Акт № 14341 от 05.11.2026, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14341

Варна, 05.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXXIV състав, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

При секретар ПЕНКА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА административно дело № 20267050700485 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 156, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, чл. 107, ал. 3 и чл. 144 от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

Образувано е по жалба, подадена от С. Д. Д., [ЕГН], с настоящ адрес [населено място], [жк], *** срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК (АУЗД) № МД-АУ-6165-1/13.10.2025 г., издаден от Гл. инспектор Д. М. – орган по приходите при Община Варна, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Варна, в частта, с която на жалбоподателя са установени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) за 2020г. в размер на 116,81 лв./59,72 € главница и лихви за периода 2020-2024г. в размер на 226,01 лв./115,56 €, както и за установените задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за 2020 г. в размер на 0,27 лв./0,14 € главница и лихви за периода 2020-2024 в размер на 0,52 лв./0,26 €.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на АУЗД поради издаването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изложени са съображения за изтекла погасителна давност за вземаниятa от 2020 година. Сочи се, че лихви не се дължат за периода, през който задължението не е било установено и изискуемо , а в тази връзка твърди, че задължението не е било установено и изискуемо преди 17.11.2025 година. Според него, имотите са съсобствени със съпругата му К. П. Д., а с оспорения АУЗД се ангажира само неговата отговорност по отношение на неговата идеална част. Спрямо втория съсобственик не е връчен АУЗД. Поради това счита, че са нарушени административнопроизводствените правила и принципа на разделност на задълженията. Отправя искане за отмяна на АУЗД, в частта относно установените задължения за 2020 г., поради изтекла погасителна давност, както и в частта за начислените лихви за периода 2021-2024 година. С писмена молба с.д. 20848/02.10.2026 г. уточнява, че по отношение на ДНИ оспорва основанието и начина, по който са определени задълженията за 2020-2024 г., както и начислените лихви за периода 2021-2024 година. По отношение на таксата за битови отпадъци оспорва главницата за 2020 г., а за периода 2021-2024 г. - начислените лихви. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът– Директор на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, чрез процесуалния си представител гл. юрк. М. Д., намира жалбата за неоснователна и настоява за отхвърлянето й. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение. Представя писмена защита с.д. 22017/16.10.2026 г., с която твърденията за неоснователност на жалбата, се поддържат с подробни доводи.

Видно от събраните по делото доказателства, АУЗД № МД-АУ-6165-1/13.10.2025 г. е оспорен по административен ред с жалба, подадена до Директор Дирекция „Местни данъци и такси“ Община Варна, на 28.11.2025 г., с вх. №МД-Т25009950ВН. Същият не се е произнесъл в предвидения 60-дневен срок, поради което АУЗД се счита за мълчаливо потвърден на основание чл. 156, ал. 4 във вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК. Жалбата до съда е подадена чрез Директор Дирекция „Местни данъци и такси“ Община Варна на 11.02.2026 г., в срока по чл. 156, ал. 5 от ДОПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Д., като собственик на недвижим имот, е подал Декларация по чл. 14 от ЗМДТ (л.2-6 от адм. преписка) с вх. № ДК14018623/06.08.2010 г. за облагане с данък върху недвижими имоти за новопостроени имоти, в която е декларирал, че притежава недвижим имот-земя, находяща се в [населено място], [улица] УПИ III-8, кв. 157, 11 м. район.

На 09.10.2025 г. е подадена Декларация по чл. 14, ал. 2 от ЗМДТ ( л. 14 от адм. преписка) за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № 53050002180 по партиден № 5305НН690406 от възложителя Д. Г. на основание чл. 15, ал.7 и ал.5 от ЗМДТ. Идентификаторът на поземления имот е ***, като дата на придобиване е посочена 31.12.2019 година. За възложител/ползвател е посочен и жалбоподателя - С. Д..

От Справка №1462818/09.10.2025 г. чрез отдалечен достъп по данни за физическо лице от Агенцията по вписванията (л. 8 от адм. преписка) се установява, че жалбоподателят е собственик на  ид. част от ап. №5 на ет.3 с РЗП 59,61 кв. м. и изба №9 с площ 2,60 кв. м. с идентификатор ***, придобит съгласно [нотариален акт]/22.06.2010г. ;  ид. част от ПМ №8 на ет.1 с РЗП 14,40 кв. м. от гараж с идентификатор *** и земя с площ 5,21 кв. м., придобити съгласно [нотариален акт]/20.05.2014г.;  ид. част от ПМ №9 с РЗП 16,45 кв. м. и ПМ №10 на ет. 1 с РЗП №16,25 кв. м. от гараж с идентификатор ***, придобит съгласно [нотариален акт]/29.03.2013 г., находящи се в [населено място], [улица].

