) на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК поради неспазване на писмената форма и липса на съгласие, като оспорва договорите да са подписани с квалифициран или обикновен електронен подпис. На следващо място поддържа, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като ГПР е посочен само като процент, без ясно разписана методика и начин на изчисляването му. Твърди, че ответникът не 1 предоставя реална възможност за отпускане на кредит без осигуряване на поръчител от свързаното дружество, поради което таксата за гаранция от 165,87 лева (84,81 евро) представлява задължителен разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и е следвало да бъде включена в ГПР. Излага, че при включването на този разход действителният ГПР надхвърля 70%, с което се заобикаля императивното ограничение на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се осъществява заблуждаваща търговска практика по чл. 68г, ал. 4 вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП.

Поддържа и че клаузата на т. 5 от договора за кредит е нищожна като неравноправна на основание чл. 143, т. 9 ЗЗП, не позволява преценка на икономическите последици от договора, води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните и нарушава чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4 и чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК. Моли за уважаване на предявения иск и претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество „дружество с който предявеният иск се оспорва като неоснователен и недоказан (като в обстоятелствената част на отговора е допусната фактическа неточност при индивидуализиране на номера, датата и размера на договора за кредит – посочен е Договор № 1243336/28.02.2023 г. за сумата от 5000 лв. вместо процесния Договор № 932388/07.10.2020 г. за сумата от 800 лв.). Ответникът поддържа, че ищецът доброволно е избрал обезпечението чрез банкова гаранция от „дружество“ (Малта), като това не е било задължително условие за отпускане на кредита и кредитополучателят е имал възможност да посочи собствен поръчител съобразно посоченото в електронния формуляр за кандидатстване и в предоставената преддоговорна информация (СЕФ). Възразява, че договорът за гаранция представлява самостоятелно правоотношение между ищеца и третото лице – гарант, по което „дружество не е страна. Твърди, че преди сключването на договора ищецът е получил СЕФ, договора за кредит и договора за гаранция, запознал се е с условията по тях и с дължимото възнаграждение към гаранта, след което е потвърдил сключването на договора чрез SMS код. Оспорва наличието на заблуждаваща търговска практика по чл. 68е ЗЗП, на неравноправни клаузи по чл. 143 ЗЗП и на нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като поддържа, че възнаграждението за гаранция е за самостоятелна възмездна услуга, избрана от потребителя, и не подлежи на включване в ГПР по кредита. Моли за отхвърляне на иска и претендира разноски.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Предмет на делото по предявения установителен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 от ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал.

1 и ал. 4 ЗПК вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143 ЗЗП е действителността на Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние /договор за потребителски кредит/ № 932388/07.10.2020 г. (включително на клаузата на т. 5 от договора).

В тежест на ответника по делото по предявения иск за нищожност е да установи в условията на пълно и главно доказване възникването на валидно облигационно отношение 2 по договор за потребителски кредит между него и ищеца, по силата на което е предоставил уговорената парична сума, спазването на изискванията за форма и валидното подписване на договора от заемателя с електронен подпис, спазването на императивните изисквания на ЗПК при формиране и посочване на ГПР, както и твърденията си, че оспорените клаузи са индивидуално уговорени и че сключването на договора за гаранция (поръчителство) не е било задължително условие за получаване на кредита при същите условия.

В тежест на ищеца е да установи фактическите си твърдения, обуславящи заобикаляне на закона, както и размера на извършените от него плащания по договора.

2. ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата:

1) че между страните е възникнало облигационно правоотношение по Договор № 932388/07.10.2020 г. с посочена главница в размер на 800,00 лева (409,03 евро), срок на заема 30 дни, възнаградителна лихва 27,04 лева и ГПР от 49,85%,

2) В посочения ГПР не е включена таксата за предоставяне на гаранция (поръчителство) в размер на 165,87 лева (84,81 евро) по Договор за гаранция от 08.10.2020 г. с дружество р.l.c.

