Заповед за изпълнение № 729 от 02.11.2026, Районен съд - Кърджали

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кърджали

Районен съд – Кърджали, ІІІ състав в проведеното на 02.11.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 1485 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Владислав Емирски, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът К. П. Б. ЕГН: **********, постоянен адрес **********, да заплати на кредитора "БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ" ООД ЕИК: 201513004, седалище и адрес на управление **********, сумата: 887,41 EUR (осемстотин осемдесет и седем евро и 41 цента), представляваща главница - Главница за периода от ***** ведно със законната лихва за период от 20.10.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 15,08 EUR (петнадесет евро и 08 цента), юрисконсултско възнаграждение в размер на: 14,56 EUR (четиринадесет евро и 56 цента).

Вземането произтича от следните обстоятелства: Друго ***** Договор за кредит.

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр "БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ" ООД IBAN: *****, валута на сметката: EUR, име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: *****

РАЗПОРЕДИ:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, съдът има задължението да прецени дали искането (в цялост или част от него ) не е в противоречие със закона или с добрите нрави и дали искането се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това и ако установи, че е налице такова противоречие, той е длъжен да отхвърли подаденото заявление, като преценката се прави от съдържанието на самото заявление и приложения към него договор.

Съдът, като извърши проверка на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение намира, че заявлението следва да бъде частично отхвърлено, тъй като е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, тоест същото противоречи на закона и добрите нрави, като съображенията за това са следните:

Съгласно легалната дефиниция на параграф 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, или което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, е прието, че всяка уговорка в договор, сключван с потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, е неравноправна клауза. Видно от неизчерпателното изброяване в разпоредбата на ал. 2, т. 5 на същата норма, неравноправна клауза е тази, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да 1 заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на договора.

В случая, настоящият съдебен състав намира, че следва да съобрази постановките на т. 1 и т. 5 от Решение по дело C-714/22 на СЕС, според което е възприето: "Член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит... Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, разглеждани с оглед на принципа на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на договорна клауза поради неравноправния характер, искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично с мотива, че е практически невъзможно или прекомерно трудно да се определи обхватът на правото на този потребител на връщане на посочените суми. ".

В случая със заявлението и в представения договор за потребителски кредит се претендират заплащане на такса за бързо разглеждане на кредита съгласно чл. 10, ал. 1 от представения договор в размер на 1359,71 лева и такса в размер на 2039,33 лева за експресно обслужване по кредита съгласно чл. 10, ал. 2 от договора, които по своята същност са мораторна неустойка, като не може да се направи извод как са сформирани сумите, какво и дали е заплащано, съответно, дали са включени в ГПР, който е в размер на 49,39%. Те не покриват реални разходи по събиране на вземането, като за направата на такива не се сочи и в заявлението. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, т. 3, неустойката е нищожна поради накърняване на добрите нрави и когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност на неустойката е конкретна. Съдът следи служебно за нищожност поради противоречие с добрите нрави. Върховната съдебна инстанция е извела и критерии, от които се изхожда при извършване на тази преценка. В процесния случай следва да се приеме, че искането на заявителя за заплащането на сума в размер на такса за бързо разглеждане на кредита съгласно чл. 10, ал. 1 от представения договор в размер на 1359,71 лева и такса в размер на 2039,33 лева за експресно обслужване по кредита противоречи, както на изискванията на добрите нрави, така и на изискването за равноправност на договорните клаузи, уговорени с потребители. Неустойката е обусловена от степента на риска, който поема заемодателя. Съгласно чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителският кредит кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквито безспорно за претендираните.

Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението 2 на кредита. Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл.

10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. Посочените услуги са свързани с усвояването и управлението на кредита. Следователно клаузата заобикаля изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Таксите по чл. 10 от договора следва да се включат в годишния процент на разходите, тъй като това са разходи за потребителя по договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. В този смисъл, съдът намира, че изключването им от ГПР представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването им представлява прикрити разходи по кредита, с които се стига до надхвърляне ограниченията на закона за максимален размер на ГПР. Това води до нищожност на клаузите за тези суми на основание чл. 19, ал. 5 и чл. 21 ЗПК.

В случая годишният процент на разходите, записан в договора за кредит от 49,39%. е неправилен, защото при добавянето на още 1359,71 лева такса за бързо разглеждане на кредита и 2039,33 лева такса за експресно обслужване по кредита, би променило годишния процент на разходите, а това означава съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т.

55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България, че в договора въобще не е посочен правилен такъв, което означава, че следва да се приложат последиците по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във връзка с чл. 22 ЗПК - целият договор е нищожен, а длъжникът дължи връщане само на главницата по договора съгласно чл. 23 ЗПК.

Разноските се намаляват също пропорционално на уважената претенция от 887,41 евро спрямо общ размер от 3046,70 евро или 29,12 % от вземането, като се дължи държавна такса в размер на 15,08 евро и разноски за юрисконсулт в размер на 14,56 евро (от определени 50 евро от съда). Следва да се отхвърли претенцията за разноски за юрисконсулт над 50 евро до 230 евро, като недоказана, респ. неоснователна.

Ето защо, заявлението трябва да бъде отхвърлено в частта за сумата от 843,22 евро такса за експресно обслужване на кредита съгласно чл. 10, ал. 2 от договора, за сумата от 562,02 евро такса за бързо разглеждане на договора за кредит съгласно чл. 10, ал. 1 от договора, за сумата от 294,29 евро за договорна лихва дължима за периода от ***** за сумата 163,55 евро за законна лихва за периода от ***** както и за сумата от 296,21 евро разходи за просрочено вземане.

Така мотивиран, съд

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК подадено от "БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ" ООД, 201513004, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Изток“, ул. „Незабравка“ № 25 ет. 5 срещу К. П. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: *****, в частта за сумата от от 843,22 евро такса за експресно обслужване на кредита съгласно чл. 10, ал. 2 от договора, за сумата от 562,02 евро такса за бързо разглеждане на договора за кредит съгласно чл. 10, ал. 1 от договора, за сумата от 294,29 евро за договорна лихва дължима за периода от ***** за сумата 163,55 евро за законна лихва за периода от ***** както и за сумата от 296,21 евро разходи за просрочено вземане, както и за юрисконсултско възнаграждение за разликата над 50 евро до претендираните 230 евро.

На основание чл. 413, ал. 2 ГПК разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред ОС-Кърджали в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, на заявителя "БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ" ООД, 201513004, че може да предяви претенция за посочените по-горе вземания с 3 осъдителен иск в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.