На 12.09.2025 г. е издаден Констативен протокол (л. 13 от адм. преписка) от комисия състояща се от М. П. – главен специалист УТ и В. Х. - главен специалист ИТБД, в който при извършен оглед на място е установено следното: строеж „жилищна сграда със средно застрояване“ с административен адрес „Крепостна“ №17 в УПИ III-8, представляващ имот с идентификатор №***, кв. 157 по плана на 11-ти м.р. на [населено място] е извършен до степен „груб строеж“ , включително покрив на сградата с напълно изпълнени довършителни работи. Въз основа на Констативния протокол е издадено Удостоверение с изх. № АУ 088830 Од-00300/12.09.2025 г. от Главния архитект на район „Одесос“, с което удостоверява горепосоченото.

С оглед подадените декларации и съставения Констативен протокол е издаден АУЗД № МД-АУ-6165-1/13.10.2025 г., от Гл. инспектор Д. М. – орган по приходите при Община Варна, с който на С. Д. Д. са установени задължения за данъци върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса за битови отпадъци /ТБО/ по периоди и лихви за просрочие към тях към 13.10.2025 г., както следва: за ДНИ по партиден № 5305НН690406 за 2020г.- размер на задължението по декларация 116,81лв./59,72€, дължими 116,81лв./59,72€ главница и 70,08лв./35,83€ лихва, общо 186,89лв./95,56 €; за 2021г.- размер на задължението по декларация 116,81лв./59,72€, дължими 116,81лв./59,72€ главница и 58,26лв./29,79€ лихва, общо175,07лв./89,51 € за 2022г.- размер на задължението по декларация 116,81лв./59,72€, дължими 116,81лв./59,72€ главница и 46,43лв./23,74€ лихва, общо163,24лв./83,46 € за 2023г.- размер на задължението по декларация 116,81лв./59,72€, дължими 116,81лв./59,72€ главница и 33,13лв./16,94€ лихва, общо149,94лв./76,66 € за 2024г.- размер на задължението по декларация 116,81лв./59,72€, дължими 116,81лв./59,72€ главница и 17,06лв./8,72€ лихва, общо133,87лв./68,45 € за ДНИ по партиден № 7503297260001 за 2020г.- размер на задължението по декларация 2лв./1,02€, от което внесена сума 1,45/0,74€, дължими 0,55лв./0,28€ главница и 0,33лв./0,17€ лихва, общо 0,88лв./0,45€; за 2021г.- размер на задължението по декларация 2лв./1,02€, от което внесена сума 1,45/0,74€, дължими 0,55лв./0,28€ главница и 0,27лв./0,14€ лихва, общо 0,82лв./0,42 € за 2022г.- размер на задължението по декларация 2лв./1,02€, от което внесена сума 1,45/0,74€, дължими 0,55лв./0,28€ главница и 0,77лв./0,11€ лихва, общо 0,77лв./0,39€ за 2023г.- размер на задължението по декларация 2лв./1,02€, от което внесена сума 1,45/0,74€, дължими 0,55лв./0,28€ главница и 0,15лв./0,08€ лихва, общо 0,70лв./0,36€ за 2024г.- размер на задължението по декларация 2лв./1,02€, от което внесена сума 1,45/0,74€, дължими 0,55лв./0,28€ главница и 0,08лв./0,04€ лихва, общо 0,63лв./0,35€ за ТБО по партида 7503297260001 за 2020г.- размер на задължението по декларация 0,98лв./0,50€, от което внесена сума 0,71/0,36€, дължими 0,27лв./0,14€ главница и 0,16лв./0,08€ лихва, общо 0,43лв./0,22€; за 2021г.- размер на задължението по декларация 0,98лв./0,50€, от което внесена сума 0,71/0,36€, дължими 0,27лв./0,14€ главница и 0,14лв./0,07€ лихва, общо 0,41лв./0,21 € за 2022г.- размер на задължението по декларация 0,98лв./0,50€, от което внесена сума 0,71/0,36€, дължими 0,27лв./0,14€ главница и 0,10лв./0,05€ лихва, общо 0,37лв./0,19€ за 2023г.- размер на задължението по декларация 0,98лв./0,50€, от което внесена сума 0,71/0,36€, дължими 0,27лв./0,14€ главница и 0,08лв./0,04€ лихва, общо 0,35лв./0,18€ за 2024г.- размер на задължението по декларация 0,98лв./0,50€, от което внесена сума 0,71/0,36€, дължими 0,27лв./0,14€ главница и 0,04лв./0,02€ лихва, общо 0,31лв./0,16€

Общия размер на установените с акта задължения за ДНИ и ТБО са 598,95лв./306,24€, внесената сума е 10,85/5,52€, дължима главница е 588,15лв./300,72€ и лихва за просрочие са в размер на 226,53лв./115,82€ или общо дължима сума в размер на 814,68лв./416,54€. За периода 2020-2024 г. начислените лихви за ДНИ са в размер на 226,01 лв./115,56 €.