3. По доказателствените искания:

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор, а по тяхната доказателствена стойност ще се произнесе с крайния съдебен акт.

Доказателственото искане на ищеца за допускане на СЧЕ със задачите, формулирани в исковата молба, както и служебно на основание чл. 7, ал. 3 ГПК за установяване дали процесната такса за гаранция (поръчителство) е включена в ГПР и какъв би бил размерът на ГПР при включването , следва да бъде уважено.

Доказателственото искането на ищеца за задължаване на ответника да представи справка от счетоводството си за извършени плащания от страна на ищцата, както и описаните в исковата молба документи /договора за кредит, погасителен план и СЕФ/ следва да бъде оставено без уважение, доколкото не е необходимо за установяване на спорните факти.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

Съдът констатира, че с молба вх. № 122999/20.04.2026 г. ищецът е представил платежно нареждане за внесена по сметка на СРС държавна такса в размер на 51,56 евро, в което като основание за плащане е изписано „дт ИМ 157 св. по гр. д. 8673/2026 г.“ вместо номера на настоящото дело (гр. д. № 2715/2026 г., 24-ти състав), поради което на ищеца следва да се 3 укаже да уточни и удостовери дали представеното платежно нареждане се отнася за настоящото производство и че същото не е използвано по гр. д. № 8673/2026 г. по описа на СРС.

По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен съд:

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да заяви изрично дали представеното с молба вх. № 122999/20.04.2026 г. платежно нареждане за сумата от 51,56 евро (с посочено в него основание „дт ИМ 157 св. по гр. д. 8673/2026 г.“) е внесено за настоящото гр. д. № 2715/2026 г. по описа на СРС, 24-ти състав, респективно да представи доказателства за внесена държавна такса конкретно по настоящото дело, ако сумата по платежното нареждане е относима към друго производство. При неизпълнение исковата молба ще бъде върната.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 28.01.2027 г. от 10:30 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва,че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото.

ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно /ex officio/ ще разгледа въпроса за евентуалното наличие на неравноправни клаузи в процесния договор за потребителски кредит и по-конкретно клаузите пораждащи притезанията на кредитора за такси и неустойки, описани подробно в мотивната част на определението. Предоставя възможност на страните да изразят становище и да ангажират доказателства във връзка с въпроса за неравноправния характер на клаузи в процесния договор за потребителски кредит.

ДОПУСКА изслушването на СЧЕ, която, след проверка на счетоводството на ответника, да даде отговор на въпросите постановени с исковата молба, както и на поставения служебен въпрос от съда в мотивите на настоящето определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице С. Р. И., като вещото лице да се уведоми за назначената експертиза и да се призове за о.с.з. след представяне на доказателства за внесен депозит. В призовката до него да бъде посочено, че заключението следва да бъде представено не покъсно от една седмица преди съдебното заседание с препис за страните.

4

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на САТЕ в размер на 200 евро, вносим от ОТВЕТНИКА в едноседмичен срок от връчването на съобщението по сметка на СРС, като УКАЗВА на страната, че в същия срок следва да представи по делото доказателства за плащането.

При неизпълнение на указанията ще се приложат последиците на чл. 161 ГПК.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника „дружество в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото подаденото от ищеца заявление (молба) за заем по Договор № 932388/07.10.2020 г., данните за електронното му потвърждаване, както и справка за извършените от ищеца плащания по договора (по размер, дати и разпределение на сумите).

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 ГПК, ответното дружество да представи в едноседмичен срок от връчването на съобщението препис от кредитното досие на ищеца, включващо препис справка от счетоводството си за всички извършени плащания по процесния договор за кредит, в т.ч. платежни нареждания за погасени вноски, разписки и извадка от счетоводните книги, както и погасителния план към процесния договор за потребителски кредит. УКАЗВА на страната, че непредставянето на документите може да се преценява съобразно разпоредбата на чл. 161 ГПК.

Разпечатката съдържа 41 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/daa96e00-49f9-4908-b9b7-55a846919ef1