Решение № 412 от 05.05.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 412 гр. Горна Оряховица, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветелина Св. Цонева при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело № 20244120102229 по описа за 2024 година

Искова претенция с правно основание чл. 79 ЗЗД , чл. 86 ЗЗД чл. 92 ЗЗД.

Предявена е иск от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр.С., чрез пълномощника З.К.Д. - в качеството й на член на Съвета на Директорите, упълномощена от Мариуш Григлицки и Анджей Бак - в качеството им на представляващи Дружеството против Ю. О. М., ЕГН: **********, адрес: гр.Г.О., обл. В.Т..

Ищецът твърди за възникнали и вече изискуеми парични задължения от страна на Ю. О.

М., с ЕГН **********, които задължения не са погасени. На 03.01.2023г. между "КРЕДИ ЙЕС" ООД (заемодател), от една страна и Ю. О. М. (заемател) от друга, е подписан Договор за паричен заем № 979211, с чиста стойност в размер на 400.00 лв. (четиристотин лева).

Договорът бил уговорен със срок 18 седмици , с уговорен брой вноски 18, всяка от които в ден вторник от съответната седмица, в размер на 23.88 лв. (двадесет и три лева и 88 ст.).

Първата падежна дата е била на 10.01.2023 г. Последната вноска е била уговорена на 09.05.2023 г. Общата дължима сума, която е следвало да бъде върната на Заемодателя в посочения период, е в размер на 429.83 лв. (четиристотин двадесет и девет лева и 83 ст.).

Липсват плащания от страна на ответника, с цел погасяване на вземането по договора за заем. Вследствие на възникналите между страните договорни отношения, "КРЕДИ ЙЕС" ООД е отпуснал договорената заемна сума на заемателя, а за него са възникнали задължения да издължи кредита си, съгласно условията по сключения Договор за паричен заем № 979211. На 12.01.2024 г. между „КРЕДИ ЙЕС" ООД, в качеството на цедент, и "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД се сключил Договор за цесия, по силата на който „КРЕДИ 1

ЙЕС" ООД /като цедент/ цедира вземането си по гореописания Договор за паричен заем на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД /като цесионер/. Съгласно Договора за цесия, „КРЕДИ ЙЕС" ООД прехвърля на цесионера "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за паричен заем, които са подробно описани в Приложение N9 , представляващо неразделна част от Договора.

В предмета на сключения Договор за цесия от 12.01.2024 г. е включено и вземането по Договор за паричен заем № 979211, сключен между „КРЕДИ ЙЕС" ООД и Ю. О. М..

Придобитото от ищеца, съгласно Приложение N9 вземане възлиза на 652.00 лв. (шестстотин петдесет и два лева) , от които 400.00 лв. (четиристотин лева) непогасена главницата, 29.83 лв. (двадесет и девет лв. и 83 ст.) договорна /възнаградителна/ лихва и неустойка в размер на 222.17 лв. ( двеста двадесет и два лв. и 17 ст.). Във връзка с така прехвърленото вземане и необходимостта същото да породи действие спрямо ответникът с пълномощно от 12.01.2024 г., предишният кредитор /цедентът/ „КРЕДИ ЙЕС" ООД е упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК 202423225, да уведоми от името на „КРЕДИ ЙЕС" ООД всички длъжници по вземанията на „КРЕДИ ЙЕС" ООД , които „КРЕДИ ЙЕС" ООД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от 12.01.2024 г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, цедентът „КРЕДИ ЙЕС" ООД , чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, е изпратил чрез препоръчана поща до длъжника Ю.

О. М. Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания. Копие от обратната разписка е приложено към искова молба Ако ответникът твърди, че не е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, да се приеме с настоящата искова молба и приложеното към нея Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, с което от името на цедента го уведомяват за сключен на 20.04.2023 г. Договор за цесия между „КРЕДИ ЙЕС" ООД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, по силата на който „КРЕДИ ЙЕС" ООД , в качеството си на цедент, продава на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД изрично посочени вземания, произхождащи от договори за паричен заем. Съгласно практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, получаването на уведомлението за цесия в рамките на съдебното производство по предявен иск по прехвърлено вземане съставлява валиден способ за уведомяване на длъжника (Решение № 123 от 24.06.2013 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г., II т.о., ТК). Към момента на подаване на настоящата искова молба, гореописаното задължение не е погасено, от което произтича правният интерес на ищеца от осъдителен иск, с искане да се постанови Решение, с което Ю. О. М. да бъден осъден да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД дължимото по договор за заем № 979211, а именно 652.00 лв. (шестстотин петдесет и два лева), от които 400.00 лв. (четиристотин лева) непогасена главницата, 29.83 лв. (двадесет и девет лв. и 83 ст.) договорна /възнаградителна/ лихва и неустойка в размер на 222.17 лв. (двеста двадесет и два ла. и 17 ст.), както и сумата 25.00 лв. реализирани от заявителя съдебноделоводни разноски в заповедното производство, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса.

Депозиран е писмен отговор от адв. Т., назначен особен представител на Ю. О. М., с ЕГН:********** съдебен адрес: гр.В.Т. Оспорва иска като неоснователен и недоказан.

