Решение № 3778 от 13.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3778 гр. Варна, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А. Д. М. при участието на секретаря Т.А. Т. като разгледа докладваното от А. Д. М. Гражданско дело № 20263110100594 по описа за 2026 година

Предявена е искова молба по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415 от ГПК с обективно съединени установителни претенции, като от тях два иска с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД; иск с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД и иск на осн. чл.78 от ЗЗД, от страна на ищеца „О.Б.Б.“ АД ЕИК: ***, с процесуален представител юрисконсулт Н. П., против ответника Ю. Н. М. от гр.

Варна, представлявана от адв. К. Б. от Адвокатска колегия Р.

В исковата молба ищцовото дружество твърди, че на 27.03.2020 г. бил сключен Договор за потребителски кредит № *** между „Р. (Б.)“ ЕАД, ЕИК *** /с ново наименование „К. Б. С.Б.

Б.“ ЕАД, преобразувано чрез вливане в „О.Б.Б.” АД – универсален негов правоприемник/ и ответницата Ю.Н. М., в качеството на кредитополучател и длъжник по кредита. По силата на договора банката отпуснала кредит на ответницата в размер на 6270 лева, който бил усвоен изцяло. Според чл. 5.1. от договора крайният срок на погасяване на кредита бил 05.04.2030 г., а съгласно чл.5.2 от договора кредитът следвало да бъде погасен на 120 месечни анюитетни вноски, дължими на 5-то число на месеца. Ответницата не извършила погасителни вноски по кредита в периода 05.01.2025 г. – 05.09.2025 г. Съгласно условията на договора /чл.8.1/ ако кредитополучателят просрочи плащане на която и да е вноска от договора за повече от 31 дни от съответната дата на дължимо плащане, това се считало за форма на неизпълнение. На основание чл.9.2 банката имала право с писмено уведомление до кредитора да обяви всички усвоени и непогасени суми по договора, начислената лихва и комисионите, за предсрочно и незабавно изискуеми. До ответницата било изпратено уведомително писмо изх. №*** г., като предсрочната изискуемост била осчетоводена след изтичане на 14-дневен срок за доброволно изпълнение на просрочието, след лично връчване 1 на длъжника на 28.08.2025 г. от ЧСИ **, рег. № *** на КЧСИ. Банката обявявила предсрочна изискуемост на кредита на 05.10.2025г., след изтичане на 14-дневния срок за доброволно плащане на просрочието. Неплатените задължения от страна на ответницата били следните:

3 838.06 лева - главница; 190.47 лева - договорни лихви за периода от 05.01.2025 г. до 04.10.2025 г. вкл; 26.39 лева - обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода от 05.01.2025 г. до 04.10.2025 г. вкл; 38.09 лева –обезщетение за забава за периода от 05.10.2025 г. до 04.11.2025г. вкл. и 120.00 лева – разноски за връчване на уведомително писмо – покана.

Тъй като ответницата не изпълнила задължението си по договора, ищцовото дружество подало заявление по реда на чл.417 от ГПК и в РС – * било образувано ч.гр.д. №*** г., по което била издадена заповед за изпълнение и по което ответницата депозирала възражение по чл.414 от ГПК и ищецът получил уведомление, че може да предяви установителни искове. Това предпоставило и правният интерес на дружеството да предяви исковата молба.

