Закон за потребителския кредит

Чл. 1

Този закон урежда:

1. изискванията към договора за потребителски кредит, включително когато е сключен чрез посредник, както и към рекламата на този вид договор;

2. изискванията към преддоговорната информация и начина на изчисляване на годишния процент на разходите при договор по т. 1;

3. правото на потребителите на отказ от сключения договор за потребителски кредит, както и на предсрочно погасяване на задълженията;

4. правото на достъп до извънсъдебни процедури за разрешаване на спорове във връзка с договор за потребителски кредит.

Чл. 2

Целта на закона е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.

Чл. 3

(1) Разпоредбите на закона се прилагат и в случаите, когато между потребителя и кредитора са сключени няколко договора за кредит, чийто общ размер надвишава максималния размер, посочен в чл. 4, ал. 1, т. 1, или чието сключване е с цел или резултат заобикаляне изискванията на закона.

(2) Разпоредбите на закона се прилагат и за договори за кредит под формата на овърдрафт, когато кредитът трябва да бъде погасен в срок, по-дълъг от три месеца.

(3) Разпоредбите на закона се прилагат и за договорите за наем или лизинг, при които се предвижда възможност за закупуване на стоката - предмет на договора.

(4) Разпоредбите на закона се прилагат за договори за потребителски кредити, които не са обезпечени с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот и които се предоставят за ремонт на недвижим имот, с общ размер на кредита, по-голям от 75 000 евро или равностойността им в друга валута по курса на Българската народна банка към датата на сключване на договора.

Чл. 4

(1) Разпоредбите на закона не се прилагат за:

1. договори за кредит с общ размер, по-голям от 75 000 евро, или равностойността им в друга валута по курса на Българската народна банка към датата на сключване на договора;

2. договори за кредит или договори за посредничество за предоставяне на кредит, които са обезпечени с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот;;

3. договори за кредит и/или договори за посредничество за предоставяне на кредит с цел придобиване или запазване правото на собственост върху земя или друг недвижим имот, включително сграда, която е построена или предстои да бъде построена;;

4. договори за наем или лизинг, при които не се предвижда задължение за закупуване на стоката - предмет на договора, нито в договора, нито в друго споразумение между страните; смята се, че задължение за закупуване на стоката - предмет на договора, съществува, ако в договора е предвидена възможност кредиторът едностранно да вземе решение да прехвърли собствеността;

5. договори за кредит, по които не се начисляват лихва или други разходи за потребителя;

6. договори за кредит със срок за погасяване на задължението до три месеца и при които се дължат незначителни разходи;

7. договори за кредит, предоставяни от работодателя на работници и служители, които договори са извън предмета на неговата основна дейност, по които не се начислява лихва или годишният процент на разходите е по-нисък от преобладаващия на пазара и които не се предлагат на потребителите на общо основание;

8. договори за кредит, сключени с инвестиционен посредник по смисъла на Закона за пазарите на финансови инструменти или с кредитна институция по смисъла на Закона за кредитните институции, с цел да се позволи на инвеститор да осъществи сделкa с един или повече финансови инструменти по смисъла на Закона за пазарите на финансови инструменти, когато инвестиционният посредник или кредитната институция, предоставящи кредит, участват в такава сделкa;

9. договори за кредит, които са постигнати в резултат на уреждане на спора в съда или в резултат на спогодба, постигната пред друг орган, установен със закон;

10. договори за кредит, които се отнасят до разсрочено плащане на съществуващ дълг, за което потребителят не дължи разходи;

11. договори за кредит, при сключването на които потребителят се задължава да предостави като обезпечение вещ за съхранение при кредитора и при които отговорността на потребителя е строго ограничена до предоставената вещ;

12. договори за кредит, предоставени на ограничен кръг лица по силата на законови разпоредби в обществена полза, които са с лихва, по-ниска от преобладаващата на пазара, които са без лихва, с лихва не по-висока от прилаганата на пазара, или при други условия, които са по-благоприятни за потребителя от прилаганите на пазара;

13. договори за кредит, предоставяни от взаимоспомагателни каси и кооперации на техните членове, без лихва или при лихва, по-ниска от преобладаващата на пазара;

14.

(2) Разпоредбите на закона, с изключение на разпоредбите на ал. 1, т. 15 и на чл. 1, 2, 3, 7, 8, чл. 9, ал. 1, чл. 10, чл. 11, ал. 4, чл. 12, чл. 15 - 24, чл. 25, ал. 1, т. 1 - 3, ал. 2, 3, 5 и 6, чл. 26 - 28, чл. 36 - 48, 50, 52 - 55 и § 1, т. 1 - 11 от допълнителните разпоредби, не се прилагат за договори за кредит под формата на овърдрафт, когато кредитът трябва да бъде погасен при поискване или в срок до три месеца.

(3) Разпоредбите на закона, с изключение на разпоредбите на чл. 1, 2, чл. 3, ал. 2, чл. 9, 13, 2024, 37 - 44, 46, 52 - 55 и § 1, т. 1 - 11 от допълнителните разпоредби, не се прилагат за договори за откриване на сметка по кредита, при които съществува възможност за потребителя да превиши наличността на сметката или на договорения размер на овъдрафт.

Чл. 5

(1) Преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит.

(2) Информацията по ал. 1 се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно приложение № 2.

(3)

(4) Информацията по ал. 1, 2,, 9 и 13 както и общите условия се предоставят на потребителя безвъзмездно, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на информацията и на общите условия се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.

(5) Формулярите, съдържащи преддоговорната информация по ал. 2, трябва да бъдат попълнени изцяло от кредитора.

(6) Кредиторът предоставя преддоговорната информация на български език.

(7) При договор за кредит с променлив лихвен процент, при който се използва бенчмарк за лихвен процент, кредиторът или, когато е приложимо, кредитният посредник предоставя на потребителя информация за наименованието на бенчмарка и на неговия администратор и за свързаните с бенчмарка последици за потребителя в отделен документ, който се прилага към стандартния европейски формуляр по ал. 2 за предоставяне на информация за потребителските кредити. Всяка допълнителна информация, която кредиторът или кредитният посредник предоставя на потребителя, се представя в отделен документ, който се прилага към формуляра по ал. 2.

(8) Кредиторът е длъжен да постави на видно място в помещенията за обслужване на клиенти на разположение на интересуващите се лица достъпна информация в писмена форма относно общите условия, тарифите и реда, при които той предоставя потребителски кредити.

