Акт от 10.11.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- 685/2026
- Подписан
- 10.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 21131 гр. София, 10.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.А при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.А Гражданско дело №
20261110100685 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК
Образувано е по искова молба вх.№ 6851/12.01.2026 г. на И И. Б., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Н 2 част, блок 247, вх. В, ет. 8, ап. 69, чрез пълномощника си адв. Б. Г. Й., със съдебен адрес: гр. София, бул. СН № 55 срещу "К" ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. "В" № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "Б", представлявано от СРЯ в, и "АТ" ЕООД, ЕИК: .........., гр. София, гр. София, бул. "В" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "Б", представлявано от ИМШ с която са предявени субективно съединени искове с правно основание: установителен по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1. предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.10, ал.1 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК за прогласяване за нищожен Договор за потребителски кредит № 3157132 от 05.03.2025 г., поради противоречие със закона, сключен между ищцата и „К“ ЕАД, поради противоречие със закона, и установителен иск правно основание на: чл.124, ал.1 от ГПК във вр.с чл. 26, ал. 1, предл. 1, евентуално предл. 3 от ЗЗД във връзка с чл, 19, ал.4 от ЗПК във вр.чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК вр. с чл. 143 от ЗЗП за прогласяване за нищожен на Договор за предоставяне на поръчителство от 05.03.2025 г., поради заобикаляне на Закона, евентуално накърняване на добрите нрави, с цена на исковете общо в размер на 7203.36 лв.
(3683.32 евро), от които 4291.29 лв. (2194.28 евро) срещу „К“ ЕАД (главница по кредит от 2400.00 лв. (1227.20 евро), застрахователна премия 457.40 лв. (233.88 евро), договорена лихва в размер на 1433,89 лв. (733.20 евро) и срещу „Ай ’Тръст“ ЕООД в размер на 2912,07 лв. (1489.04 евро).
В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по Договор за потребителски кредит № 3157132 от 05.03.2025 г., сключен по електронен път с „К“ ЕАД. Твърди, че съгласно чл. 3 от Договора за потребителски кредит Заемодателят одобрява Заявлението за Кредит на базата на извършена проверка на кредитоспособността и идентификация на последния, по реда, предвиден в Общите условия, като сключването на договор за застраховка или договор за предоставяне на поръчителство не е задължително условие за сключване на Договор за Кредит. При подаване на Заявлението за Кредит Кредитополучателят не е длъжен да избере да предостави обезпечение на К или да сключва договор за застраховка. След подписване на Договора за потребителски кредит № 3157132 от 05.03.2025 г. от кредитополучателя и при спазване на условията на т. III. 3.1 от Общите условия, К одобрява заявлението за кредит. Съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № З157132 от 05.03.2025 г. общият размер на предоставения кредит възлиза на 2857.40 лв. (1461.08 евро), от които размер на Кредита 2400.00 лв. (1227.20 евро), размер на 1 застрахователната премия 457.40 лв. (233.88 евро). Срокът на кредита е 20 месеца, същият е и броят на погасителните вноски, а размерът на погасителните вноски е посочен в погасителния план. По договора е определен фиксиран лихвен процент в размер на 49.63 % и годишен процент на разходите - 62.63 %. Сочи, че взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, са посочени в Общите условия. Общият размер на всички плащания по договора възлизат на 4291.29 лв. (2194.28 евро). От погасителния план към договора било видно, че първата падежна дата е на 10.04.2025 г., а последната е на 10.11.2026 г.
Ищецът сочи, че съгласно точка 12 от Общи условия към договора за кредит, в случай че Кредитополучателят е посочил в Заявлението, че ще предостави Обезпечение на Кредита, същият следва, в зависимост от посочения в Заявлението вид на Обезпечението: (i) да предостави на К банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 (десет) дни от подаване на Заявлението; или (й) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от К юридическо лице ("Поръчител”) в срок до 48 (четиридесет и осем) часа от подаване на Заявлението. Срокът за одобрение на Заявлението на Кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 (двадесет и четири) часа ох предоставянето на Обезпечението, като към отношенията между страните по настоящия Договор се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно Обезпечението.
Относно Договора за предоставяне поръчителство от 05.03.2025 г., сключен между ищцата и „АТ“ ЕООД в исковата молба се сочи, че в чл. 1, ал. 1 от същия било договорено, че със същия Поръчителят се задължавал да сключи договор за поръчителство с К, по силата на който да отговаря пред К солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит („Договор за поръчителство“). В чл. 1, ал. 2 било уговорено, че за задълженията на поръчителя по ал. 1, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя. Сочи, че в договора за предоставяне на поръчителство било уговорено, че в случай, че Поръчителят изпълни задължения на Потребителя по Договора за потребителски кредит, Поръчителят има право да поиска от Потребителя възстановяване на сумата на платените от Поръчителя задължения на Потребителя по Договора за потребителски кредит, законната лихва върху платената от Поръчителя сума по т.1 за периода от деня на плащането на задълженията на Потребителя към К до възстановяване на сумата по т.1, разноските, които Поръчителят е направил, след като е уведомил Потребителя за постъпилото от К искане за плащане съгласно чл. 3, ал. 2 от Договора, като Потребителят дължи на Поръчителя възнаграждение за обезпечението на изпълнението за задълженията на Потребителя по Договора за потребителски кредит в размер и при условия, съгласно Приложение № 1. Последното възлизало на общо 2912.07 лв. (1489.04 евро), дължимо за целия период на действие на договора за кредит, платимо на месечни вноски. Съгласно чл. 8, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, кредитодателят „К“ ЕАД бил овластен да приема вместо поръчителя „АТ“ ЕООД задължението на поръчителя. Сочи, че според Приложение №1 към Договора за поръчителство задължение, за което е предоставено поръчителството като общ размер на всички плащания възлизали на 4291.29 лв.
(2194.28 евро) - предоставеният кредит е в размер на 2857.40 лв. (1461.08 евро), но имало разминаване между сумата от вноските и твърдението в т.9.
Съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит №3157132 от 05.03.2025 г. в т. сумата на общия размер на предоставения кредит е включена сума в размер на 457.40 лв.
(233.88 евро), обозначена като застрахователна премия, като кредитополучателят дължи възстановяване не само на сумата от 2400,00 лв. (1227,20 евро), представляваща главница, реално предоставения кредит, но и на тази застрахователна сума 457.40 лв. (233.88 евро). След преглед на договора и всички приложения се установявало, че няма подписан договор за застраховка, както и каквато и да е информация за застраховател, покритие или съгласие.
Твърди, че Кредиторът не е включил възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство към ГПР, като стремежът му по този начин е да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи, че в чл.4, ал.2 от договора за кредит било предвидено, че не е задължително условие за потребителя да сключи договор за поръчителство и това възнаграждение за поръчителство в размер на 2912.07 лв. (1489.04 евро) не е посочено в общо дължимата сума от потребителя по кредита, нито пък възнаграждението е било включено при формиране на ГПР, макар и то да представлява сигурен разход за потребителя. Сочи, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, точки 7-12 и т. 20 и ал. 2; и чл. 12, ал. 1, т. 7-т. 9, договорът е нищожен.
2
Съгласно чл. 22 от ЗПК договора за потребителски кредит е недействителен, когато липсата на всяко едно от изброените по-горе императивни изисквания води до настъпването на последиците на чл. 22 от ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване и когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщането само на чистата стойност на кредита, но не и връщането на лихвата и други разходи, съгласно чл. 23 от ЗПК.
Ищецът счита, че в случая не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно която Договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като Годишен процент на разходите от общия размер на представения кредит.
Ищецът счита, че Кредиторът е нарушил правата на ищеца като потребител, тъй като не е включил в договора по ясен и разбираем начин действителната стойност на ГПР, като поради нищожност на договора за кредит, не е произвела действие уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник.
Ищецът твърди, че при актуална справка относно „К“ ЕАД и „АТ“ ЕООД в Търговския регистър, става ясно, че едноличен собственик на капитала на „АТ“ ЕООД е „К“ ЕАД с ЕИК ............, като двете дружества са с един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за представяне на поръчителство, „К“ е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. А в чл. 8, ал. 4, т. 2 от договора за представяне на поръчителство поръчителя може да плаща възнаграждението направо по банковата сметка на „К“ ЕАД. Тази свързаност обуславя извод, според ищеца, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на всички доказателства. При тези данни, двата договора са неизменно свързани един с друг и кредитодателят е бил наясно с избора на ищеца за предоставяне на обезпечение още към момента на сключването на договора за кредит, защото е предвиден като условие за одобряване на искането. Ищецът счита, че поради това, че се касае до възнаграждение за услуга в полза на кредитодателя, поставена като изискване за предоставянето на заема (чл. 4), това допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, поради което твърди, че посоченият в договора за кредит ГПР не отговаря на действителния такъв.
От клаузите в договора за потребителски кредит - чл. 4, ал. 1-3 е видно, че ако поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя „К“ юридическо лице - поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При не посочване обаче на посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатствало за кредит, се разглежда в 14-дневен срок от подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на така наречените „бързи кредити“, при които потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, то разликата от две седмици в срока на одобрение за кредит на практика превръща сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за получаване на кредита. Горното съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице поръчител, което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя. Следва, че потребителят, за да ускори разглеждането на заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждае, следва да сключи „Договор за предоставяне на поръчителство“ с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител.
Разпечатката съдържа 23 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/32075765-15e0-49ec-9b0d-b6905e715b98