Определение № 5170 от 27.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5170 гр. София, 27.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 5-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Филип Владимиров

Членове:

Иво Дачев

Атанас А. като разгледа докладваното от Филип Владимиров Касационно гражданско дело № 20268002102722 по описа за 2026 година на Трето гражданско отделение на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „АУТОГРУП“ ООД с ЕИК 113594739 и седалище гр. Перник, чрез адв. Д., против решение № 46 от 31.03.2026 г. по гр. д. № 155/2025 г. на Окръжен съд – Видин.

Ответната страна М. В. М., чрез адв. Л., е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Пето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбата е посоченото решение, постановено при повторното разглеждане на делото от въззивния съд, с което е потвърдено решение № 661 от 17.03.2023 г по гр. д. № 1271/2021 г. на Районен съд – Видин за уважаване на предявените от М. В. М. против „АУТОГРУП“ ООД осъдителни искове, квалифицирани като такива по чл. 114, ал. 1, т. 1, вр. с чл.

108 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП - отм.) за сумата от 20 497. 10 лв., представляваща платена продажна цена по развален договор за покупкопродажба от 15.04.2021 г. на употребяван лек автомобил: марка „Ланд Ровър“, модел „Дискавъри“, рама № * и двигател № *, и по чл. 113, ал. 5 ЗЗП (отм.) за сумата от 1 323. 54 лв. – обезщетение за претърпени от недостатъка 1

(несъответствието) на продадения автомобил вреди, изразяващи се в разноски по неговото регистриране, репатриране, установяване на повредата и връчване на рекламация, и в тежест на ответника са възложени разноските по делото.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е съобразил указанията на касационната инстанция по прилагането на закона, дадени с отменителното решение № 401/02.07.2025 г. по гр. д. № 2720/2024 г. на ВКС, III г.о., с което, след отмяна на въззивно решение № 20/22.02.2024 г., по гр. д.

№ 4/2024 г. на Окръжен съд – Видин делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Приел е също, че с оглед на отменителното решение е необходимо за изясняване на фактическата страна на спора да назначи и изслуша допълнителна авто - техническа експертиза, която след като извърши необходимите технически действия, включващи и разглобяване на двигателя, да даде заключение за причините за възникването на повредата на процесния автомобил. Съдът е установил, че страните са били обвързани с договор от 15.04.2021 г. за покупко - продажба на употребяван лек автомобил „Ланд Ровър“ – „Дискавъри“, по който ответното дружество е продавач, а ищцата – купувач, действаща чрез пълномощник, срещу цена от 20 497. 10 лв., платена изцяло по банков път в деня на сключване на съглашението. При огледа на автомобила за купувача е присъствал единствено К.Б. – неин пълномощник.

Преди сключването на продажбения договор пълномощникът е тествал автомобила и му е направена компютърна диагностика, при която не са отчетени данни за повреди и несъответствия. На 22.04.2021 г. автомобилът аварирал на около 40 км. от гр. Видин, при с. Дреновец и бил превозен с репатрак до гр. София, където бил прегледан в оторизиран сервиз на марката.

Било констатирано, че двигателят е блокирал и е изказано предположение за скъсан колянов вал. Пълномощникът на ищцата се свързал незабавно със служител на дружеството - продавач, за да го уведоми за аварията и за констатираните дефекти, но последващи действия от страна на ответника не последвали, а е изразено становище, че търговският обект няма книга за рекламации. Поради отказ на продавача да получи рекламацията, на 27.04.2021 г. същата е изпратена с препоръчана пратка до ЧСИ С. Д.а, рег. № 752, като на 25.05.2021 г. управителят на търговското дружество се е явил в кантората на ЧСИ, за да я получи. Съобразено е, че по делото няма данни, а и защитни доводи на ответника да е предложил поправка на процесния автомобил или замяната му с друг. От заключението на назначената и приета по делото допълнителна техническа експертиза, решаващият състав е приел за установено, че причината за блокиране на двигателя на автомобила е скъсване на коляновия вал в рамото преди втората основна шийка и последващо аксиално преместване на предната част на коляновия вал, довело до заклинване на двете счупени части. Според вещото лице механизмът на разрушаване е типичен за разрушаване вследствие на умора на материала като няма следи от неправилна употреба, бездействие или нарочни действия за умишлена повреда, както от страна на собственика на автомобила, така и от страна на предишните ползватели. Посочено е също, че без разглобяването на 2 автомобила и извършване на дефектоскопия на коляновия му вал, повредата не е могла да бъде открита или предвидена при предпродажбен преглед на двигателя и неговата диагностика. При така установените факти, второинстанционният съд е квалифицирал спорното субективно право като такова по чл. 114, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 108 ЗЗП (отм., но действащ материален закон към датата на сделката – 15.04.2021 г.) – относно претенцията за възстановяване на платената продажна цена, респ. по чл. 113, ал. 5 ЗЗП (отм.) – относно тази за обезщетение за претърпените вследствие на недостатъка (несъответствието) вреди. В тази връзка е изтъкнато, че при процесната покупка ищцата е действала като физическо лице – автомобилът е придобит за задоволяване на лични нужди, поради което има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, респ. че ответното дружество има качеството на търговец според дефиницията на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.