(9) При предоставяне на потребителски кредит от разстояние кредиторът предоставя на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение № 2.

(10) При използването на телефон като средство за комуникация или на друго средство за гласова комуникация от разстояние кредиторът предоставя на потребителя освен информацията по чл. 59в, ал. 3 – 5 от Закона за защита на потребителите и информация за:

1. общия размер на кредита и условията за усвояването му;

2. срока на договора за кредит;

3. стоката или услугата и нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за специфична стока или услуга и при свързани договори;

4. лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и всеки индекс или референтен лихвен процент, свързани с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; когато в зависимост от обстоятелствата се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти;

5. размера, броя и периодичността на погасителните вноски, дължими от потребителя, и когато е необходимо, последователността, съгласно която вноските ще бъдат разпределени за погасяване на различни неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти, с цел изплащане на кредита;

6. годишния процент на разходите, пояснен чрез представителен пример;

7. общата сума, дължима от потребителя.

(11) При поискване от потребителя кредиторът му предоставя предварително и безвъзмездно екземпляр от проекта на договор за кредит. Ако към момента на поискването кредиторът не желае да пристъпи към сключване на договор за кредит, той може да откаже да предостави такъв екземпляр.

(12) При договор за кредит, съгласно който плащанията, направени от потребителя, не водят незабавно до съответстващо погасяване на общия размер на кредита, а се използват за формиране на средства при кредитора, в периоди и при условия, предвидени в договора за кредит или в допълнителен договор, в преддоговорната информация се посочва ясно и разбираемо, че за този вид договори за кредит не се предвижда гаранция от трето лице като обезпечение за погасяване на общия размер на кредита, усвоен по договора за кредит, освен когато такава гаранция е предоставена.

(13) Когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за защита на потребителите, което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или на друг траен носител, както и в случаите по ал. 10, кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.

(14) Кредиторът или когато е приложимо, кредитният посредник, има и задълженията по чл. 8, ал. 2 – 5, преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за потребителски кредит, който предвижда разсрочено плащане или друг начин за погасяване на задълженията, произтичащи от първоначален договор за потребителски кредит, по който вече е налице неизпълнение, ако с него се постига уреждане на отношенията без съдебна намеса и предложените на потребителя условия не са по-неблагоприятни от тези по първоначалния договор за потребителски кредит.

Чл. 6

Кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя подходящи разяснения на потребителите, позволяващи им да преценят доколко предлаганият договор за кредит съответства на техните потребности и финансово състояние, и разяснява преддоговорната информация по чл. 5, която трябва да бъде предоставена, основните характеристики на предлаганите продукти и въздействието, което могат да окажат върху потребителите, в т.ч. последиците в случай на просрочени плащания от страна на потребителя.

Чл. 7

(1) Разпоредбите на чл. 5, 6 и 8 не се прилагат по отношение на доставчици на стоки или услуги, действащи като кредитни посредници, когато дейността им като кредитни посредници не е основен предмет на тяхната търговска или професионална дейност.

(2) В случаите по ал. 1 кредиторът предоставя на потребителя пълната преддоговорна информация.

Чл. 8

(1) Преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за овърдрафт, кредиторът и когато е приложимо, кредитният посредник предоставят своевременно на потребителя въз основа на изразените от него предпочитания и предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация, позволяваща сравняването на различните предложения за сключване на договор за овърдрафт за вземане на информирано решение.

(2) Информацията по ал. 1 се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за договорите за овърдрафт съгласно приложение № 3.

(3) Информацията по ал. 1, 2, 6 и 10 се предоставя на потребителя безвъзмездно, на хартиен или на друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи от информацията се представят с еднакъв по размер, вид и формат шрифт.

(4) Формулярът, съдържащ преддоговорната информация по ал. 2, трябва да е изцяло попълнен от кредитора.

(5) Кредиторът предоставя преддоговорната информация на български език.

(6) При предоставяне на овърдрафт под формата на финансова услуга от разстояние кредиторът предоставя стандартния европейски формуляр по ал. 2.

(7) При използването на телефон като средство за комуникация или на друго средство за гласова комуникация от разстояние, когато потребителят поиска да получи незабавно овърдрафт, доставчикът предоставя на потребителя освен информацията по чл. 59в, ал. 3 – 5 от Закона за защита на потребителите и информация за:

1. общия размер на кредита;

2. лихвения процент по кредита, условията за прилагането му, всеки индекс или референтен лихвен процент, свързан с първоначалния лихвен процент, съответните разходи от сключването на договора за овърдрафт и когато е приложимо, условията, при които разходите могат да бъдат променяни;

3. годишния процент на разходите, описани чрез представителни примери, в които се посочват всички допускания, използвани за изчисляването на годишния процент на разходите;

4. възможността да бъде поискано от потребителя по всяко време да погаси кредита изцяло;

5. срока на договора за овърдрафт.

(8) При поискване от потребителя кредиторът му предоставя безвъзмездно освен информацията по ал. 1, 6 и 7 и екземпляр от проекта на договора за овърдрафт, съдържащ информацията по чл. 12.

(9) Разпоредбата на ал. 8 не се прилага в случаите, когато към момента на поискването кредиторът не желае да пристъпи към сключването на договор за овърдрафт.

(10) Когато договорът за овърдрафт е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за защита на потребителите, което не позволява предоставяне на преддоговорната информация по ал. 1 и 2, както и в случаите по ал. 7, кредиторът, съответно кредитният посредник, му предоставя информацията по ал. 1 и 2 незабавно след сключването на договора за овърдрафт.

Чл. 9

(1) Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

(2) Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът.

(3) Потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност.

(4) Кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

Чл. 10

(1) Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

(2) Кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит.

(3) Алинея 1 се прилага за всички изменения и допълнения към сключения договор, които се подписват от двете страни по договора, с изключение на случаите, когато договорът изрично предвижда възможност за промяна на лихвения процент едностранно от страна на кредитора.

(4) Едностранна промяна на общия разход по кредита за потребителя се допуска, когато са налице едновременно следните условия:

1. в договора за кредит изрично е предвидена възможност за увеличаване и за намаляване на общия разход по кредита;

2. обстоятелствата, приложими към промяната на общия разход по кредита, са описани в договора, обективно са обосновани и не зависят от волята на кредитора.

(5) Всяка уговорка, която противоречи на условията по ал. 4 или ги заобикаля, е нищожна.

Чл. 10а

(1) Кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.

(2) Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

(3) Кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие.