Предвид изложените обстоятелства в исковата молба ищцовото дружество моли за уважаване на установителните искове, както и за присъждане на направените разноски в настоящото и в заповедното производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор на исковата молба. В отговора се сочи, че договорът за потребителски кредит е недействителен, а в условията на евентуалност ответницата твърди, че същият съдържа нищожни клаузи. Твърди, че договорът за кредит не отговаря на изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК а именно изискването за шрифт не помалък от кегел 12, както и не било спазено изискването всички елементи на договора, вкл. погасителния план и застраховката да са изготвени с еднакъв по вид и размер шрифт. Също така договорът не бил съставен по ясен и разбираем начин за потребителя, като посоченият в него ГПР не отговарял на реалния, тъй като в него не били включени всички разходи по кредита, като напр. застраховката „Живот“ в размер на 270 лв., която ответницата била принудена да заплати, за да сключи договора, както и сумата от 688 лв. – такси и комисионни, за които нямало яснота каква услуга е получила от банката. Не били спазени и изискванията на чл.11, ал.1, т.11 и 12 от ЗПК, липсвал ясно посочен лихвен процент на ден. Не било изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.9, във вр. с чл.33а от ЗПК, тъй като в договора липсвала методика, която да съдържа ясна и разписана процедура, в която да са посочени видът, количествените изражения и относителната тежест на отделните компоненти /пазарни индекси и/или индикатори/. Предвид това договорът попадал в хипотезата за недействителност по чл.22 от ЗПК. След като липсвала валидна уговорка за ГПР, то липсвал и задължителен реквизит от съдържанието на договора, съгласно изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. При недействителността на договора следвало да се приложи разпоредбата на чл.23 от ЗПК, съгласно която ответницата следвало да дължи само чистата стойност на кредита от 5881, 40 лв. Ответницата извършвала погасяване на месечните вноски по кредита до 05.01.2025 г., като общата стойност на извършените плащания била 4315,36 лв. Остатъкът от чистата стойност на заема бил от 1566, 04 лв. Вземането за тази сума, обаче било погасено по давност към момента на образуване на делото, тъй като чистата стойност на кредита била усвоена на датата на сключване на договора 27.03.2020 г., поради което в хипотезата на неоснователно обогатяване, моментът, от който започвал да тече давностният срок за погасяването на главницата, бил не от изискуемостта на всяка вноска, а от момента на разместване на благата. В условията на евентуалност ответницата 2 сочи, че уговорката, съгласно която ответницата дължала застрахователна премия от 270 лв. е нищожна, тъй като представлявала неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.2 т.10 от ЗЗП.

Клаузата не била уговорена индивидуално и ответницата нямала избор при договарянето. Също така нищожна била и клаузата на чл.5.3 от договора предвиждаща задължение за заплащане от ответницата на такси и комисионни общо от 688 лв., за които нямало яснота за какви точно услуги се дължат. Нищожна била и клаузата на чл.4.2.1 от договора, даваща възможност на банката едностранно да променя лихвения процент, която също била неравноправна. Такава била и клаузата на чл.9.1 от договора, предоставяща възможност на банката да обяви предсрочна изискуемост на цялото вземане в случай на забава на всяко едно от месечните плащания от страна на кредитополучателя. Тази клауза била в противоречие със задължителните тълкувателни разяснения на общностното право – Решение на СЕС от 26.01.2017 г. по дело С-421/14, както и с практиката на ВКС. Въпросната клауза от договора, както и следващите, били изготвени предварително от икономически по-силната страна, върху които ответницата не можела да влияе. В случая потребителят бил поставен в затруднено икономическо положение, тъй като срокът от един месец бил незначителен на фона срока на целия договор. Ответницата счита, че неизпълнението на една месечна вноска не може да се счита за достатъчно тежко, предвид вида на кредита и размера на задължението по него.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа страна следното: По делото са приобщени към доказателствения материал следните писмени доказателства, представени от ищцовото дружество и от ответника, а именно: Договор за потребителски кредит № ***** г.; Справка за размера на дълга по чл.366 от ГПК; молба за образуване на изпълнително дело с вх.№ *** г. на ЧСИ *** рег. №*** КЧСИ; изпълнителен лист № ***2025 г. и Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК издадени по ч.гр.д.№ *** г. на РС - *; Извлечение от счетоводните книги на „**“ АД към 05.11.2025 г.; Информационен документ за застрахователен продукт Застраховка „Живот плюс“ за кредитополучатели на „Р. (.)“ ЕАД - Дружество ЗК “У. Ж.“ АД;

Преддоговорна информация; Застрахователна полица № ***** г.; Условия за застраховане със застраховка „Живот плюс“ на кредитополучатели за обезпечаване на кредитни вноски към банка в сила от 01.08.2018 г.; нареждане разписка от 30.30.2020 г. на Р. за извършено плащане за сумата от 5881,40 лева.

В договора за потребителски кредит №***** г. е отразено, че се сключва между „Р.Б.“ ЕАД, в качеството на кредитодател, и ответника Ю.Н. М., в качеството на кредитополучател. С договора Кредитодателят се е задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит, в размер и при условията, посочени в договора.

Параметрите на договора са както следва: предоставен е кредит в размер на 6270.00 лева, като е договорено, че сумата ще бъде изплатена на кредитополучателя по посочена в договора негова банкова сметка при Банката. Кредитът ще бъде погасен на 120 анюитетни месечни вноски, с краен срок на договора 05.04.2030 г. Посочен е фиксиран годишен лихвен процент за първите 12 месеца в размер на 6.80%, а след тази дата годишната лихва щяла да се формира от два компонента – променлив лихвен процент и надбавка в размер на 6.710, като в чл. 4.2. от Договора е посочено определянето на референтния лихвен процент.

Уговорен е бил ГПР – 9.02 %, като са посочени следните допускания: договорът е валиден за 3 срока за който е сключен, а ГПР е изчислено, като след периода на фиксиран лихвен процент, лихвеният процент е същият като в момента на подписване на договора, в зависимост от стойността на средносрочния лихвен процент на БНБ, приложима към този момент. Общият размер на всички плащания е 9346.64 лв., изчислен към датата на сключване на договора. Уговорено е след всяка промяна на лихвата по чл. 4.2 и 4.2.1., банката да изготвя актуален погасителен план, за което да информира кредитополучателя с SMS или по друг подходящ начин. Според чл. 9.2 от договора, при случай на неизпълнение от посочените в чл. 8, банката има право едностранно, с писмено уведомяване до кредитополучателя да обяви кредита за предсрочно изискуем. Представена по делото е справка за размера на дълга на Ю. М..

Установява се от представената по делото молба, че на 10.11.2025 г. ищцовото дружество е образувало изпълнително производство пред ЧСИ ** за сумите по издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № №*** г. по описа на РС *.

Представени към делото са Договор Застраховка „Живот плюс“ за кредитополучатели на „Р.Б.“ ЕАД № *** от 27.03.2020 г. и Общи условия към него сключен между ответната страна и ЗК „Уника Живот“ АД. Със застрахователния договор, страните са договорили срока на застраховката да е съгласно Договор за кредит № ***, а застрахователната премия в размер на 270 лева, платима еднократно при усвояване на кредита. Ползващи лица по застраховката са кредитодателят „Р.Б.“ ЕАД и застрахования или неговите законни наследници.

Видно от представеното нареждане разписка, по сметка на Ю.Н. М. на 30.03.2020 г. е постъпила сумата в размер на 5881.40 лева.

Установява се от представените по делото писмени доказателства, че на 28.08.2025г., чрез ЧСИ ** е обявена, лично на ответника предсрочна изискуемост на кредита.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която дава следното заключение: На 30.03.2020 г. била усвоена главницата по процесния договор за кредит или сумата от 6270 лева. По кредита били извършени плащания в общ размер на сумата от 4107.25 лева по следните пера – 2411.06 лева за главница, 1658.97 лева за редовна договорна лихва и 37.22 лева – обезщетение за забава. Експертът е заключил, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда и към датата на изготвяне на заключението общото задължение по процесния кредит е в размер на 4233.89 лева, от които:

3858.94 лева главница; 190.47 лева редовна договорна лихва за периода 05.01.2025 г. – 04.10.2025 г.; 26.39 лева обезщетение за забава върху падежиралите главници за периода 05.01.2025 г. – 04.10.2025 г.; 38.09 лева обезщетение за забава върху цялата главница, след обявяване на кредита за предсрочно изискуем от 05.01.2025 г. до 04.10.2025 г.; 120 лева за връчване на документи от ЧСИ. Посочени са разходите включени в ГПР и че разходът от 270 лева за застрахователна премия не е включен при изчисляване на окончателния размер на ГПР. Съгласно заключението на вещото лице, на 30.03.2020 г. е отпусната главницата по кредита в размер на 6270 лева, като за периода от 30.03.2020-05.05.2020 г. е начислявана 4 лихва върху посочения размер главница. На същата дата е събрана застрахователната премия възлизаща на 270 лева. За периода от 30.03.2020 г. до предсрочната изискуемост 05.10.2025 г., видно от изготвената в заключението по т. 7 таблица, е налице нарастващ лихвен процент, така както го е посочил експертът.