Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3606 от 10.07.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1342/2026
Вид
Определение № 3606
Подписан
10.07.2026
В сила
10.07.2026
Състав
Мила Йорданова Колева, Геновева Илиева, Тони Кръстев

Цитирани разпоредби

  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 389 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 389, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 391, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 396, ал. 2, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.13, ал.6 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3606 гр. Варна, 10.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Геновева Илиева като разгледа докладваното от Геновева Илиева Въззивно частно гражданско дело № 20263100501342 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от И. Х. срещу определение № 7482/27.05.2026г., постановено по гр.д. № 10942/2025г. по описа на Районен съд – Варна, с което молбата на жалбоподателя по чл. 389 ГПК за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20259010400402 по описа на ЧСИ Диляна Илиева Костадинова, рег. № 901 в КЧСИ, район на действие ОС – Добрич до приключване на гр.д. № 10942/2025г. /погрешно посочено № 12413/2025г./ по описа на Районен съд – Варна, е отхвърлена.

В частната жалба се твърди, че атакуваното определение е незаконосъобразно, поради което моли за неговата отмяна и допускане на обезпечение по молбата по чл.

389, ал. 1 ГПК.

Жалбоподателят счита, че са налице предпоставките за допускане на обезпечение, тъй като исковете са допустими и вероятно основателни. Ищецът И. Х. се явява „потребител на финансови услуги“ по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, ползващ се с особена закрила. Налице е и интензивна обезпечителна нужда, тъй като принудителното изпълнение е насочено към собствен на ищцата недвижим имот по отношение, на което е насрочена публична продан, осъществяването на която би нанесла значителни и необратими вреди на молителя.

Изразява се готовност на внасяне на гаранция в определен от съда размер, вкл., надхвърлящ, определения с определение на Районен съд – Добрич, на осн. чл. 391, ал.

1, т. 2 ГПК.

Препис от частната жалба на молителя не се връчва на другата страна, на осн. чл. 396, ал. 2, изр. 2 ГПК.

1

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

За да допусне исканото обезпечение, следва предявените искове да бъдат достатъчно индивидуализирани, допустими и вероятно основателни и следва да се докаже обезпечителна нужда и да се посочи допустима и подходяща обезпечителна мярка.

С решение № 899/10.03.2026г. по гр.д. № 10942/2025г. на Районен съд – Варна, са отхвърлени предявените от И. Х. срещу КРЕДИТ ТРЪСТ АД, обективно кумулативно съединени установителни искове, както следва: 1./ с правно основание чл.

26. ал. 1. предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 146. ал. 1. вр. чл. 143 от ЗЗП за обявяване на нищожна клаузата на чл. 10, част I от Договор за кредит "Баланс" за Физически Лица № 2662023/02.02.2023 година; 2./ с правно основание чл. 26. ал. 1. предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 146. ал. 1. вр. чл. 143 от ЗЗП за обявяване на нищожна клаузата на чл.10.2, част I от Договор за кредит "Баланс" за Физически Лица № 266 2023/02.02.2023 година; 3./ с правно основание чл. 26. ал. 1. предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 146. ал. 1. вр. чл. 143 от ЗЗП за обявяване на нищожна клаузата на чл. 5, ал. 7, част II от Договор за кредит "Баланс" за Физически Лица № 266-2023/02.02.2023 година сключен между "КРЕДИТ ТРЪСТ" АД; 4./ с правно основание чл. 26. ал. 1. предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 146. ал. 1. вр. чл. 143 от ЗЗП за обявяване на нищожна клаузата на чл.13, ал.6. част II от Договор за кредит "Баланс" за Физически Лица № 266-2023/02.02.2023 година.

Решението е обжалвано и към настоящия момент не е влязло в законна сила.

На 27.05.2026г., процесуалният представител на ищеца е депозирал пред първоинстанционния съд молба по чл. 389, ал. 1 ГПК за допускане обезпечение на исковете, чрез спиране на изпълнението по посоченото изпълнително дело, което поглъща и заявеното като евентуалното искане за спиране на изпълнението, насочено срещу недвижим имот, находящ се в гр. Добрич.

