Решение № 810 от 10.04.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 810 гр. Бургас, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20252120100247 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове в условията на евентуалност с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 във вр. 19, ал.4 и чл.11 от ЗПК и чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД във вр. чл.143, ал.1. и чл.146, ал.1 от ЗЗП, както и насрещни искове с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на Х. Т. Х. с ЕГН **********, с адрес: ................................, чрез адв. М. М., против „СТИК КРЕДИТ“ АД с ЕИК ..................., със седалище и адрес на управление ...........................

Ищецът сочи, че е сключил от разстояние договора за потребителски кредита №...................../28.07.2024 г. с ответното дружество. Съгласно чл.1 от договора кредитодателят се задължавал да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 1000 лв., а кредитополучателят се задължавал да върне сумата от 1058, 65 лв., съгласно условията на договора. Съгласно договора за кредит, ГПР е в размер на 36 %, а ГЛП е в размер на 38, 64 %.

В чл.29, ал.1 от договора било предвидено, че ако ищцата не предостави допълнително обезпечение дължи на кредитора неустойка в размер на 0, 9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечението. Съгласно ал.2 на същата разпоредба неустойката се заплащала периодично заедно с всяка погасителна вноска. На ищцата била начислена неустойка в размер на 382, 94 лв., разпределена на три вноски, всяка от които добавена към дължимата главница и лихва по договора за кредит, като по този начин общата месечна погасителна вноска нараствала на 480, 53 лв. Това било видно от представения погасителен план.

1

Счита, че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл.11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК. При условията на евентуалност, счита, че клаузата на чл.29, ал.1 от договора е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и поради нарушение на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП.

В договора за кредит липсвало посочване на условията по прилагане на установения лихвен процент. Също така в договора за кредит бил посочен ГПР, но само като абсолютна стойност, като не била посочена методиката по формиране на годишния процент на разходите по кредита. Не ставало ясно какво точно било включено в ГПР, освен лихвата, доколкото била предвидена дължимостта и на неустойка. Не ставало ясно дали същите са отразени в ГПР.

Наред с това, договорът за кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл19, ал.4 от ЗПК, а оттам и на действителния размер на ГПР, като сумата, претендирана като неустойка не е включена в ГПР. С предвиждането на заплащането на сумата за неустойка се стигало до заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи за неустойка в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП. Позовава се на съдебна практика.

При условията на евентуалност, счита клаузата за неустойка на договора за кредит, предвиждащата заплащането на такава, за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и поради нарушение на разпоредбите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП. Аргументира, че основен принцип в гражданското право е добросъвестността, а целта на неговото спазване, както и на принципа на еквивалентността, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Поради накърняване на принципа на „добрите нрави“ се стигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата.

В допълнение, клаузата за неустойка, предвидена в договора за предотсавяне на кредит, била нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като сумата, която се претендира въз основа на нея е в размер на над 30 % от сумата по отпуснатия кредит. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като същата предвиждала заплащането на неустойка, която била необосновано висока.

Счита, че клаузата за неустойка е неравноправна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП. Съгласно посочената разпоредба, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Клаузата за неустойка по договора за кредит не се явявала индивидуално договорена, което било видно от самия договор за кредит.

2

Моли да бъде прието за установено по отношение на ответното дружество, че сключеният между тях Договор за кредит №..................... от 28.07.2024 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. чл.

22 във вр. 19, ал.4 и чл.11 от ЗПК; в условията на евентуалност - че клаузата на чл.29, ал.1 от сключеният между тях Договор за кредит №..................... от 28.07.2024 г. е нищожна поради противоречие с разпоредбата на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД във вр. чл.143, ал.1. и чл.146, ал.1 от ЗЗП. Представят се доказателства. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по делото депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове.

Не оспорва сключването на описания в исковата молба договор за потребителски кредит от разстояние на 28.07.2024 г. Не оспорва и предоставянето на описаната в исковата молба сума по този договор за потребителски кредит.

Описва подробно и обстоятелствено процедурата, регламентирана в общите условия на ответното дружество по отпускане на потребителски кредити от разстояние, както и по изпълнение на задълженията му по така сключените договори.

Намира, че клаузата за неустойка, независимо, че такава не е начислявана и събирана от дружеството, е валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство. В случай неустойката била уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не било обезпечено с други правни способи, а нейният вид се определял в зависимост от това дали заемателят по договора изпълнил в някакъв момент своето задължение. С оглед на това и размерът на неустойката се определял като процент от заетата сума, като същата се начислявала, докато не бъдело изпълнено задължението.

