Решение № 343 от 20.04.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. гр. Хасково, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Й. Банкова при участието на секретаря Джулия Д. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело № 20245640103343 по описа за 2024 година

Предявен е от Д. Т. И., ЕГН:**********, с адрес: гр.Хасково, ул.

„*************“ №***, ет.*, ап.* срещу „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК: 121830616, със седалище и адрес на управление: град София, ************, осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр.чл.70, ал.1 от ЗПУПС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 11 129,35 лева, представляваща стойността на невъзстановени два броя неразрешени платежни банкови операции в размер съответно на 6145,35 лв. и 4984 лв., които ответникът допуснал да бъдат неправомерно изтеглени на 23.02.2024г. от банковата разплащателна сметка на ищцата, открита и обслужвана при него, съгласно сключен между тях Рамков договор за предоставяне на платежни услуги.

Ищецът твърди, че е клиент на ответната банка, по силата на сключен между тях Рамков договор №7048008/29.03.2022г. за предоставяне на платежни услуги. Твърди, че съгласно Договор за разплащателна сметка с номер IBAN: *********************** и договор за електронно банкиране и електронни разплащания, на ищцата е издадена безконтактна дебитна карта, с номер

474836хххххх5288 към разплащателна сметка

*********************** и е открит онлайн профил за интернет банкиране, с възможност да прави онлайн плащания.

Твърди се от ищеца, че на 23.02.2024г. е станала жертва на операция „източване на карти", в резултат на която от банковата й сметка при ответната 1 банка са изтеглени финансови средства в размер на 11129,36 лв., представляващи два броя неразрешени банкови операции, съответно в размер на 6145,35 лв. и в размер на 4984 лв. Излага твърдения, че е извършено прехвърляне на средства от спестовната й сметка в разплащателната й такава, без това да е потвърдено от нея при неясни за нея обстоятелства как са извършени и одобрени транзакциите. Сочи, че научава за извършвани тегления от нейната сметка от служител на банката, който по телефона я уведомява, че в момента в Истанбул, Турция, се нарежда прехвърляне и теглене на средства от сметките й. Тя му съобщава, че в момента се намира в България и веднага му заявява да се спрат операциите и да се блокират сметките и картата й, която се намира у нея, тъй като тя не е наредила тези транзакции. Уведомява служителя, че веднага лично ще посети обслужващ офис на „Банка ДСК", което е направила. Ищцата твърди, че не е получила код за потвърждение на процесните трансакции от разплащателната си сметка, но получила обаждане от служител на банката за съмнителна операция.

Поддържа, че въпреки, че е уведомила служителката на ответната банка, че не тя е наредила трансакциите и че незабавно следва същите да бъдат спрени, а сметките й - блокирани, това не е било направено и от сметките й са източени 11129,35 лева, с което й е нанесена финансова вреда на посочената стойност.

Сочи, че веднага след разговора тя посещава клон на ответника, където по нейно настояване сметките й са блокирани, а картата - деактивирана и издадена нова карта. Още същия ден ищецът подава жалба за оспорване на транзакциите и отправя искане за възстановяване на сумите по сметките до ответната банка, регистрирана от неин служител с вх.№ 16-1003026/ 23.02.2024г., като в системата е посочен краен срок за отговор - 24.03.2024г.

Излага, че едва на 28.05.2024г. банката е изготвила отговор по жалбата, връчен й на 26.07.2024г. по електронната поща, като в този случай банката е подходила некоректно към нея, представила й невярна информация по казуса и я въвела в заблуда. С получения отговор е уведомена от банката, че няма данни, които да свидетелстват за неправомерна употреба на банковата й карта и че трансакциите са наредени от лице, овластено да използва картата и/или знаещо нейните данни, необходими и използвани при извършването на операциите - пълният номер на картата (16 цифри), датата на изтичане на валидността й и допълнителния код за сигурност(СУС2/СУУ2) от гърба на картата. Посочва се, че с Покана вх Рег.№ 16-10-03026/3 от 04.09.2024г, ищецът отправя отново изрично искане до „Банка ДСК" АД, ЦУ-София, в срок до 10 дни от получаването й, да възстанови средствата по разплащателната й сметка, които банката е допуснала да бъдат изтеглени чрез неразрешени от нея трансакции, но от страна на банката не последвали никакви действия за възстановяване на сумата, нито отговор на поканата.

Ищецът счита за неоснователен отказа на ответника да възстанови незабавно 2 неправомерно изтеглените суми от банковата йсметка. Излага, че сумите са изтеглени неправомерно, тъй като нарежданията за същите не са направени нито от нея, нито от друго лице, което да е оправомощено от нея да го направи, като твърди, че никой друг освен нея няма достъп до онлайн профилай и никой освен нея не знае ПИН-кода за банковата й карта. Освен това посочва, че картата е винаги в нея и не я предоставя на никого, нито е предоставяла данните по нея. Поддържа, че като потребител на банковите услуги на ответника, тя е направила всичко необходимо, за да уведоми банката за извършване на измама с нейни средства от банковите й сметки, но от негова страна не били предприети необходимите действия, за да защити интересите й. Отбелязва, че по банковите си сметки има определен максимален лимит, съгласно ОУ на банката, който и самата банка не разрешава да се надхвърля при една операция, но въпреки това в случая са разрешени операции над договорения максимален лимит. Според нея в настоящия случай от ответника са нарушени и добрите практики, които изискват при такива ситуации банката да се увери, че е налице съгласие от клиента за извършването им, които в конкретния случай не били спазени. Излага още, че в случая ответната банка е нарушила и разпоредбите на чл.123 от Закона за защита на потребителите, тъй като следва да отговаря за всяка липса на съответствие на предоставената услуга с уговорената такава, вкл. за предоставяна й такава от лице, което действа от името и за сметката на банката, след като служителите на банката са били информирани, че въпросните операции не са наредени от ищцата и не са извършили всички необходими действия за спиране на нерегламентираните разплащания от нейната банкова сметка при ответника. Поради тази причина, счита, че е налице неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника, за което й се дължи обезщетение чрез възстановяване стойността на неразрешените платежни операции от банковата й сметка, така, че сметката отново да е в състоянието преди изпълнението на неразрешените платежни операции.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответната банка, чрез неин процесуален представител, който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Поддържа се, че оспорваните платежни операции са автентични, точно извършени по нареждане на клиента, правилно осчетоводени и извършени чрез използване на договорените между страните персонализирани средства за сигурност.