При служебна справка в ЕИСС, съдът установи, че между същите страни е образувано т. д. № 413/2025г. по описа на Окръжен съд – Варна, с предмет установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на следните суми: 19 652.11 евро главница по Договор за кредит „Баланс" за ФЛ № 2662023/02.02.2023 г.; - законна лихва върху главница, считано от 28.02.2025 г. до окончателното й изплащане; - 3 758.37 евро договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода, считано от 02.07.2024 г. до 12.02.2025 г.; - 10 764.94 евро – неустойка за забава, дължима съгласно чл. 5, ал. 7 от Част II от Договора за кредит, считано от 05.03.2024 г. до 12.02.2025 г.; - 5 971.19 евро – еднократна неустойка, 2 дължима съгласно чл. 13, ал. 6 от част II от Договора за кредит; - 204.14 евро лихва за забава, дължима съгласно чл. 4. ал. 3 от част II от Договора за кредит, начислена за периода, считано от 12.02.2025 г. до 27.02.2025 г.; - 39.33 евро – имуществена застраховка, дължима съгласно чл. 5, ал. 6 и чл. 8, ал. 3 от част II от Договора за кредит; - 64.42 евро такса за връчване на покана за предсрочна изискуемост, дължима съгласно чл. 5, ал. 5 от Договора за кредит, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 3 ГПК в производството по ч.гр.д. № 2510/2025г. по описа на Районен съд – Варна.

Въз основа на издадения изпълнителен лист и по молба на кредитора е образувано изпълнително производство по изпълнително дело № 20259010400402 по описа на ЧСИ Диляна Илиева Костадинова, рег. № 901 в КЧСИ, район на действие ОС – Добрич, което се иска да бъде спряно.

Производството по делото е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д. № 10942/2025г. на ВРС, на осн. чл 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

На съда е служебно известно, че с определение № 12/06.01.2026г. постановено по в.ч.гр.д. № 825/2025г. по описа на Окръжен съд – Добрич, е потвърдено определение № 2379/16.09.2025г. по гр.д. № 2576/2025г. на Районен съд – Добрич, с което е допуснато обезпечение на бъдещи искове на И. Х. срещу КРЕДИТ ТРЪСТ АД за прогласяване на недействителността на следните клаузи: чл. 5, ал. 7 от Част II от Договор за кредит „Баланс" за ФЛ № 266-2023/02.02.2023 г. и чл. 13, ал. 6 от част II от същия договор при условията на внесена гаранция в размер на 3 333, 54 лв. по сметка на Районен съд – Добрич.

Със същото определение, след частична отмяна на първоинстанционното определение, е постановено друго, с което е наложена обезпечителна мярка „СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО“ по изпълнително дело № 20259010400402 по описа на ЧСИ Диляна Илиева Костадинова, рег. № 901 в КЧСИ, район на действие ОС – Добрич, В ЧАСТТА за принудителното събиране на удостоверени в изпълнителен лист, издаден в производството по ч.гр.д. № 2510/2025г. по описа на Районен съд – Варна вземания на кредитора КРЕДИТ ТРЪСТ АД срещу длъжника И. Х. суми в размер на 10 764, 94 евро, представляваща неустойка за забава, съгласно чл. 5, ал. 7, част II договор за кредит „Баланс“ за физически лица № 266 – 2023/02.02.2023г. и в размер на сумата от 5 971, 19 евро, представляваща еднократна неустойка, дължима, съгласно чл. 13, ал. 6, част II от същия договор.

В конкретния случай, обезпечителната мярка е неподходяща, защото изпълнителното производство е образувано по удостоверени в изпълнителния лист вземания на кредитора, измежду които не са таксите по чл. 10, т.1 за осъществени правни и фактически действия в размер на 153, 39 евро и тази по т.10.2 за финансово състояние и анализ на обезпеченията в размер на 1 % от размера на оборотния кредит.

3

Доколкото тези вземания не са предмет на изпълнението, исковете, с които се иска недействителността им, не могат да бъдат обезпечени.

Доколкото с определение на в.ч.гр.д. № 825/2025г. по описа на Окръжен съд Добрич, вече е било допуснато обезпечение на бъдещи искове за недействителност на клаузата по чл. 5, ал. 7, част II от договора и тази по чл. 13, ал. 6, част II, чрез спиране на изпълнението, то от повторно искане, което вече е и удовлетворено, молителят няма интерес.

Предвид изложеното, доколкото липсва една от предпоставките за допускане обезпечение на предявените искове, обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 7482/27.05.2026г., постановено по гр. д. № 10942/2025г. по описа на Районен съд – Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4