Счита, че така договорения размер на неустойката, като определен процент съгласно общите условия в размер на 0, 9 %, независимо, че в текста на договора бил посочен вече изчисления размер за пълния срок на договора, изпълнявал предвидените в чл.92 от ЗЗД цели и не предвиждал неоснователно разместване на блага. Нямало въведено законодателно изискване относно размерът на неустойката, като нямало въведено ограничение на нейния максимален размер.

Моли да бъдат отхвърлени претенциите на ищеца като неоснователни.

Представя писмени доказателства. Претендират се разноски.

В срока по чл. 211 от ГПК ответникът по делото депозира насрещна искова молба, с която предявява искове по чл.79 и чл.86 от ЗЗД за сумите осъждане на ищеца по първоначалния иск да заплати сумата от 1000 лв. дължима главница по договор за кредит №...................../28.07.2024 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещната искова молба до окончателно изплащане на вземанията, сумата в размер на 58, 65 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 28.07.2024 г. до 28.10.2024 г., дължима по договор за кредит №...................../28.07.2024 г., както 3 и сумата в размер на 51, 49 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата по договор за кредит №...................../28.07.2024 г., дължима за периода от 28.10.2024 г. до 12.03.2025 г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещните искове депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че ищецът е сключил договор за потребителски кредит №...................../28.07.2024 г. с „СТИК - КРЕДИТ“ АД. По силата на посочения договор, кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя сумата от 1000 лв. Уговореният срок на кредита бил 3 месеца.

Бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 36 %, като и посочен годишен процент на разходите в размер на 38, 64 %. Към договора е приложен погасителен план, видно от който погасяването се извършвало на 3 вноски от по 300, 33 лв. Било предвидено и заплащането на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение, която варира всеки месец. Общо дължимата сума по кредита била в размер на 1058, 65 лв., а дължимата сума с прибавена неустойка била в размер на 1441, 59 лв.

В чл.19, ал.1 от договора за кредит било предвидено, че в случай, че страните са договорили обезпечение, то потребителят следва в тридневен срок от сключването на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и сл. от ЗЗД или предостави банкова гаранция, като третото лице, съответно банковата гаранция следва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ /чл.20, ал.1 и сл. от ОУ/.

В чл.29, ал.1 от договора било посочено, че в случай на неизпълнение на задължението на потребителя по чл.17, същият дължи неустойка в размер на 0, 9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. В ал.2 било посочено, че страните се съгласяват, че заплащането на неустойката ще се извършва периодично, заедно с всяка погасителна вноска.

В чл.30 от договора било уговорено, че при неизпълнение на което и да е свое договорно задължение, включително и при неплащане на дължима сума в срок, освен другите уговорени неустойки, потребителят дължи и неустойка в размер на 1% от размера на просрочената сума на ден.

Представен е и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити /приложение към чл.5, ал.2 от ЗПК/, както и Общите условия към договора за кредит. Представена е и разписка за извършено плащане на сумата от 1000 лв. към потребителя Х. Т. Х..

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:

По предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 26, 4 ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 във вр. 19, ал.4 и чл.11 от ЗПК за договор за потребителски кредита №...................../28.07.2024 г.:

За да бъде уважен предявения иск, ищецът следва по пътя на пълното и главно доказване да установи сключването описания в исковата молба договор за потребителски кредит с посоченото съдържание; същият е нищожен, поради противоречие със закона, по – конкретно визираните от ищцовата страна разпоредби на ЗПК.

Съдът намира, че по делото е безспорно установено, че страните са сключили Договор за потребителски кредит № ...................../28.07.2024 г.

Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 Закона за потребителския кредит. Това е така поради обстоятелствата, че ответникът е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, а ищецът е търговско дружество с предмет на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на потребителски кредити, следователно, при сключването на договора ищецът е действал в качеството на „търговец“, според легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на „потребител“, според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП.

Именно на база извършването на служебна проверка досежно наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, съдът установи, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Настоящият състав, съобразявайки представените и приети по делото доказателства, приема, че посоченият в договора за потребителски кредит годишен процент на разходите в размер на 38, 64 % не отговаря на действителния такъв, доколкото в него не са включени вземания, дължими от потребителя, които е следвало да бъдат включени при определяне на коректния процент на годишния процент на разходите. Това безспорно представлява заблуждаваща търговска практика.