Решение № 773 от 20.12.2019, Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 773 гр.Плевен, 20.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

При секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №1158 по описа за 2019г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Производството по делото е образувано по предявена искова молба от С.А.Х. ***, чрез адв.Л.П.

***, срещу Комисия за защита на потребителите-София, с посочено правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, и с която се претендира присъждане на обезщетение в размер на 600лв. за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатски възнаграждения, платени по НАХД №460/2019г. на Районен съд Плевен и КАНД №679/2019г. по описа на Административен съд Плевен във връзка с обжалване и отмяна на Наказателно постановление на

Директора на РД Русе към КЗП, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира се присъждане и на направените разноски по настоящето дело на основание чл.38 ал.2 вр. с ал.1 т.3 предл.2 от ЗА.

В исковата молба се твърди, че с Наказателно постановление №2018-0044841/09.11.2018г. на Директора на РД Русе към КЗП, на основание чл.200 от ЗЗП на С.Х. е наложена глоба в размер на 300лева, за нарушение на чл.15 ал.1 от ЗЗП и на основание чл.201 от ЗЗП е наложена глоба в размер на 500лева, за нарушение на чл.30 от ЗЗП. Твърди се, че е упълномощил адвокат, който да изготви жалба и за процесуално представителство и защита в съдебно производство, на когото е заплатил сумата от 300лева в брой. Сочи се, че е било образувано НАХД №460/2019г. по описа на РС-Плевен, по което с Решение №239/04.04.2019г. е потвърдено НП. Твърди се, че това решение е обжалвано пред Административен съд Плевен, като за изготвянето на касационната жалба и за процесуално представителство на адвокат е заплатено възнаграждение в размер на 300лева. Сочи се, че е било образувано КАНД №679/2019г., по което с Решение №517/10.10.2019г. е отменено решението на районния съд и е отменено наказателното постановление на директора на РД Русе при КЗП. Позовава се на ТР №1/15.03.2017г. на ВАС и моли да бъде постановено решение, с което КЗП да бъде осъдена да заплати причинените му имуществени вреди по обжалването и отмяната на наказателното постановление в размер на 600лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, както и да му бъдат присъдени разноски на основание чл.38 ал.2 вр. с ал.1 т.3 предл.2 от ЗА.

От ответника не е депозиран писмен отговор по исковата молба.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв.П., който поддържа предявената искова молба и моли да бъде уважена. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът в съдебно заседание не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че исковата молба следва да бъде уважена изцяло.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно установено, че с Наказателно постановление №2018-0044841/09.11.2018г. на Директора на РД Русе към КЗП, на основание чл.200 от ЗЗП на С.Х. е наложена глоба в размер на 300лева, за нарушение на чл.15 ал.1 от ЗЗП и на основание чл.201 от ЗЗП е наложена глоба в размер на 500лева, за нарушение на чл.30 от ЗЗП.

По жалба на Х., чрез адв.Л.П. ***, с

Решение №239/04.04.2019г. по НАХД №460/2019г. по описа на Районен съд-Плевен е потвърдено Наказателно постановление №2018-0044841/09.11.2018г. на Директора на РД Русе към КЗП. По делото е проведено едно открито съдебно заседание, на което наказаното лице е представлявано от адв.П., който е и изготвил и подал жалбата.

На л.6 от делото на РС е приложено пълномощно за изготвяне на жалба и за процесуално представителство по НАХД и Договор за правна защита и съдействие №**********/15.01.2019г., сключен между С.Х. и адв.П. за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на жалба, защита и процесуално представителство по НАХД, като между страните е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300лева с посочване, че е платено в брой. Решението на РС-Плевен е обжалвано с касационна жалба от С.Х. чрез адв.П., по която е образувано КАНД №679/2019г. по описа на АС-Плевен. С Решение №517/10.10.2019г. е отменено решението на районния съд и е отменено Наказателно постановление №2018-0044841/09.11.2018г. на Директора на РД Русе към КЗП. По делото е проведено едно съдебно заседание, в което Х. е представлява от адв.П., съобразно приложено към касационната жалба пълномощно и договор за правна защита и съдействие №********* от 11.04.2019г., в който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300лева с посочване, че е заплатено в брой.

При така установеното от фактическа страна, съдът извежда следните правни изводи:

Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК, а за неуредените в този кодекс въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ (по арг. от чл.203 ал.2 от АПК).

Разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Фактическият състав на отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните предпоставки:1.Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата (общината), при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2.Настъпила вреда от такъв административен акт или от действието или бездействието и 3. Причинна връзка между издадения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, съгласно чл.205 от АПК, като ответникът, съгласно чл.2 ал.2 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите, е самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка. Ето защо КЗП е пасивно легитимирана да отговаря по иска за обезщетение за вреди на С.Х..

В контекста на посочените по-горе правни разпоредби съдът намира, че е сезиран с искова претенция по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.203 от АПК за обезщетение за имуществени вреди, за които се твърди, че са настъпили в резултат на незаконосъобразно издадено наказателно постановление, като в производствата по неговата отмяна са извършени разходи за адвокатско възнаграждение. Тук е мястото да се посочи, че за настоящия случай е приложим именно редът по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, доколкото изменението чл.63 от ЗАНН с въвеждането на ал.3, съобразно която в съдебните производства по обжалване на наказателни постановление страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, е обнародвано в ДВ бр.94/29.11.2019г., т.е. след приключване на производството пред РС-Плевен и АС-Плевен.

Искът е предявен от физическо лице, претендиращо имуществени вреди в резултат на отменено наказателно постановление, изразяващи се в направените в хода на НАХД №460/2019г. по описа на РС-Плевен и КАНД №679/2019г. по описа на АС-Плевен разноски за адвокатско възнаграждение.

Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014г. делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. С оглед изложеното, съдебният състав приема, че исковата молба на ищеца за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени вследствие на незаконосъобразно издадено наказателно постановление е процесуално допустима. Съгласно чл.7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил своя иск пред Административен съд-Плевен, който е компетентният съд в първата хипотеза.

Съдът намира, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди е основателен по размер. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014г., наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, но не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК.

Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1 ал.1 от