Оспорва договора за потребителски кредит №979211/03.01,2023г., като в тази връзка твърди, 2 че ответникът, Ю. О. М. не го е подписвал, твърди , че от страна на „Креди Иес"ООД, с ЕИК:200688545, не е превеждана сумата от 400.00лв. по него. Между страните не е сключен горецитираният договор за паричен заем. Оспорва вземанията на кредитора по процесния договор да са цедирани на ищеца със сочения договор за цесия. Твърди същите да не са описани изрично в договора за прехвърляне на вземания, а представеното към исковата молба едностранно съставено от цедента удостоверение за прехвърлянето да не кореспондира по никакъв начин със договора за продажба и прехвърляния на вземания представен по делото. Твърди, че, за да породи действие по отношение на длъжника и третите лица прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на първия от предишния кредитор /чл. 99 ап. 4 ЗЗД/. Правната доктрина и съдебната практика /Решение № 137/02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на III г.о., ВКС/ не отричат възможността уведомяването за извършената цесия да бъде направено от цесионера, при наличието на изрично упълномощаване затова от цедента. Твърди ответникът да не е бил уведомен за договора за цесия, нито от цесионера, нито от цедента. Извод за надлежното уведомяване на ответника за извършеното прехвърляне на вземането не може да бъде направен на основание чл.235 ал.З от ГПК, въпреки приложеното към исковата молба уведомление.

Последното изхожда от пълномощника на ищеца по делото, който вън от учредената му представителна власт за процесуално представителство по делото, съгласно приложеното по делото пълномощно, не е упълномощаван да извършва уведомяване по чл. 99 ал. 3 ЗЗД от името на цесионера. Оспорва договора за цесия, както и приложените към него документи.

Оспорва потвърждаването за цесия от „Креди Иес"ООД. Счита, че цесията не е породила действие за длъжника и че ищецът не се легитимира като носител на процесиите вземания в качеството му цесионер по договор за цесия. Оспорва договорните разпоредби, като неравноправни и противоречащи на добрите нрави. Твърди, че задълженията, уговорени в чл.З, т.5, т.7, представляват санкционна последица за неизпълнение на парично задължение.

Претендира при условията на евентуалност за приложение на чл.26 ал.4 от ЗЗД като процесиите договорни разпоредби се заместят по право от законовите правила за дължимост на законна лихва за забава за периода на действие на договора. Процесиите договорни разпоредби чл.З, т.5, т.7, противоречат на чл.11 от ЗПК и поради това са недействителни на основание чл.143 от ЗЗП; както и са нищожни на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави. На основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, включените в потребителските договори неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да се приеме за нищожна договорна клауза, следва кумулативно да се установи: 1/ че не е уговорена индивидуално и 2/ че е неравноправна.

Съгласно ал.2 на чл.146 от ЗЗП, „не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия". В разпоредбата на чл.

143, ал. 1 ЗЗП се предвиждат критерии, чрез които може да се установи неравноправният характер на клауза в договор, сключен с потребител. Съгласно посочената разпоредба неравноправни са: 1/ клауза, сключена във вреда на потребителя; 2/ клауза, която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни 3 правоотношения и равнопоставеността на съконтрагентите; 3/ клауза, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В съответствие с разпоредбата на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, при преценката за неравнопоставеност на дадена договорна клауза трябва да се отчита характерът на стоките или услугите, за които е сключен договорът, и да се вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването му, към момента на самото сключване. В сключения между страните договор за кредит се предвижда задължение на кредитополучателя да заплаща месена лихва в размер на 3,34 %, според договора, този лихвен процент се изчислява върху усвоената и непогасена главница за периода на ползване на кредита и започва от датата на усвояване на кредита, както ГПР-49|07%. Разпоредбата на чл.9 от ЗЗД предвижда, че страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. При положение обаче, че се касае за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически, поради което се ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че максималният размер на лихвата / е ограничен. Обратното би означавало икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани неравноправно, като недостигът на материални средства за един субект се използва за облагодетелстване на друг.

Поради това в съдебната практика трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва (а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва). В тази насока: Решение № 906/30,12,2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 378/18,05,2006 г. по гр. д. 315/2005г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09,01,2009 г. по гр. д.

5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.; Определение № 901/10,07,2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о. При преценка на съответствието на спорната договорна клауза с добрите нрави, следва да се вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на възнаградителна лихва и законната лихва. Размерът на последната е общоизвестен - към основния лихвен процент на БНБ се прибавят десет пункта. Така към сключване на договора размерът на законната лихва е много по ниска от уговорената с процесния договор възнаградителна лихва в размер на 40,08 % годишно е в пъти в повече от размера на законната лихва. Не са налични обстоятелства, които да дават основание за очакване на завишен размер на вреди за заемодателя от неизпълнение задължения на заемателя. Следователно уговарянето на възнаградителна лихва в размер в пъти над законната значително надхвърля размера на действителните вреди. Предвид характера на предоставяната по договора услуга (предполагащ недостиг на парични средства у едната от страните), следва да се приеме, че процесиите уговорки не съответстват на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрагентите.