Решение № 13399 от 06.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13399 гр. София, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20251110137668 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от „**********” ЕАД срещу Д. Л. С., Л. Д. С. и Д. Д.

С., с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединение установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 15266/2025 г. по описа на СРС, 113 състав:

1. от Д. Л. С. – 4/6 части от общо начислените вземания, а именно: сумата от 1 590,52 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „*************, апартамент, аб. № *********, за периода от 01.05.2021 г. до 31.03.2024 г., ведно със законната лихва от 17.03.2025 г. до окончателното изплащане, сумата от 247,92 лв. – обезщетение за забава върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 12.03.2025 г., сумата от 26,61 лв. – главница, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.01.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 17.03.2025 г. до окончателното изплащане, и сумата от 6,51 лв. – обезщетение за забава върху главницата за извършена услуга дялово разпределение за периода от 18.03.2022 г. до 12.03.2025 г.

2. от Л. Д. С. – 1/6 част от общо начислените вземания, а именно: сумата от 397,63 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „*************, апартамент, аб. № *********, за периода от 01.05.2021 г. до 31.03.2024 г., ведно със законната лихва от 17.03.2025 г. до окончателното изплащане, сумата от 61,98 лв. – обезщетение за забава върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 12.03.2025 г., сумата от 6,65 лв.

– главница, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.01.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 17.03.2025 г. до окончателното изплащане, и сумата от 1,63 лв. – обезщетение за забава върху главницата за извършена услуга дялово разпределение за периода от 18.03.2022 г. до 12.03.2025 г.

1

3. от Д. Д. С. – 1/6 част от общо начислените вземания, а именно: сумата от 397,63 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „*************, апартамент, аб. № *********, за периода от 01.05.2021 г. до 31.03.2024 г., ведно със законната лихва от 17.03.2025 г. до окончателното изплащане, сумата от 61,98 лв. – обезщетение за забава върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 12.03.2025 г., сумата от 6,65 лв.

– главница, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.01.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 17.03.2025 г. до окончателното изплащане, и сумата от 1,63 лв. – обезщетение за забава върху главницата за извършена услуга дялово разпределение за периода от 18.03.2022 г. до 12.03.2025 г.

Ищецът твърди, че било налице облигационно отношение, възникнало с ответниците Д. Л. С., Л. Д. С. и Д. Д. С. като собственици на топлоснабдения имот - апартамент, находящ се в гр. София, бул. „********, поради настъпило наследствено правоприемство, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл.

150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до имота, като ответниците имали задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга дялово разпределение, която се извършвала от „*********“ ООД, което не сторили. Твърди, че съгласно приложимата редакция на Общите условия ответниците имали задължение за заплащане на дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45-дневен срок от изтичане на съответния отчетен период. Твърди, че представител на етажната собственост в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, сключил договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „*********“ ООД, с оглед на което претендира и цената на услуга дялово разпределение. Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните им задължения ответниците изпаднали в забава. Вземанията се претендират от ответниците в качеството им на потребители за битови нужди като собственици на топлоснабдения имот въз основа на наследствено правоприемство. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 15266/2025 г. по описа на СРС, 113 състав, срещу която в срок са постъпили възражения от длъжниците. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато по отношение на ищеца, че ответниците дължат търсените вземания. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. Л. С. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете неоснователни. Прави възражение за нередовност на исковата молба, което мотивира със съображения, че от същата не ставало ясно какъв е процентът на идеални части от общите части на сградата, за които се търсят съдебно предявените вземания. Твърди, че съдебно предявените вземания са изчислени по методика, която е отменена с влязло в сила решение на ВАС. Излага, че през процесния период не е бил собственик на 4/6 ид. ч. от топлоснабдения имот, а само на 1/2 ид. ч., тъй като по това време собственик на 1/2 ид. ч. е била покойната му съпруга ********** Д.а С.. Прави възражение, че към момента на придобиване на правото на собственост върху имота през 1994 г. по силата на наследствено правоприемство от ********** С. в същия не е имало радиатори и топлоснабдяване. Възразява, че дяловото разпределение е неправилно извършено на база отопляемия обем на сградата от 4 158 куб.м. вместо на база правилния обем от 11 159 куб.м., като сочи, че това обстоятелство е установено с влезли в сила решения, постановени по предишни спорове между страните. Оспорва законосъобразността на прилаганата от топлофикационното дружество методика за начисляване на количеството и сумите за потребена топлинна енергия по прогнозен дял, поддържайки, че процесният имот не е 2 свързан към топлопреносната мрежа в сградата и в същия не е ползвана топлинна енергия за отопление и битови нужди от абонатната станция в сградата. Твърди, че ищцовото дружество незаконосъобразно е открило партида на името на ********** Д.а С.. С оглед липсата на облигационно правоотношение между страните възразява спрямо него да са приложими общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като сочи в тази връзка, че наследодателят му е възразил по отношение на същите, но ищецът не е взел предвид това обстоятелство. Навежда довод, че общите части на сградата не се отопляват, както и че поради обстоятелството, че е налице отказ от ползване на услугата за отопление в жилището, ответникът няма качеството на потребител спрямо ищеца. Възразява за наличието на различни проценти за определяне разхода за отоплителните уреди. Прави възражение, че имотът не е топлоснабден, тъй като се претендират единствено и само суми, начислени за сградна инсталация. Възразява, че не е налице валидно сключен договор за извършване на разпределение на топлинна енергия със собствениците на сградата в режим на етажна собственост, липсва нотариално заверен протокол от ОС на ЕС за избор на търговец, не е налице споразумителен протокол с потребителите в сградата, ОС на ЕС не е било свиквано и не е било редовно проведено, както и не е взето решение за упълномощаване на конкретно лице да подписва договор с „*********” ООД, което дружество било учредено впоследствие. Прави възражение, че третото лице помагач е учредено след исковия период и не е налице правоотношение между това дружество и етажната собственост както поради липсата на договор, от една страна, така и поради липсата на правоприемство по ТЗ, от друга. Поддържа, че не е налице и писмено приемане на общите условия на ищеца, като навежда и довод, че топлоенергия се предоставя на договорно основание съобразно чл. 3 от Директива 2011/83. Иска съдът да приложи чл. 208 и чл. 143, ал. 1, т. 10 ЗЗП. В условията на евентуалност, релевира възражение за погасяване на задълженията по давност. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Л. Д. С. и Д. Д. С. са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват исковете като неоснователни. Правят възражение за нередовност на исковата молба, което мотивират със съображения, че от същата не ставало ясно какъв е процентът на идеални части от общите части на сградата, за които се търсят съдебно предявените вземания. Твърдят, че всички съдебно предявени вземания били начислени по отменена с решение на ВАС методика. Поддържат, че не били собственици на процесния имот, не са ползвали и не са обитавали същия, както и не са потребявали топлинна енергия, поради което не са потребители на топлинна енергия, с оглед на което между страните не е възниквало облигационно правоотношение. Твърдят, че за процесния период собственик на имота е била наследодателят им ********** Д.а С., на чието име ищецът незаконосъобразно е открил партида. Правят възражение, че към момента на придобиване на правото на собственост върху имота през 1994 г. по силата на наследствено правоприемство от ********** С. в същия не е имало радиатори и топлоснабдяване.

Твърдят, че с влезли в сила решения било установено, че топлинният счетоводител неправилно разпределял дължимата за процесния имот топлинна енергия за сградна инсталация и дялово разпределение на база отопляем обем от 4 038 куб.м., вместо действително установения обем на сградата от 11 159 куб.м. Оспорват да е извършено присъединяването на процесния имот към топлопреносната мрежа, както и реалната доставка на топлинна енергия до имота в сочените от ищеца количества. Поддържат, че отказалите се от отопление в жилището си остават потребители на топлинна енергия за общите части на сградата, а не на сградната инсталация, като в процесния случай общите части на сградата в режим на ЕС не се отопляват и нямат монтирани радиатори. Правят възражение, че имотът не е топлоснабден, тъй като се претендират единствено и само суми, начислени за сградна инсталация. Оспорват да са приложими спрямо тях сочените от ищеца общи условия, доколкото не било доказано същите да са публикувани по надлежния за това 3 ред. Оспорват и наличието на валиден договор за извършване по отношение на процесния имот на услугата дялово разпределение, в т.ч. сключването му от надлежен представител на етажната собственост в сградата, в която се намира същият, както и да е спазена процедурата за свикване и провеждане на общо събрание на етажните собственици, на което да е прието валидно решение за сключване на договор с топлинния счетоводител. Оспорват надлежността на отчитането и начисляването на евентуално потребената топлинна енергия.

Възразяват за наличието на различни проценти за определяне разхода за отоплителните уреди. Правят възражение, че третото лице помагач е учредено след исковия период и не е налице правоотношение между това дружество и етажната собственост както поради липсата на договор, от една страна, така и поради липсата на правоприемство по ТЗ, от друга. Искат съдът да приложи чл. 208 и чл. 143, ал. 1, т. 10 ЗЗП. В условията на евентуалност спрямо така наведените доводи, релевират възражение за погасяване на задълженията по давност. Молят за отхвърляне на предявените искове. Претендират разноски.