Определение № 533 от 12.10.2021, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 533 гр. Габрово, 12.10.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в закрито заседание на дванадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Валентина Генжова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно частно гражданско дело № 20214200500393 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.413,ал.2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по подадена жалба от заявителя "АПС Бета България ЕООД- София, срещу Разпореждане №1223/27.08.2021г. по гр.д.№1490/2021г. на РС- Габрово, с което е отхвърлено изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника А. Е. Д. от гр. Габрово, за следните суми: 112.31лева- главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.08.2021г. до изплащане на вземането; 19.10 левалихва за забава за периода 10.04.2016г. - 23.02.2021г., както и за разноски за платена държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение 50 лева, на осн. чл.

411 ал.2 т.2 ГПК.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, същата е с правно основание чл. 413, ал. 2 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да отхвърли заявлението районният съд е изложил съображения, че не се установява наличието на сключен Договор за потребителски кредит №639070 от 22.03.2016г. между „Кредисимо” ЕАД и длъжника А. Е. Д., въз основа на неизпълнение по който се претендира издаване на заповед за изпълнение. Представеният такъв не е подписан от кредитополучателя, което означава, че не е налице сключен договор за кредит в писмена форма. В случай, че договора за кредит е бил сключен от разстояние, чрез средствата за комуникация, доставчикът не е доказал това. Напълно неизяснено е какво е предложено на 1 потребителя, сключен ли е договор и по какъв начин.

Видно от приложеният към заявлението договор за потребителски кредит №639070 от 22.03.2016г., със страни „Кредисимо” ЕАД и кредитополучател А. Е. Д., в него не се сочи, че финансовата услуга е предоставена от разстояние, нито от текста на същия може да се стигне до такъв извод. Твърдение, че става въпрос за предоставяне на финансова услуга от разстояние, не се съдържа и в заявлението по чл. 410 ГПК, подадено до районният съд.

Наред с това е видно, че в приложеният към заявлението до РС писмен договор няма подпис за кредитополучател- т.е. представен е договор, който няма данни да е сключен между посочените в него страни.

При това положение правилно районният съд е приел, че няма данни да е налице сключен договор за кредит между посочените в заявлението лица /за предоставяне на финансова услуга от разстояние, или по друг начин- в писмена форма върху хартиен носител с ръкописен подпис/, сочен като основание за издаване заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК.

В частната жалба не се излагат възражения, които да се отнасят до конкретният обжалван съдебен акт- приетото от първата инстанция, че не е налице договор за кредит, който е претендираното изпълнително основание / излагат се съображения за ГПР, неустойки, неравноправна клауза- чл. 146 ал.1 вр. чл. 173 т.5 ЗЗП, както и чл. 33 ал.1 ЗПК, противоречие с добрите нрави- чл. 26 ал.1 пр.3 ЗЗД/.

На основание гореизложеното въззивният съд намира, че подадената частна жалба е неоснователна, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1223/27.08.2021г. по гр.д.№1490/2021г. на РСГаброво ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3