(4) Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

Чл. 11

(1) Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа:

1. датата и мястото на сключването му;

2. вида на предоставения кредит;

3. името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя;

4. името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора;

5. данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица - когато в договорите участва кредитен посредник;

6. срока на договора за кредит;

7. общия размер на кредита и условията за усвояването му;

8. стоката или услугата и нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит;

9. лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти;

9а. методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а;

10. годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин;

11. условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването;

12. информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит;

13. извлечение, показващо периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се или еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят, без погасяване на главницата;

14. всички разходи за откриване и обслужване на една или повече банкови сметки, предназначени за обслужване (усвояване и погасяване) на кредита, освен ако откриването на банкова сметка не е доброволно, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ едновременното извършване на предоставяне на кредита и неговото погасяване, както и всички други разходи, произтичащи от договора за кредит, и условията, при които те могат да бъдат променяни;

15. лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, начините за неговото променяне, както и стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на договора;

16. предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските;

17. наличието на нотариални и други такси, които са свързани с договора за кредит, ако има такива;

18. обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави, ако има такива;

19. изискуемите застраховки, ако има такива;

20. наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден;

21. информация за правата на потребителя, произтичащи от чл. 27 и 28, както и условията за упражняване на тези права;

22. правото на предсрочно погасяване на кредита, реда за неговото осъществяване и когато е необходимо, информация за правото на кредитора на обезщетение в случаите по чл. 32, както и начина за неговото изчисляване;

23. реда за прекратяване на договора за кредит;

24. наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и условията за тяхното използване;

25. другите клаузи и условия по договора;

26. адреса на Комисията за защита на потребителите като контролен орган по спазване изискванията на този закон;

27. подписи на страните.

(2) Общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.

(3) Когато се прилага ал. 1, т. 12, кредиторът предоставя на потребителя при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания.

(4) При договори за кредит, съгласно които плащанията, направени от потребителя, не водят незабавно до съответстващо погасяване на общия размер на кредита, а се използват за възстановяване на средствата (капитала) при условия и в срокове, предвидени в договора или в допълнителен договор, се посочва ясно, че този вид договори не предвиждат гаранция за погасяване на общия размер на кредита, усвоен по договора за кредит, с изключение на случаите, когато е предоставена такава.

(5)

1. да сключи договор за кредит, при който кредиторът се удовлетворява изцяло и окончателно до размера на обезпечението по договора след принудително изпълнение върху обезпечението по съдебен ред или след продажба от потребителя със съгласие на кредитора, или

2. да сключи договор за кредит, при който при принудително изпълнение потребителят носи отговорността по чл. 133 от Закона за задълженията и договорите.

Чл. 12

(1) Договорът за потребителски кредит, при който кредитът се предоставя под формата на овърдрафт, когато кредитът трябва да бъде погасен при поискване или в срок до три месеца, се изготвя на разбираем език и съдържа:

1. датата и мястото на сключването му;

2. вида на предоставения кредит;

3. името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя;

4. името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК, адреса/седалището на кредитора;

5. данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица - когато в договорите участва кредитен посредник;

6. срока на договора за кредит;

7. общия размер на кредита и условията за усвояването му;

8. лихвения процент по кредита, условията, приложими по отношение на лихвения процент, и когато е необходимо, индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, информацията по изречение първо се предоставя за всички приложими лихвени проценти;

9. годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин;

10. указание, че кредиторът може да изиска по всяко време от потребителя да погаси изцяло кредита;

11. условията за упражняване правото на отказ на потребителя от сключения договор за кредит;

12. информация за разходите, възникващи от момента на сключване на договора за кредит, и условията, при които те могат да бъдат променяни.

(2) Потребителят може да прекрати договора за потребителски кредит под формата на овърдрафт, сключен за неопределeн период от време, във всеки момент, без да дължи разходи, освен ако в договора е уговорен срок за предизвестие за прекратяване на договора. Срокът на предизвестието не може да бъде по-дълъг от един месец.

Чл. 13

(1) Когато договорът за откриване на сметка предвижда възможност за потребителя да превиши наличността на сметката или на договорения размер на овърдрафт, в договора се посочва и лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му, всеки индекс или референтен лихвен процент, свързан с първоначалния лихвен процент, и ако е приложимо, условията, при които тези разходи могат да бъдат променяни.

(2) Кредиторът предоставя информацията по ал. 1 на хартиен или на друг траен носител редовно през определен период от време.

(3) В случай на значително превишение на наличността по сметката или на договорения размер на овърдрафта, което продължава повече от месец, кредиторът уведомява незабавно потребителя писмено или на друг траен носител за:

1. превишението;

2. сумата на превишението;

3. лихвения процент;

4. приложимите санкции, такси и за всички разходи и лихви върху просрочените плащания.

Чл. 14

(1) Кредиторът уведомява потребителя на хартиен или на друг траен носител за всяка промяна на лихвения процент преди влизането в сила на промяната, както и за:

1. размера на вноските след влизане в сила на новия лихвен процент;

2. броя или периодичността на вноските, ако се променят.

(2) Потребителят се смята за уведомен, когато уведомлението е било изпратено на последния посочен от него адрес.

(3) Когато промяната на лихвения процент произтича от промяна в определен референтен лихвен процент и новият референтен лихвен процент е направен публично достояние чрез използването на подходящи средства и информацията за новия референтен лихвен процент и за неговите компоненти може да се намери в търговските помещения на кредитора, страните по договора за кредит могат да уговорят, че информацията по ал. 1 се предоставя периодично на потребителя.

Чл. 14а

Преди условията на договора за кредит да бъдат променени, кредиторът предоставя на потребителя на хартиен или на друг траен носител нов погасителен план, отразяващ промяната, както и следната информация:

1. ясно описание на предложените промени и, когато е приложимо, на необходимостта от съгласие на потребителя, или на промените, направени по силата на закона;

2. сроковете за прилагането на промените по т. 1;

3. начините за подаване на жалба или възражение от потребителите във връзка с промените по т. 1;

4. срока за подаване на жалба или възражение;

5. наименование и адрес на компетентния орган, до който потребителят може да подаде жалба.

Чл. 15

(1) При договор за кредит, предоставен под формата на овърдрафт, кредиторът предоставя редовно на потребителя на хартиен или на друг траен носител извлечение от сметката, съдържащо информация за:

1. точния период, за който се отнася извлечението;

2. размера на усвоените суми и датата на усвояване на всяка сума;

3. остатъка от предишното извлечение и неговата дата;

4. новия остатък;

5. датите и размера на плащанията, извършени от потребителя;

6. приложения лихвен процент;

7. всички начислени разходи;

8. минималната сума за плащане от страна на потребителя, ако е определена такава.