Ответникът твърди, че е изпълнил всички свои нормативни и договорни задължения, произтичащи от качеството му на доставчик на платежни услуги по смисъла на ЗПУПС. Не оспорва обстоятелствата, че ищецът е оправомощен държател на процесната дебитна карта, издадена й от ответната банка по силата на сключен между тях договор, че за същата е направена регистрация 3 на посочен от нея мобилен номер за генериране на еднократна 3-D парола за плащания в интернет, получавана чрез СМС на регистрирания номер към дебитната карта, както и че чрез тази карта от нейната разплащателна сметка са извършени две платежни операции на дата 23.09.2024г. - за сума в размер на 4984 лева и за сума в размер на 6 145,35 лева. Сочи, че процесните отношения между страните се регламентират от Общите условия на „Банка ДСК" АД за предоставяне на платежни услуги. Съгласно ОУ, за установяване на идентичност на и/или удостоверяване на автентичността на наредените от клиента платежни операции от разстояние, банката изисква едно или повече персонализирани средства за сигурност, като се поддържа, че в случая това изискване е спазено, тъй като за плащания с банкова карта между страните е уговорено ползване на ПИН-код като комбинация от цифри, определяна от клиента и известна само на него, както и еднократна 3-D парола в случаите на платежна операция в интернет, която се получава на регистрирания мобилен номер на клиента чрез СМС или Тоукън технология. Излага се от ответника, че в случая поведението на ищцата сочи на проявена от нейна страна груба небрежност в качеството □ на ползвател на платежни услуги, тъй като не е положила дължимата грижа за запазване в тайна на прилаганите средства за защита на своите инструменти за отдалечен достъп. Сочи, че за осъществяване на оспорваните платежни операции е необходимо правилно въвеждане на номера на банковата сметка, валидност, C W код, изписани върху пластиката на картата, на генерирания и изпратен на телефонния номер на ищцата CMC код, а така също и допълнително въведен статичен ПИН код, който е определен предварително от клиента. Излага твърдения, че в случая ищцата сама е причинила вредоносния резултат, като е предоставила данните си на трето лице, въвеждайки своите данни за достъп до банковата си сметка, чрез последване на линк, изпратен в електронната й поща, което и самата тя споделила пред служител на банката и в саморъчно попълнен от нея Анкетен лист към подаденото искане за оспорване на трансакциите, с което е нарушила и задълженията си по чл.75 ал.3 ЗПУПС и чл.63.2 от ОУ. Изтъква още, че от своя страна ответникът е изпълнил всички свои законови и договорни задължения. В тази връзка подробно излага твърдения, че в случая от него не с а м о е извършена проверка за правомерното използване на платежния инструмент и автентичността на платежните операции, но е приложена и процедура за задълбочено установяване на идентичността съгласно императивното изискване на чл. 100 от ЗПУПС, тъй като използваните при нареждане на процесните платежни операции персонализирани средства за сигурност отговарят на минимум два от включените независими елементи съгласно чл. 100 от ЗПУПС, а именно - използване на статичен ПИН код, който е известен само на клиента и динамичен код (3-D парола), изпратен на мобилния телефон на ищцата. Счита, че доколкото процесната трансакция е 4 разрешена по уговорения начин, с прилагане на два отделни, независими един от друг елементи на задълбочено установяване на идентичността, тя се явява автентична по смисъла на чл. 78, ал. 3 от ЗПУПС, при което приложима се явява хипотезата на чл.80 ал.3 от ЗПУПС и не следва да бъде ангажирана отговорността на банката като доставчик на платежните услуги.

По тези и останалите подробно изложени в отговора съображения, се иска отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС:

На основание чл. 154 ГПК, по иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, в тежест на ищцата е да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на облигационно отношение между страните по договор за откриване на разплащателна сметка, по която ищцата е платец, а ответникът е доставчик във връзка с процесната сметка, изпълнението от страна на търговската банка на конкретните платежни операции, своевременното й уведомяване за операциите (след като ищцата е разбрала за тях), при което в тежест на ответника е да установи точното изпълнение на платежната операция, конкретно чрез установяване автентичността на платежната операция (че е изпълнена процедура, въведена от доставчика на платежни услуги, която позволява на последния да провери правомерното използване на конкретен платежен инструмент, включително неговите персонализирани средства за сигурност), нейното точно регистриране, осчетоводяването, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги.