Акт № 346 от 04.11.2026, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 346 гр. Бяла Слатина, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20261410100866 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпила искова молба от Г. Л. Д., ЕГН:********** с постоянен адрес с.Б., ул. „М.Т.“ №8 чрез адв.Ж. Д., против „Профи Кредит България“ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.С., район С., жк.“М.“ бул. „България“№49, бл.53Е, вх.В, ет.7. Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК за прогласяване нищожността на клауза от Договор за потребителски кредит №40026092322/06.06.2024 г. и в условията на евентуалност прогласяване нищожността на клаузата предвидена в раздел VI Параметри, абзац II от процесния договор, предвиждаща заплащане на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.143, ал.1 и чл.146 , ал.1 от ЗЗП вр. с чл.19, ал.4, вр. с чл.21, ал.1 от ЗПК.

И иск на основание чл.55, ал.1, пред.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2784,32 евро /5445,65 лв./, представляваща заплатена без основание договорна лихва, възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ и други разходи по кредита, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 05.05.2026 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че ищеца е страна по договор за кредит Профи кредит Стандарт №40026092322/06.06.2024 г. сключен с ответника. Сочи, че съгласно раздел VI от процесния договор ищецът трябвало да върне сумата по кредита, ведно с договорената лихва и възнаграждение за допълнителни услуги при сума на получаване 1533,80 евро /3000,00 лв./, при ГПР 49,03 %, ГЛП 41 %, за срок от 36 месеца.

Посочва, че в раздел VI от договора е било предвидено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ и „Флекси“, като размерът им бил дължим с месечната погасителна вноска по кредита.

Твърди се, че закупените допълнителни услуги включвали действия по отпускане и 1 управление на кредита за което на основание чл.10а, ал.2 ЗПК кредиторът не следвало да изисква възнаграждение, като същото следвало да бъде включено в ГПР, което било сигурен разход за потребителя и нищожна на основание чл.21, ал.1 от ЗПК. Сочи се, че уговорката вменяваща задължение на кредитополучателя да заплаща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги за приоритетно разглеждане на и изплащане на кредита и за промяна на погасителния план на кредита било неравноправна, съгласно чл.143, ал.2, т.20 от ЗЗП.

Посочва се, че възнаграждението по закупената услуга е скрит разход по кредита и противоречала на добросъвестността в отношенията между страните, като и противоречала на императивните разпоредби на чл.19 ал.4 от ЗПК. Поддържа се, че възнаграждението не фигурирало като разход в ГПР на кредита.

Посочва се, че съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК, ГПР изразявал общите разходи по кредита за потребителя – настоящи и бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Поддържа се, че клаузи надвишаващи определените по ал.4 са нищожни, съгласно разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗПК.

Твърди се, че посочения ГПР от 49,3 % не отразявал действителния такъв, тъй като не включвал част от разходите за кредита - допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Посочва се, че възнаграждението за допълнителните услуги са в хипотеза на „скрита конструкция“ в договора за потребителски кредит, чиято цел е да се прикрият реални разходи, които потребителят ще понесе. Сочи се, че е била упражнена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.2, т.4 от ЗЗП, тъй като не правилно била посочена общата дължима сума по процесния договор.

Поддържа, че възнаграждението за закупен пакет допълнителни услуги по договора е в общ размер надхвърлящ чистата сума по отпуснатия кредит 1533,88 евро /3000,00 лв./.

Твърди, че ако бъдат включени в ГПР, то същия би надхвърлил 100 %, поради което заемодателя не е посочил действителния ГПР съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Поддържа, че съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11, ал.1, т. 7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.7 – 9, договорът за паричен кредит е недействителен, поради което на основание чл.23 от ЗПК потребителят връщал само чистата стойност на кредита.

Поддържа се, че процесният договор е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, както и уговорената клауза за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Твърди се, че в съдебната практика се приема безспорно, че накърняването на добрите нрави е налице именно, когато се нарушавал правен принцип.

Поради накърняване на принципа на „добри нрави“ по смисъла на чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

Поддържа още, че съгласно чл.21 ал.1 от ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, заобикаляща закона е нищожна. С предвиждането на такива разходи като закупен пакет допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ се заобикаляло разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК.

Поддържа се, че ищеца е заплатил на ответника сумата от 2784,32 евро, равностойността на 5445,65 лева, която сума съгласно чл.26 ал.1 т.3 от ЗЗД се явявала платена при начална липса на основание и подлежала на връщане.

По тези и други подробно изложени съображения се иска съда да прогласи нищожността на договора за кредит и ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 2784,32 евро, изплатени от него по един нищожен договор. Претендира разноски.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответника е подал отговор, с който оспорва 2 всички изложени твърдения в исковата молба като неправилни и неоснователни. Излага становище, че предявения иск е недопустим с оглед наличието на отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск,а именно на влязъл в сила съдебен акт. Сочи се, че разрешен спора по процесния договор, тъй като е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№4310/2026 г. по описа на РС – Перник, която е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист. Поддържа се, че е налице хипотезата на чл.299 ал.1 от ГПК, като спорът между страните е решен с влязлата в сила заповед за изпълнение.

Посочва се, че е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ищеца, който не е възразил в срок, поради което не е налице правен интерес за предявяване на иска. Сочи, че ищецът не е възразил и влязлата в сила заповед за изпълнение формирала СПН и установявала с обвързваща страните сила, че вземането е съществувало. Сочи, че заповедният съд е бил извършил служебна проверка за неравноправност на договорни клаузи.

Излагат се съображения, че когато се касаело за заповедно производство, законодателят бил предвидил специален ред за защита на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение. Поради което оспорването на вземането от длъжника, за което срещу него е издадена заповед за изпълнение, по общия исков ред без да е използван специалния ред, предвиден в глава 37 от ГПК било недопустимо. Поддържа се, че ако длъжникът не подаде възражение срещу заповедта, то тя влизала в сила и той не можел да оспорва задължението по нея поради обстоятелства, съществували към момента на изтичане на срока за възражение. В подкрепа на твърденията си ответника се позовава на съдебна практика, като поддържа, че съгласно ГПК нямало основание на което да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл.117, ал.2 от ЗЗД.

Посочва се, че длъжникът не можел да черпи права от собственото си поведение - в случая бездействие по подаване на възражение по чл.414 ГПК. Сочи се, че в случая длъжника би могъл да оспори ликвидността и изискуемостта на вземането по исков ред, но само ако са налице специалните хипотези на чл.424 ГПК и на чл.439 ГПК.

Поддържа, че в настоящият случай ищеца е могъл да изложи възраженията си по реда на чл.414 и чл.424 ГПК и същите не можело да бъдат наведени сега, тъй като искът би могъл да се основава само на факти настъпили след издаване на заповедта за изпълнение.

Касаело за оспорване на факти и обстоятелства, относими към изискуемостта и ликвидността на вземането, които са преклудирани.

Твърди се, че с влизане в сила на заповедта за изпълнение се получавало ефект аналогичен на силата на присъдено нещо, длъжникът не можел да направи възраженията си срещу дълга по общия исков ред извън случаите на чл.424 и чл.439 от ГПК. Посочва, че поведението на ищеца в заповедното производство е показателно относно признаването на дълга.Законодателят бил уредил възможност за участие и защита на длъжника в хода на производството – чрез подаване на възражение, позовавайки се на съдебна практика на ВКС.

Поддържа се, че в случая вече е издаден и изпълнителен лист, като ищецът не бил пожелал и упражнил никакви свои процесуални права, т.е. че бил счел вземането на кредитора за безспорно, поради което е и издаден изпълнителния лист.

Сочи, че преюдициалното правоотношение имало характер на юридически факт за спорното право и е обхванато от забраната за пререшаемост на разрешения с влязло в сила решение правен спор./ т.5 от ТР №7/31.07.2017 г. по т.д.№7/2014 г. на ОСГТК на ВКС/.

Поддържа искането за прекратяване на делото като недопустимо. В срока за възражение длъжника е следвало да релевира всички възражения, с които разполага вземането, а ако не го стори се преклудирало. Доводите за недействителността на 3 договорното правоотношение ищецът е могъл да релевира чрез подаване на възражение по чл.414 от ГПК. Заповедта за изпълнение е стабилизирана и не се явявало допустимо преразглеждане на правния спор, относно това дали процесният договор е действителен и какви парични суми се дължат по него.

Направено е възражение за изтекла давност на претендираните с исковата молба суми.

Поддържа, че всички клаузи по процесния договор за кредит са валидни, не противоречащи на императивни норми на закона, а договорът за кредит за действителен.

По тези и други подробни съображения ответника, моли да бъде отхвърлен като неоснователен предявения иск. Претендира разноски.

С определение от открито съдебно заседание, проведено на 07.10.2026г., съдът по искане на ищеца е допуснал изменение размера на иска по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, чрез намаляване, като същият се счита предявен за сумата в размер на 2743,42 евро.

В хода на производството са събрани писмени доказателства.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:

По отношение на възражението за допустимост на иска, поради наличие на предпоставките на чл.299 ал.1 от ГПК за влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№4310/2026 г. по описа на Районен съд - Перник, съдът намира следното: Преобладаващата и по-нова съдебна практика приема, че при заповедта за изпълнение с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането (в този смисъл определение № 480/19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. по описа на ВКС, ІV г. о., определение № 318/09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2108/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о., определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на IV г. о. на ВКС и др.). В решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на IV г. о. на ВКС изрично се сочи, че с изтичането на срока за възражение, когато влиза в сила на заповедта за изпълнение, започва да тече 5-годишната давност за вземанията, установени със сила на пресъдено нещо.

Разпечатката съдържа 38 от 107 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/217722de-6df7-4af0-b0ed-63b514c5f416