Решение № 2452 от 03.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2452 гр. София, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20251110204704 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „****“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Наказателно постановление № 007150 от 21.02.2025 г., издадено от председател на Комисия за защита на потребителите, с което за нарушение на чл.68г, ал.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на дружеството– жалбоподател е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 50 000 лева на основание чл.210а от ЗЗП.

С жалбата се изразява становище, че атакуваното наказателно постановление било издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че не било извършено административно нарушение, тъй като били спазени изкисванията на чл.230 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), а чл.62б от ЗЗП бил неприложим в случая. Липсвала и нелоялна търговска практика, понеже клиентите били уведомени своевременно за предстоящото увеличение на цените на услугите, като им е била дадена възможност, ако желаят да се откажат от договора. Освен това имало смесване на разпоредбите на чл.68г, ал.1 от ЗЗП и чл.62б от ЗЗП, които визирали различни нарушения. Твърди се и прекомерност на наложената имуществена санкция. Иска се отмяна на обжалваното наказателно постановление.

1

В съдебно заседание процесуалният представител на дружествотожалбоподател поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна на атакуваното НП. Счита, че нямало доказателства за компетентността на актосъставителя, на наказаното лице не била предоставена възможност за обяснения и възражения в хода на административнонаказателното производство, нямало ясно описание на нарушението и била налице неправилна квалификация на нарушението, понеже имало смесване на разпоредбите на чл.68г, ал.1 от ЗЗП и чл.62б от ЗЗП. Твърди, че не било извършено административно нарушение, тъй като били спазени изкисванията на чл.230 от ЗЕС, а чл.62б от ЗЗП бил неприложим в случая. Липсвала и нелоялна търговска практика, понеже клиентите били уведомени своевременно за предстоящото увеличение на цените на услугите, като им е била дадена възможност, ако желаят да се откажат от договора.

Сочи и прекомерност на наложената имуществена санкция. Не претендира разноски.

Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Счита, че нарушението било категорично доказано. Пледира санкцията да бъде намалена, ако съдът я счете за прекомерна, а при установяване на друг вид нарушение, съдът да преквалифицира същото. Не претендира разноски.

Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред РС-София. Предвид на това съдът намира жалбата за процесуално допустима.

Софийският районен съд, след съвкупен и поотделен анализ на всички събрани по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното от фактическа страна:

На 09.01.2025 г. в Комисия за защита на потребителите (КЗП) била извършена проверка на дружеството „****“ ЕАД във връзка с постъпили жалби и сигнали за увеличение на цените на мобилните услуги. Бил посетен и търговки обект на оператора, находящ се в гр. София, ул. ***“ № 32, с цел изясняване на фактите и обстоятелствата по случая. При проверката било установено, че клиентите на дружеството били уведомени чрез кратки 2 текстови съобщения (SMS) на 03.12.2024 г. за предстоящо увеличение на цените на услуги, което влизало в сила, считано от 05.01.2025 г. Били взети копия от издадени на потребители фактури за месец декември 2024 г. и месец януари 2025 г., както и сключените с тях договори за услуги. При преглед на същите се констатирало, че операторът едностранно е изменил цените по договорите за мобилни услуги. Било изискано от дружеството да представи писмено становище относно изменението на цените по договорите за мобилни услуги, като на 08.01.2025 г. дружеството представило в КЗП исканото становище, в което посочвало, че била предложена на потребителите промяна на ценовите условия на основание разпоредбата на чл.230 от ЗЕС. Според оператора нормата предвиждала възможност да се отправи предложение за изменение на договора, което можело да бъде прието от потребителите или да бъде отказано посредством прекратяване на договора. В отговор на поставен от КЗП въпрос дали измененията по договорите ще бъдат извършени в съответствие с правилото по чл.62б от ЗЗП, търговецът отговорил, че разпоредбата на чл. 62б от ЗЗП не се прилагала по отношение на договорите им за услуги, доколкото в чл.61а от ЗЗП изрично били изброени видовете договори, за които се прилагала защитата, предвидена в чл.62-62д. Договорите за предоставяне на електронни съобщителни услуги не представлявали договори за продажба по смисъла на чл.62б от ЗЗП, респективно не отговаряли на легалната дефиниция на „договор за продажба“, дадена в §13 т.

34 от ДР на ЗЗП.

Проверяващите приели, че съгласно разпоредбата на чл.62б от ЗЗП, когато страните са сключили договор в писмена форма, измененията на договорните условия се извършват с допълнителни писмени споразумения, като сключените от потребителите договори за услуги попадали в приложението на разпоредбите на чл.62-62д от ЗЗП, които съгласно нормата на чл.61а от ЗЗП имали за цел защита на потребителите и се прилагали при договори за продажба, договори от разстояние, договори извън търговския обект и договори за цифрово съдържание, сключени между търговец и потребител, като се имали предвид и договорите за услуги. От документите по преписката се установявало, че между дружеството и потребителите са били сключени писмени договори при цени и условия за ползване на съобщителни услуги, поради което всички изменения на посочените в договорите условия следвало да се извършват с допълнителни писмени споразумения.