(2) Кредиторът информира потребителя на хартиен или на друг траен носител за всяко увеличение на лихвения процент или на дължимите от потребителя разходи преди тяхното влизане в сила. Потребителят се смята за уведомен, когато уведомлението е било изпратено на последния посочен от него адрес.

(3) Когато промяната на лихвения процент произтича от промяна в определен референтен лихвен процент и новият референтен лихвен процент е направен публично достояние чрез използването на подходящи средства и информацията за новия референтен лихвен процент може да се намери в търговските помещения на кредитора, страните по договора могат да уговорят в договора за кредит, че информацията по ал. 1 се предоставя на потребителя в извлечение от сметка.

Чл. 16

(1) Преди сключване на договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите.

(2) При вземане на решение относно предоставянето на потребителски кредити кредиторът може да използва Централния кредитен регистър или друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите, и да вземе предвид информацията, съдържаща се в регистъра, при управление на риска, свързан с предоставянето на кредита.

(3) Когато след сключване на договора за потребителски кредит страните постигнат съгласие да променят общия размер на кредита, кредиторът е длъжен да актуализира наличната финансова информация за потребителя и да оцени неговата кредитоспособност преди всяко увеличение на общия размер на кредита, което превишава с 25 на сто договорения размер на кредита.

Чл. 17

В случаите на трансгранично предоставяне на кредит кредиторите от други държави - членки на Европейския съюз, получават достъп до и използват информацията, съдържаща се в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите, при условията и по реда, при които данните се предоставят и използват от лица, предоставящи потребителски кредит на територията на Република България.

Чл. 18

(1) Когато въз основа на извършена проверка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите, кредиторът откаже да предостави кредит, той е длъжен да уведоми незабавно и безвъзмездно потребителя за резултата от извършената проверка и за консултираната база данни.

(2) Алинея 1 не се прилага в случаите, когато предоставянето на съответната информация е забранено или противоречи на действащото законодателство, на правото на Европейския съюз или на обществения ред и сигурност.

(3) При обработването на лични данни на потребители и при осъществяването на достъп до тези данни във връзка с предоставянето на информация за оценка на тяхната кредитоспособност се прилагат изискванията за защита на личните данни.

Чл. 19

(1) Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

(2) Годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.

(3) При изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите:

1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит;

2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит;

3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

(4) Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

(5) Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

(6) При плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита.

(7) Разходите по ал. 3, т. 1 по договор за кредит, отпуснат от финансова институция по чл. 3 от Закона за кредитните институции, не могат да бъдат по-големи от двукратния размер на главницата, като при изпълнение на това условие те не се считат за прекомерни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите и накърняващи добрите нрави съгласно чл. 26 от Закона за задълженията и договорите.

Чл. 20

(1) Правата, предоставени на потребителите по този закон, не могат да се ограничават. Всяка уговорка, с която предварително се изключват или ограничават правата на потребителите, е недействителна.

(2) Отказът от права, предоставени на потребителите по този закон, е недействителен.

(3) Когато договорът за потребителски кредит е непосредствено свързан с територията на Република България или с територията на друга държава - членка на Европейския съюз, или с територията на повече държави - членки на Европейския съюз, потребителят не може да бъде лишен от защитата, предоставена му по този закон, или от защитата, предоставена му от законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз.

Чл. 21

(1) Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

(2) Всяка клауза в договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора, по-голямо от посоченото в чл. 32, ал. 4, е нищожна.

Чл. 22

Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Чл. 23

Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Чл. 24

За договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите.

Чл. 25

(1) Всяка реклама на потребителски кредит, която посочва лихвен процент или друго число, свързано с разходите по кредита, трябва задължително да съдържа информация за:

1. лихвения процент, фиксиран и/или променлив, приложим към кредита, заедно с подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита за потребителя;

2. общия размер на кредита;

3. годишния процент на разходите с изключение на кредитите за овърдрафт;

4. срока на кредита;

5. цената на стоката или услугата, когато тя се заплаща в брой, както и размера на авансовото плащане, когато кредитът се отпуска под формата на разсрочено плащане на стока или услуга;

6. общата сума, дължима от потребителя, и размера на вноските.

(2) Информацията по ал. 1 трябва да е ясна, разбираема, лесна за виждане и да е придружена от представителен пример.

(3) Във всяка писмена реклама, независимо от използваното средство за реклама, информацията за лихвения процент, за годишния процент на разходите, за общия размер на кредита, дължим от потребителя, и за това, дали кредитът е с фиксиран или с променлив лихвен процент, се представя задължително с еднакъв по размер, вид и формат шрифт.

(4) Когато рекламата за потребителски кредит не посочва лихвения процент или друго число, свързано с разходите по кредита, изискванията на ал. 1 не се прилагат.

(5) Когато кредиторът поставя като условие за предоставяне на кредита сключването на договор за предоставяне на допълнителна услуга, например застраховка, стойността на която не може да бъде определена предварително, или когато сключването на такъв договор произтича от прилагането на клаузи и търговски условия, рекламата посочва по ясен и разбираем начин, който е лесен за отличаване, необходимостта от сключването на договор за предоставяне на тази допълнителна услуга и годишния размер на разходите по кредита.

(6) За рекламата по ал. 1 се прилагат и чл. 68б – 68м от Закона за защита на потребителите.

Чл. 26

(1) Кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност.

(2) Когато кредиторът прехвърли вземанията си по договора за потребителски кредит на трето лице, потребителят има право да направи спрямо това трето лице всички възражения, които има към първоначалния кредитор, включително възраженията за прихващане.

(3) Недействителна е всяка клауза от договора за потребителски кредит, която изключва или ограничава правото на потребителя по ал. 2.

(4) Кредиторът информира потребителя за прехвърляне на вземането по ал. 1, освен когато първоначалният кредитор по споразумение с новия кредитор продължава да администрира кредита по отношение на потребителя.

Чл. 27

(1) Договорът за продажба на стоки или за предоставяне на услуги, финансиран от потребителски кредит, посочва задължително, че цената на стоката или услугата ще е заплатена изцяло или частично с кредит, предоставен от кредитора.