Аргументирано е становище, че доколкото първостепенният съд се е произнесъл по предмета на делото – спорното материално субективно право, претендирано от ищцата, индивидуализирано чрез основанието и петитума на исковете, то постановеното от него решение не е процесуално недопустимо като произнесено по непредявен иск. Решаващият състав на втората инстанция е анализирал относимите по случая разпоредби (сега отменени, но действащи към датата на сключване на сделката) на ЗЗП – чл. 106, чл. 108, чл.

113, чл. 114 и чл. 115 и е приел, че с оглед спецификата на процесното правоотношение, ищецът – потребител следва да установи следните факти: че е бил обвързан с ответника от валиден продажбен договор, по който е заплатил определена цена; че е налице несъответствие на стоката с договореното; че е предявил рекламация в срок пред търговеца и е предал стоката за ремонт, както и че е отправил изявление за разваляне на договора до ответника, поради негово виновно неизпълнение. Изтъкнал е, че в задължение на ответника е да установи, че е изпълнил в срок задълженията си по договора и има основание да задържи получената цена (сумата) по договора за продажба. При преценка на събраната по делото доказателствена съвкупност са формирани решаващи мотиви, че в случая е налице несъответствие (недостатък) на потребителската стока (автомобила, предмет на продажбата), което не е могло да се констатирана (открие) или предвиди при извършения оглед преди продажбата, както и при извършената тогава диагностика. Така установената повреда (блокирал двигател) е от естество да прави автомобилът негоден за употреба по предназначение, поради което ответното дружество следва да понесе отговорността за продажбата на вещ с недостатъци като възстанови след разваляне на договора за покупко – продажба, заплатената по него от ищцата сума. Ирелевантно за спора е счетено обстоятелството бил ли е недостатъкът известен на ответника или не, доколкото повредата е настъпила в 6-месечния срок след продажбата, поради което е приложима законовата презумпция по чл. 108 ЗЗП (отм.) и следва да се приеме, че несъответствието на стоката с обичайното й предназначение е било налице и към датата на доставянето й, а в случая това е датата на 3 продажбата на процесния автомобил. Прието е, че ищцата е изпълнила предвидената в ЗЗП рекламационна процедура пред продавача – ответник. Той пък, чрез поведението на своите служители, е отказал да приеме рекламацията и да я разгледа, а и не е ангажирал доказателства за оборване на презумпцията по чл. 108 ЗЗП (отм.) – т.е. че липсата на релевантното съответствие се дължи на естеството на стоката или характера на несъответствието. Направеното от търговското дружество възражение, че на договорно основание – съгласно чл.

5 и чл. 6 от съглашението с ищцата не носи отговорност за скрити дефекти по агрегати и части на автомобила, е счетено за неоснователно. В тази насока е мотивирано становище за нищожност на тези клаузи от продажбения договор, основано на императивното правило на чл. 111 ЗЗП (отм.) - според което всяко споразумение или договор, сключени с продавач преди появата на несъответствието на потребителската стока с договора за продажба, което ограничава или изключва отговорността на продавача по този раздел, е нищожно. По тези мотиви въззивната инстанция е обосновала решаващ извод, че потребителят – ищцата по делото, надлежно е упражнила потестативното си право с едностранно волеизявление да развали договора и предявеният от нея иск за възстановяване на заплатената на ответното дружество сума от 20 497. 10 лв. е основателен. За недопустимо е намерено искането на ответника при евентуално потвърждаване на първоинстанционното решение, съдът да задължи ищцата да съдейства за обратно прехвърляне на собствеността на ответника. Прието е, че тази претенция е форма на защита чрез предявяване на насрещен иск от ответника против ищеца, какъвто не е надлежно въведен като предмет на делото. Относно предявения иск по чл.

113, ал. 5 ЗЗП (отм.) в обжалваното решение са развити доводи, че се касае за специален вид договорна отговорност за обезщетение на вредите, произтекли от неизпълнението на договора (изразяващо се в продажба на стока с несъответствие), довело до неговото разваляне. Тази отговорност обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението (в случая продажбата на вещ с недостатък от естество да я направи негодна за употреба по предназначение) и са настъпили вследствие на упражненото право на разваляне на договора, като на обезщетение подлежат предвидимите вреди, а при недобросъвестност на длъжника – и непредвидимите вреди. В случая е прието, че по делото е доказано настъпването на реална вреда в правната сфера на ищцата, породено от неизпълнението на ответника, под формата на сторени разноски във връзка с автомобила (по неговото регистриране, репатриране и т. н.) общо за сумата от 1323. 54 лв., до който размер е присъдено и обезщетението по чл. 113, ал. 5 ЗЗП (отм.)

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя правни въпроси, които твърди да са обуславящи изхода по делото и разрешени в противоречие с практиката на ВКС, респ. са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

4

Горните въпросите (част от тях прецизирани и уточнени от ВКС съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК) са следните:

1. „Длъжен ли е въззивният съд при приложение на чл. 108 ЗЗП (отм.) да обсъди изрично въведените от продавача доводи, че презумпцията е оборена поради „естеството на стоката“ и „характера на несъответствието“, когато стоката е употребяван автомобил с висок пробег, а установеният механизъм на повредата е „умора на материала?“;

2. „Може ли презумпцията по чл. 108 ЗЗП (отм.) да се приеме за необорена, без съдът да обсъди дали възрастта, пробегът, употребяваният характер на стоката и механизмът „умора на материала“ не попадат в изключението „естество на стоката?“;