3

Дружеството било изпълнило регламентираната в чл.230 от ЗЕС процедура за изменение на договорите за електронни съобщителни услуги, но не и допълнителното изискване, посочено в разпоредбата на чл.62б от ЗЗП - да бъде постигнато допълнително писмено споразумение към договорите за услуги относно изменението на цената. В конкретния случай не били налице данни, опровергаващи потребителския характер на договорите, поради което освен приложимите правила на ЗЕС, които се прилагали към всички договори за електронни съобщителни услуги, намирали приложение и правилата на ЗЗП. Основанието за приложението на ЗЗП се съдържало и в §1 от ДР на ЗЗП, съгласно който при противоречие на разпоредби на два закона се прилагали тези, които осигурявали по-висока степен на защита на потребителите. Прието било, че дружеството нямало право едностранно да изменя условията по договорите за електронни съобщителни услуги на основание чл.230 от ЗЕС, тъй като тази разпоредба не делегирала право на доставчиците да изменят едностранно договорите за електронни съобщителни услуги, а единствено регламентирала реда за уведомяване на крайните ползватели за планираното по инициатива на доставчика изменение, както и правото им да прекратят договора без допълнителни разходи. Прието било, че в конкретния случай са налице действия от страна на търговец към потребител, които били пряко свързани с доставката на услуги и представлявали търговска практика по смисъла на §13, т.23 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗП. Извършени били в противоречие на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност по смисъла на §13, т.28 от ДР на ЗЗП, понеже търговецът едностранно е изменил условията на потребителски договори за услуги, без да е получил съгласието на потребителите и да е постигнал с тях писмени споразумения относно изменението на цените. Подобно пазарно поведение можело категорично да се квалифицира като нелоялна търговска практика, която била в състояние да накърни икономическите интереси на потребителите. Според проверяващите, чрез своите недобросъвестни действия операторът съществено променял икономическото поведение на потребителите, тъй като последните трябвало да вземат решение дали да продължат да изпълняват договорите си като заплащат по-високите месечни такси, наложени едностранно от оператора, или да прекратят своите договори при неблагоприятни за тях условия, тъй като при прекратяване па договорите преди да е изтекъл техният срок, потребителите, които са закупили 4 субсидирани крайни устройства, следвало да заплатят определена компенсация. Въпросната компенсация била изцяло неоправдан разход за потребителите, доколкото последните пристъпвали към прекратяване на договорите си поради едностранно изменение на условията им от страна на оператора без тяхното съгласие и постигнато писмено споразумение. Която и от двете възможности да изберат потребителите, техните икономически интереси в случая щели да бъдат съществено увредени, а операторът щял да се облагодетелства от собственото си неправомерно поведение.

Предвид на това било прието, че на 05.01.2025 г. в гр. София, р-н Младост, Бизнес Парк София, сграда 6, дружеството „****“ ЕАД е осъществило фактическия състав на нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68г, ал.1 от ЗЗП, като едностранно е изменило условията на потребителски договори за услуги, без да е получило съгласието на потребителите и да е постигнало писмени споразумения относно изменението на цените по тях.

Срещу дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН № 007150 от 17.01.2025 г. за нарушение на чл.68г, ал.1 от ЗЗП. Актът бил съставен в присъствие на представляващ дружеството, който след връчването му го подписал без възражения. Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели.

Въз основа на така съставения АУАН впоследствие било издадено и обжалваното понастоящем Наказателно постановление № 007150 от 21.02.2025 г., с което за нарушение на чл.68г, ал.1 от Закона за защита на потребителите

(ЗЗП) на дружеството–жалбоподател е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 50 000 лева на основание чл.210а от ЗЗП.

Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетеля В. С., както и от приложените по делото писмени доказателства. Свидетелят С. подробно разказа за извършената проверка и резултатите от нея. Реално, извън обективно установените факти, останалото (становището, че се прилага нелоялна търговска практика) представляват правни изводи на свидетеля С., които в случая следва да бъдат направени от съда. В тази връзка, съдът напълно кредитира показанията на свидетеля относно обективно установените и възприети от него факти, които се 5 потвърждават и от писмените доказателства.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, установи следното от правна страна:

На база правилно установена фактология, съдът не е съгласен с правните изводи на наказващия орган за осъществено от обективна страна нарушение на чл.68г, ал.1 от ЗЗП, а именно прилагане на нелоялна търговска практика от страна на „****“ ЕАД. АНО е приел, че търговецът „****“ ЕАД едностранно е изменил условията на потребителски договори за услуги, без да е получил съгласието на потребителите и да е постигнал писмени споразумения относно изменението на цените по тях, което било в противоречие с изискванията за добросъвестност и професионална компетентност по смисъла на §13, т.28 от ДР на ЗЗП. Чрез посочените недобросъвестни действия операторът би могъл да повлияе върху търговското решение на потребителя, тъй като последният ще трябвало да избира дали да продължи договора като заплаща по-висока месечна такса, наложена едностранно от оператора или да прекрати договора си.