(2) При предоставяне на кредит за придобиване на стоки или услуги задълженията на потребителя възникват от момента на доставяне на стоката или предоставяне на услугата. При продажбата на стоки или предоставянето на услуги с продължително изпълнение задължението на потребителя възниква от първата доставка на стоката или предоставяне на услугата и се прекратява при преустановяване на доставката.

(3) Продавачът на стоката или доставчикът на услугата е длъжен да пази копие от договора за кредит, предоставен на потребителя, и да го представи при поискване на контролните органи по този закон.

(4) Продавачът на стоката или доставчикът на услугата не е длъжен да достави стоката или да предостави услугата на потребителя, преди да е уведомен от кредитора за предоставянето на кредита и преди изтичането на 14-дневния срок, в който потребителят може да се откаже от договора за кредит. Всяко доставяне на стоки или предоставяне на услуги преди изтичането на срока, през който потребителят може да се откаже от договора за кредит, е за сметка на продавача на стоката или на доставчика на услугата.

(5) Договорът за продажба на стоки или за предоставяне на услуги, финансиран от потребителски кредит, се прекратява в случаите, когато:

1. в срок 7 работни дни, считано от сключването на договора за кредит, кредиторът не уведоми продавача на стоката или доставчика на услугата за отпускането на кредита;

2. потребителят упражни правото си на отказ от договора за кредит.

(6) Договорът за продажба на стоки или за предоставяне на услуги не се прекратява, когато потребителят заплати единичната продажна цена на стоката или услугата преди изтичането на срока по ал. 5, т. 1.

(7) При прекратяване на договора за продажба на стока или за предоставяне на услуга съгласно ал. 5 продавачът на стоката или доставчикът на услугата е длъжен да възстанови на потребителя заплатените от него авансови суми.

Чл. 28

(1) Когато при предоставяне на кредит за придобиване на стоки или услуги потребителят не получи удовлетворение на правата си от продавача или доставчика, той има право да предяви претенциите си срещу кредитора по свързания договор за кредит.

(2) В случаите по ал. 1 потребителят има право да иска от кредитора обезщетение за разликата между договореното и реално доставеното, когато са налице едновременно следните условия:

1. потребителят е получил кредит за придобиване на стоки или услуги от лице, различно от продавача или доставчика;

2. между кредитора и продавача на стоката или доставчика на услугата е сключено предварително споразумение, според което кредити за придобиване на предлаганите от продавача или доставчика стоки и услуги ще бъдат предоставяни единствено от този кредитор;

3. потребителят е получил кредит в рамките на споразумението по т. 2;

4. стоките или услугите, за придобиването на които е получен кредитът, не са доставени на потребителя, доставени са частично или не съответстват на договора за продажба или за доставка, и

5. потребителят е предявил правото си на обезщетение към доставчика, но не е бил удовлетворен.

(3) Когато потребителят упражни правото си на отказ от сключения договор за доставка на стоки или предоставяне на услуги, той не е обвързан от клаузите на свързания с него договор за потребителски кредит.

Чл. 29

(1) Потребителят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения договор за потребителски кредит в срок 14 дни, считано от:

1. датата на сключване на договора за кредит, или

2. датата, на която потребителят получи условията на договора и информацията по чл. 11 и 12 - в случаите, когато тази дата е след датата по т. 1.

(2) Правото на отказ от сключения договор за потребителски кредит се смята за упражнено при условие, че потребителят изпрати уведомление до кредитора преди изтичане на крайния срок по ал. 1.

(3) Уведомлението по ал. 2 трябва да бъде направено на хартиен или друг траен носител, до който кредиторът има достъп, по начин, който може да бъде доказан съгласно действащото законодателство.

(4) Когато потребителят упражни правото си на отказ от договора за кредит, той връща на кредитора главницата и заплаща лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средства по кредита до датата на връщане на главницата, без неоправдано забавяне и не по-късно от 30 календарни дни, считано от изпращането на уведомлението до кредитора за упражняване правото на отказ. Лихвата се изчислява на базата на уговорения в договора лихвен процент.

(5) Отказът на потребителя от сключения договор за кредит влиза в сила и договорът се прекратява, ако уведомлението е направено в срока и по реда на ал. 2 и 3 и е изпълнено условието по ал. 4.

(6) При упражняване правото на отказ от сключения договор за кредит кредиторът няма право да изисква и събира от потребителя обезщетение, с изключение на обезщетението за направените от него разходи към публични административни органи, които не подлежат на възстановяване.

(7) При упражняване на правото си на отказ от договора за кредит потребителят не е обвързан от допълнителните услуги, свързани с договора за кредит, които се предоставят от кредитора или от трето лице въз основа на споразумение между третото лице и кредитора.

Чл. 29а

Член 29 не се прилага за договорите за кредит с общ размер, по-малък от 200 евро

Чл. 30

Разпоредбите на чл. 59г и 59д от Закона за защита на потребителите за право на отказ от договора от разстояние не се прилагат по отношение на договора за потребителски кредит, сключен от разстояние, когато потребителят има право да се откаже от договора съгласно чл. 29.

Чл. 31

Разпоредбите на чл. 50 от Закона за защита на потребителите относно правото на отказ от договора, сключен извън търговския обект, не се прилагат по отношение на договор за потребителски кредит, сключен извън търговския обект, когато потребителят има право да се откаже от договора съгласно чл. 29.

Чл. 32

(1) Потребителят има право по всяко време да погаси изцяло или частично задълженията си по договора за кредит. В тези случаи той има право на намаляване на общите разходи по кредита, като това намаляване се отнася до лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора.

(2) Кредиторът не може да откаже да приеме предсрочното изпълнение по договора за кредит.

(3) Кредиторът няма право на обезщетение или неустойка, когато при предсрочно погасяване на кредита от потребителя:

1. погасяването на кредита се извършва в период, през който лихвеният процент по договора за кредит не е фиксиран;

2. погасяването е извършено въз основа на плащане по застрахователен договор, чиято цел е била да гарантира връщането на кредита, или

3. договорът за кредит е под формата на овърдрафт.

(4) При предсрочно погасяване на кредита от страна на потребителя извън случаите по ал. 3 кредиторът има право на справедливо и обективно обосновано обезщетение за евентуалните разходи, пряко свързани с предсрочното погасяване на кредита, когато то се извършва през период, в който лихвеният процент е фиксиран. Обезщетението на кредитора не може да бъде по-голямо от 1 на сто от предсрочно погасената сума по кредита, когато оставащият период на договора за кредит е по-голям от една година. Когато оставащият период на договора за кредит е по-малък от една година, обезщетението на кредитора не може да е по-голямо от 0,5 на сто от сумата на предсрочно погасения кредит.

(5) Кредиторът може по изключение да търси и по-голямо обезщетение, ако докаже, че е претърпял загуба от предсрочното погасяване на кредита, превишаваща сумата по ал. 4 съответно по ал. 8.

(6) Когато търсеното обезщетение от кредитора по ал. 5 надвишава действително претърпяната загуба, потребителят може да претендира за съответно намаляване. В този случай загубата се определя като разлика между първоначално договорената лихва и лихвения процент, при който кредиторът може да предложи на пазара отново като кредит предсрочно погасената сума, като се отчита въздействието на предсрочното погасяване върху административните разходи по кредита.

(7) В случаите по ал. 4, 5 и 8 обезщетението на кредитора при предсрочно погасяване на кредита не може да надвишава размера на лихвата, която потребителят би платил за периода, обхващащ предсрочното погасяване на кредита и договорената дата за прекратяване на договора за кредит.

(8)

Чл. 32а

(1) Кредиторите приемат и прилагат правила, политики и процедури за работа с потребители със затруднения при погасяване на кредити, които включват и ранни показатели, че е възможно потребителят да изпадне в затруднение при погасяване на кредита.

(2) Когато кредитор установи, че потребител има затруднения при погасяване на кредита, той предприема своевременно действия да се свърже с потребителя, поръчителя и солидарния длъжник и да установи характера на затрудненията.

(3) Кредиторът предоставя на потребителя, поръчителя и солидарния длъжник своевременно информация за:

1. броя на плащанията, които са просрочени или частично погасени, и общия размер на просрочената сума;

2. общия размер на непогасената част от общата сума, дължима от потребителя;

3. размера на обезщетението за забава за просрочените плащания;

4. последиците за потребителя при просрочие на вноските.

(4) Преди пристъпване към принудително изпълнение в разумен срок, като вземат предвид конкретните обстоятелства, довели до затруднения, кредиторите прилагат, когато е целесъобразно, мерки за преструктуриране. Такива мерки за преструктуриране отчитат положението на потребителя и се състоят най-малко от:

1. пълно или частично рефинансиране на договора за кредит;

2. промяна на съществуващите условия на договора за кредит, включително за:

Чл. 33

(1) При забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.

(2) Когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

(3) Кредиторът не може да откаже да приеме частично плащане по потребителски кредит.

Чл. 33а

(1) Кредиторът прилага референтен лихвен процент по определена от него методика.

(2) Методиката по ал. 1 съдържа ясна и разписана изчислителна процедура (формула), в която се посочват видът, количествените изражения и относителната тежест на отделните компоненти (пазарни индекси и/или индикатори).

(3) Методиката по ал. 1 се описва в договора за потребителски кредит и не може да бъде променяна едностранно от кредитора след сключването му.

(4) Кредиторът публикува на интернет страницата си методиката и размера на референтния лихвен процент по ал. 1.

(5) Когато бенчмарк за лихвен процент, ползван от кредитор за референтен лихвен процент по договори за кредит, се промени съществено или вече не се изготвя, кредиторът прилага план за действие, изготвен съгласно чл. 28, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/1011 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно индекси, използвани като бенчмаркове за целите на финансови инструменти и финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС и на Регламент (ЕС) № 596/2014 (OB, L 171/1 от 29 юни 2016 г.).

(6) Кредиторът уведомява потребителя по реда на чл. 14 за промените в договора за кредит, произтичащи от прилагането на плана по ал. 5. Към момента на прилагането на плана по ал. 5 новият лихвен процент по договора за кредит не може да е по-висок от размера на лихвения процент по договора преди този момент.

Чл. 34

(1) Кредиторът не може да задължава потребителя да гарантира потребителския кредит чрез издаване на запис на заповед или менителница.

(2) Когато задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит са гарантирани чрез издаването на запис на заповед или менителница, след всяко плащане кредиторът ги привежда незабавно в съответствие с остатъка по задължението.

(3) При погасяване на задължението на потребителя кредиторът е длъжен незабавно да върне издадения запис на заповед или менителница.

(4) Кредиторът отговаря за всички вреди, причинени на потребителя при неизпълнение на задълженията по ал. 1, 2 и 3.

(5) Кредиторът няма право да променя служебно валутата, в която е уговорен първоначално кредитът, съответно остатъкът от кредита.

Чл. 35

(1) Потребителят има право по всяко време да прекрати договора за потребителски кредит, сключен за неопределен период от време, без да дължи обезщетение или неустойка, освен когато страните са договорили срок на предизвестие за прекратяване на договора. Този срок не може да бъде по-дълъг от един месец.

(2) Ако е предвидено в договора, кредиторът може да прекрати договора за кредит с неопределен срок по общия ред, като изпрати на потребителя изготвено на хартиен или на друг траен носител предизвестие най-малко два месеца преди това.

(3) Когато е предвидено в договора за кредит и при наличието на обективни причини, кредиторът може да прекрати усвояването на суми по договора за кредит от потребителя, сключен за неопределен период от време.

(4) В случаите по ал. 3 кредиторът е длъжен да информира предварително потребителя на хартиен или на друг траен носител, като посочи причините за прекратяване усвояването на суми по договора за кредит, а когато това не е възможно - незабавно след това, овен ако предоставянето на тази информация е забранено или противоречи на действащото законодателство, на правото на Европейския съюз или на обществения ред и сигурност.

Чл. 36

(1) Разпоредбите на закона се прилагат и за договора за посредничество за предоставяне на потребителски кредит.

(2) Договорът за посредничество за предоставяне на потребителски кредит е договор, въз основа на който физическо или юридическо лице, което действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, предлага или се задължава да уреди сключването на договор за потребителски кредит или да посочи възможност за сключването му.

(3) Договорът по ал. 1 се сключва в писмена форма.

(4) Всяка реклама и всеки документ, предназначени за потребителя, изготвени и/или разпространявани от или за сметка на кредитния посредник, трябва да посочат ясно обхвата на неговите правомощия, по-специално дали работи само с един кредитор, с повече кредитори или извършва дейност като независим брокер.

(5) Преди сключването на договор за потребителски кредит кредитният посредник и потребителят уговарят писмено или на друг траен носител размера на евентуалните разходи, свързани с услугите, предоставени от кредитния посредник, в т.ч. и неговото възнаграждение, дължими от потребителя.