Със Заповед №0447/20.02.2024г. (л. 3 от делото) на Кмета на Община Варна, заместван от зам.-кмета на Община Варна, съгласно Заповед № К-005/16.02.2024 г. са определени 16 длъжностни лица за органи по приходите по ДОПК, сред които и „главен инспектор“, каквато е длъжността на издалия АУЗД № МД-АУ-6165-1/13.10.2025 г., служител.

АУЗД е връчен на жалбоподателя Д. на 17.11.2025г. чрез лицензиран пощенски оператор „Български пощи“ ЕАД, с препоръчана пощенска пратка, с обратна разписка ИД PS 9000 84R8XT S (л. 20 от адм. преписка).

С жалба с Рег. № МД-Т25009950ВН/28.11.2025г. (л. 21 от адм. преписка) Д. е оспорил акта пред Директор Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, в частта относно начислените лихви за ДНИ, като незаконосъобразни, неправилни и определени в нарушение на материалния закон.х От доказателствата по делото е видно, че в 60-дневния срок по чл. 155 от ДОПК липсва произнасяне на компетентния по-горестоящ орган, от което следва извод, че е налице хипотезата на чл. 156, ал. 4 от ДОПК, т.е. АУЗД е мълчаливо потвърден от контролния административен орган.

Предметът на проверка в това производство производство се определя съобразно разпоредбата на чл. 156, ал. 2 от ДОПК, съгласно която ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред. С подадената жалба до Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Варна, жалбоподателят е оспорил единствено задълженията за ДНИ в частта за лихвите за период 2020-2024г., като изрично е уточнил, че не оспорва главницата за 2020 година. Задълженията за ТБО също не са били предмет на административно обжалване.

Ето защо, съдът приема, че предметът на проверка в настоящото производство е ограничен до частта на акта, с която са установени задължения за лихви върху ДНИ за периода 2020-2024г. в общ размер от 115,56 евро, доколкото единствено тя е била оспорена по административен ред. Извън предмета остават възражението за изтекла погасителна давност по отношение на главницата за ДНИ и ТБО за 2020 г., както и възраженията относно начислените лихви за ТБО за периода 2021-2024 г., доколкото тези въпроси не са били поставени пред решаващия административен орган.

По делото от ответника е представена методика на изчисляване на размера на ДНИ и ТБО, установени с АУЗ № МД-АУ-6165/13.10.2025г. (л.77 по делото). За нормативна уредба за данъка върху недвижимите имоти за периода 2020-2024г. е посочена разпоредбата на чл. 14 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Варна, според която размерът е 2,00 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.

За периода 2020-2024г. жалбоподателят е заплащал по подадената от него декларация №ДК14018623/06.08.2010г., където земята е с площ 343 кв. м., а притежаваната от него ид. част е 11,45 кв. м. Въз основа на подадената декларация е изчислена данъчна оценка в размер на 21 670 лева. След проверка и направени корекции по данни от КАИС портал, площта на земята е коригирана от 343 кв. м. на 313 кв. м., притежаваната ид. част от площта на земята от 11,46 кв. м. на 14,07 кв. м. по данни от АВ, поради закупено допълнително 5,21 кв. м. с [НА]/2014 година. Поради направените корекции, данъчната оценка е променена на 22 212,60 лв. и задълженията за ДНИ са с разлика 0,55 лв., а за ТБО 0, 27 лева. За имот находящ се в [населено място], [улица], с идентификатор ***, партиден № 5305НН690406 е посочено, че на основание чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ (в сила от 01.01.2019г.) данък се дължи и в случаите, когато в двегодишен срок от завършването на сградата в груб строеж, съответно – в едногодишен срок от съставяне на констативния акт по чл. 176, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), сградата не е въведена в експлоатация или не е издадено разрешение за ползване. Посочва се, че с декларация по чл. 14, ал.2 от ЗМДТ с вх. № 53050002180/09.10.2025г. за периода от 2020-2024г. са служебно установени задължения за следните обекти: жилище /ап.№5 и изба №9/ и гаражи /ПМ №8, №9 и №10/. За посочените обекти е изчислен е данък за недвижими имоти в размер на 116,81 лв. за година.

Разпечатката съдържа 28 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/db16069f-f2d4-491a-b161-e1d230641c9b