(6) Кредитният посредник уведомява кредитора за дължимите от потребителя разходи, свързани с предоставените от него услуги, в т.ч. дължимото от потребителя възнаграждение, за изчисляване на годишния процент на разходите.

Чл. 37

(1) Потребителите имат право да подават жалби, свързани с договори за потребителски кредит или с договори за посредничество за предоставяне на потребителски кредит, до Комисията за защита на потребителите.

(2) Комисията за защита на потребителите и сдруженията на потребителите разясняват правата и задълженията на потребителите във връзка с договорите за потребителски кредит, предоставят им съвети и информация за правата им при ползването на потребителски кредит и съдействат за разрешаване на потребителски спорове и жалби.

Чл. 38

Комисията за защита на потребителите и останалите квалифицирани организации може да предявяват искове по чл. 186, ал. 1 от Закона за защита на потребителите по реда на глава тридесет и трета „а“ от Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 39

(1) Лицата, предоставящи потребителски кредит по смисъла на този закон, са длъжни в рамките на вътрешните правила за осъществяване на тяхната дейност да предвидят процедура за подаване на възражения, решаване на спорове и определяне на обезщетения във връзка с жалби на потребители, свързани с предоставянето на потребителски кредити, и да предоставят информация на потребителите за това.

(2) Кредиторът е длъжен да се произнесе и да уведоми писмено потребителя за решението си по всяко постъпило възражение във връзка с потребителски кредит в срок 30 дни от получаването му.

(3) Подаването на възражение или жалба от потребителите във връзка с договора за потребителски кредит не е задължителна предпоставка за образуване на помирително производство по чл. 40, ал. 1.

Чл. 40

(1) Потребителите имат право да сезират секторна помирителна комисия, разглеждаща спорове в областта на финансовите услуги, създадена по реда на глава девета, раздел III от Закона за защита на потребителите, когато са нарушени техните права и законни интереси.

(2) Когато кредиторът не се произнесе в предвидения в чл. 39, ал. 2 срок и когато решението на кредитора не удовлетворява потребителя, спорът може да бъде отнесен за разглеждане до орган за алтернативно решаване на спорове по ал. 1. Кредиторът, съответно кредитният посредник информира потребителя за наличието на такава възможност.

(3) При разглеждане на трансгранични спорове по предоставяне на потребителски кредити секторната помирителна комисия, разглеждаща спорове в областта на финансовите услуги, си сътрудничи със съответните компетентни органи за алтернативно решаване на спорове на държавите – членки на Европейския съюз, като обменя информация и становища с тях.

Чл. 41

(1) Контролът по този закон се осъществява от Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката, инвестициите и индустрията.

(2) За осъществяване на контрола по изпълнение на закона председателят на Комисията за защита на потребителите оправомощава със заповед длъжностни лица от администрацията й.

(3) При изпълнение на служебните си задължения длъжностните лица по ал. 2 имат право:

1. на достъп до всички документи, свързани пряко или косвено с нарушение на този закон;

2. да разпоредят на всяко длъжностно лице да предостави сведения за нарушения на този закон, които са му известни;

3. да извършват проверки на място;

4. да привличат експерти;

5. да съставят актове за установяване на нарушения.

(4) При изпълнение на служебните си задължения длъжностните лица по ал. 2 са длъжни да опазват служебната, банковата, професионалната или търговската тайна и да не разгласяват данни от проверките преди тяхното приключване, както и да не използват информацията, получена в хода на проверката, извън целта и предназначението на проверката.

(5) Председателят на Комисията за защита на потребителите има право да:

1. разпореди писмено на нарушителя да преустанови нарушението на този закон;

2. изиска от нарушителя да декларира, че ще преустанови нарушението;

3. разпореди прекратяване или забрана на всяко нарушение на закона и ако е необходимо, да направи разпореждането обществено достояние.

Чл. 42

Кредиторите - обект на проверка за спазване изискванията на този закон, са длъжни да осигуряват на длъжностните лица по чл. 41, ал. 2:

1. достъп до служебни помещения;

2. необходимите документи, информация и съдействие, изисквани за целите на проверката по чл. 41, ал. 3, както и да се въздържат от действия, които биха могли да попречат на провеждането й.

Чл. 43

(1) Когато Комисията за защита на потребителите установи, че рекламата на кредит е в нарушение на чл. 25, ал. 1, 2 или 3, председателят на комисията издава заповед, с която спира разпространението на рекламата.

(2) Председателят на Комисията за защита на потребителите може да задължи рекламодателя да докаже верността на съдържащите се в рекламата твърдения, както и да разпореди представянето на доказателствата да се извърши в определен от него срок.

Чл. 44

(1) В заповедта на председателя на Комисията за защита на потребителите задължително се посочват основанието и мотивите за спиране на разпространението на рекламата.

(2) Заповедта подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) Обжалването на заповедта не спира изпълнението й, освен ако съдът разпореди друго.

Чл. 45

(1) За нарушение на чл. 5, 6, чл. 7, ал. 2, чл. 10, чл. 10а, чл. 11, чл. 18, ал. 1 и 2, чл. 19, ал. 2, чл. 25, ал. 1 - 5, чл. 26, ал. 1, чл. 29, ал. 1, чл. 32а, чл. 34, ал. 1, 3 и 5, чл. 36, ал. 3, 4 и 5 и чл. 41, ал. 4 на виновните лица се налага глоба в размер от 700 до 2000 лв. - за физическите лица, и имуществена санкция в размер от 3000 до 8000 лв. - за едноличните търговци и юридическите лица.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 1500 до 4000 лв., а имуществената санкция - от 5000 до 15 000 лв.

Чл. 46

(1) За нарушение на чл. 8, 12, 13, чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 и 2 на виновните лица се налага глоба в размер от 700 до 2000 лв. - за физическите лица, и имуществена санкция в размер от 3000 до 8000 лв. - за едноличните търговци и юридическите лица.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 1500 до 4000 лв., а имуществената санкция - от 5000 до 15 000 лв.

Чл. 47

(1) За нарушение на чл. 16, ал. 1 и 3 на виновните лица се налага глоба от 700 до 2000 лв. - за физическите лица, и имуществена санкция в размер от 3000 до 8000 лв. - за едноличните търговци и юридическите лица.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 1500 до 4000 лв., а имуществената санкция - от 5000 до 15 000 лв.

Чл. 48

За нарушение на чл. 27, ал. 6 и 7 на виновните лица се налага глоба в размер от 1500 до 4000 лв. - за физическите лица, и имуществена санкция в размер от 3000 до 5000 лв. - за едноличните търговци и юридическите лица.

Чл. 49

(1) Който в нарушение на чл. 29, ал. 6 изиска, събере или допусне да бъде събрано обезщетение или неустойка за отказ на потребителя от сключения договор, се наказва с глоба в размер от 700 до 2000 лв. - за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 3000 до 8000 лв. - за едноличните търговци и юридическите лица.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 1500 до 4000 лв., а имуществената санкция - от 5000 до 15 000 лв.

Чл. 50

(1) За нарушение на чл. 32, ал. 2, 3 и 4 на виновните лица се налага глоба от 2000 до 5000 лв. - за физическите лица, и имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. - за едноличните търговци и юридическите лица.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е от 4000 до 10 000 лв., а имуществената санкция - от 8000 до 15 000 лв.

Чл. 50а

За нарушение на чл. 33а на виновните лица се налага глоба в размер от 700 до 2000 лв. – за физическите лица, и имуществена санкция в размер от 3000 до 8000 лв. – за едноличните търговци и юридическите лица.

Чл. 51

За нарушение на чл. 36, ал. 6 на виновните лица се налага глоба от 2000 до 5000 лв. - за физическите лица, и имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. - за едноличните търговци и юридическите лица.

Чл. 52

За нарушение на чл. 39, ал. 1 и 2 на виновните лица се налага глоба от 1000 до 2000 лв. - за физическите лица, и имуществена санкция в размер от 1500 до 3000 лв. - за едноличните търговци и юридическите лица.

Чл. 53

(1) За неизпълнение на разпореждане по чл. 41, ал. 3, т. 2 и по ал. 5 на виновните лица се налага глоба в размер от 1000 до 2000 лв. - за физическите лица, и имуществена санкция в размер от 1500 до 3000 лв. - за едноличните търговци и юридически лица.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата и имуществената санкция са в двоен размер.

Чл. 54

(1) За неизпълнение на задължението по чл. 42 на виновните лица се налага глоба в размер от 2000 до 5000 лв. - за физическите лица, и имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. - за едноличните търговци и юридическите лица.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е от 4000 до 10 000 лв., а имуществената санкция - от 8000 до 15 000 лв.

Чл. 55

(1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица, оправомощени от председателя на Комисията за защита на потребителите.

(2) Наказателните постановления се издават от председателя на Комисията за защита на потребителите или от оправомощени от него длъжностни лица.

(3) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

2. „Обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

3. „Общ размер на кредита“ е максималният размер (лимит) или общата сума, предоставяна по договора за кредит.

4. „Лихвен процент по кредита“ е лихвеният процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит.

5. „Фиксиран лихвен процент по кредита“ е лихвеният процент, предвиден в клауза на договора за кредит, по силата на която кредиторът и потребителят уговарят един постоянен лихвен процент за целия срок на договора за кредит или уговарят няколко лихвени проценти за отделни периоди от продължителността на договора за кредит, през които се прилага само определеният фиксиран лихвен процент. Когато не всички лихвени проценти по кредита за отделните периоди са определени в договора за кредит, приема се, че лихвеният процент по кредита е фиксиран само за отделните периоди, през които лихвеният процент е определен изключително с помощта на определен фиксиран процент, уговорен при сключването на договора за кредит.

5а. „Променлив лихвен процент по кредита“ е лихвеният процент, предвиден в клауза на договора за кредит, по силата на която кредиторът и потребителят уговарят, че приложимият към договора за потребителски кредит лихвен процент се формира на база на променлива компонента (референтен лихвен процент) и фиксирана надбавка. Фиксираната надбавка не може да бъде променяна едностранно за целия срок на договора за кредит.

6. „Референтен лихвен процент“ е лихвеният процент, използван като основа за изчисляване на приложимия към договора за кредит променлив лихвен процент. Той представлява бенчмарк за лихвен процент съгласно Регламент (ЕС) 2016/1011 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно индекси, използвани като бенчмаркове за целите на финансови инструменти и финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС и на Регламент (ЕС) № 596/2014 (OB, L 171/1 от 29 юни 2016 г.), или индекс и/или индикатори, публикувани от Българската народна банка и/или от Националния статистически институт или комбинация от тях.

7. „Овърдрафт“ е кредитът, при който кредиторът изрично предоставя на потребителя възможност да ползва средства, превишаващи наличността по разплащателната му сметка.

8. „Договор за откриване на сметка по кредита, при който съществува възможност на потребителя да се предостави право на превишаване на наличността или на договорения размер на овърдрафт“ е кредитът, при който кредиторът мълчаливо предоставя на потребителя възможност да ползва парични средства, превишаващи наличността по разплащателната му сметка или договорения размер на овърдрафт.

9. „Кредитен посредник“ е физическо или юридическо лице, което не действа като кредитор и което при извършване на своята търговска или професионална дейност срещу заплащане в парична или в друга форма на икономическо възнаграждение, уговорена в договора:

10. „Траен носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.

11. „Свързан договор за кредит“ е договорът за потребителски кредит, при който:

12. „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение.

§ 2

Този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.) и на Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на част II на Приложение I към Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни допускания за изчисляването на годишния процент на разходите (ОВ, L 296/35 от 15 ноември 2011 г.).

§ 3

Законът за потребителския кредит (обн., ДВ, бр. 53 от 2006 г.; изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 110 от 2008 г. и бр. 82 от 2009 г.) се отменя.

§ 4

Заварените при влизането в сила на закона висящи производства по отменения Закон за потребителския кредит пред Комисията за защита на потребителите се довършват по досегашния ред.

§ 5

Разпоредбите на закона не се прилагат за договори за потребителски кредит, сключени преди датата на влизането му в сила, с изключение на чл. 14, 15, 26 и 35, които се прилагат за безсрочни договори за кредит, сключени преди тази дата.

§ 6

В Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от 2005 г.; изм., бр. 30, 51, 53, 59, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 41, 59 и 64 от 2007 г., бр. 36 и 102 от 2008 г. и бр. 23, 42 и 82 от 2009 г.) в чл. 186, ал. 2, т. 9 буква „в“ се изменя така: „в) Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133 /66 от 22 май 2008 г.);“.

§ 7

Устройственият правилник на Комисията за защита на потребителите се привежда в съответствие с изискванията на закона в едномесечен срок от влизането му в сила.

§ 8

Изпълнението на закона се възлага на министъра на икономиката, инвестициите и индустрията.

§ 9

Законът влиза в сила от 12 май 2010 г.